Теория на поезията - 3 СТИХОСЛОЖЕНИЕ

Без претенции за авторство, тук съм събрала най-важните неща, които трябва да знае всеки, който прави опити да пише в стихотворна форма. Естествено не теорията пише поезията.  Считам, че знанията за това как трябва да бъде направено, биха подобрили текстовете на много начинаещи. 

СТИХОСЛОЖЕНИЕ

– построяването на стиха като дължина и ритъм. В поезията ни преобладават два основни типа стихосложение – силабическо и силаботоническо:

силабическото стихосложение е онаследено в литературата от фолклора и се определя от равния брой срички (силаба – сричка) в стиховете, както и от мястото на паузата (цезурата) в тях. Използва го най-вече Ботев, за да приближи звученето на творбите си към песента – един от най-значимите образи в поезията му. Най-употребяваните от него силабични размери са:

десетсричник (5+5) - Ти-ли-си-ма-ле // тъй-жал-но-пе-ла

осемсричник (4+4) - Теж-ко-бра-те // се-жи-ве-е

осемсричник (5+3) - Я-на-дуй-дя-до // ка-ва-ла

силаботоническото стихосложение е вече чисто литературно явление и обвързва броя на сричките (вече не е задължително да е еднакъв, но обикновено е кратен) с мястото на ударенията (тоника – ударение, акцент) в стиха. Силаботоническите размери се обособяват в две групи – двусрични и трисрични. Двусричните са ямб и хорей, а трисричните – дактил, амфибрахий и анапест. Една двусрична или трисрична група се нарича ,,стъпка”:

ямб – ударени са само четни срички в стиха ( _ / ):

Ста-ни, ста-ни, ю-нак Бал-кан-ски

хорей – ударени са само нечетни срички в стиха ( / _ ):

Глъх-нат сгра-ди-те зло-ве-що гле-да вся-ка

(както се вижда във втория пример, не всяко възможно място на удареност е оползотворено – тези стъпки, които остават без ударение, се наричат перихий)

дактил – ритмическата последвателност в стъпката е “ударена и две неударени срички” ( / _ _ ):

Пом-ниш ли, пом-ниш ли ти-хи-я двор

амфибрахий – ритмическата последователност е “неударена, ударена, неударена сричка” ( _ / _ ):

Вър-вя край смъл-ча-ни-те хи-жи

анапест – ритмическата последователност е “две неударени, ударена сричка” ( _ _ / ) :

Аз не зна-я за-що съм на тоз свят ро-ден