Вече не си спомням коя първа поиска приятелство
на другата във фейсбук, но това е поредното доказателство, че не
противоположностите, а еднаквостите се привличат. Още на секундата бях
очарована от издържания ѝ класически стих, перфектните рими и мелодичния ритъм.
Така се зароди нашата дружба с Цвета Иванова. Не можех да повярвам, че
поетическите си опити започва едва през 2015 година, но е факт, че талантът си
е талант и без практика, а времето само го доусъвършенства.
Сега се наслаждавам на първата ѝ стихосбирка „Църква за птици“, събрала в себе си поетично изказани мисли и
вълнения. И съм доволна, че се сдобих с нея, защото стиховете на Цвета са ярки
и запомнящи се, а книжният носител е селектирал най-доброто от авторката. Тук
всъщност си задавам и въпроса: „А тя има ли слаби стихове?“ За един такъв
кратък период от време – такова количествено и качествено натрупване май ми
дава готовия отговор: „Не!“.
Накратко, това е моето виждане за
стихосбирката ѝ: удоволствие за всеки книгоман би било нейното притежание. И
моят съвет към вас е да си закупите това
поетично бижу, защото то не е само за ценители, а за много по-широк кръг от
хора, увличащи се от поетичното слово. Пожелавам на поетесата и стиховете ѝ още много почитатели!
Румяна Пелова за книгата "Църква за птици" на Цвета Иванова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар