Жури с Председател поетесата Маргарита Петкова и членове - Ваньо Вълчев-поет и Петя Казакова -учител по български език и литература, присъди следните награди:
Първа награда – Мариана Дафчева от гр.Асеновград за цикъл стихотворения
Втора награда – Илко Илиев от гр.Сливен за цикъл стиотворения
Трета награда – Лили Качова от гр. София за цикъл стиотворения
Край морето
Мариана Дафчева
Първа награда
„Стоях загледан : едностайно
вълната гонеше вълна
в море – пустинно и безкрайно.”
/Край морето – П.Яворов/
Преди разсъмване
самотен вятър
оплаква
надрасканите рокли на медузите – булки нецелунати
с раздърпани воали,
повярвали, че могат да са пеперуди …
А често вместо в Пепеляшка ,
в поредната Кибритопродавачка
се превръща
Ариел,
ако не слуша.
Мечтателки морето не обича .
Недорисувани въздишки
върху платното на художник
вълните са.
Навярно само скришом водораслите
понякога успяват по гладката му кожа да нарисуват
слънце,
та било и то в зелено.
С черупките си мидите прикриват
случайно
приплъзнал се зад синьото
мастило
звезден смях.
Затуй е крехка същността на перлата.
И само пристъна разбира
как от черупката на мъртви риби
е направен,
избелен на медузите в платното.
Мечтите им скалата кротко носи
докато
надвисне като сянка над водите
и се превърне във прибой.
Тогава
с недорисувани въздишки
медузите
ще дотанцуват
палитрения танц на пеперудите,
а Ариел ще бъде Пепеляшка…
Преди разсъмване.
Вслушване в тишината
Илко Илиев
Втора награда
Очите ти отронват тихи истини ,
в едно небе , по-синьо и от памет.
Не са очи , а глътки обич плиснала,
не си жена , а песен във кръвта ми.
Ръцете ти са нежни бели стръкове
и се пригалвам в малките им длани.
Не две ръце , а радост непомръкнала,
това, което вътре ще остане…
А ти мълчиш , във сянката на думите,
самотен цвят , прикапал по поляни.
Така дочувам тишината , струнната ,
стоплена във индигово мълчание.
И в светлата си прелест , без да искаш ,
създаваш ноти от Любов и смисъл.
Адажио за мокър гларус
Лили Качова
Трета награда
Когато синевата завали
и впила дъх в дъха й чезна цяла ,
небето слиза с мен да помълчи,
лепи крило на болното ми рамо.
И пия непомерна светлина –
на крачка от живот и смърт,
на глътки лудост .
Или е повод пак да се родя –
във друго време някъде и друга.
Морето ще си взема.
В юлски дъжд
ще пея с рибите хорали,
с тях ще расна.
…А може би била съм там веднъж?
Търкулвам се –
сълза в око на гларус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар