неделя, 29 декември 2019 г.

Конкурс за фантастичен разказ на името на Иван Попов

Резултат с изображение за „Иван Попов“

Сдружение „Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика Иван Ефремов“ обявява



КОНКУРС ЗА ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ

Конкурсът се посвещава на Иван Попов, който почина през 2019 г. Иван Попов е автор на научна фантастика, предимно в поджанра киберпънк, преводач, есеист, футуролог и един от най-големите фенове на фантастиката у нас. Член на клуб „Иван Ефремов“. През годините той е превел на български език произведения на Станислав Лем, Виктор Пелевин, Андрей Лазарчук, Пьотър Льолик, Брус Стърлинг, Ник Бострьом, Кирил Есков, Ефим Островски, Александър Тюрин, Евгений Лукин, Феликс Кривин, Михаил Успенски. Автор е на статии и есета в сп. „Тема“, а също така и създател на сайтовете „Подкрушие“, „Лаборатория по езиково инженерство“, „КЕФ (Киберпънк, евристика, футурология)“.
Искрено ви желаем успех и с нетърпение очакваме да прочетем разказите ви!



УСЛОВИЯ НА КОНКУРСА

1. Електронна поща на конкурса: Изпращайте вашите разкази на адрес konkurs@sf-sofia.com. Ще се оценяват само разкази, изпратени на този електронен адрес. (Виж също т. 9.)

2. Срок за изпращане на разказите: 23:59 ч. на 31 март 2020 г.

3. Тема на конкурса: „Киберпънк, евристика, футурология“. Изпратените разкази трябва да съответстват на поне една от трите области в рамките на посочената тема. Жанровото преливане е допустимо. Журито има право да оцени по-ниско разкази, по отношение на които същото счита, че посоченото съответствие липсва или е трудно установимо.

4. Език: български; азбука: кирилица. Приемат се и разкази на други езици, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.

5. Максимален обем на разказите: 7500 думи (според брояча на Microsoft Word).

6. Формат на файла: .doc, .docx, .odt или .rtf. Препоръчително е шрифтът да е Times New Roman или Courier, размер 12.

7. Брой творби: Допуска се по един разказ от автор.

8. Допълнителни изисквания: Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в интернет, под формата на аудио и/или видео). Не се допускат разкази, участвали в други конкурси. В конкурса не могат да участват със свои творби членовете на журито, както и всички участващи в организирането и координирането на конкурса.

9. Съдържание на имейла, изпратен за участие в конкурса:

а) заглавие на имейла: „За конкурса“;

б) тяло на имейла (на отделни редове):

– заглавие на разказа;

– трите имена на автора/ите;

– имейл за контакт;

– град или населено място;

– точен адрес;

– телефон.

в) прикачен файл: той трябва да е в един от одобрените формати (.doc, .docx, .odt или .rtf) и трябва да съдържа единствено заглавието и текста на разказа. Не вписвайте личните си данни в прикачения файл!

10. Посочените изисквания (вкл. по отношение на анонимността на разказите) следва да бъдат спазвани от участниците най-малко до датата на оповестяване на резултатите и на отличените разкази.
Разкази, неизпълняващи гореизброените задължителни условия, не се допускат до участие в крайното класиране.

Оценяване на творбите: Конкурсът е анонимен; четенето и оценяването се извършват от шестчленно жури. Членовете на журито ще разполагат единствено със заглавията и текстовете на разказите. Оценяват се литературните и идейните качества на творбите. Класирането се извършва по общи оценки, получени чрез отчитането на индивидуалните оценки на всички членове на журито. По общо съгласие на членовете на журито се допуска отличаване на разкази за поощрение на техните автори извън наградния фонд на конкурса.

Публикации на творбите: Авторите запазват изключителните права върху своите разкази! С изпращането на разказа авторът/ите се съгласява/т да предостави/ят на организатора правата за еднократна публикация на разказа в сборник (електронен или хартиен) или в сп. „Тера фантастика“. Други (допълнителни) публикации на творбите задължително се съгласуват с авторите.
Резултати от конкурса: Заглавията на наградените творби ще бъдат обявени на 28.05.2020 г., когато Иван Попов щеше да навърши 50 години.



Награден фонд: Предвижда се присъждане на три парични награди за отличените от журито разкази, както следва:

– Първа награда – 500 лв.;

– Втора награда – 300 лв.;

– Трета награда – 200 лв.



Допуска се неприсъждане на съответна/и награда/и в случай, че според общата преценка на журито никой от допуснатите до участие в конкурса разкази не е получил достатъчно висока оценка.



Членове на журито:

1. Дилян Благов – доц. д-р инж., председател на сдружение „Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика Иван Ефремов“, редактор в сп. „Тера фантастика“, библиограф.

2. Елена Борисова – д-р по нова и съвременна българска литература, преводач, автор на дисертационен труд за българската фантастика, ръководител на проекта „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX-XXI век“ и
сайта "Фантастика и бъдеще".

3. Далия Ал-Халил – д-р по педагогика на обучението по български език и литература, писател, асистент в СУ, носител на награди от конкурси за фантастика.

4. Д-р Григор Гачев – писател, преводач, известен блогър, администратор на Уикипедията на българската фантастика.

5. Васил Сивов – доц. д-р по икономика, поет, есеист, преводач, изследовател на фантастиката.

6. Юрий Илков – почетен председател на клуб „Иван Ефремов“, главен редактор на сп. „Тера фантастика“, изследовател на фантастиката.



Защита на личните данни
Администратор на личните данни е сдружение „Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика Иван Ефремов“, с адрес: София, ул. „Кракра“ 2А, стая 213.
Във връзка с личните данни, които са предоставени на администратора, авторът има право да изисква от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни, или ограничаване на обработването им, а също така и правото на преносимост на данните.
С изпращането на разказ на посочения електронен адрес и със съдържание, указано в обявата, авторът се съгласява да бъдат обработвани неговите лични данни (изброени по-горе в същата обява) за целите на конкурса – организация, класиране, оповестяване на резултати от конкурса и комуникация с участниците.
Авторът има право да оттегли своето съгласие във всеки един момент, като в този случай организаторите не могат да гарантират неговото участие в конкурса в съответствие с оповестените тук правила.
В случай, че възникнат въпроси, свързани с личните данни, те следва да бъдат изпращани на посочения мейл на конкурса.
Личните данни няма да бъдат предоставяни на трети лица и ще бъдат съхранявани от администратора до изтичане на една година от крайния срок за участие в конкурса, след което същите ще бъдат заличени.
Отличените в конкурса участници, на които са присъдени парични награди, следва да предоставят съответни лични данни за сключване на договор и изплащане на присъдените награди, в съответствие с изискванията на приложимото национално законодателство (вкл. данъчно и осигурително законодателство). В този случай техните лични данни ще бъдат обработвани за целите на сключване на договор и/или по силата на закона, като същите ще бъдат съхранявани в съответните законоустановени срокове, след което ще бъдат заличени. Тези лични данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен в случаите, когато това се налага по силата на закона или същите са били изискани от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Личните данни ще се обработват от посочения администратор на данни и само и единствено от лица, които са членове на сдружението администратор.
Във връзка с обработването на личните данни авторът има право на жалба до надзорен орган. Надзорен орган в Република България по смисъла на приложимото законодателство е Комисията за защита на личните данни.

петък, 27 декември 2019 г.

Литературен конкурс в памет на поета и писателя Симеон Христов


Издателска къща  ,,РУДИ  БУКС” обявява  литературен  конкурс  за  разкази  и  стихотворения  в  памет  на  Симеон Христов, чудесен поет, писател и приятел, който почина – светла му памет! – преди четири години.
В  конкурса  могат  да  участват  всички  желаещи  с  произведения,  които  не  са  издавани  в  печатен  вид.
Приемат се до три авторски текста от участник.
Време на провеждане: от 1 януари 2020 г. до 1 март 2020 г.
Обявяване на победителите: до 20 март 2020 г.
Произведенията изпращайте до office@rudi-books.eu с тема „За конкурса”.
______________________________________________________
Награди:
1-во място:
Грамота и парична награда от 300 лв.
2-ро място: Грамота и парична награда от 200 лв.
3-то място: Грамота и парична награда от 100 лв

Специална награда: Издаване на самостоятелна книга
____________________________________________________

Произведенията  трябва  да  бъдат  на  български  език  и  да  са  в  rtf-,  docx-  или  doc-файлов  формат  на  МS Word, шрифт Times New Roman с големина 14 пункта.
Произведения,  които  рязко  сe  разминават  с  тези  симпатични  и  лесно  постижими  изисквания,  няма  да бъдат допускани до конкурса, освен ако не са гениални.
Всички произведения ще бъдат публикувани с името на автора си на фейсбук страницата ни: https://www.facebook.com/groups/rudibooks/
Успех!

Писателят Симеон Христов пише в стила на магическия реализъм. Негови са романите ,,Водата пише" и ,,Букинистите", няколко сборника с разкази ,,Тежки призраци" и ,, Страхотни разкази - 1, и 2, Стихосбирките ,,Трубадурски песни", ,,Хапче в кебапче" ,, 100процента преживяно"и др.
Той пръв подхвана темата за издаването на книги на зелено. 
В блога ,,За книгите днес" можете да намерите различни разкази на автора, а в ,,Моето книжно ъгълче' - откъси от романи.


петък, 6 септември 2019 г.

Макар битът да се мени, моделът много често се преповтаря




Книгата на родената в Добрич Нели Господинова „Разкази за Добруджа” ще бъде представена на 18.09. от 18 часа в читалище ,,Николай Хайтов”, в София. Тя съдържа раздел с разкази, със стихотворения за Добруджа и друг с около 30 уникални рецепти на различни ястия. По забравените рецепти от Добруджански разкази читатели от САЩ готвят, например Сиромашко мезе и малай.


 ,,Разкази за Добруджа“ включва битови, исторически, съвременни, фолклорни и разкази с елементи  на фентъзи.
„Опитала съм се да навържа факти, свързани с дедите ми и да пресъздам картини, модели на поведение, ситуации, рецепти, суеверия, диалект, бит, традиции и родова памет с инструментите на късия разказ. Не е лесно да се гмурнеш в морето на миналото си. Понякога под сянката на родовото дърво е хладно и доста неуютно. В основата на всяка история лежат автентични разкази на мои близки, техни спомени, биографии или исторически проучвания. Но за написването на един разказ това  не винаги е било достатъчно. Понякога картини и събития, скрити в родовата памет, изскачаха внезапно и се навързваха, оживели логически с героите в разказите ми. И макар битът да се мени, установих, че моделът много често се преповтаря.
И така… Колкото повече разнищвах и гадаех миналото по стъпките на предците, толкова повече въпросителни изникваха  в мен. Защо? Кога? И къде?
Напоследък осъзнах, че връщането към корените е дълъг и труден път, по който все още вървя. Дано с  написаното съм успяла да ви потопя в чудната атмосфера на моя роден край – в трудовия ден, в звездната нощ, в ритуалите и обичаите, в суеверията и страховете, в миналото и настоящето”, споделя авторката Нели Господинова.
Самата тя е родена в  Добрич през 1969 година. Завършва СУ „Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник „Вечерни новини”. Публикува свои литературни творби на страниците на периодични списания и вестници. През 2011 г. списва своя рубрика „Гледни точки” в сайта knigite.bg. Автор на литературния блог „За книгите днес”. Публикува във виртуалното пространство на страниците на Буквите, Откровения, Хулите, Фейсбук, Стихи.ру,  „Двуезична библиотека” и др. Работи като редактор. Прави преводи от немски и руски език.
Книги: „Глътка живот” (2010 г.), ,,Следобед, някъде към пет” (2016), ,,Разкази за Добруджа”(2018 г.).
Публикува в  Алманасите за поезия и проза на изд. Буквите (2009-2019г.), Алманах Любовна лирика (2010), „Културна палитра”(2014 г.), „Жени и вино” (2015 г.), Алманах „Хумор и сатира” (2015 г.); Детски алманах (2016 г.) и др. Участие в сборници с  разкази „Бдения” 1 и 2 част – превод на руски език.






Добруджа

Защо се връщам все назад, не зная.
По пътя минах хиляди земи
и Добруджа не е за мене раят,
но все ме вика тихо:„Остани!”.

Замряло селото сред пущинака,
клепалото измъчено гълчи –
комините му никого не чакат,
а в изворите времето мълчи.

Прегръщам плахо старите руини –
те дишат още живи из пръста.
Погребани са хиляди години
в браздите на безводната земя.

И всеки спомен в приказка се сплита,
изгрява бавно в нощната тъма.
Но жив е… И невидимо полита
във времето, навявайки тъга.

И „все по тèля", знам, ще се завръщам
при болката, при своето сърце.
Нали небето никога не свършва,
ръцете щом превръщаме в криле.

Мълча. Вода загребвам с двете шепи,
наричам тази суша за порой
със песните си тъжни, недопети...
Полето ме прегръща с вълчи вой.

Но в него чувам шепота на баба,
чешмата ни на двора как тече.
Отпивам глътка, сетната награда,
с която зърнах своето небе... 





събота, 17 август 2019 г.

Теория на поезията - 4 Заглавие и поанта


Без претенции за авторство, тук съм събрала най-важните неща, които трябва да знае всеки, който прави опити да пише в стихотворна форма. Естествено не теорията пише поезията.  Считам, че знанията за това как трябва да бъде направено, биха подобрили текстовете на много начинаещи. 

Да си поговорим за...

1 .Лирическият герой (говорител). На пръв поглед няма нищо, което да не е известно на пишещите, но ми се иска да наблегна на две особено важни неща. Най-напред - лирически герой и автор съвпадат ли?
Не, разбира се. Или по-точно – не е задължително да съвпадат. Сигурен съм, че мнозина смятат, че е редно да пишат само за нещо лично преживяно. Но поезията не е лексикон или репортаж от мястото на събитието - съвсем нормално е поетът да пише за нещо, което не се е случило с него, да описва преживени от друг събития или пък те да са напълно измислени. Това не прави стиха му по-слаб, напротив - блясва въображението му, импровизацията, превъплъщението му в други роли.
Още нещо. Какъв да бъде лирическият герой? Шири се представата, че трябва да е непременно самият автор, дори и да описва неслучили се с него неща. Не е така - особено въздействащо е, когато лирическият герой е съвсем различен от теб - друг човек, животно, растение и т.н. Тогава ти описваш свои мисли и настроения, но под чужда маска и тая идентификация придава оригиналност и свежест на стиха ти.

2. Заглавието. Нещо, на което много държа. Това е възлов елемент от стиха, той кондензира темата и идеята, представя в сгъстен вид текста. Има заглавия, използвани хиляди пъти и напълно изхабени от употреба, изпразнени от съдържание - наричам ги заглавия-етикети. Те не внасят нищо ново във възприятието на читателя, не привличат вниманието му и направо омаловажават силата на стиха. Свежото, необичайно, нестандартно заглавие грабва читателското внимание, предразполага към активно съпреживяване, стимулира и тонизира. Особено подходящ модел е заглавие - цитат от стиха - първият ред, последният ред или някой от средата, така се оформя едно логическо цяло заглавие-текст.

3. Финалът на стиха. Прословутата поанта уж е ясна на всички, но крие неподозирано богатство. Два са най-ярките примери за нейната сила – когато тя обобщава с една или няколко думи темата и идеята на стиха, обгръща го с наметалото на яснотата и точността, и, особено привлекателната за мен изненадваща поанта, когато изведнъж смисълът на стиха коренно се променя, преобръща се, отваряйки пред погледа на читателя новото, непознатото, интригуващото.
Тези 3 компонента на стиха, наред с всички останали, разбира се, синтезират в себе си двете основни характеристики на поезията, върешно присъщи й и обуславящи разликата между поезията и обикновеното стихоплетство - оригиналността и разнообразието. Но това вече е друга тема.


Теория на поезията - 3 СТИХОСЛОЖЕНИЕ


Без претенции за авторство, тук съм събрала най-важните неща, които трябва да знае всеки, който прави опити да пише в стихотворна форма. Естествено не теорията пише поезията.  Считам, че знанията за това как трябва да бъде направено, биха подобрили текстовете на много начинаещи. 


СТИХОСЛОЖЕНИЕ
– построяването на стиха като дължина и ритъм. В поезията ни преобладават два основни типа стихосложение – силабическо и силаботоническо:

силабическото стихосложение е онаследено в литературата от фолклора и се определя от равния брой срички (силаба – сричка) в стиховете, както и от мястото на паузата (цезурата) в тях. Използва го най-вече Ботев, за да приближи звученето на творбите си към песента – един от най-значимите образи в поезията му. Най-употребяваните от него силабични размери са:
десетсричник (5+5) - Ти-ли-си-ма-ле // тъй-жал-но-пе-ла
осемсричник (4+4) - Теж-ко-бра-те // се-жи-ве-е
осемсричник (5+3) - Я-на-дуй-дя-до // ка-ва-ла
силаботоническото стихосложение е вече чисто литературно явление и обвързва броя на сричките (вече не е задължително да е еднакъв, но обикновено е кратен) с мястото на ударенията (тоника – ударение, акцент) в стиха. Силаботоническите размери се обособяват в две групи – двусрични и трисрични. Двусричните са ямб и хорей, а трисричните – дактил, амфибрахий и анапест. Една двусрична или трисрична група се нарича ,,стъпка”:

ямб – ударени са само четни срички в стиха ( _ / ):
Ста-ни, ста-ни, ю-нак Бал-кан-ски
хорей – ударени са само нечетни срички в стиха ( / _ ):
Глъх-нат сгра-ди-те зло-ве-що гле-да вся-ка

(както се вижда във втория пример, не всяко възможно място на удареност е оползотворено – тези стъпки, които остават без ударение, се наричат перихий)

дактил – ритмическата последвателност в стъпката е “ударена и две неударени срички” ( / _ _ ):
Пом-ниш ли, пом-ниш ли ти-хи-я двор
амфибрахий – ритмическата последователност е “неударена, ударена, неударена сричка” ( _ / _ ):
Вър-вя край смъл-ча-ни-те хи-жи
анапест – ритмическата последователност е “две неударени, ударена сричка” ( _ _ / ) :
Аз не зна-я за-що съм на тоз свят ро-ден


Теория на поезията - 2 Стих и строфа


 Без претенции за авторство, тук съм събрала най-важните неща, които трябва да знае всеки, който прави опити да пише в стихотворна форма. Естествено не теорията пише поезията.  Считам, че знанията за това как трябва да бъде направено, биха подобрили текстовете на много начинаещи. 

Стих
Стих (на гръцки: στίχος - стихос, рeд от текст) е поетичен ред. В широк смисъл (нетерминологичо) под „стих“ се разбира също стихотворение. В отличие от прозаичния текст, който има само синтактическо деление, стихотворната реч допълнително се дели на стихове – обикновено къси речеви отрязъци, възприемани като съизмерими и съпоставими.
Обредната, магическа реч у дивите племена има изключително стихотворна форма. Тя преобладава във народното творчество и епоса. В съвременната култура част от художествената реч е в стихотворна форма.
Стихотворението е текст, състоящ се от стихове. Към литературните жанрове, които традиционно имат стихотворна форма, се отнасят поемата, одата, епиграмата, баладата, елегията и др.
По правило в поетическите текстове стиховете се римуват един с друг в определен ред. Организираното съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението, се нарича строфа, станса или куплет. Нерядко се срещат и поетически текстове без рими — „бял стих“.

Строфа
Строфата е организирано съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението. По правило в поетическите текстове стиховете се римуват един с друг в определен ред. Нерядко се срещат и поетически текстове без рими - бели стихове.
Най-малко 2 стиха може да образуват строфа. Строфите биват няколко вида според броя на стиховете:
   2 стиха - дистих
   3 стиха - терцина/терцет/хайку
   4 стиха - куплет/катрен
   5 стиха - квинта/квинтира
   6 стиха - сикстина
   7 стиха - септина
   8 стиха - октави
   9 стиха - нони, специфичен вид /ababbcbcc/ - спенсърова строфа
   10 стиха - децими, одически строфи
   14 стиха - онегийна строфа

Дистих
Дистих е най-простата строфа - двусрична. Ако се говори за вътрешно затворена цялост, при него римите могат да бъдат само и единствено съседни. Първообразът на двусричната строфа е елегичният дистих. По-късно двусричникът се явява като градивен елемент на сравнително прости песенни или афористични стихотворения, примери за които можем да намерим в цикъла "Аманети" от стихосбирката на Пенчо Славейков "Сън за щастие". Възможни са и двусрични строфи, в които стиховете да не се римуват помежду си, а със съседната строфа, но това на практика е разновидност на четиристишието.

Клаузула
Клаузула в стихосложението е групата срички в края на римуван стих, които определят типа на римата. В зависимост от това къде пада ударението в клаузулата, римите се делят на мъжки, женски, дактилни и хипердактилни:
   при мъжката рима е акцентувана последната сричка от стиха,
   при женската рима ударението е върху предпоследната сричка,
   при дактилната рима акцентът пада на две срички от края на стиха,
  при хипердактилната рима след последната ударена сричка следват три или повече неударени.

Терцина
Терцина е тристишна строфа. За пръв път е употребена от Данте в "Божествена комедия" и се характеризира с особената си римова схема - "верижка", при която средният стих се римува с първия и третия стих на следващата строфа. Тази римова схема дава възможност едновременно за обособяване на строфата като самостойна единица поради обхватното си римуване и в същото време за нейната връзка със следващата, което пък създава цялостност на произведението. С тристишната строфа, терцина, обаче не бива да се смесва сонетното тристишие терцет. Не само заради различията в римуването, но и заради това, че терцетът е съставна част от по-сложната строфична организация на сонета.

Видове
Акростих
Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника - абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е "Азбучна молитва", за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век).

Александрин
Александрин е стих, който съдържа 12 срички. Александринът има две форми - тетраметър, или класически александрин и триметър, или романтичен александрин. Името идва от Li romans d'Alexandre, цикъл поеми от 12 век, написан в стихове от по 12 срички.
Бял стих
Бял стих в поезията е стих, в който няма рима, но за разлика от свободния стих, има размер: бял ямб, бял анапест.
Употребата на този термин е възможна само за тези национални поезии, за които и размер, и рима се явяват характерни, системообразуващи признаци: така например по отношение на древногръцката поезия, в която нещо подобно на рима възниква по-скоро като изключение, и за бял стих да се говори не е прието. Обаче в руската поезия, например, белият стих се ползва в определени периоди (предимно в края на XVIII и началото на XIX век), когато има значителна популярност; особено това се отнася белия ямб, който е широко използван в поемите и стихотворните драми. През XX век употребата на белия стих в руската поезия е в спад.

Версификация
Версификацията (от лат. versus, ‚стих‘ и facio, ‚правя‘) е термин в поетиката, синоним на стихознание и стихосложение. Представлява процеса и техниката на създаване на стихове съобразно правила и изисквания, съобразени с особеностите на дадена метрика.
В отрицателен смисъл може да се възприеме като синоним на стихоплетство, т.е. обръщане на изкуството на създаване на стихове в занаят.
Версифицирана версия ще рече поетическа версия на прозаически текст.

Някои популярни видове стихотворения

Хайку
Ха̀йку или хо̀кку е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл от 1960-те години и в повечето западни национални поезии.
Отличава се с изключително краткото си изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).

Сонет
Сонетът (на италиански: sonetto; на окситански: sonet; на латински: sonus – звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка песен. Сонетът представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура[1]. Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на Шекспир.
За първи път сонетът се появява в Италия, като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета[2]. Други известни автори на сонети са Петрарка и Микеланджело. Във Франция автори на сонети са Пиер дьо Ронсар, Бодлер и Стефан Маларме, а в Русия Александър Пушкин („Евгени Онегин“) и Михаил Лермонтов.

Хекзаметър
Хекзаметърът (От гръцки: hex, шест и metron, стъпка) в тоническото и силаботоническото стихосложение е стихотворен размер, при който стиховете се състоят от шест стъпки. Обикновено първите пет стъпки са дактили или спондеи, а последната е хорей или спондей. Дактилът е от три срички - първата е дълга, а другите са къси; спондеят е от две дълги срички; хореят е пак от две срички, но първата е дълга, а втората къса.
В хекзаметър са написани "Илиада" и "Одисея" на Омир, и "Енеида" и "Метаморфози" на Овидий. Това е най-използваният от древните автори размер. Най-първо е използван в религиозните песнопения.
В хекзаметър са писали стихове Александър Балабанов, Асен Разцветников, Пенчо Славейков и Никола Ракитин. То обаче не получава широко разпространение в съвременната българска поезия.

Лимерик
Лимерик е кратка лирична миниатюра, нонсенс (без смисъл), най-често гротесков стих с определен строеж на строфата, състояща се от пет реда. Схемата на римуването е: аа-бб-а.
Същността на съдържанието е анекдот с рима и има постоянен наратив:
Първият ред представя героя и случката.
Вторият ред е действието (често тук се появява и втори герой).
Трети и четвърти ред са кулминацията.
Петият ред е неочаквана и абсурдна развръзка на миниатюрата.
Тази лирична форма носи името на ирландския град Лимерик (Limerick) и води началото си от Викторианска Англия, често с неприлично, порнографско и светотатско съдържание е била популярна в мъжките клубове.


Популярни публикации / месечен рейтинг