България има нужда от книги като тази.
Сега, когато живеем в перманентна икономическа, финансова, духовна и
демографска криза, имаме въпиюща нужда от поводи за национална гордост, от
завръщане към родовите корени. Тревожно е че 60% от младите хора, завършващи
образованието си (средно и висше) нямат намерение да търсят реализация в
България. Някои наши сънародници в чужбина се срамуват да признаят че са българи,
защото българин често се възприема, като синоним на бедняк, бездомник и крадец.
А понякога и на нещо още по-обидно. Това не е книга подходяща само за настоящи и
бивши гурбетчии или за българите от Западните покрайнини, скътали в душата си
„златната нишка, „по-тънка и от косъм”, на своята национална идентичност.
Стихове като Три цвята, Предсказано от Пагане, На Шипка е тихо, Мадарски
конник, Червено цвете за Батак..., възпяващи родните национални символи,
действат отрезвяващо на опиянените по Запада и глобализма наши сънародници, независимо
къде и как живеят. България в сърцето ми, като История славянобългарска, като
Епопея на забравените ни напомня, че „и ний сме дали нещо на света”, че сме
духовно богати в своята бедност и сме съхранили своите календарно-обедни ритуали,
култура, език и име над 1300г.
В тази книга ще намерите стихове,
посветени на български градове и на бележити българи, преразказани в стихове
легенди, възпети природни забележителности. Ивелина Никова използва различни
начини на повествование – сегашно историческо време, първо и трето лице,
диалози. Пейзажните елементи в някои стихове придават образност, обличайки ги в
ризите на оригиналните си метафори:
Нощта разплита черната си
риза
и в Янтра падат звездните
й нишки.
(„Търновска луна”)
Отново ме галят лъжци-ветрове,
съдрали последните пясъчни
ризи.
Пак старата мелница чака,
зове –
по ръб на душата й лятото
слиза.
(„Несебър”)
Стихове, като Лазарки, Девата
вишня, Нестинарски огън, Татул, Нейде по къра, Йово, девойко... се родеят с
народното творчество. Изпъстрени с диалектизми, те рисуват картини от
бъргарското село – хорà, сватби, ритуали по време на празници – оцелели от
древността до наши дни. За да я има България, не само като географско понятие, за
да се сбъдне заклинанието:
До днес отекват думите на Пагане:
„България, пребъдвай ти през
вековете!“
(Предсказано от Пагане)
са
нужни творци, като Ивелина Никова, които да напомнят славното минало. Защото
„народ, който не познава историята си е обречен да я повтори”. Трябва да
признаем, че в нашата има и не чак толкова славни периоди. "България в сърцето
ми" е втората авторска стихосбирка, в която Ивелина Никова ни засвидетелства
своята синовна обич и преклонение към родината. На добър час към читателските
сърца!