Курсова работа:
ПРОБЛЕМИ
НА ИСТОРИЯТА
НА ДРЕВЕН РИМ
ПЛУТАРХ -
УСПОРЕДНИ ЖИВОТОПИСИ. ФАБИЙ МАКСИМ
Преподавател:
проф. Д.Ботева
Изготвил:
Сава Савов Гергинов
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.
УВОД…………………………………………………………………………………3
2.
БИОГРАФИЯ НА ПЛУТАРХ…………………………………………………… 3
3.
КОНТЕКСТ…………………………………………………………………. ……..6
4.
ИЗВОРИТЕ НА ПЛУТАРХ………………………………………………… ……8
5.
ОЦЕНКА НА ПЛУТАРХ ЗА ЛИЧНОСТТА НА ФАБИЙ…………………… 8
6.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………………………………… 9
7.
БИБЛИОГРАФИЯ…………………………………………………………………9
1.УВОД
Плутарх пише
своите ,,Успоредни Животописи”, сравнявайки някои от най-добродетелните мъже в
древногръцката и в римската истории. При него определено се забелязва идеята за
кагатос (калос кай агатос). Именно, защото е грък, има вероятност да е
пристрастен към някои личности от древногръцки произход, както и спрямо тези,
които са римляни. В някои случаи качествата на разум и добродетелите на
римляните превъзхождат тези на гръцките им предшественици. Също трябва да се
има предвид и обществата на тези места и коренното различие между двете по
отношение на гъвкавост на системата и силата на влиянието. Например в Атина,
когато някой стане твърде влиятелен, го остракизират и го изпращат в изгнание,
за да не застрашава демократичния принцип на управление. Докато в Рим се случва
един компромисен вариант, влиятелната личност в извънредни ситуации да стане
диктатор, макар и за ограничено време. В Рим имат повече толерантност към
влиянието и този тип общество и даже се насърчава пълноправния гражданин да бъде
заинтересован и амбициозен относно държавните постове, докато в Атина, където е
установен демократичен принцип на управление, преследването на влияние и
стремеж към власт, се избягват, гледат се с презрение и се предотвратяват по
всякакъв възможен начин. Техният опит с тиранията ги кара да не приемат
промени, които поставят в риск метода на управление и се стига само до
прехвърляне на длъжности и правомощия от една институция в друга без реална
промяна. В Рим пък е вечната борба бедни-богати и постоянното обсебване на
сенатската институция от патрицианското съсловие. Това създава тотални щети в
обществото. Макар и влиянието да се поощрява с постове, които превъзхождат
тези в Атина, защото НЕ СЕ ИЗБИРАТ ПО
ЖРЕБИЙ. Човек може да се стигне до върха на правомощията предоставени от
републиканското управление, да бъде обсипан с почести, да прави триумфи, в случай
на военна победа. Страхът от царския период в Рим още присъства и тези хора,
които имат влияние биват наблюдавани и в краен случай отстранени по един или
друг начин, ако се превърнат в крайна заплаха за републиканския модел. В Рим
този страх се поражда от корумпирани и некадърни сенатори, които виждат заплаха
пред тях в лицето на компетентни хора, каквито са Сципионите, Гай Юлий Цезар и
др. Пример за такъв вид отстраняване се случва по време на Югуртинските войни,
когато част от Сципионите биват потиснати. Плутарх се опитва да не прави
разлика между гръцките и римските личности и да фокусира оценката си върху
техните качества и добродетели, но при някои хора е по-прощаващ отколкото при
други.
2.
БИОГРАФИЯ НА ПЛУТАРХ
Живота на
Плутарх[1]
познаваме по данните, които сам привежда. Той не се крие от читателя, но не
споменава и често за себе, защото слушателите го познават. Родил се в малкия
беотийски град Херонея между 45 и 50 г. на н. е. Голямата част от живота си прекарал
там. Живял с удоволствие в родния град, „за да не стане още по-малък” — тъй
казва сам в началните глави на Демостеновата биография. И наистина Херонея,
известна с победата на Филип II Македонски срещу гърците в 338 г. пр. н. е. и с
още една победа на Сула по- късно, преди всичко е градът на Плутарх. Почетен
гражданин на Атина, дарен и с римско гражданство, Плутарх живял и служил на
Херонея. Той е рядък пример на полисен патриот в ония години на космополитизъм.
Плутарх се родил в богато и знатно семейство, с което
го свързвали силни и трайни връзки на уважение и добродетелна вярност. Обичта
към родния град и към семейството взаимно се подхранвали. В диалозите си той
непрестанно представя свои роднини. Неговият дядо Ламприй е учен и общителен
човек. Баща му Аристобул, настроен по-практически се грижи за образованието на
синовете си. В братята си Плутарх вижда най-близки другари и приятели.
Роднинската връзка е основният извор на човечност, онази морална категория,
която постоянно го тревожи и води в „Животописите”. Учи се в Атина. Освен в
риториката посветен бил естествено и във философията. Въвел го в Академията
тогавашният схоларх на Платоновата школа Амоний. За цял живот Платон остава
философски образец за Плутарх. Амоний го занимавал с математика, запознал го с
религиозния култ на делфийския оракул и създал у него траен интерес към
отвъдното в духа на платонизма. Разбира се, не би успял, ако и времето не му
помагало. Плутарх станал свидетел на последното културно издигане на Атина.
Запален за знание, той обиколил гръцкия свят, стигнал през културните градове
на Мала Азия до Александрия. Напълно съвременен — това може да се каже за всяко
негово житейско дело. В едно време на уважение към ценностите на миналото, той
търсел неговите следи. Също така на антикварен, а не на естетически интерес към
миналото и Плутарх е един вид литературен антикварист. Пресилено би било да
твърдим, че получил безразборно образование, но разностранните знания и духа на
Академията и Лицея носят чертите на безвременната антикварна ученост на
тогавашния свят.
За пръв път посетил Рим в последните години на
Веспасиановото управление. По-късно за втори път при Домициан. Библиотеките на
императорския Рим, публичните четения, обществения живот и гъмжилото на големия
град, Плутарх признава, че са необходими за автора на голямо историческо
съчинение. Но за добродетелта, най-голямото човешко изкуство, големия град той
смята за толкова полезен, колкото и най-малкото градче. В Рим Плутарх уредил
вероятно някакви дела на своя град. Там и по други места на Италия говорил пред
публика и в по- тесни кръгове на философски теми.Това е било неговото суетно
време на привидно спокойствие, когато заниманието с философия замества
политическото битие на гражданина. Плутарх и по природа, и по възпитание бил
общителен и останал общителен.
Той търсел срещите и приятелствата с големите на деня
и играел сериозно и добросъвестно ролята на философ-съветник и душевен лечител,
още повече, че по онова време Рим се изпълнил с гърци възпитатели и секретари,
които безпрепятствено действали за проникването на гръцка култура. Плутарх е
активен деятел на това проникване. Зает в политически дела и философски
разговори, той не научил тогава латински език, но схванал събитията и делата.
Когато се върнал в Херонея, за да се посвети на своя
град и на семейството си, не скъсал връзките с големия свят и продължил в
провинцията тази дейност на свързване, помирение и изравняване, макар в по-
малък мащаб и в областта на духа и с литература, като вършел същото, което
опитвали да сторят с политически средства императорите на втори век Траян и Хадриан.
Далеч от идеалите на модерния стоицизъм, Плутарх активно участвал в живота на
Херонея. Архонт, председател на строителна комисия, той следва обществените
наклонности на Аристотеловата школа.
Жрец е на
Аполон в Делфи, урежда Питийските игри, спомага за новия възход на оракула.
Като млад видял с очите си ограбването на светилището. Като възрастен помага на
Траян и Хадриан за новото му процъфтяване. Разбира се, то не играе старата
политическа роля, но за късо време се възражда като религиозен център и става
инструмент за временно удържане на античното съзнание в традиционните форми на
езическия култ. И в това житейско дело
Плутарх е позитивен, традиционен и примирителен. Неговият дом служел за пример
на висока нравственост и сговор. От своята съпруга Тимоксена имал четири деца —
една дъщеря и трима сина. Единият от тях, Ламприй, съставил вероятно каталога
на съчиненията на баща си, достигнал до нас с неговото име. Тоя дом приличал на
школа. Но Плутарх не се заобикалял с ученици като своя съвременник Епиктет, при
него идват приятели, съграждани и гости от други градове. В практическото
общение, в разговора и беседата, в ценността на общението и човешката
привързаност се култивира Плутарховата човечност и доброта, както и топлата
алтруистична атмосфера на „Животописите”.
Разбира се, домът- общество на Плутарх е дело не на
случай, на беотийска нравственост или на едно човешко сърце. Той е в крайна
сметка рожба на онова време, което, лишено от обществена активност, търси
спасение и опора в малката социална група, в приятелския кръг, школата или
рода. В подобни кръгове и по същото време се оформя и християнството. И понеже
подобните обстоятелства се обличат в подобни идеи, Плутарховата етична мисъл
прилича на християнската. В своя кръг той бил не учител, не аскетичен демагог,
а съветник, конкретен деятелен човек, перипатетик, който не забравя че животът
на тялото е също тъй важен, както животът на душата, изпълнен с уважение към
миналото и с вяра в настоящата мощ на римската власт и мисията на Рим,
най-после винаги свързващ и успокояващ. Всичко това отдалечава неговата
„академия” от раннохристиянските кръгове. Той починал в Херонея след 120 г.
Това е последната година, за която има свидетелство, че бил жив.
3.
ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
За Квинт
Фабий Максим можем да кажем, че израства във време, когато Рим тепърва има да
показва своята истинска сила в света на Античността. Пуническите войни са
основата , през която Рим тръгва, за да стане световният играч, който знаем.
Фабий е бил консул пет пъти, постижение което преди времето на Сула, Марий,
Цезар и др. е било рядко постижимо. Това показва, че въпреки детството си
описано от Плутарх[2]:
„усвоявал уроците си бавно и трудно, бил покорен сред другарите си и бил
отстъпчив. Затова хората го подозирали в известна тъпота и ленност. ”. Той все
пак придобива качества и мъдрост, надвишаващи тези на голяма част от
населението на Рим. Фабий се е доказал на бойното поле срещу лигурите,
свидетелство за това е неговият триумф по време на първото му консулство[3].
Но идва времето на Втората Пуническа война и един от
най-големите ужаси на Римската република, Ханибал Барка. Плутарх започва да
разказва вече след битката при река Требия и първото катастрофално поражение на
Рим в тази война. Описват се и много знамения като кървящи щитове и други
ужаси. Фабий вижда, че армията на Ханибал е малка, няма откъде да се снабдява,
а от друга страна вижда Рим, войната се води на негова територия, припасите ги
има, може да се издържи много дълго време и стига до извода, че Ханибал не може
да победи и че няма смисъл да се води открито сражение с него, а само трябва да
се изтощава като: [4] ”пламък,
който лека-полека изтлява…”. [5]Само
дето Фламиний не се вслушал в съветите на Фабий и заедно с другия консул Гемин
си разделили една армия от 20 000 души и двамата се отправили на север.
Фламиний отишъл в Аретиум, а Гемин в Ариминум.
Само че Ханибал успява да подведе Гай Фламиний да го преследва към
Тразименското езеро, където му нанася съкрушително поражение.
Именно след това поражение идва най-големият момент на
блясък на Фабий Максим, бива избран за диктатор. Той
обещал за жертва цял годишен прираст на всякакъв добитък и организирал
представления на стойност 333 333 денарии и една трета от денария. Възможно е
числото да е било символично, заради броят на тройките. По отношение на
Ханибал, Фабий е имал ясна представа как да се захване с него. Той не влизал в
открито сражение с него, а го последвал и го тормозел и изтощавал от глад.
Разполагал лагерите си в труднодостъпни места като планински местности. Това
естествено не се харесало нито на собствената му армия, нито на командващия
конницата Минуций, който имал горещ темперамент. Въпреки всички обиди и
подигравки, които са отправени по адрес на Фабий, но той не отстъпва от плана
си. Това е едно от неговите благочестиви качества, че е постоянен. Само Ханибал
виждал ловкия начин на воюване на Фабий. Започва се една игра на котка и мишка. Даже за момент се случило Фабий за малко да
плени Ханибал в областта на град Казилинум в Кампания, само че Ханибал се
измъква с една много хитра маневра като трябва да жертва две хиляди
крави.По-късно пък бива надхитрен от Ханибал при едни планински местности,
където бива атакуван по фланга и част от силите му били пленени. Въпреки един
единичен малък провал на Фабий, той бива обсипан с хули и обиди. Сключил
споразумение с Ханибал за размяна на пленници, но римските пленници се оказали
повече от картагенските и се наложило Фабий да заплати за всеки римски пленник
по 250 драхми, въпреки отказът на Сената.Сенатът бил против всякакви сделки с
Ханибал и отправили обвинение към Фабий, че заради грешките си на бойното поле,
врагът получил финансови компенсации. Фабий Максим го прави от собствения си
джоб, като праща неговият син да му продаде имотите, за да се изплати откупа.
Понеже Ханибал разорил земите на много римляни, а оставил имотите на Фабий
непокътнати,по този начин картагенския военначалник се опитал да настрои
недоволството на римляните срещу диктатора. В резултат на това гражданското
недоволство било толкова голямо, че гласували диктаторски правомощия и на
Минуций, за да могат да контролират Фабий. При първото сражение обаче, Минуций
се проваля гръмко и чак когато войските му биват обърнати в бягство Фабий му
помага.
След провалът
на Минуций и неговото спасяване от Фабий, последният предава диктаторската
власт и биват избрани нови консули. Следващите избрани консули продължават
Фабиевата стратегия за изтощаване на Ханибал. След време бива избран на
консулския пост Теренций Варон. Той е противник на методите на Фабий Максим и
предлага да се реши конфликта със сражение. Сформира армия от 88 000 души.
Другият избран консул, Емилий Павел, пък получава наставления от Фабий в
никакъв случай да не се стига до открито сражение. Двамата си разменяли
командването всеки ден, докато един ден конят на Павел не го изхвърлил от гърба
си. Ханибал подмамва Варон близо до малкото селце Кана, където се разиграва една
от най-кървавите битки в античната история. Римляните са обградени от войските
на Ханибал и около 80 000 души са избити. Теренций Варон бяга, а Емилий Павел
бива убит на бойното поле.
След това се продължава играта на котка и мишка между
Ханибал и Фабий Максим като на няколко пъти се превзема град Тарент. Победата
на Ханибал при Кана предопределя залезът на неговата кампания, защото още
повече насърчава Рим да използва Фабиевата стратегия на забавяне. Това се
случва по време на петото му консулство. Полибий[6]
описва поражението на брата на Ханибал, Хасдрубал от ръцете на Гай Клавдий
Нерон и Марк Ливий Салинатор. Фабий се изразява своето несъгласие с плана за
експедицият на младия Корнелий Сципион за похода му на територията на Ханибал.
Фабий Максим умира преди триумфа на Сципион Африкански през 203г. пр. Хр. Малко
е иронично, че точно преди най-големия триумф срещу Ханибал този благочестив
човек умира. Символиката е че все едно си е свършил своята част в борбата срещу
Ханибал и предава щафетата на младия Сципион.
4.
ИЗВОРИТЕ НА ПЛУТАРХ
Относно
изворите, които Плутарх е ползвал може да се каже следното. Смята се, че е
използвал Сибилинските книги като извор. Това е може би, за да се направи
справка със знаменията, описани в биограяфията на Фабий Максим. Друг извор,
който смятам, че е ползвал е Тукидид „История на Пелопонеските войни“, защото в
текста е описано сравнение на сентенциите в ораторското слово на Фабий с речите
на Тукидид[7]:
„Словото му било лишено от украси и евтини кухи фрази. Било разумно, с някаква
своеобразност и дълбочина, изпълнено със сентенции, за които казват, че
най-много напомняли на Тукидидовите.“ Също така смятам, че е използвал римски
архив за живота на Фабий Максим или негови лични дневници, защото се разкрива
информация, която по принцип по друг начин няма как да се разбере.
Също така се знае, че е посещавал и Александрийската
библиотека. Там може да се е натъкнал на някои картагенски документи, защото
описва и положението в двата лагера, когато Фабий Максим преследва Ханибал: [8]“В
собствения му лагер го одумвали,а враговете, без да се брои Ханибал го смятали
за малодушен и незначителен военначалник. Единствено Ханибал схванал ловкостта
на Фабий и начина , по който възнамерявал да воюва.“Използвал е и Еврипид:
„Както казва Еврипид трябва да те споходи немалко зло, за да изпиташ приятелите
си.“[9]
По отношение на въпроса, дали Плутарх е знаел латински
език трябва да се види как е боравил с изворите, които е ползвал. За прякорите
на Фабий Максим, както и за етимологията на фамилията на Фабиите, пише като
човек, който знае латински език.[10]“Някои
автори съобщават, че най-старите представители на рода били ловци на дивеч с
помощта на ями и затова в древността ги наричали Фодии. И до днес ямите на
латински се наричат фосе, а копая е фодере.... Прякорът му бил Верукоз, заради
една телесна особеност: имал малка брадавица над устната. Получил и прозвището
овикула, което означава овчица..... “.
5. ОЦЕНКА НА ПЛУТАРХ ЗА
СЪОТВЕТНАТА ЛИЧНОСТ
Основната
съпоставка между Фабий и Перикъл, Плутарх прави като изброява благочестивите
качества и на двамата. Само дето неговата оценка, клони повече в полза на
Перикъл, защото:[11]“
Перикъл е имал повече сила от Фабий..... Фабий пък, който сам по себе си бил
непоклатим и безпогрешен, изглежда, отстъпвал на Перикъл по това, че не е бил
способен да ограничава другите. Римляните със сигурност не биха претърпели
толкова нещастия, ако Фабий би имал в Рим същото влияние, каквото Перикъл е
имал в Атина”. Относно парите пък показва, че Перикъл бил неподкупен, а че
Фабий помагал на нуждаещите се от своя джоб.
Също така се показва сравнението между мъдростта и ума:“Умният
знае как да се измъква от проблеми, докато мъдрия знае как да ги избегне.“ [12]“Но
пък липсват свидетелства Перикъл да е извършил нещо подобно на подвига на
Фабий, който оттървал Минуций от ръцете на Ханибал и спасил цяла римска войска
─ прекрасна постъпка, показваща съчетание на смелост и доброта. От друга
страна, Перикъл не е допускал грешка като тази, която допуснал Фабий, когато
бил измамен от кравите на Ханибал.“
6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В
заключение бих искал да кажа, че от двамата мъже описани от Плутарх в разглежданата
двойка в„Успоредни Животописи“, намирам Фабий Максим за по-достоен като човек
пред Перикъл. Перикъл може да е идеалният политик и неподкупен, но му липсва
човечност, липсва му душа и спокойствие, понякога даже е малко безразсъден.
Докато Фабий показва не само нерви от стомана, но и съобразителност и
човечност, които за времето си са легендарни. В днешно време колко генерали ще
си продадат имотите, за да върнат от плен своите войници от врага. Въпреки
грешките си на бойното поле, Фабий е по-големият човек в сравнение с Перикъл!
7.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Плутарх
Успоредни Животописи, изд. Архетип 2008
2. Богданов, Богдан Плутарх- Биограф и
Моралист (линкът е последно използван на 3.07.2018г. http://bogdanbogdanov.net/pdf/109.pdf
)
3. Полибий- Всеобща история.( линкът е
последно използван на 3.07.2018г. https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/15/pgh11/
)
[1]
Биографията е взета от произведението на Богдан Богданов- Плутарх Биограф и
Моралист
[2]
Успоредни животописи, изд.
Архетип Фабий Максим стр.126
[3] Виж Усп. Животописи изд. Архетип
стр 127. Гл. 2
[4] Успоредни
животописи, изд. Архетип Фабий Максим стр.126
[5]
Успоредни животописи, изд.
Архетип Фабий Максим стр.126
[6]
Полибий- Всеобща история 11, 1-3
[7]
Плутарх Успоредни Животописи, изд. Архетип гл.2 стр.126-127
[8]
Цит. съч , изд. Архетип гл.5 стр.130
[9]
Цит. съч, изд. Архетип гл.17 стр. 143
[10]
Цит. съч, изд. Архетип гл. 1 стр.126
[11]
Цит. съч., изд. Архетип стр.155
[12]
Цит. съч., изд. Архетип стр.153-154
Няма коментари:
Публикуване на коментар