Романът на Николина Серафимова „Ошав с мащерка, мента и коприва“ в проекцията на съвременната българска проза

/Опит за  диалог и интертекстуален прочит на творбата с други два съвременни български романа от жени творци/

Съвременната българска проза е изключително пъстра палитра от различни автори, стилове, образи. Тя е богата на литературни явления, стойностни произведения и провокативни идеи. Един  от сериозните автори в нея безспорно е Николина Серафимова, която още с първия си роман „Ощав с мащерка, мента и коприва“  прави  приятно впечатление.

Балканското и универсалното си подават ръка в текста и изграждат уникална атмосфера – родното се преплита с философско-мъдрото и завладява читателя с идеи и послания, с красиви образи и драматични събития от първата до последната страница.

Романът разказва историята на едно пътуване към себе си чрез разкриването на драматично убийство във времето. Процесът на помъдряване е труден, мъчителен, пълен с много болка, лутане и страдание. Благодарение на силната връзка с „Гнездото“ / родното място и корените/ героинята успява да намери вярната посока, да стигне до истината за жестоката безсмислена смърт на Димитър, да се отърси от оковите и на своето минало и да намери най-после свободата за душата си.

В този аспект творбата диалогизира  интертекстуално с романа на Рая Вид „Танцуващи истини“, в който също става въпрос за загадъчно жестоко убийство и търсенето на извършителите. И в двете творби вечният въпрос за престъплението и заслуженото наказание присъства, играейки ключова роля за развитието на сюжета. Героите не се отказват от своята мисия да стигнат до истината независимо от високата цена, която знаят, че ще заплатят. И двата романа са много човешки, земни,топли, а героите им са реални и земни. Те не са съвършени, но притежават качества, които ги правят обаятелни и привлекателни, запомнящи се за читателя - верни са на семейството, на рода /“Гнездото“/ и се връщат в него, за да намерят сили за битката със злото. Това свързва романа „Ошав с мащерка, мента и коприва“ с още един текст от съвременната българска проза – „Хазнатар“, в който животът също е пътуване, а обичта в семейството и единството му помагат на героите да намерят смисъла на живота си, себе си и любовта.

Заглавието на текста носи в себе си традицията да се лекува злото чрез силата на природното, естественото. 

То носи аромата на билките, сладостта на напитката но и предупреждението. Копривата може да причини болка, ако не внимава човек, мащерката е лекарство, ментата също, но в единство те са спасение за болното тяло. В текста става ясно, че когато боледува душата птица /образът се открива както в „Танцуващи истини“, така и в „Хазнатар“/, връщането в родното пространство е единственият верен път за спасението и лечението ú.

Животът е ценност, която ни принадлежи и трябва да бъде опазена – такова е посланието на авторката. Животът е пътуване, в което независимо от грешките и болката, душата трябва да стигне до просветлението и пречистването чрез силата на семейството, родовата памет и обичта. Посланието на Николина Серафимова е ясно, а всички, което се случва в текста – от реалната картина на драматичното ни съвремие до чудото на спасението – носят аромата на билките, домашния уют, предчувствието за любов и слънце.

Полетът на душата от Дюлково до Хазнатар на крилете на „Танцуващите истини“ е урок, който съвременният човек често забравя да прочете, а още по-рядко да научи. Затова се радвам, че няколко  съвременни романа на жени авторки припомнят нещо толкова простичко, но изключително важно за нас, хората – животът ни е ценност, която не бива да бъде пропилявана. Всеки ден е време за възкръсване и макар и много болезнени, истините си струва да бъдат прегърнати, за да се освободи душата от оковите на миналото и да полети свободна към обичта – от Дюлково до Хазнатар  и Тибет.

                                                                       

©Ина Крейн