Кой ще чуе розовите слонове?

 (една малка училищна история)

Всяка прилика с истински лица и събития е случайна

– Пачooo! Обичам Пачо-о-о-о-о! Обичам те-е-е-е, Пачо!...

Дереше гласа си вече десет минути, седнала в средата на училищния двор. Шестият час беше свършил и тълпа седмокласници се изсипа шумно навън. Те се заливаха с вода, гонеха се и подскачаха странно, пищейки в горещото юнско пладне:

– Ох, седми „б" свършиха за днес! – отдъхна си видимо бодигардът на училището, но очите му шареха внимателно по децата и струите вода, които се лееха над тях. Игрите, понякога прости на вид, ставаха опасни.

Всъщност седми „б" бяха от онези преждевременно пораснали и разкрепостени ученици, които още на четиринадесет се канеха да преплуват морето. Част от тях вече пиеха бира, други пушеха тайно зад училището и се целуваха явно по коридорите. Говореха високо и приповдигнато, сякаш светът отказваше да ги чуе. Учителите се учудваха на енергичността им извън класната стая, сравнявайки я с апатичността в клас.  Тийнейджърската възраст е доста странна. Класната Радионова душеше наоколо и все им организираше лекции и беседи за вредата от алкохола, тютюнопушенето и марихуаната. А може би не беше нужно. Може би този странен микс от хормони, акцелерация и кикот бушуваше естествено във вените на четиринайсетгодишните като пенлива река.

Да, на четиринадесет светът е малък и лежи млад и горещ в краката ти, особено ако седиш върху нажежения асфалт в центъра на училищния двор и крещиш по време на седмия час, колкото ти глас държи:

– Обичам, Пачо-о-о-о-о! Пачо-о-о-о-о-о! Чуваш ли-и-и-и-и-и?... Обичам те-е-е-е! Няма да мръдна оттук, докато не ме чуеш!... И ще крещя, и ще викам, защото те обичам...

От прозорците на училището надникнаха глави на учители и даже целият седми „а” цъфна ентусиазирано на прозорците. Горещото слънце избухна в розови отблясъци върху фанелката на Михаела и целият свят се накъдри като захарен памук.

– Хе-хе, всички имат големи розови глави от мъпет шоу? – изкиска се небрежно тя и подскочи ядосано върху горещия асфалт. – Сигурно защото целият седми „а” гледат Скуби ду и учат немски до припадък. Глупави, глупави читанки! Розови зубрачи. И Пачо е смешник като тях... Няма го. Не се показва. Но аз ще седя и ще викам още. И дори ще легна на земята, и пак ще крещя, докато не ме чуе. Пачо-о-о-о-о-о! Обичам те-е-е-е!...

…Защо не ме чува? Защо никой не ме чува дори когато крещя?...

Михаела се усмихна глуповато на себе си и в главата ѝ нахлуха откъслечни спомени. Дойде в това училище миналата година. Срещна Пачо на някакъв рожден ден в квартала.

 – Мики!

 – Спартак! – казва той и се усмихна идиотски.

 – Т'ва никнейма ти ли е? – пита Михаела и се изкиска. – А сега си кажи истинското име…

За нейна изненада той се обиди:

– Ама, че си задръстен! К'во толкова, като си Спартак?...

Смехът ѝ навярно го вбеси, защото той се приближи заплашително към лицето ѝ.  И тъкмо когато се чудеше къде ще я удари и как  да му отвърне, той я целуна нахално по устните, също кискайки се, и рече:

 – Предай нататък!

 – К'во т'ва?... – погледна го Михаела сконфузено. – Я, глей къв бил отворен в разни глупави игрички! Няма ли поне едно шише за тези работи? Загубеняци! Някой има ли трева? Екстази?... Розови дизайнерски слонове?... Шегичка, загубеняци! Хей, ти, с имперския ник! – Мики се захили шантаво на остроумието си, защото странното момче Спартак я дразнеше.

Тя скочи ненадейно върху гърба му и двамата се строполиха на земята. В краткия въргал на пода на гостната стая той се предаде без бой.

 – Дивачка!...

 – Никога! Никога повече няма да ме целуваш, глупако! Ясно ли е? Дори не си го помисляй! – крещеше тя. – Как ти викат другите?

 – Пачо – едва отрони той и пак я целуна.

 – Пачо, ако си мислиш, че ще предам тази глупава целувка точно на теб, забрави!...

Михаела се огледа наоколо и само миг след това залепи една огромна, лепнеща като захарен памук, целувка на най-дебелото и пъпчиво момче, което откри в стаята.

След този купон се случи нещо странно. Уж пак беше същата шантава Мики, но нещо в нея се промени. Усещаше как се носи като стар вестник над прашно шосе, а погледът ѝ се рее неадекватно.

Кой казва, че безметежното състояние на розовите слонове е спасяемо? В този случай не беше... Любовта беше полет, за който Мики не беше подготвена.

– Неспасяемо е, Пачо! Каквото и да правя, няма да ме разбереш... И няма да ме чуеш. Дори да си боядисам слона в зелено... Обичам те! – тя подсмръкна тъжно, приглади мократа си коса и избърса потта от челото си.

 В този момент здравите ръце на бодигарда я подхванаха и понесоха на хладина в училището.

– Какво си пила бе, момиче? Ще слънчасаш на горещия асфалт. Днес температурите са 35 градуса…

– Само отвара от розови слонове, шефе...

– Така ли им викате вече? Да викна ли вашите?

– Глупости, шефе! Сега ще си тръгна. Живея само на една гола любов... Не ми ли личи?

– Аха, гола си, виждам... Пъпът ти е отвън.  И този потник дреха ли е?

– Е, ти да не искаш да дойда с кожух на даскало през юни… –  рече Михаела и излезе на двора с важна стъпка.

Не си говориха дълго след онзи купон. Тя – защото се чувстваше засегната, той – защото беше с леко насинено око. И все пак Пачо тайно се възхищаваше на щуротиите ѝ: лилавите кичури коса, които вмъкна в даскалото под оръфана плетена щапка доста след конкурса за най-шантава прическа; наказание за няколко неизвинени отсъствия; бойкота на състезанието „Ангел на годината"; щуро клипче в тубата как пее... Така се случи, че с поведението си Мики успяваше да привлече вниманието на всички в даскалото. Само Пачо се правеше, че не я забелязва. Беше обиден. Всъщност – мълчеше и страдаше тайно.  

„Какво им става на тези мъже?" – чудеше се Михаела. – „Нима цял розов слон трябва да влезе в двора на даскалото, за да ме види!”

После събитията се завъртяха стремглаво. В един прекрасен ден от втория срок невъзмутимият и безсловесен Пачо най-сетне се предаде.

Течеше седмият час. Мики беше приключила, но както обикновено се мотаеше из коридорите, докато Пачо със сигурност се потеше над глупавите модални глаголи в часа по немски. Седеше на земята в дъното на коридора и слушаше някакъв блус. Точно там я засече Иван Прашката от осми клас. Побъбриха си за това онова, но той се оказа доста нахален. Настояваше да разгледа бикините ѝ в тоалетната, разказвайки ѝ за своята колекция от прашки в кибритени кутийки, когато някой невъзмутимо го потупа по рамото и попита:

 – Копеле, имаш ли дъвка? Щото ако нямаш, със сигурност и кондоми нямаш... Що не се разкараш от тая мацка? Тя е моя!

Михаела се изкиска, а осмокласникът Иван Прашката погледна изумено великото нахалство на зубъра от седми „а”.

Изведнъж в очите на Мики Пачо се превърна герой. Думите му съвсем естествено сложиха край на всички досегашни терзания. Тя бутна демонстративно Иван и му се оплези.

– Моите прашки са употребявани, копеле!

После се хвърли на врата на Пачо и викна радостно…

– Нали няма пак да ме биеш? – закиска се Пачо.

– Няма! Само ако ме целуваш, няма.

– Как? Така ли?... – попита наивно той и я целуна.

После…

После нещата тръгнаха в друга посока.

Глупаво беше да носи чантата ѝ след училище или да ѝ купува закуска на лавката. Глупаво беше да ѝ подарява малки женски подаръци. Всъщност Пачо въобще не знаеше как да се държи с нея. Освен това наближаваха изпити. У дома го стягаха за оценките.

– Бъдещето ти се кове сега, моето момче! – казваше баща му.

– Бъди сериозен, моля те! – усмихваше се майка му.

– Ако влезеш в Джон Атанасов, ще ти купя нов компютър – добавяше дядо му.

– Внимавай да не се провалиш! Това ти е последната година! – напътстваше го класната.

– Целувките са хубаво нещо! – отвръщаше им той наум…

 Все пак реши да засече Мики някъде и да поговорят за изпитите след седми клас, както и за това, кое е най-важното, но напоследък много рядко успяваха да останат насаме. Все им се лепваше по някой. А даскалото изведнъж стана наистина трудно.

По-лесно беше да изостави целувките и да се съсредоточи върху главните неща в живота си.

 С Мики не бяха се виждали вече цяла седмица след училище. Тя не знаеше какво точно се случва, но това я обезпокои. В нощта преди Свети Валентин почти не мигна. Писа писмо. За пръв път пишеше такова писмо. Думите ѝ сами се подреждаха върху белия лист. Сълзите също някак необичайно се вплитаха в смисъла на това, което мислеше и чувстваше. Изписа четливо и прилежно няколко листа, почти като на класно по бел, сложи ги в плик и на сутринта го пусна като валентинка в големия розов кашон на входа на даскалото. Може би, ако той знаеше това, което тя мисли и чувства, щеше да им е по-лесно да поговорят за тях двамата и за онова, което им предстоеше.

Денят изтече без нищо особено.

Пачо не реагира ни най-малко на написаното от нея.

В голямото междучасие не я чакаше там, където трябваше. Нямаше го и след часовете.

Но видя Иван Прашката. Покани я на дискотека вечерта. И  ѝ подари голямо шоколадово сърце…

Усмивката му изтри временно сълзите в очите  ѝ и тя прие. Вечерта обаче Иван не се появи. Когато звънна у тях, баба му беше доста притеснена. Сбил се и кварталният го беше повикал за разпит.

Естествено, никой не подозираше какво се беше случило междувременно.

За съжаление валентинките в голямата кутия имаха цензура. Наложи се да я въведат в училище още преди години, заради глупавите шеги, които някои ученици обичаха да си погаждат. Имаше такива, които обиждаха другите доста безцеремонно.

Класната на Пачо събра пощата за седми „а” и дебелото писмо до Спартак я усъмни. Естествено веднага разпозна почерка на Мики. Тя го отвори и се зачете. Видя вътре едно твърде неподходящо, за края на седми клас, писмо и затова незабелязано го пусна в кошчето за боклук.

„Ех, момиче! Ако пишеше така и по история...", каза си тя наум.

Пачо не получи писмото на Михаела след голямото междучасие. Госпожата по немски му го даде чак в седмия час. Случайно забелязала как Радионова го хвърля и... го измъкнала от коша. 

И може би нещата щяха да минат мирно и тихо, ако в ранния следобед Иван Прашката не дебнеше Пачо с групичка приятели, за да го светне, че има кондоми и затова ще разчисти терена от всеки нахалник, дръзнал да сваля безцеремонно не някой друг, а именно Михаела.

В този късен следобед розовите слонове се бунтуваха отчаяно и продължително и беше страшно, защото в глухата квартална уличка нямаше нито кой да чуе, нито кой да види какво се случва...

После  сирените на Спешна помощ нарушиха спокойствието.

След няколко дни Педагогическият съвет на училището беше изправен пред трудна задача. Децата завършваха, а се бяха забъркали в адска каша. Добри деца, спор нямаше, но според правилника агресивното поведение се наказваше и това не можеше да бъде променено. Освен това родителите не бяха безучастни. Лошото беше, че наказанията в края на втория срок объркваха плановете за кандидатстване в добрите училища, затова трябваше да се направи компромис. Но ако в живота компромисите бяха ежедневие, дали имаше такива и в любовта?

Ученическият съвет защити своите съученици, както можеше. Всъщност време беше някой да чуе истината за розовите слонове, време беше някой да проговори.

– Аз го обичам – каза Мики. – Ако някой трябва да бъде наказан – това съм аз, не той. Нали се сещате? Единственият повод за спасение от немския език е глупавият Скуби Ду. Нима  в ученето на неправилни глаголи има радост? И знаете ли госпожо, Радионова, ученикът на име Спартак не може да се скрие в роклята на Лукул. Затова, когато противникът го е нападнал, се е бил достойно. А непревземаемите крепости… те падат сами отвътре понякога. Колкото до Прашката... пардон, ученикът Иван Атанасов Иванов, нищо не може да оправдае поведението му на глупав, невъзпитан и нахален. Нито дори фактът, че го гледа такава достойна жена като баба му. Само че някой трябва най-накрая да чуе онова, което е нужно, и да избере точно това, което му се иска. Защото изборът в живота и в любовта са двете лица на една и съща монета. Това бях написала някога на един много близък за мен човек. И аз няма да престана да викам, поне докато ме чуят, и по-точно, докато не ме чуе един определен човек, защото.... защото обичам Пачо...

Кметовете и управлението На Балчик в периода 1878-2015 г. от Цонка Сивкова

ПРЕДГОВОР

Идеята за написване на настоящата книга дойде в края на 2010 година от Николай Мирчев, ръководител на литературен клуб "Йордан Кръчмаров" в гр. Балчик.

Знаех колко много усилия са необходими за цялостната проучвателска и издирвателска работа, за да се стигне до написването на такава книга. Вече имах опит от проучването на двата ми рода и написването на книгите "Сивковият род от Котел" (2008г.) и "Реката на живота" (2010 г.)

Започнах работа в началото на месец март 2011 г. Първите ми срещи бяха със стари балчиклии – Иван Мичев, Георги Чаков, Дора Вутова, Станка Томова, Тодор Джилянов и др., а благодарение на финансовата подкрепа на Общинския съвет на Балчик, успях да продължа да работя по архиви, библиотеки и музеи.

През горещото лято на следващата година бях в Централен държавен архив – София. Отивах сутрин рано, когато започваше работният ден на служителите и си тръгвах заедно с тях в неговия край. С такова темпо продължих и в Държавния архив в Добрич в продължение на месеци. Търсенето бе увлекателно, интересно, но и много уморително. С дни обикалях гробищни паркове, за да открия в надпис или снимка някоя следа от миналото. Ровех се със седмици в старите пожълтели страници на

пресата в Историческия музей в Балчик. Интересните случки и събития от историята на града и развитието му ме грабнаха и завладяха. Вечер до полунощ работех у дома.

Цялото ми време и съзнание беше завладяно от това. Срещах се с много хора, свързали живота си с Балчик и неговата история – кметове, техни близки, наследници и приятели. Запознах се румънката Йоана Констандаке от Констанца, която ми помогна за намирането на някои румънски кметове, работили в Балчик в периода 1932-1940 г. Разговарях и с г-жа Ба̀лчика, дъщеря на кмета Октавиан Мошеску.

Историята е съхранила факта, че през 1878 в Балчик е създадено временно руско

управление, което разрушава турската администрация. Образуван е градски съвет.

Съветите, като органи на властта, са били изборни. Гвардейски щабс-капитан Брискон е назначен за началник на Балчишки окръг за периода 1878-1879 г.

Балчишките кметове, които управляват общината в периода от 1878 г. до 2015 г. са само мъже. Те са избирани или назначавани в съответствие с действащите по тяхно време закони за градските общини.

Първият кмет от 1878 г. е Йоанис Комино (Комино Янакиев). Той спасява града

от нахлуването на черкезите. Подписва Първата българска конституция на 16.04.1879

година във Велико Търново. Комино е най-възрастният кмет, който живее до 115-годишна възраст.

В архивите няма съхранени данни за кметовете, управлявали до 1887 г.

От 1888 година кмет на града е Стефан Петров Задгорски. В продължение на четири кметски мандата до 1908 г. (с прекъсване) той управлява Балчик – образован, влиятелен и властен човек, политик. Взема активно участие в управленческия и културен живот на града.

Стойко Икономов е кандидат за народен представител в Шестото обикновено

народно събрание, а от 1893 до 1894 година е кмет на града.

Димитър Стоянов Даракчиев – неговият кметски мандат е свързан с началото и

края на построяването на втората православна църква в Балчик – "Свети Великомъченик Георги".

Стойко А. Минков е два пъти кмет на града: прокарва електрическото осветление по улиците и площада; през 1909 г. планираната сграда за житна борса става

сграда, в която се помещава общината; построено е училище "Св. Св. Кирил и Методий". През същата година в Балчик, в близост до пристанището, е построена най-голямата мелница в България.

Тодор Денев е най-младият кмет в историята на града, само на 28 години. Първоначален учител. По негово време се планира градът, слага се началото на градската градина и разсадника. Назначени са общински лекари и акушерка. Отваря се Женско стопанско училище.

Атанас Христов Ючормански е известен земевладелец в околията. Преди да бъде избран за кмет, се занимава с житна търговия и има складове за зърно край морето.

Тодор Добрев е книжар, издател на вестници, търговец. Оглавява общинското управление за около два месеца.

Димитър Бързаков е последният български кмет преди падането на Добруджа под румънска власт. При неговото ръководство градът е във възход. Развиват се търговията и занаятчийството.

Никола Рачев е офицер от запаса. Кмет е между двете румънски окупации.

Управлението на Балчик по време на двете окупации променя хода на града. В Балчик се назначават румънски кметове. Някои за по-кратко време: Първолеску, Жеко Караяшев. За други няма запазени данни в архивите. По неофициални данни кметове по време на румънското управление на Балчик са били: Перикле Папахаджи, D.Spbnu, T. Nicolau, които не бих си позволила да представя.

Най-силните кметове по време на румънското управление на Балчик са Октавиан Мошеску и Джордже Фотино, румънски интелектуалци. Те привличат значим творчески потенциал, постоянно пребиваващ в Балчик. Рломеждат се пленери и изложби. Градът става известен в румънската културна история като "Балчишката художествена школа".

В този период румънската кралица Мария харесва тихия балчишки залив и решава да построи своя дворец на брега на морето.

На 20.09.1940 г. по силата на Крайовската спогодба румънските власти напускат Балчик.

За кмет на града е назначен Петър Сотиров Клинчев, който е завършил право и държавни науки. Той приема ключа на града от последния румънски кмет Октавиан Мошеску. От 25.09.1940 г. до 10.02.1941 г. Петър Клинчев временно изпълнява длъжността кмет на Балчик.

От 10.02.1941 г. до 20.04.1944 година Димитър Желев Атанасов ръководи общинските дела на града. Ерудирана личност с висок патриотичен дух. Завършил е стопански науки в Германия. Директор на българското прогимназиално училище.

Един от обичаните кметове от балчиклии.

Андон Петров Дойнов е кмет във военно време – при смяната на два режима. Той е всеотдаен в работата си на този пост.

Атанас Ангелов Атанасов – назначен е от отечественофронтовския комитет за кмет на града за един ден – на 9.09.1944 година. Бил е майстор-дърводелец.

Димитър Василев Станев участва в обсадата на Одрин и боевете при Чаталджа. Носител на "Орден за храброст". Работи като учител и директор на училище. Започва кметския си мандат през 1944 г. и работи до изтичането му през 1949 година.

Трендафил Николов Транулов – по време на неговото кметуване в града е построена детска градина; започва канализацията на града; закупен е първият камион. Въвежда се и купонната система в търговията с хранителни и нехранителни стоки.

Борис Рашков – по време на мандат е пуснато уличното осветление на територията на днешния квартал "Васил Левски".

Петко Тодоров Петков е учител и директор на училище. По негово време като кмет започва строежът на Пионерския дом. Закупени са голямо количество книги за градската библиотека.

Ангел Петров Митев – два мандата е кмет. Негова е инициативата за построяване на училище в квартал "Гемеджи"; детска градина и юрганджийски цех в същия квартал.

Ботьо Василев Даскалов преминава през жестокостите на два затвора. Два мандата е кмет на гр. Балчик.

Стефан Генчев Петров е юрист. Оглавява общинското управление в продължение на седем години. Тогава се полагат основите на промишлеността и туризма в общината. Балчик се разраства и хубавее.

Петър Киряков Стоянов участва активно в ръководния и политически живот на града.

Йордан Илиев Йорданов е агроном. Най-дълго управлява града – в продължение на десет години и половина без прекъсване. По негово време започва строителството на панелни жилища. Преобразява града.

Кръстьо Иванов Кръстев през целия си кметски мандат се бори с укрепване на свлачища, поправя пътища и сгради в града.

Симеон Иванов Донев е офицер от запаса. Доктор на икономическите науки. И

при него продължават с ускорени темпове укрепителните дейности по свлачищата и брега на Балчик.

Димитър Стоянов Митев е историк. По време на неговия мандат започват демократичните политически промени в страната. Той е последният еднопартиен кмет.

Иван Енчев Баев по професия е агроном. Оглавява временното управление на община Балчик, когато започват демократичните промени.

Станко Добрев Станков по образование е икономист-счетоводител. Първият кмет, избран на 22.10.1991 г. след началото на демократичните промени в страната.

Приети са нови закони, които трябва да се въвеждат и изпълняват. Закрива се старата структура на Общинския съвет. През 1992 година се образуват ликвидационни съвети, започва земеразделянето. На 29.07.1994 година се приема статут за удостояване със звание "Почетен гражданин на град Балчик". Тогава се приема и статут за почетен знак на Балчик – изработва се герб на гр. Балчик.

Кръстю Стефанов Митев е математик. Дългогодишен преподавател и директор на училище. В края на 1996 и началото на 1997 година страната ни е в хиперинфлация. Кметът Кръстьо Митев овладява положението в общината. Социалните помощи и възнагражденията на общинските служители се изплащат редовно.

Красимир Ангелов Михайлов е икономист, който в продължение на два кметски мандата управлява Балчик. Този период съвпада с въвеждането на валутния борд в страната. Осигуряването на финансова стабилност е най-важната задача пред екипа му. През втория му кметски мандат е изградена новата административна сграда на община Балчик.

Николай Добрев Ангелов е инженер-металург. Действащ кмет на община Балчик

– втори мандат. При неговото управление община Балчик е на първо място в област Добрич по усвояване на средства от еврофондовете. Градът е обявен за постоянна фестивална столица на Балканите.

Важна роля в управлението на Балчик има и общинският съвет. Негови председатели от 1991 година до 2015 г. са:

Славчо Грозданов Алексов – химик. Преди това е учител и директор на училище.

Младен Савов Мартинов – зооинженер. Той най-дълго оглавява местния парламент – в продължение на девет години. Днес е председател на Управителния съвет на земеделска кооперация „Черно море“ в Балчик.

Детелин Николов Каменов е ветеринарен лекар.

Валентин Гичев Атанасов – електроинженер.

Иван Петков е историк.

Стефан Стоянов Павлов има собствен бизнес.

Виктор Лучиянов Митраков е икономист, бизнесмен.

Определено място в управлението на община Балчик имат и жените. Те притежават добри организационни качества и дават много както за развитието на обществения и културен живот на общината, така и за новия облик на туризма.

Сред тях са заместник-председателите (заместник-кметове) Янка Брусарска и

Станка Ганчева; Къймет Тургут – заместник-кмет по туризъм, евроинтеграция, международно сътрудничество и екология.

Секретарите на общинска администрация – Светла Моралийска и Марияна Ангелова.

В страниците на настоящата книга е отделено достойно място на почетните граждани на Балчик:

Петър Славински – български писател, драматург и сценарист. Живял и творил в

Балчик.

Професор д-р Георг Кайзер – лекар, дарител от Швейцария.

Д-р Ернст Вилхелм Трифон Юде – лекар, дарител от Германия.

Янислав Йорданов Тачев – световен шампион по културизъм, роден и израснал в

Балчик.

Симеон Борисов Сакскобургготски – син на Цар Борис III, който подписва Манифеста през септември 1940 година за освобождението на Южна Добруджа от румънска власт.

Академик Георги Георгиев Марков – историк.

Ивайло Петров – български писател и художник, живял и творил в Балчик.

Стефан Цанев – български писател и драматург, който живее и твори в Балчик.

Мирко Радославов Мирков – дългогодишен ръководител на морския клуб, майстор на спорта по морски спортен многобой.

Всички те са все личности с принос за развитието на Балчик и общината.

                                                                                                           Авторът

Книгата може да намерите в Художествена галерия - Балчик или по куриер след връзка с автора  на  oven46@abv.bg

Кметовете и управлението На Балчик в периода 1878-2015 г. от Цонка Сивкова

РЕЗЮМЕ

Балчик – земя на седем цивилизации. Белокаменен град с амфитеатрално разположение, извисил се над сините води на морския залив. Тук се преплитат хилядолетни истории и романтичното излъчване на съвременния град. Балчик в миналото се слави като житарски град с едно от най-големите пристанища на Източното Черноморие. Днес е един от най-известните туристически центрове и фестивални градове на Балканите. Градът е административен център на община Балчик. Вече 137 години община Балчик има свое самоуправление. Голяма роля за просперитета на общината играят избраните кметове. Много от тях са забравени, неизвестни. С чувство за дълг към тях направих това проучване за миналото и настоящето управление на Балчик.

За периода от Освобождението ни от турско робство до днес община Балчик е

ръководена от 35 кмета, които са реализирали 50 кметски мандата (не всички от тях пълни - б.а.). Те са избирани или назначавани в съответствие с действащите по това време закони за градските общини. Балчишките кметове ръководят общинската управа и реализират решенията за изграждането на града и неговото благоустрояване през годините. Участват в разрешаването на множество въпроси и проблеми на жителите на града и общината. Приносът на всеки един от тях на този пост се обуславя от обществено-политическите условия в страната, продължителността на тяхното кметуване и от управленческите им способности и индивидуални качества. В цялата история са избирани на този пост само представители на силния пол. Много от тях са учители, икономисти, юристи, агрономи, инженери, земевладелци, офицери от запаса и други. В екипите им като техни заместници или секретари са участвали амбициозни и силни жени.

Най-възрастният кмет е поел поста, когато е на повече от 80 години, а най-младият – на 28 години.

Четири кметски мандата в периода 1888-1908 година с известно прекъсване управлява един от първите кметове. Най-продължително на кметското кресло без прекъсване е друг кмет – повече от 10 години ( 1973 г. – 1983 г.), а най-кратко време на кметския стол (само един ден) е седял кметът, назначен от Отечественофронтовския комитет на 9 септември 1944 г.

През 1913 г. Южна Добруджа, в т. ч. и Балчик, падат под румънска власт. Четвърт век градът е окупиран и управляван от румънска администрация. През есента на 1940 г. е освободен. Кормилото на града, макар и за кратко, се поема от пратеник на българското правителство. След това кметското управление се поема от местни мъже. Развитието на града зависи от водача на местната власт. Всеки от тях допринася в една или друга степен. Не си позволявам да правя оценка на техните дела и заслуги.

Най-добрият съдник винаги е историята. Затова ги представям с уважение пред Вас.

Общото в дейността на всички е желанието им да направят нещо по-добро за Балчик и общината, за хората, които живеят в нея.

Цонка Сивкова е родена в първите дни на пролетта на 1946 година в Добруджанското село Безводица. Повече от три десетилетия е работила в областта на туризма. Автор е на четири самостоятелни книги: Документаланата „С песен в сърцето”(2005 г) спомени за приятелството й с Добруджанската народна певица Ева Георгиева; поетичната „С дъх на море” (2007 г.); родоведските  „Сивковия род от Котел” (2008 г.) и „Реката на живота. Кръстевият род” (2010 г.). Участвала е със свои творби в Националния литературен конкурс за кратка проза „Цветница” в Стара Загора 2009 година. Нейни творби са публикувани в местния мечат и в различни сборници. Член е на литературен клуб „Йордан Кръчмаров” при НЧ „ Паисий Хилендарски – 1870” в гр. Балчик.

Книгата може да намерите в Художествена галерия - Балчик или по куриер след връзка с автора  на  

oven46@abv.bg

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ“

СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА  ОБЯВЯВА  НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ“  Условия за участие  1. Срок за подаване на текстовете: до 15 септември 2015 г.  2. Няма възрастови ограничения за авторите.  3. Текстовете да са непубликувани.  4. Не се допускат за участие преводи или адаптации.  5. Обем – до 5 стандартни (30х60) страници в Times New Roman, размер на шрифта 12.  6. Конкурсът е анонимен.  7. Всеки автор може да участва само с един текст.  Какво да изпратите  Текстовете се изпращат по електронен път или на хартиен носител.  А. По електронен път – на kil2009@abv.bg изпратете като отделни прикачени файлове:  1. Файл с името на автора, пълен пощенски адрес, телефон, имейл адрес, заглавие на разказа, с който участвате.  2. Кратка биография на автора – до 100 думи.  3. Конкурсен разказ във WORD или PDF формат. В заглавието на файла да не присъства името на автора.  Б. На хартиен носител – по пощата на адрес: 9000, гр. Варна, ул. „Крали Марко“ 11, Дом на писателя, за Националния литературен конкурс „Атанас Липчев“  1.В отделен малък плик се поставят: а) страницата с имената, пощенския адрес, телефона, имейл адреса на автора, заглавието на разказа, с който се участва; б) страницата с биографската справка на автора (до 100 думи).  2. Запечатаният плик с данните се поставя заедно с конкурсния разказ в голям плик и се изпраща на посочения адрес.  Творбите се изпращат не по-късно от посочения в обявата срок .  Ако материалите не отговарят на някое от изискванията, няма да бъдат представени за журиране.  Номинации  Творбите ще бъдат оценявани (от 0 до 6 точки) от тричленно жури, което ще остане анонимно до приключване на конкурса. Компютър ще извърши финалното изчисление. Номинираните автори ще бъдат уведомени в края на м. септември.  Официално награждаване – през първата седмица на м. октомври.  1-ва награда – 250 лв, плакет, публикация във вестник „КИЛ“;  2-ра награда – 150 лв, плакет, публикация във вестник „КИЛ“;  3-та награда – 100 лв, плакет, публикация във вестник „КИЛ“  За справки: тел. 052/ 639 374 или kil2009@abv.bg  В хода на конкурса не се дава информация за резултатите.

Как да насърчим децата да четат

Децата, които могат да четат, но не го правят…

Колкото повече децата четат, толкова по-добре се справят в училище и толкова повече удоволствие изпитват от четенето.

За съжаление, обратното също е истина: Децата, които четат много малко, обикновено имат проблеми с ученето, а ако четенето се превръща в борба, те го отбягват винаги, когато е възможно.

Има ли нещо, което можем да направим, за да насърчим децата си да четат?

Тръгваме по обратния път. 

Търсим причините, заради които децата не четат.

Ето какво казват те:

Скучно е.  Предпочитам да играя на компютъра или да гледам филмчета.

Нямам време – Имам много за учене. Предпочитам да играя.

Прекалено е трудно. Има думи, които не разбирам. И въобще не винаги разбирам какво е написано.

Не е важно. Има по-важни неща за мен.

Не е забавно. По-забавно е да гледам клипчета и да чатя.

Какво няма да помогне

„Четене на конско“. Избягвайте лекции за стойността и важността на четенето, както и принудата.  

Подкупването. Въпреки, че няма нищо лошо в това да възнаграждавате усилията на детето да чете, не искате то да очаква награда след всяка прочетена книга.

Осъждането на работата на детето. Работата за училище  е едно, а четенето за удоволствие – друго.

Критикуването на избора на детето. Да четеш почти всичко е по-добре от това да не четеш нищо. Въпреки, че може да чувствате, че детето ви избира книги, които са прекалено лесни или които се отнасят към темите твърде несериозно, крийте разочарованието си. Четенето на всяко ниво е ценна тренировка и успешното четене помага за изграждането, както на увереност, така и на умения за четене.

Създаване на нереалистични цели. Наблюдавайте за малки признаци на напредък и не правете драми, ако нещата вървят бавно. Не очаквайте книга да бъде прочетена за един ден.

Когато правим четенето на голяма работа. Не превръщайте четенето в кампания. Под натиск, децата могат да четат само, за да задоволят родителите, а не себе си, а и могат и да се обърнат и да откажат да четат изцяло.

Когато изхвърлим всички книги от дома си, за да има пространство.

Няколко начина да насърчим децата да четат

1. Хайде да потърсим книги, които децата може да пожелаят да прочетат – книжки с по-едър шрифт, красиви илюстрации, комикси, списания, книги, които целия клас чете, книги-игри, енциклопедии.  Нека използваме хобитата и интересите им като отправни точки.

2. Нека децата ни виждат, че четем за удоволствие през свободното си време. Те обичат да подражават на родителите си в определена възраст.

3. Забележете какво привлича вниманието на децата ви, дори и когато просто разглеждат снимки. След това градете върху този интерес, прочетете нещо подбрано на глас или просто се върнете вкъщи с повече информация по въпроса. 

5. Водете децата си в библиотеката и в книжарницата.  Нека забавленията центъра на града или в мола, освен KFC, филми и игри, включва и книги. Нека детето само си избере книга за четене или ги заведете на колективно четене или представяне на детска книга.

6. Насърчавайте по-големите деца да четат на по-малките си братя и сестри. По-големите деца обичат да демонстрират възможностите си. Най-добре би било ако вашето дете има четящ приятел.

7. Четете заедно с децата си като малки. Още когато не могат да четат, нека заспиват с прочетена от вас приказка,а като се научат, помагайте им, като се редувате да имитирате героите от книжките.

8. Отделяйте редовно време за четене в семейството, отделно от подготовката за училище – 20 минути преди лягане, точно след вечеря или което време се вписва най-добре в графика на семейството. Дори 10 минути на ден свободно четене могат да подобрят уменията и навиците на детето ви за четенето.

9. Планирайте почивка сред природата без телевизор и компютри, само с книги.

10. Насърчете детето да чете на глас вълнуващ откъс от книга, списание или дори виц. Когато децата четат на глас, рядко чувстват, че трябва да прочетат всяка дума правилно. Дори и добрите читатели пропускат или произнасят някоя дума грешно понякога.

11. Когато има повод за подаряване на подаръци, подарявайте книги и списания, които отговарят на текущите интереси на детето ви.

12. Отделете специално място, където децата да държат собствените си книги.

13. Допълнете приятните преживявания на детето от четенето. Например, ако детето ви е харесало книга за динозаври, заведете го в природо-научния музей.

6. Представете четенето като дейност с цел – начин за събиране на полезна информация за, да речем, изработка на хартиени самолети, идентифициране на кукла или печат в колекцията на детето, или планиране на семейна активност или ваканция.

8. Играйте игри, които са свързани с четене. Проверете дома си за игри, които се играят с буквени плочки или зарове, или бордови игри, които изискват от играчите да четат пространства, картички или упътвания.

9. Можете по време на вечеря, докато вършите домашните си задължения или в друга неформална обстановка, да споделяте реакциите си по повод нещата, които четете, и да насърчавате децата си да правят същото.

11. Четете на глас на вашето дете, особено, ако то е обезкуражено от собствените си умения да чете. Удоволствието да ви слуша да четете, вместо да се бори само, може да възстанови първоначалният ентусиазъм на детето за книги и четене.

12. Слагайте в чантата на ученика книга за занимание през междучасията. 

13. Поинтересувайте се кои книги четат другите деца в училище и идете да ги купите, или ги свалете на електронен четец.

14. Не прекъсвайте четенето на децата с подкана за сън.

15. Оставете ги да прерисуват или прекопират картинки от книгите си.

16. Запознайте ги с книгоразделителя. Можете и сами да си изработите весел книгоразделител.

17. Споделяйте с децата какво четете. Говорете с гордост за библиотеката си, дори когато е виртуална.

18. Организирайте състезание по бързо четене у дома или друга игра, свързана с четене на книги. Не го спирайте да чете, дори "забранени" за възрастта книги.

19. Консултирайте се с учителя до четвърти клас за дислектични проблеми; 

20. Поощрявайте игрите, в които децата имитират герои от книги. 

21. Следете новостите в книгоиздаването . Купете аудио книга или интерактивна книга на детето си. Покажете му как да ползва електронен четец и сайтовете за сваляне на книги.

22. Стимулирайте го да си води таен дневник на прочетените книги, като му покажете вашия.

23. Не всяко четене се случва между кориците на книга. Какво ще кажете за менюта, пътни знаци, етикети на храни и нотни листове? Възползвайте се от безбройните спонтанни стимули за четене по време на натоварен ден на семейството.

Културата на четене трябва да се формира с помощта на средата - училището, семейството, приятелите. Това е дълъг и отговорен процес. Но от нас зависи дали ще е труден и мъчителен, или лесен и приятен.

 Никога не прехвърляйте отговорността за развитието на собственото ви дете само върху училището, средата, улицата. Ролята на семейството и вашата собствена е винаги определяща. Това, което семейството може да даде на детето е най-определящото.