Казват, че най-хубавата част от човешкия
живот е свързана с училището.
Но образованието има и друга страна, за която не
е прието да говорим. Многобройните нормативни документи и амбициите на
реформаторите не винаги водят до положителни резултати.
Може би точно тази
противоречива същност и двойственост на образованието са вдъхновили Магдалена
Манчева да изрази своята позиция на учител и писател в „Повест за училището“.
Още от първите страници на повестта авторката ни въвежда в атмосферата на
училище, събрало в класните стаи деца от различни етнически групи, с различна
култура и отношение към ученето. Учениците в това училище имат енергия, която
познатите образователни и социални модели трудно могат да култивират.
С остра
наблюдателност, непринуден хумор и изразителни детайли, авторката съумява да
създаде цялостна представа за колорита на мястото и времето, за
взаимоотношенията и характерите на действащите лица. С журналистически нюх и
висока лирична сетивност тя извайва оригинални парадигми за неповторимия свят
на децата, съумява да съпреживее социалните и морални проблеми на учителското
съсловие.
В този смисъл горещо препоръчвам книгата и на тези, които могат да
кажат „моето любимо училище” и „моят любим клас” и на тези, които искат
училището да стане наистина храм на познанието и място за развитие на таланти.
Доц. д-р Галена Иванова, ПУ „П.
Хилендарски”
Няма коментари:
Публикуване на коментар