Много често младият и палав бог на слънцето и виното Загрей имал навика
да се преоблича като скитник и да броди из поселищата на Тракия. Така и този
път, облякъл скъсани дрехи, взел в ръка тояжка и тръгнал към Старосел. Стигнал
до реката Пясъчник и като не намерил брод веднага, спрял да си почине.
Там царувала прекрасната и горда тракийска царица Елия. Боговете я били
дарили с неземна красота. Косата й била дълга и тъмна като безлунна нощ, очите
– тъмносини с оградени с черна линия ириси. Млада и все още неомъжена била
Елия. Царството й процъфтявало от благосъстоянието и щастието на поданиците й.
А тя, макар и твърде неопитна, се стремяла да раздава правосъдие и да управлява
справедливо – както към грешните, така и към благочестивите си люде.
Та същият ден, когато бог Загрей спрял до реката, тя се разхождала със
свитата си от непорочни девойки и попаднала на него. Младежът също не бил за
пренебрегване и макар бедно облечен я привлякъл с невинното си излъчване и
мъжката сила, които лъхали от него. С една приказка - любовта и при двамата
пламнала от пръв поглед.
Наредила Елия да се погрижат за странника. Изкъпали го в мляко от кози
с розов аромат, подстригали косата и брадата му и го облекли в знатни дрехи.
Грейнал той с цялото си великолепие на бог.
Вечерта Елия
го нагостила с вкусни блюда и му дала да пие лудо-младо вино от мускатово
грозде.
Който пийнел от това вино, във вените му се разпръсквала като течна
лава любов и чувство на блаженство. Ставал весел и приказлив. Младежът пийнал
повече от виното и признал на своята
избраница кой е, а после я посветил в ранг на жрица.
Вече при
всеки годишен Празник на Дионисий тя била длъжна да гадае на вино и огън
бъдещето на народа си. Също така с танц да накара гроздето от първата есенна
реколта да пусне сладкия си и ароматен сок, за да направят от него новото
лудо-младо вино, от което се чувстваш влюбен и щастлив.
Може би с години щяло да продължи безметежното съществуване на Елия и
народът й, ако чужди войни не проникнали в тези земи. Въоръжила се тогава
хубавата царица с двуостра брадва и заедно с всичките си поданици тръгнала да
защитава царството си. Само че, заблудена вражеска стрела пробила сребърната й
ризница и се загнездила дълбоко в сърцето й.
Като в сън Загрей я прихванал и преди любимата му да поеме последния си
дъх я превърнал в китна лоза, която се виела по стените на храма. Още същата
година тя родила златно и с тежък мускатов аромат грозде. В тази лоза останал
духът на Елия.
В знак на почит към паметта й, нейните верни люде направили от гроздето
вино, което имало чудодейни свойства: отпиели ли двама млади от него, се
захласвали до живот един към друг. Било виното на любовта и щастието.
Тези празници са преминали през вековете и съществуват и до днес. Всяка
година в първите дни на септември в с.Старосел се избира най-красивата девойка,
която става Царица на виното. Същата, с оброчен танц в мраморна шарапана кара
гроздовите зърна да изпуснат слънчевата
течност, от която после правят вълшебната и божествена напитка. Също така, по времето на Дионисиевите
празници в Горнотракийската низина цъфти едно омайно и рядко цвете, наречено
Орфеево или Безсмъртниче, което издава звук като от китара. То е свързано с
мита за Орфей и се говори, че когато менадите разкъсали митичния певец,
боговете направили от кръвта му да поникне това цвете. В определените
тържествени дни то издава звук, подобен на китара.
Истина ли е, не знам, но като приказка е красиво и увлекателно за
слушателите.
© Румяна Пелова Всички права запазени