Историите на „Кутра” – книга, с която да нахраниш душата си

„Кутра” (истории накрай света) на Иван Вакрилов изезе от печат. Книжката е дело на Творческия фонд на Фондация Буквите. Тя ще бъде представена на 11 октомври 2011 година в читалище Николай Хайтов от 18.30 часа.
Дизйнер на корицата е самият Иван Вакрилов.
Редактор и илюстрации – Галена Воротинцева.
Томчето е 176 страници.
Можете да прочетете двадесет и четири разказа, разделени в три цикъла: Кутра, Чаршията и Други разкази.
Това е втората книга от този автор. През 2010 година излезе неговата електронна стихосбирка „Скитник” - също издание на Фондация Буквите.
Иван Русев Вакрилов, известен още с ника си Едно много малко животно, е роден на 07.09.1953 година в София, но понастоящем живее и работи в Кеймбридж, Великобритания. Завършил e специалността Зооинженерство в Тракийски Университет - Стара Загора през 1981.
„Професията, с която си вадя хляба, няма нищо общо с литературата.” - споделя самият Вакрилов. „Това, с което храня душата си, е книгата - най-вече като читател, а в последните години и като съчинител. Смятам, че най-важното нещо, което може (и трябва) да се случи в живота на всекиго е да срещне този, който го кара да бъде добър. Имах този късмет, за което благодаря на съдбата.”
В своето творчество авторът Иван Вакрилов се придържа към правилото: „Ако можеш да не пишеш, не пиши - и пиши само тогава, когато не издържаш и трябва да споделиш нещата в себе си.”

Така се раждат историите за Кутра – място, което хем го има, хем го няма на картата. Уж е на час път, пък цял живот вървиш към него. Защото светът е кръгъл - накъдето и да тръгнеш, през себе си трябва да минеш. И чак след това стигаш до Кутра - там, където всеки ден се случва по една история. Твоята история. Защото всички живеем в Кутра, но по-важно е тя да живее в нас, така както в нас живеят човещината, любовта, лъжата, истината, както и сложните човешки взаимоотношения, родени в миговете, които идват, за да променят целия ни живот.
Ето такива истински приказки за света, в който живеем разказва Иван Вакрилов. „Разкази, които звучат като поезия”, споделя неговата редакторка Галена Воротинцева. „То не е и само книга – то е един цял свят, събран капка по капка, погледнат издълбоко – разнищван и събиран, изоставян и търсен, губен и намиран отново и отново... И в моментите на многократните му преоткивания – превърнат в разкази. Разкази като топли духовни кътчета, разкази, тръгнали от непосредстваната нужда от човещина и топлота и отворили портите си за всеки – като човешко сърце, готово да нахрани именно нуждата от сърдечност.”
Иван Вакрилов публикува в различни литературни сайтове в интернет. В коментарите на неговите читатели, често е наричан ”сладкодумец”, ”майстор на композицията”, „талантливец”. Читателите му дори сравняват майсторството на словото му с това на Чудомир и Елин Пелин. Но в сюжетите на неговите разкази традицията живее заедно със съвремието, а в народопсихологията се разгръща индивидуалността на героите – стари и млади, жени и мъже, праведни и грешни, здрави, сакати, в беда и благополучие - тези герои са живи не само в Кутра. „...Чешитите от парсонажната общност на книгата започнаха да напускат тъканта на разказите и да се превръщат в метафори”. / Г. Воротинцева/

„Някога, някъде на изток, някой си бил казал, че ако седиш достатъчно дълго на едно място и не шаваш много, целият свят ще се извърви пред очите ти. Ниски или високи, тънки или дебели, мъже и жени – забързани, угрижени, или просто шляещи се в очакване да срещнат някого, с когото да изпият по една бира – вълни от форми, цветове и звуци се блъскат в бреговете на деня, пресъздаващи оня първичен бульон, от който е произлязло всичко на този свят. А над това клокочещо море мълчаливо се издигат – някои стройни и горделиви, други свитички, малко килнати на една страна – къщите от двете страни на улицата. Със спуснати пердета по това време, сякаш притворили очи, те се опитват да предпазят обитателите си от любопитни погледи, да съхранят малките си, тихи светове далеч от лакомите очи на времето, клекнало с изплезен език насред света и поглъщащо бавно, но неумолимо всички наши постижения, провали, мечти и разочарования.” /Морски пейзаж с риба – Иван Вакрилов/
Приятно четене! от Нели Господинова