Как се избира заглавие на книга?

Да се подбере подходящо заглавие е цяло изкуство.

То трябва да е кратко и оригинално, т. е. да не е употребявано до този момент. За целта, първата крачка която предприемате, когато дадено заглавие ви хрумне, е да проверите в мрежата, дали то не е употребено вече.

Никога не подценявайте силата на заглавието – „според изследване, над ¾  от потребителите  се замислят след като прочетат заглавието на текста". Това всъщност е ефектът, който поражда то. От вас зависи дали ще продължат или ще обърнат гръб на усилията ви.

На какви изисквания още трябва да отговаря едно заглавие?

Първо, добре е то да носи почерка на автора. Да е такова съчетание от думи,  че по определен начин да показва авторовото присъствие. Дали с думи (метафори, сравнения, типична фразеология за този автор, новоизмислени думи от самия автор), или със звучене (характерно за произведенията на автора, а може и  да е римувано) „Чешмите, от които пих вода”, ( Г. Воротинцева), „Бодли в сърцето” ( Д. Никифоров), „Сънят на облачните птици” (Л. Славова), „Кабинети за ближни” (Н. Комедвенска), „Бай Георги има нежни рамене” (К. Кондова), „Луната вместо тебе ме целуна" (Р. Пелова) „Следобед, някъде към пет” (Н. Господинова) и др.

Второ. Използвайте до шест думи в заглавие.  Понякога заглавието от една дума, ако тя не е супер оригинална, е минус. Пример за удачно заглавие от една дума: „Граничност" (Р. Леви), „Междупаралелие” (Б. Мавродиева)  и др.

Трето, добре е да се избягват клишетата. Заглавието трябва да е провокативно и  да предизвиква интерес. Средно 8 от 10 души ще го прочетат и ще вземат книгата в ръце, но само 2 от 10 ще обърнат внимание на съдържанието. Удачен вариант е провокативен въпрос. Или име на известна личност. Или пък чуждица.

Затова са нужни заглавия като „Магарешката кожа” (Братя Грим), „Вечерна проверка за ангели" (В. Станков) „Извади си пръста от носа” (Р. Романов), „Куково лято” (Г. Воротинцева),  „Разкази с неочаквано начало” (К. Лаков), „Кръв по клавишите” (Д. Маркова), „Борса за трупове" (Недялко Славов), „Виж ме бе, прасе, летя” (Н. Господинова),

Е, има и съвсем провокативни заглавия  на книги – „Лирика и педератуси” (И. Димчев); „Срала и заспала” – Шити Браун, Дж, – но такива се търсят при супер комерсиализиране на книгата. Авторът и издателството, трябва да са готови да вложат много пари за реклама, защото в случая самото заглавие продава книгата.

Четвърто. Заглавието трябва да комуникира и с таргет групата, която чете автора. Затова наблегнете на такова, което подсказва на читателя, че той ще има полза да прочете текста.  Определете правилно таргет групата и това, което би я облагодетелствало. Последното условие е доста трудно, защото не всеки автор е наясно, за кого пише.

 Ако са младежи –  изберете по-младежко заглавие „Нещата, на които не ни учат в училище” (Е. Конрад), „Нощта е действие” (И. Любомиров), „Костилки от спомени” (М. Спасов) и др.

Ако са жени-феминистки – „Сестра Аутсайдер” (A. Лорд) „Жената няма име” (Д. Асана) „Евини дъщери” (К. Оливие) и др.
     Пето. Връзката на заглавието с организацията на книгата е също логично следствие. Дотолкова, доколкото заглавието е лицето на съдържанието на книгата ви. Това важи в голяма степен, когато се реди стихосбирка или сборник разкази. Логичността на подреждането на циклите се свързва с идеята на самата книга. С друго заглавие, книгите от този тип биха имали и друга подредба, друга реализация на идеята за книга.

Никога не забравяйте, че „Заглавието може да „продаде” книгата или да отблъсне страшно много потребители”.[1] Затова се постарайте да изберете най-подходящото заглавие за своята книга.

  

 ©Н. Господинова

---

[1] Видовете заглавия - extcopy.net/copywrite/видовете-заглавия

Кой ще погледне в „Окото на миналото”?

Излезе от печат шестата книга на Румяна Пелова „Окото на миналото”. Неочаквано авторката изневерява на мерената реч – шестата книга  не е стихосбирка, не е  написана и в любимия приказно-фантазен стил, познат на читателите от разказите ѝ.

„Окото на миналото” е общо заглавие, което представя две кратки новели. Първата – „Три чифта и половина сини очи”, е написана в жанра на психотрилъра, а втората – „Потъналите чертози на Пернишкия деспот”, е по-скоро митологичен натюрвив с историко-приключенски характер и елементи на фолклорно фентъзи.

Предизвиках ли вече интереса ви?

Ще кажа още, че действието и в двете произведения се развива в района на Перник, а героите са истински граовци.

Но да се върнем на сюжета в „Три чифта и половина сини очи”.

Някой тормози хората в село Сини вир с тайнственото си присъствие. Някой наднича през прозорците. Някой отвлича синеоката Славина. Някой е открил имането, скрито в корените на старата върба. Лека-полека в действителността се разплитат нишките на една грешна юношеска любов от миналото…

Интересни тайни от миналото оживяват и с пернишкия Индиана Джоунс – младия историк Андрей, който тръгва по следите на потъналите чертози на Пернишкия деспот. В краеведчески доклад, възстановен от изгубени частни архиви, той намира сведения за реален вход към дворците на владетеля Кракра.

Ще успее ли да проникне в изгубения свят на миналото и да задържи поне едно историческо доказателство, че е бил там, или завинаги ще остане във властта на прекрасната Севара?...

Много интересен образ от второто произведение е баба Агаин. Нейното присъствие е препратка към идеята, че старобългарските родове (Угаин, Дуло, Вокил –  от първата българска държава) не са загинали окончателно, а техни потомци, преживели времена и събития, живеят по нашите земи до ден днешен и са пазители на древни тайни и несметни съкровища.

Но няма да издавам  нищо повече. Край на спойлерите. Приятно четене.

Книгата може да бъде закупена лично от автора.

Първа премиера на 15. 06. 2018 г в град Перник, зала "Марин Гогев" от 18. 00 часа.

Романът „Обратен завой” на Вили Димитрова. Писателката говори открито за насилието в семейството

В края на 2017 г. излезе от печат романа на Вили Димитрова „Обратен завой” – първа част.

Действието се развива по времето на социализма – 70-те- и 80-те години.

Младата, разведена химичка Марияна заминава да работи в Нефтохим Бургас. Тя оставя малкия си син при майка си в провинцията, докато се установи и осигури жилище. Докато живее в общежитието на Нефтокомбината е обект на ухажване от страна на разведен мъж. Той склонява да я убеди да се оженят, за да могат двамата по-лесно да се грижат за детето.

Скоро съпругът показва истинското си лице. Той е груб – обича да бие и тормози физически и психически жена си и собствените си деца, след като пропъжда доведения си син. Освен това е болезнено ревнив и пие. За домашното насилие в семейството, обаче по времето на социализма се мълчи.

За страха и отчаянието, през които преминава главната героиня, разказва Вили Димитрова.

Марияна и децата ѝ са заложници на благоволението на бащата. Но често получават шамари, вместо обич и разбиране.

В началото героинята търпи и не се съпротивлява на насилието на мъжа – морално или физическо. Тя не само, че не търси спасение от агресивното му поведение, но и защитава своя насилник пред околните.

Как в семейството се настанява Стокхолмският синдром[1] и защо?

Зависима ли е жертвата от своя насилник? Зависима ли е Марияна от съпруга си?

Ще успее ли да се пребори със страховете си.

Ще успее ли да се измъкне от грубата семейна хватка вкъщи?

Ще успее ли да се пребори за свободата и спокойствието на дома си или е вече безкрайно увредена и победена от живота?

Докога майката ще търпи това отношение към децата и защо няма кой да ѝ помогне?

 Време е да започнем да говорим открито за насилието над жените и децата в семейството. Време е повече автори да обърнат внимание на жертвите; преки и косвени от физическия и психически  тормоз. Време е да направим обратен завой в мисленето и поведението си.

---

[1] Отношенията между мъж и жена изглеждат напълно абсурдни и нелогични, когато жената не се съпротивлява на насилието на мъжа, независимо от това дали е морално или физическо. Не само, че не търси спасение от агресивното поведение на мъжа, но и защитава своя насилник пред околните. Това парадоксално поведение на жертвата е описано от психолозите като "стокхолмски синдром".