ХАПЧЕ ЗА ПРАВОПИС: Пише ли се запетая пред обаче?

Една от новостите в пунктуационните правила е включването на думата обачесред примерите при вметнатите части, които не се отделят със запетаи. Това не означава, че има промяна при пунктуацията на обаче. Просто думата е добавена – вероятно защото често се огражда със запетаи, под влияние на английския.

И така, ще повторя, че когато се използва като вметната част на изречението,обаче не се отделя със запетаи.
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че “Барселона” спечели някак по инерция.
Фикрет обаче забелязва сълзите на Тахсин.
Говори каквото си искаш, никой няма да ти повярва обаче!

Налага се да направя уточнение, че според формулировката обаче се използва само като вметната част. Това за мен е малко неточно, защото думата може да изпълнява и ролята на съюз. Наистина, не е пълноценна синтактична част на изречението (подлог, допълнение или нещо такова), но все пак може да има и друга функция, която при това променя пунктуацията. Обясненията по-долу са мои. Те липсват в правилата, но произтичат от общия принцип, че простите изречения в сложното се отделят със запетаи.

Когато обаче се използва като съюз, свързващ две прости изречения (със значение ’но, ала’), пред него се пише запетая.
Устройството не иска да чете дискове, обаче може да ги записва.
Двамата се разделиха, обаче скоро разбраха, че не могат един без друг.

Ако обаче се окаже в края на просто изречение, което трябва да се отдели от следващото просто изречение със запетая, тя се пише:
Цяла нощ валя неспирно. Като станах сутринта обаче, слънцето вече се беше появило на хоризонта.

Дали пък основните правила за правопис и пунктуация не трябва да се издават с тълкувания? Иначе има опасност доста хора да останат с погрешни представи, например че думата обаче се използва само като вметната част и никога не се отделя със запетаи.

Източници: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. С.: БАН, Просвета, 2011, с. 103, т. 82.1; с. 104, т. 86.
Павлина Върбанова ;Блогът на Павлина

С "ЮЖНА КРЪВ" В БЯЛА И РУСЕ от Филип Дянков

Едно виртуално поетично приятелство прекоси България от Юг на Север, от Кърджали през Бяла до Русе за да оживее. Спешно и успешно южно кръвопреливане на Северната порта на България.

В денят на всенародната почит пред делото на най-великия българин, който народа зове Апостол, една кола, неприличаща на линейка тръгва със спешен екип – лекар, психолог и шофьор, в багажника с „Южна кръв”, „Самодивски клади” и „Огънят на любовта” да лекуват от любов и за любов.

На съмване, по теменужни изгреви,

сред бялата омара в утринта,

две самодивски длани непоискани
те мамят в тилилейската гора.
/Теменужен изгрев, „Самодивски клади”/

Да, за познавачите на съвременната поезия тук загадката пада. Доктор Йорданка Господинова и Виолета Михова тръгват да открият нови приятели, нови почитатели на Данина любов, която пулсира в ритъм „Южна кръв”. А защо Бяла? Защо Русе? Защо преди Кърджали? Отговора е само един – в Бяла има един сърцат Фил, който за хубава поезия дава и мило, дава и драго, и в началото на месец ноември още без уговорки, без „може ли” заяви: „Дани, Бяла и Русе те очакват!” Очакват да видят това чудо – земно красива поетеса с божествени стихове, стихове, в които са вплетени любов и лудост.

„Обичам те, до лудост неприлично
и някак странно влизам в твоя ден.
Знам, после тази нощ ще е различна
и много ще прилича на сатен…”
/Взривено време/

Слънчева Бяла ги посреща и себе си разкри – Янтра с моста на Кольо Фичето, Музеят на Руско-турската война 1877-78 година с милосърдна сестра баронеса Юлия Петровна Вревская и цар Александър ІІ. Скок назад във времето – в етнографската сбирка стан, маса паралия, трикраки столчета и бебешка люлка. Щракат апарати, закачливи усмивки, мигове чудни.

Срещата в кабинета на Кмета преминава в непринуден и откровен разговор за писането на стихове, за преломното време за всички сфери в живота.

17.30 часа е обявено начало. Кафе-сладкарница „Мираж” постепенно с гости се изпълва. Гости от малката Рози /на годинка и половина/ до господин Жулев – пенсионер на достолепна възраст.

18.00 часа – първи латиноритми подсказват – започна се! Владо Карадемирев умело направлява ритъма, кратко представяне на Дани Господинова от Фил, и любовта изпълни пространството и времето. Две дами – млади и красиви – Христина Пенкова и Анжелина Ангелова, ни водят в дебрите на Данината душа, на нейните любовни трепети, разкриват ни любовната природа и сладостта на живота.

Естествен преход - последното стихотворение „Вино”, гарнирано с майсторското изпълнение на Теодоси Спасов – "Девойко мари хубава", сипни ми винце да пия, напомнят, че вечерта продължава на чаша хубаво вино и сладки приказки за поезията и любовта, за поети приятели.

Сряда, пътуване до Русе, но пътуване и през времето. На сутрешното кафе долетя и новина – оставка на правителството. Всичко днес става извънредно … Но не и нашата програма…

Скален манастир „Св. Димитър Басарбовски” до Русе. Зареждане със символите на вярата, надеждата и любовта! Свещички за мъртвите, за живите и за България.

Град Русе, знакова дата – 20.02. На тази дата преди 135 години над Русе изгря свободата. Край на тежкото иго. Естествен център на тържествата – Пантеона на възрожденците, където са положени костите на Любен Каравелов, баба Тонка Обретенова и децата и, воеводите Филип Тотьо и Панайот Хитов.
Заедно с Анатоли Паришков – председател на дружество „Русофили” в Русе на среща с Генералния консул на Русия в Русе Владимир Климанов. Повода – номинацията на доктор Йорданка Господинова за поет на годината – 2012 на Русия. На чаша руски чай непринудени думи за съвременната поезия.
От 17.30 часа във фойаето на Регионална библиотека „Любен Каравелов” - ІІ етаж започва представянето на стихосбирката „Южна кръв” на д-р Йорданка Господинова. Отличната подготовка на домакините, в лицето на директора на РБ Теодора Евтимова и завеждащ „Връзки с обществеността” Станимира Цанева – Бакърджиева, екипа на Фил от предната вечер, китариста от Националното училище по изкуствата – Русе Александър Христов и народната певица Теменужка Маринова предразположиха публиката за по-добро попиване на дозата Данина любов.
Лилия Рачева – поетеса и журналистка от Русе представи поезията на Йорданка Господинова. Авторката призна своята любов към Русе – най-европейският град на България.
Две вечери, белязани с много любов, с прекрасни стихове и непреходни родопски песни. Песни и стихове от Орфеевата планина, които и в този „извънреден ден” показаха, че политиците и властниците идват и си отиват, а изкуството и в частност поезията, от Орфей и Омир, та чак до Дани Господинова в наши дни, вечно ще живее в нашите сърца, ще гори на „Самодивски клади” и ще бъде с „Южна кръв”.

Още снимки можете да разгледате тук

Венцислав Василев от Варна е победител в 12-тото издание на Националния поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов”, Силистра 2013

Приключи работата на журито от 12-тото издание на Националния поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов”, организиран от община Силистра и Литературно сдружение „Реката и приятели”. Победителите от всички 118 участници, бQHA обявени W 17.00 ч. в заседателната зала на Община Силистра.

Кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов награди победителите от националния конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ организиран от дирекция „Хуманитарни дейности“ към Община Силистра.

„Светът на поезията е един своеобразен оазис сред проблемите и трудностите на ежедневието. Да твориш красота е особена привилегия и дар Божи, който трябва да се цени и съхранява“ – бяха част от встъпителните думи, с които д-р Найденов откри тържественото връчване на наградите от конкурса. На срещата присъства още г-жа Денка Михайлова заместник – кмет „Хуманитарни дейности“ в Община Силистра. 

Трето място в конкурса бе присъдено на стихотворението, изпратено от Елица Ангелова от Пловдив – „Гроздобер“.

Второ място със своето стихотворение спечели Драгне Драгнев от гр. Добрич – „От любов и възторг“.

Първата награда бе връчена на Венцислав Василев от гр. Варна – отличеното стихотворение е „Спасително въже“. 

Наградата на литературно сдружение „Реката и приятели“ бе връчена на Марияна Димитрова от Асеновград. 

Като за финал един от основателите на конкурса – Михаил Жеков подари на д-р Юлиян Найденов снимка от I- вия проведен конкурс и сподели, че е истински благодарен на общинска администрация за организацията и активната дейност по осъществяването му всяка година.

Първа награда - Венцислав Василев

Спасително въже

И тишината вече не мълчи,
а впива зъби в твърдата ни кожа.
Безплътен допир би ни утешил,
но в този свят такъв е невъзможен.
Настъпва вездесъщата тъга
и концентрично космоса превзема,
отнема ни от простото „сега”,
като създава сянката на времето.
От тъмнината в тлеещите чувства
издига се над погледа ни дим.
Сега е важно никак да не пускаме
ръцете си и в тях да устоим
на дивия потоп от разстояния,
в съня на безпокойството навлезли...
Не пускай боязливите ми длани,
не ме оставяй да потъна в бездната.

Трета награда

Гроздобер | Елица Ангелова
"Настана време - време за любов", Станислава Василева

Лозите тръпнат. Жадни мъжки длани
събуждат в гроздовете тъмна страст.
След всичките неслучени желания
узрява и уреченият час:

настъпва гроздобер - любовно време.
И въздухът на сбъдване дъхти.
И пише най-епичната поема,
в която сме герои аз и ти.

Струи в зърната сладост отлежала.
Откъсваш - сякаш правиш ритуал.
Душата ми е птица полетяла -
към Бога, който обич ни е дал.

Не е беритба, А свещенодействие. -
с ръка да скъсаш слънчевия плод.
Лозите тръпнат. И се ражда песен -
под този благославяш небосвод.