”Като Калина” - книгата, която се чете на един дъх и те оставя без дъх / Красимир Тенев

Нямаше други пожари в този ден, освен пожарите в стиховете на поетесата Галена Воротинцева. Иначе щях да бъда изправен пред труден избор - да продължа да чета от това обсебващо удоволствие или да изпълня дълга си, почти с нежелание! Естествено, бях чел всичките й стихове един по един, на малки порции, още преди да я има  книгата. Всеки един от тях сам по себе си е завършена цялост, но комплексното им въздействие е различно.

Преживяванията на лирическата са трогателни, истински и въздействащи. Но те предизвикват не само размисли - Галена поставя поставя морални казуси. "И поздрав за това че си размислил! ( "Последна гара")

Сурова вярност на дълга* заставя нейния герой да пренебрегне любовта и да я пожертва. Труден избор, като на война - жертва се един живот в името на друг, защото любовта е живот. Това е основната тема в книгата, любовта - изстрадана, очаквана, забранена, открадната, невъзможна, но въпреки това оцеляваща в "един метафоричен дъжд - почти апокалипсис" в един пети сезон - "сезонът на последното спасение."

Поезията на Галена Воротинцева е разнообразна. Въпреки че използва само класически стих, метриката и формата често са различни. Има стихове във всички ритмични стихотворни стъпки. Богатството на речника й често я изкушава да използва най-точните, най-въздействащите думи, макар понякога за сметка на това да се жертва част от точността на римите. Все пак, асонансните рими са по-скоро рядкост, отколкото характерна черта в поезията й. Този малък компромис е цената, която тя избира да плати за сметка на въздействащото съдържание. Приемливо е. Защото ако виртуозната техника, и богатите рими не докосват и не вълнуват сърцето на читателя, всичко се свежда само до мимолетен формализъм.

Галена е автор с утвърден стил, който се разпознава. Дори без името й да стои под стиховете й, бих ги разпознал, както опитен търговец маркова стока. Някои поети, изявяващи се в литературните сайтове, подражават съзнателно или не на стила й. Така се появи терминът „галенизиране" на стиха.

Вълненията на лирическата/авторката "заразяват", индуктират съпричастност. Думите й са проницателни, забиват се в съзнанието, защото са вдъхновени от народни песни и поговорки, а понякога от библейски мъдрости. Друг път сякаш са части от диалози с познати на читателите утвърдени, наши и световни поети.

               

„И думите се точат като вой,

напук на сто членоразделни мъдрости...

................................................

да гръмнат изведнъж като инфаркт.

Забит като със цигански пирони

увисва върху тях безспорен факт -

че смисълът е вятъра да гониш. " ( "Думите ")

Прави впечатление един характерен, творчески похват. В много от творбите се задава един начален мотив, в първата строфа или в първите няколко стиха, ако става дума за астрофичен стих, който после се перифразира и се трансформира в поанта, поставяйки творбата в рамка. Финалните стихове често звучат като сентенции. Ето едно такова прозрение:

   "При теб ще дойда с резенче луна,

    посипано със захар от звездите..

    .........................................

    сега ти нося резенче луна -

    опазих я от сладката й пита.

    Преглъщай страховете и греха!-

    човек е съден всичко да опита. "

                                  ("Резенче луна")

Галена Воротинцева е ярко явление в най-новата ни съвременна поезия. Появата й веднага беше забелязана от лирици и прозаици, критици и лаици. Интересът към нея расте лавинообразно със скоростта на епидемия. Като умел стрелец, тя безпогрешно поразява своите мишени - душите на многобройните си читатели. Но изстрелите й не убиват, а събуждат и карат душите да завибрират с най-фините си честоти:  

„ да те причакам рано

  с една сълза - магия -

  с надеждата ще гръмна

  като инфаркт внезапно. "

                                     ( "Вълнение")

За Галена Воротинцева и нейните стихове могат да се напишат книги и ще бъдат написани. Дали в близко бъдеще или в по-далечно, това и аз, като нейната героиня в "На път", не се наемам да прогнозирам с точност:

       " За утре от сега не пророкувам  -

         че Бог високо - гледа и мълчи. " 

Затова  пожелавам на нейната първа стихосбирка: На добър път !


                                                                                                         Автор: Красимир Тенев    

----------------------------------------------------------------------------------------------
*Дебелянов (Тиха победа) "

                                                                                                    

"Като Калина" - Галена Воротинцева - електронна книга

Накратко за "Гледни точки и парадокси" от Нели Господинова

  В един живот, извън предела на възможностите, хората оцеляват на ръба между доброто и злото, между фалша и лицемерието, между тривиалното и парадокса. Всичко е въпрос на гледна точка и истината има много лица. Нищо не е еднозначно и окончателно - брак, любов, приятелство, предателство, развод, хазарт, живот и смърт. Остават само споделените мигове и сложната връзка на всеки един от нас сам със себе си... 

Накратко за "Обсебване" от Мария Петрова

Мария Петрова-Йорданова

        Действието се развива в град Пловдив.Извършена е поредица от престъпления. Кой и защо убива? Ще разкрият ли следователите престъпника в сложната игра на котка и мишка? Действието върви бързо, с интригуващи обрати. Главната героиня Катерина Данаилова е млада, фатална, загадъчна, но умна жена, която знае своята цена. Жена, която обича да контролира другите, използвайки тяхната уязвимост и слабост. В криминалната сюжетна линия се преплитат сложни взаимоотношения между героите. Ще бъде ли разкрит убиеца? Кой е всъщност следователят Виктор? Епилогът оставя отворен финал.         

Книжарничката на Котарака Книголюб

Добре дошли!

Заглавие: Обсебване
Автор: Мария Петрова
изд.Български писател
цена: 8 лева






-----------------------------------------------------------------------------------

Заглавие: Глътка живот
Автор: Нели Господинова
изд. Буквите
цена; 5 лв.






----------------------------------------------------------------------------------

Поръчайте вашата книга с автограф

тел за поръчка: 3592 879 576 527; e-mail:  nell69@abv.bg:

„Писането на книга е като убийството – направи ли се без мотив, авторът остава неизвестен.” Димитър Гачев за „Обсебване”на Мария Петрова

Как трябва да се пише роман? И има ли разлика в съвременните начини за написването му? Преди по малко от двадесет години „ерудитите” в областта се кефеха колко са прозорливи в предвижданията си, че класическият роман с многото страници, мудно действие и герои, заради които трябва да си водиш именник ще изчезне. Да той, дефакто изчезна, но „не  съвсем, не съвсем”, като се пее в една песен. Този роман изчезна по нашите ширини, защото не останаха писатели, които да се изхранват с писане, а многото страници изискват много време. Не върви някак да работиш до пет, да гледаш деца и по цели нощи да сглобяваш съдбата на някой Андрей Болконски. За тази цел е нужно да си най-малкото граф. Този роман изчезна и по света, защото едни евреите и латиноамериканците само някак си хващат общочовешките проблеми и вземат Нобела. Оскарите за сценарий също. И на Запад трябва да се яде, а чрез Уолстрийт е по-лесно.

Въобще роман се пише трудно. Независимо обаче дали ще е петстотин страници и описанието на една улица ще е няколко глави или ще е триминутния роман на Хайнрих Ман, след всеки един остават внушенията. Внушения, внушения, внушения. Кафка остава след себе си слънчевия двор посред военни действия, Стайнбек  - ленността на западналата улица, претъпкана с интересни субекти, Достоевски – мрачната надежда в човека и бога. Факт. Случката не е водещото в един роман. Годините я измиват и трябва да си поне Капоти или Булгаков, за да цитират някои от репликите на героите ти на някоя отрупана с водка интелектуална маса.

В никакъв случай не правя този увод за да наредя Мария Петрова до Стайнбек или Капоти, а за да анализирам по моя си лаишки начин първият й роман „Обсебване”. Нека започнем методично, най-силното оръжие на лаиците.

Романът е кратък. По-скоро, по размер е английски разказ от 60-те или американски роман от 50- те, все едно. Удобен е за прочитане във влак и малко неудобен за слагане в джоб.

Съвсем като за първа книга се опитва да каже всичко, да е увлекателен и да излъчва екзотична миризма. И удивително успява.

Крими съспенсът е до края. За колегите лаици, обяснявам народно – до края не знаеш кой е убиеца и ти идва да удариш шамар на някой, който заплаши да ти го разкрие преди да си довършил книгата.

Терминолгията е спазена и съвсем професионално или талантливо успява да премине физическата граница на престъплението. Това се случва на един роман само когато знаеш за какво го пишеш и си запознат с финала му. А това малко автори умеят. Още повече с първата си книга. Някой умен човек беше казал, че писането на книга е като убийството – направи ли се без мотив, авторът остава неизвестен. Сигурен съм, че с Мария няма да е така.

  Увлекателен е, а това, другарки и другари наистина си е авторов талант. Аз лично го започнах и свърших за много кратко време, въпреки поне петте книги, които чета едновременно.

Не е роман в първо лице, единствено число, каквото се случва с почти всики книги напоследък у нас. Някой написва книга за вас за да разкрие колко е велик той. Да използваш собствената си персона за главен герой е мисия комична и хлъзгава. Трябва да си сигурен, че преживяванията ти ще развълнуват поне още един човек, освен съпругата ти да кажем. Мария е избегнала това. много ловко. Тя се потапя в един циничен свят кат оставя егото си преди първа страница. За това й завиждам, трябва да прочетете моите разкази, в който описвам основно себе си.

Случката в „Обсебване” е водеща. Напук на всичко, което казах в началото. А оставя внушения. Много цветни и с миризма. Аз се усетих като в любимото ми време oт романите на Богомил Райнов и Андрей Гуляшки, когато няма ненаказано зло и любовта я има за да не се разпадне четивността. Ние българите никога не приехме стерилния Холмс или безгрешния изцъклен Поаро, ние си обичаме пълнокръвни и в никакъв случай не идеални герои и Мария е хванала здраво нишката в това отношение. Като познавам последователността на жените, сигурен съм, че този роман ще е първият от поредица подобни романи и въпрос на време е да изкристализира един постоянен герой в тях. Тук финалът е затворен. Но кой знае:J)

 Конан Дойл уби Шерлок Холм в средата на кариерата си но под напора на читателите го съживи наново и точно тогава стана световно известен.

                                                                           Димитър Гачев

"Виртуален роман" още по-актуален днес

       Интернет-зависимостта в днешния динамичен свят става все по-обсебваща и по-болезнена. За нея разказва авторката mia2442. Това е натрапчивото желание да влезеш в световната мрежа и болезнената неспособност да излезеш навреме.

А после?

Виртуална любов, виртуална самота... а понякога дори виртуален секс. Фантазията е основната движеща сила, а илюзията, че живееш пълнокръвно правдоподобна.

Кога сме ние? Къде сме? И по-важното - защо? На тези въпроси всеки търси сам своя отговор. Всеки носи кръста на своята-интернет зависимост.

Мia2442 използва като канава една игра, върху която надгражда целия роман. В хода на неконтролируемия зар се случват виртуални събития, виртуален подем и регрес - плод на реални чувства и реална намеса в живота. 

Виртуалната реалност е пълнокръвна, но  пристрастяването към нея болестно. Никой не забелязва как бягството от действителността убива и унищожава личността на хората. Пътят на удоволствието, на победите, на интелекта и на женствеността са илюзорни заблуди. Но всичко изглежда толкова хубаво.

 А после...

Трудният път на себенамирането, животът и смъртта, болезненото връщане към аза - всичко това и още много, написани леко, със самобитен изказ и оригинален стил.

Читателят е увлечен в съпреживяване до финалната страница и съжалява, че свършва.

А може би ще последва и продължение? ;)

"Виртуален роман" -  mia2442  Електронна книга

Очаквайте скоро на пазара и в хартиен вариант

"Малкият Дино Дони и неговите приятели" вече и на български език

Данка Тодорва

     В поредица от няколко книжки, децата могат да се срещнат с "Динозавърчето Дони и неговите приятели".  Неин автор е немската писателка Данка Тодорова. 

   С новите герои малките читатели могат да съпреживеят интересни приключения в миналото и бъдещето. По пътя с машината на времето Дино и неговите приятели научават много полезни неща, срещат се с интересни природни феномени. 

   Книжката разкрива богатото детско въобржение и крехката детска психика. Интересна е не само от образователна гледна точка, но и от възпитателна.Тя учи децата на добри обноски, на това кое може да се прави и кое не може. Как и защо хората стават приятели и защо различното не е страшно, а на непознатото не бива да се доверяваме.

    "Дино Дони и неговите приятели" e богато илюстрирана с красиви цветни акварели. Техен автор е пловдивската художничка Петя Дененчева. Децата попадат в свежия колрит на пътуването, а  накрая могат сами да оцветят своя Дино Дони, така както си го представят. По този начин нашите най-малки читатели получават възможността да визуализират фантазните си представи и да направят книжката част от своя свят.

    Предназначена е за деца над три години.
    Може да поръчате "Малкият Дино Дони и неговите приятели" на ТУК
    И на телефони за България:  00359-676 71080, и за Германия: 0049-721-4839374 , 0049 177 5521729 

   С тези няколко реда искам да пожелая успех на Малкия Динозавър Дони и неговата авторка Данка Тодорова в  България!
                                                                                        Нели Господинова

"Глътка живот – Светлина за душата" от Илияна Каракочева(Ина Крейн)

Българска действителност в криминално-психологическия сюжет на „Обсебване”

17-ти март, 2011г.,18.00 часа

В книжарницата-галерия на ул. Славянска 29 заварваме г-н Трифонов, Директор на издателство „Български писател",  поетесата Камелия Кондова и авторката Мария Петрова, пристигнали за представянето на романа „Обсебване". Събитието се провежда в тесен кръг. Присъстват хора, работили по книгата, приятели и роднини на авторката, гости от фондация „Буквите", от различни литературни общности, виртуални и поетични сайтове.

„Обсебване" е дебютен роман. Зад гърба на тази първа книга, обаче стоят имената на редактора Гриша Трифонов и на изд. „Български писател". Редакторът изтъква, че с романа си Мария Петрова е вдигнала летвата високо. Това не е автобиографична книга, което е голям плюс. „Обсебване" е психологическо-криминален трилър - истинска изненада за дебют.

 По сценарий представянето трябва да води Д. Гачев, но той е възпрепятстван и затова тази роля е предоставена на  поетесата Камелия Кондова. Затова е натоварена да сподели с присъстващите мнението на г-н Гачев, резюмирано в няколко страници. В  него той изтъква предимствата на романа „Обсебване" и причините, поради които издателството е решило да даде шанс на тази книга. Камелия споделя свои впечатления - прочела е романа съвсем наскоро. Тя обръща внимание, че героите носят български имена и българските елементи в сюжета могат само да ни радват.

Мария Петрова е психолог. Работила е и в армията. Тези две обстоятелства в професионалната й автобиография, предполагат един строен, стегнат сюжет, с динамично действие. Книгата наистина е написана професионално. От друга страна пък е наситена с богата информация, а развоят на събитията държи в напрежение читателите от първата до последната страница.

Взаимоотношенията в залата са спонтанни и непринудени. Дистанцията се скъсява, когато авторката прочита и глава от своята книга. Мария споделя как се е стигнало до написването на книгата. Разказва за вълненията си при първите публикации във виртуалното пространство. Нейни приятели пък - за перипетиите покрай самия роман, за корицата и идеята за издаването му.

Следва най-важната част - автографите и коктейлът! Все пак събитието е повод за празнуване.

                                                                                                                            Нели Господинова