Всеки човек мечтае да полети. Някои успяват насън. Други с полета
на мисълта. Аз пък съм от третите, полетели наистина, защото имат мечти и не
жалят средства и сили да ги направят реалност. Как стана това ли? Ще ви разкажа…
Участвам в
най-различни конкурси за поезия.. Хей така, не
заради славата или победата, а просто от спортна злоба. И ми се е случвало и да
печеля, като по-често съм само между номинираните. Но какво от това, ще
попитам, след като англичаните с гордост посочват в биографиите си дори само
номинациите по определен повод. Нека да мислим малко по европейски и ние.
И така… От литературния сайт
„Хулите” и клуба по парапланеризъм „Скайномад” в гр. Сопот беше обявен за
втори път конкурс с тематичното заглавие „Състояние на полет”. Чудесно, тъкмо
имах написано непубликувано стихотворение на тази тема и го изпратих. Даже не
ми се беше налагало да се насилвам и да измислям нещо свръхусилия и изсмукано
от пръстите по темата.
В крайна сметка наградите си
заслужаваха участието, а ако ми се случеше да отида, в никакъв случай нямаше да
изпусна бонуса летене с парапланер. И да не ставам скучна с дълги обяснения –
взех участие и бях сред номинираните за поезия. Оттам насетне беше по-лесно да
се вземе решение да отскоча до Сопот за церемонията по награждаването. И ето
че, двете с Цветанка Бъчева – детска поетеса от Перник и независимо от
възрастта й огън-жена, нарамихме малко багаж и потеглихме към
възрожденския старинен град, съхранил в себе си традициите на времето, и запазил
историческите си спомени за действителни и измислени хора и събития.
Пристигнахме на гарата на едно
градче, където времето беше забавило хода си. И тук се убедих за сетен път, че
когато прави нещо, природата балансира нещата: райски красоти, пейзажи и хора,
настроени услужливо, за сметка на неподдържана гара, която беше на 2 км път от
центъра и нямаше никакъв шанс да се намери превоз, ако не е подсигурен
предварително. Не се бяха сетили да поставят дори телефон, та чужденците идващи
заради туризъм да извикат поне такси. И тук важеше с пълна сила поговорката –
хубава работа, ама българска.
Все пак заради добрата организация
на домакините и добронамереното отношение на логистика Дани от клуба,
придвижването до града и настаняването ни в хотела се осъществи лесно.
Церемонията по награждаването беше
насрочена от 19.00 часа и щеше да се проведе в Радиното училище. А дотогава
имахме цял следобед време: и да отдъхнем, и да разгледаме забележителностите на
семплото градче. И го направихме. Е, на три пъти излелия се като из ведро дъжд
ни измокри до кости, но пък затова,че вече сме навлезли в зрялото лято, дрехите
ни изсъхнаха върху ни, без да се налага да се връщаме до семейния хотел
„Детелина”, за да се преоблечем.
Дойде и дългоочакваният момент по
награждаването.
Системният администратор на хулите
Иван Янкулов прочете кратка статистика от конкурса, а именно: брой участници,
населени места от които пращат творбите си, брой творби – съответно поезия и
проза, брой оценки и коментари отправени към творбите. Спомена и формулата, по
която беше направен подбора за номинираните неща, а тя, както всеки
математически алгоритъм не е лесна за обяснение.
И след това настъпи вълнението от
раздадените награди, като не мога да определя кое беше по-силно: дали това на
наградените участници или на самата публика, която с топли аплодисменти
посрещаше отличията.
Тук ще изброя призьорите:
Категория „Поезия”:
1-во място: Някой ден - Женя
Живкова-Стайкова - (Jenia)
2-ро място: На хвърлей място - Галина Драгнева Иванова - (WinterSky)
3-то място: Смелостта да си
откровена - Милка Георгиева Пиналска - (meiia)
поощрениe от журито:
Капричио за седем небета - Мая
Йорданова Митова - (Omaia)
награда на читателите:
Безсмъртни в състояние на полет -
Николета Кирякова Комедвенска - (nikikomedvenska)
Категория „Проза”:
1-во място: Виж ме бе, Прасе!
Летя-я-я... - Нели Господинова - (nellnokia)
2-ро място: Меглен - Георги Делчев
Сталев - (geostal)
3-то място: Как се приготвя стих за
полет - Мариана Иванова Царкова - (Мia2442)
поощрениe от журито:
Монолог в състояние на полет -
Виолина Асенова Енева - (Usmiv4ica)
награда на читателите:
Небесен дар - Симеон Димитров
Христов - (prismehul)
Журито присъди и отличие за млад
автор:
Полет чрез автохипноза - Йорданка
Делева - (Peace_of_mind) 10-ти клас от Карлово.
Паричните награди (150 лв за първо място и по
100 лв за 2-ро и 3-то място в двете категории) бяха осигурени от Сдружение
"ХуЛите" чрез спонсорството на ЕЛЕКТРОКОНСОРЦИУМ ООД.
Спортен клуб по парапланеризъм
"СКАЙНОМАД" връчи безплатни ваучери за полет в тандем за първите
места в категориите и малки пластики от дърворезба за първите три места.
Евгения Маринчева (PLACEBO)бе нарисувала и подари
свои картини за второ място в двете категории.
За всички имаше специални ОТЛИЧИЯ подписани от
журито, Николай Йотов от "Скайномад", Иван Янкулов от
"ХуЛите" и Кмета на община Сопот.
Понеже бях поела ангажимент към
моята близка позната и колега по перо Нели Господинова, ако получи някаква
награда да й я предам, от цялата ситуация и аз извлякох полза, като помолих да
ми преотстъпи ваучера си за летене с парапланер на другия ден. Което тя и
стори.
Емоциите от добре организираната
вечер продължиха в съседното заведение „Чичовци”, където на по чашка и мезе по
желание поляхме наградите на победителите, с пожелание и в следващия конкурс да
летим все така нависоко и надалече.
На другия ден към 11 ч. потеглихме с
няколко коли към прохода Беклемето, защото прогнозите предвещаваха северен вятър и летенето можеше
да се осъществи само оттам.
Боже, на какви само красоти се
насладих, докато вземахме завой след завой при изкачването на планината. От
дясната ни страна остана връх Горалтепе с издигнатият на него паметник-„Арка на
свободата”, отразяващ благодарността ни навремето към руските и съветски
освободителни войски.
Но да не давам излишно инфо, което
всеки от вас може да прочете в уикипедията на интернет, а да премина към по
същественото усещане – състоянието на полет.
Пръв излетя админът Иван Янкулов
заедно с инструктура Николай Йотов. Докато ги гледах как се реят над нас се
вслушах в сърцето и тялото си: наистина ли не ме е страх?
Оказа се, че и да е имало индикации
за подобно усещане, желанието за летене бе неимоверно по-силно.
Дойде и моят ред. Вързаха ме с
коланите за седалката и след като нагласи платненото крило, Николай се привърза
за мен и ми даде необходимите указания за полета.
Щях да се учудя обаче, ако всичко
беше минало по мед и масло. В стремежа
си да остана по-дълго на крака при излитането столчето се смъкна надолу и не
можах да седна нормално. Първата, може би половин минута, висях безпомощна във въздуха, но спокойствието и
професионализмът на инструктора си казаха думата. С бързи напътствия ме настани
върху седалката и… се понесохме след поривите на вятъра.
Какво е усещането при летене? Няма
съмнение, че всеки индивидуално преживява полета. С набирането на височината се
задъхах, замая ми се свят. Всяко пропадане чувствах със петте си сетива. И въпреки
това, беше невероятно: извисяване, пълна свобода, и на духа, и на тялото,
чувство за пълноценност, въздушните течения подеха парапланера и се понесохме
волни като птиците. А за гледката, която се откриваше отгоре не искам и да
коментирам, защото думите са безкрайно слаби, за да я опишат напълно. Това
просто трябва да се види и изпита.
Полетът продължи около половин час,
след което успешно и без травми се приземихме.
Е, всяко удоволствие си взема своите
жертви. Изпуснахме си влака, но имаше такъв и
в 16.48 ч., та поне него успяхме да хванем. Прибрахме се от пътя
грохнали, но доволни, че бяхме открили толкова нови приятели и неизпитвани до
този момент усещания.
 |
| Журито |
Няма коментари:
Публикуване на коментар