Румяна Пелова е автор на две поетични книги "Еднорози се любят насън" и "Луната вместо тебе ме целуна". Освен поезия Румяна пише и интересна проза. Представяме ви една фолклорна история, преразказана от сладкодумната поетеса Авторката е използвала автентични материали от Етнографския музей на Златоград.
ДА ТЕ ОБИЧА ЗМЕЙ
Това е една история, предавана от уста на уста, от майка на
дъщеря, надживяла времето, през което се е случила. Разказа ми я моята баба,
която наближаваше стоте, но имаше памет като на двадесетгодишно момиче. Тя
никога не беше ходила на училище и беше неграмотна, успяваше само с много труд
да напише собственото си име, но за сметка на това бе голяма сладкодумница и
знаеше много интересни и поучителни приказки. Когато се съберяха със съседките
на кафе, тя отваряше торбата с повествованията, изваждаше едно от тях и всички
около нея потъваха в невероятно интересния свят, който се обитаваше от митични
същества – добри или лоши, но в който неизменно присъстваше и човешкият фактор.
Та приказката, която ще ви разкажа се случила в Родопско село
край Златоград. Там имали обичай, стане ли едно момиче годно за женене, да му
завържат шарена вълнена престилка, в чиито шарки и шевици бивали втъкавани
определени символи. Когато отидело и се хванело на хорото, селските ергени
лесно разгадавали към кой род принадлежи, дали е свободно или сгодено и
най-важното – дали не са роднини по кръвна линия.
Живяла в една от махалите на селото, близо до река Мързянска вдовица, която имала хубава дъщеря, вече мома за женене. Малко е да се каже, че
девойката била хубавица. Може би най-точно ще прозвучи, ако заявя, че била
първата красавица на селото – най-личната и най-напета. Косата й била дълга и
мека като свила и с цвета на препечен янтар, а очите й – големи и с цвят на
узряла дива череша. Като ходела, не стъпвала по земята и кършела стройния си
стан.
Майка й я била научила на трудолюбие и скромност. За да
оцелеят, двете жени вземали вълна от по-богатите си съседи и цяло зиме я перели
на реката, която никога не замръзвала, защото в нея се вливали топли минерални
извори. После пак заедно я изпридали и през дългите снежни нощи тъчели
престилки, кърпи за глава и халища, в шарките на които втъкавали неизчерпаемата
народна фантазия.
Нашето момиче, за което става въпрос досега се казвало
Румена. То с един поглед можело да разчете кода, който бил вписан в дадена
престилка, чии са родителите на
притежателката му и каква е тя самата – мома за женене, вдовица или парясница.
През лятото на същата година от Беломорието се върнали
търговци с камилите си, за да натоварят нова стока, произведена през зимните
месеци. С търговеца бай Илия дошъл и синът му - строен момък на име Симеон.
Висок и мускулест бил, левент ти не трябва от народните поверия. Зърнал Румена
и в сърцето му се разгорял любовен огън.
По стар обичай на ранина една утрин поставил на прозореца на
стаята й вретено. И се притаил в близките храсти да наблюдава какво ще се случи
по-нататък.
Румена излязла още при изгрев слънце да полее пъстрите и
благоуханни цветя, насадени в глинени гърнета и с учудване взела вретеното.
Като видяла издълбания с огън знак върху чемширеното дърво, който бил във
формата на папратов лист, цялата засияла, завъртяла се щастливо около себе си и
целувайки любовния нишан, го притиснала до сърцето си. После се прибрала вътре,
в схлупената, но чиста стаичка, извадила изпод леглото вълмо вълна и започнала
да я преде, като радостната усмивка не слизала от лицето й.
Симеон доволен наблюдавал избраницата си и знаел, че
чувствата му са споделени и пълни.
Следващата неделя двамината млади се хванали един до друг на
хорото и едва ли имало други по радостни от тях на мегдана.
Не след дълго съседите и клюкарите в махалата започнали да
разнасят слуха, че при Румена нощем долита змей – облечен в пъстри дрехи, с
големи крила и паст, от която излизал огън. Само девойката и майка й знаели
истината – това бил Симеон, който за да не бъде разпознат, обличал кукерски
дрехи и идвал по късни доби да види либето си.
Какво са говорили и правели двамата насаме, само те си знаят,
но си дали дума един на друг догодина, когато дойде пак с кервана камили и с
баща си, да се вземат и венчаят както си му е реда. И момъкът отново заминал по
чужди краища и по чужди друмища, за да изкарва прехраната си.
Чакала Румена месец-два-три. За да гони лошите сили и очи от
себе си, сплитала дългата си коса на множество плитки, като закачала в тях
парички и синци, от чийто звън злите духове бягали надалеч. На деветия месец се
родило прелестно момиченце, хубаво като пълна месечина и сияйно като ясно
слънце. Мълвата не чакала дълго и хората обявили на всеослушание, че тя е
змейска дъщеря.
Единствено майката на Румена знаела истината. От притеснение
я барнала неверна болест и набързо я вкарала в черната земя.
Останали сами майка и дъщеря. Чакала Румена, чакала година, две,
три... Надявала се Симеон да дойде и да ги отведе далече от слуховете и
приказките по техен адрес, там където никой не ги познава и нехае за тях.
Накрая се примирила с липсата му и се омъжила за застаряващ ерген, само за да
има на кого малката Симона да казва татко.
Мога още дълго да ви залъгвам с това как са живели тримата и
колко мрачно било детството на Симона заради доведения й баща, който така и не
я обикнал. Но това не е повод на днешния ни разказ. Важното е, че годините се
търкулили по стръмния склон на Времето и Симона от малко сладко момиченце се
превърнала в знойна хубавица. А майка й, приготвяйки чеиз за дъщеря си,
вплитала в мотивите върху престилките и кърпите за глава папратови листа.
Историята не казва и защо Симеон не изпълнил думата си към
своята изгора. Може да е оставил кости в далечни земи, защото тогава били
годините на чумата черноперка. Може разбойници да са бастисали кервана и
керванджиите някъде по пътищата. А може да е срещнал и друга девойка, с която
да е свил семейно гнездо. Повече нищо не се чуло за него по този край.
Знае се само, че родът от който произлизали бай Илия и сина
му и имали за герб папратово листо в шевиците си, избикаляли отдалеко къщата на
Румена и дъщеря й и никой младеж от него не направил и намек за нещо повече от
мирно съседско съжителстване помежду си.
Така завършва тази история ли, приказка ли и аз не знам как
да я нарека.А поуката от нея е, че залюбиш ли се със змей, ще се родят
змейчета. В края на краищата като всяка любов и тя дава своите плодове.
© Румяна Пелова. Всички права запазени
Авторката е използвала автентични материали от
Етнографския музей на Златоград