Пейзажите не са текстови пълнеж

Според литературната теория пейзажът е описание на природна картина или обстановка в художествено произведение. Може да служи като фон и място на основното действие или да бъде в контраст или в унисон с настроението на героя. Той е важен компонент от творбата, понякога дори ключов елемент за разбирането на нейната идея и послание, но в никакъв случай не е просто текстови „пълнеж“ без значение, а още по-малко лесен начин за достигане до определен обем.

Битува мнение, че природните картини се прескачат при четене, защото не били „важни“. Един умело изрисуван словесен пейзаж е неразривна част от произведението, особено когато не е самоцелен. В българската класическа литература са  добре познати „говорещите“ пейзажи на Елин Пелин и Йордан Йовков, подсилващи основната драма в текста, носещи предчувствие за предстоящите събития, давайки „жокер“ за съдбата на героите. В „По жътва“ и „Шибил“ описанията на природните картини са в съзвучие с действието и носят предчувствие за трагизма на развръзката. В разказа на Иван Вазов „Една българка“ прекрасната пролетна картина в последната част е в пълен контраст със случващото се именно за да докаже жестокостта му.

Ако авторът е решил да разнообрази творбата си, хубаво е внимателно да помисли в кой момент да използва пейзаж, какъв тип да бъде и какво да каже на читателя с него. В зависимост от текста добре е да се прецени подходящия обем на описанието, за да не „тежи“. При разказ от три стандартни страници логично е пейзажът да не заема две и половина.

Изключително интересни са одухотворените пейзажи, в които природата става част от действащите персонажи и „говори“ по свой начин, коментира или „съди“ това, което се случва.

Кой пейзаж е успешен? Онзи, изобразяващ картина или обстановка, която четящият може веднага да си представи, да запомни, да свърже като важна част със случващото се. Тогава описанието също се изчита до последната дума, без да се прескача. При умерен обем няма да обременява текста, а когато е като действащо лице, ще носи освен наслада на душата, и повод за размисъл.

Трябва ли задължително да го има в художествената творба? Въпрос на избор. Ако авторът знае как да го вплете в  произведението си – ще бъде плюс. Ако просто го „лепне“ като текстови пълнеж, ще бъде минус.

Как да се научим да създаваме добри пейзажи в нашите творби? Първо – като се запознаем с класиците и техните постижения, после прочетем и добри съвременни автори, за да си „сверим часовниците“. После да намерим нашия собствен начин за създаването им и да се упражняваме, като не се боим да редактираме, докато не се получи желания резултат. Може да отнеме време, но си струва. Особено ако искаме да бъдем качествени творци.

 ©Илияна Каракочева – Ина Крейн

Перфектното начало

Чела съм книги с толкова скучно начало, че ми се е искало да ги захвърля. Затова още от малка  започвах да чета от средата и ако книгата ми се стореше увлекателна, се връщах да прочета и началото.

Трудно ли е началото?

За много автори – да.  Или просто началото е доста подценявано. Сюжетът се разгръща много по-лесно, отколкото първите страници на книгата. Дори при някои се усеща колко мъчителен процес е било написването на първата глава. Думите и изреченията се нижат насила. Историята тъкмо започва, иска ти се да разкажеш много неща набързо. Стилът ти на повествование още се лута. И макар само след няколко страници всичко да изглежда перфектно, неприятното усещане от тромавите встъпителни думи леко нагарча.

 За статистиката трябва да отбележим, че 80 % от читателите отварят непознатата нова книга винаги на първата страница и прочитат първите няколко изречения.

За какво става дума всъщност?

За Въведението.

 В Уикипедия пише, че „Въведението е началният елемент от сюжета на драматическа или епическа литературна творба, в който читателят се запознава с времето, мястото и обстановката, в която се развива действието. Той дава първите сведения за някои от главните действащи лица, за отношенията между тях и  подготвя читателя за сюжетната завръзка”.

В този смисъл постигането на перфектното начало на романа става една от важните задачи за автор и редактор.

Ще ви издам една тайна: началото на романа се пише най-накрая. След като текстът е готов, а обратите в сюжетната линия, хронологията на повествованието, ретроспекциите са премислени добре. Тогава можем да се съсредоточим и върху началото.

Но не като пишем по две уводни статии от автор и редактор. Това може само да отблъсне читателите. Те не обичат, когато някой предварително им внушава, че са купили хубава книга. Оставете ги да се уверят сами в това.

Грабнете ги още от първата глава с гладки четивни фрази и интересно начало;

Запознайте ги с героите по най-любопитния или тайнствен начин, на който се способни;

Можете още в началото да захапете интереса на читателите с някоя загадка, с неразкрито престъпление или вълнуваща история;

То (началото) може да бъде разположено хронологически последователно или да бъде ретроспективно изнесено отпред;

Може да бъде динамично и веднага да ни въведе в действието;

Някои автори поставят проблема на сюжета още с първите си думи и поддържат съспенса до самия край;

 Други умуват дълго първите няколко изречения. Искат да намерят най-запомнящите се или интерпретират някакво мото;

 Трети успяват така да конструират сюжета на романа, че когато читателят стигне края, да се върне и да препрочете още веднъж началото;

Каквато и стратегия да предприемете при редактирането на вашето начало, помнете, че търсите перфектното.

 И не забравяйте, че четенето на хартия е много важно за всяка книга, чийто текстов файл е създаден на компютър.

Не пиши като другите. Бъди себе си!...

Често авторите се оплакват, че някой ги копира, краде техни изрази, сравнения, метафори, мисли, поанти. И се започват едни обвинения в плагиатство, публични скандали, караници. Стига се дори до съд, когато кражбите са по-сериозни.

Сред окрадените често са най-талантливите ни и обичани автори на поезия. Главно защото думите им са  много известни.

Но често надигат глас и начинаещи или случайно прописали автори. Те също понякога – нарочно или случайно – са подложени  на кражби.

Откъде идва опасността? И защо сякаш всички прописаха поезия?

Естествено от интернет и социалните мрежи, където поради неграмотност или небрежност, текстовете се копват и разпространят без името на автора.

Прочетена мисъл, може да бъде почувствана толкова близка, че цялата или части от нея да влязат в някое стихотворение от само себе си.

Друг път това се прави умишлено с цел вреда.

Трети просто подражават.

Четвърти в стремежа си да пишат и публикуват всеки ден, не се свенят да правят свои кавъри, върху току-що прочетени чужди текстове.

Как да се предпазим от плагиатството? Има ли рецепта?

Естествено, ако някой иска да ти навреди умишлено, няма как да избегнеш това. Дори осъдителните присъди в областта на литературата не са особено страшни.

Има сайтове, които предлагат запазване на авторските права, чрез опцията декларирам,че това е моя „Първа публикация”.

Други прибягват до издаване на книги.

Но…

Но ако можеш да пишеш вдъхновено, красиво и неподражаемо, не бива да се плашиш от чуждото посегателство. Твоите оригинални  словосъчетания, метафори, изрази ще трептят несъвместимо с всеки текст, който е посегнал върху тях и всеки ще ги разпознава.

Пиши от сърце, пиши с мисъл, пиши с чувства, пиши истински.

„Бъди!”, както обича да пожелава нашият любим и неподражаем поет Райчо Русев – Райсън.

Не пиши като другите. Създай свой стил! Бъди себе си, бъди оригинален, бъди неподражаем във всичко.

Бъди!

Когато „готвите” своя роман, не се спирайте само на една рецепта

Когато „готвите” своя роман, не се спирайте само на една рецепта

Преди да седнете да пишете, нахвърляйте скелета на романа. Така по-лесно да изградите цялостния сюжет на романа си. Ако оставите тази задача накрая, рискувате да влезете в една дълга спирала на преработване, нагласяване и редактиране на текстовете си.

• определете героите, помислете за имената и какви послания могат да носят те (нап. Виктор е име на победител (victory-победа));
• нахвърляйте работни сюжетни линии;
• измислете си събитие в сюжетната линия, което ще постави тези герои в екстремна ситуация (завръзка);
• после събитие, което ще е най-въздействащо, преломно (кулминация);
• помислете каква ще е развръзката,  с отворен или затворен край;

Никога не оставяйте главните си герои само в черно и бяло. Имайте смелостта да разгледате лошия герой с най-човешките му качества; Добрият герой ще бъде по-пълнокръвен, ако има своите слабости.  

Епизодичните герои. Те не се измислят просто ей така. Появата им има своя цел. Ролята им трябва да бъде цялостна и премислена. Не можете да вмъкнете герой или събитие и после да забравите да го довършите.

Когато някой герой е изчерпал ролята си, можете спокойно да го отпратите по начин, който съответства на идеята ви. Дали ще го убиете, изпратите в чужбина, или преместите в друг град, село, държава и т.н., зависи изцяло от Вас (автора);

Ако искате сюжетът ви да бъде вълнуващ, винаги поставяйте на героите си значими общочовешки цели. Най-вълнуващи са сюжетите, в които героите отхвърлят догмите на старото общество, преследват неотклонно идеалите си, бунтуват се срещу неправдите, търсят истината. Това може да се получи по различни начини, но обикновено най-важните промени, решения и събития се случват пред лицето на смъртта, когато човек е влюбен до ушите, страда от нечия раздяла, когато е лишен от основните си човешки права да бъде себе си поради болест, затвор и т.н.  Естествено можете да вмъквате екшън, секс сцени, сложни за разрешение загадки. Важното е да успеете да развълнувате читателя. А това се случва, когато в действието настъпи обрат.

Никога не хвалете сам някой от героите си. Особено ако прототипът сте Вие. Оставете това занимание на читателя.

Определете дали пишете биографичен или художествен роман. И в двете сюжетни линии може да има малки отклонения (заради гледната точка).

Използвайте пряката реч, за да изградите образите по-пълнокръвни. Оставете героите да действат сами, вместо да разказвате действията им. Този тип повествование е винаги по-предпочитано.

 Много въздействащи са романите написани от 1 лице и минало свършено време.  Най-неподходящо за повествователен текст е сегашно историческо време (то се използва в друг вид текстове).

Проверявайте фактите, които споменавате. Романът ви може да стане хит и по тази линия. Добре проверените факти са източник на информация за читателя (те трябва да звучат достоверно и логично) и това може да създаде положителни нагласи към текста Ви. Дори във фентъзитата.

Не забравяйте, че един и същ сюжет, но разработен с различни истории и герои, на различно място, в различни епохи, може да създаде две съвсем различни книги (напр. „Гордост и предразсъдъци” и „Дневниците на Бриджит Джоунс).

Връщайте се и редактирайте фразите многократно, докато текстът зазвучи гладко и четивно. Накрая разпечатайте и прочетете на хартия.

Намерете си редактор или друг външен читател, който след като прочете, ако се е натъкнал на несъответствия, ще Ви запознае с тях и с мнението си.

 В никакъв случай не реагирайте емоционално на критиките. Отбележете си ги и след седмица-две, опитайте да вникнете в тях и дори да коригирате там, където вижданията Ви позволяват.

И накрая малко мистика. Никога не забравяйте, че написаното слово е и заклинание за случване. Така че ако желаете нещо да не Ви се случи, не го описвайте, не го увековечавайте.

А после…

Потърсете и други рецепти за писане на романи.