Когато „готвите” своя роман, не се спирайте само на една рецепта

Когато „готвите” своя роман, не се спирайте само на една рецепта

Преди да седнете да пишете, нахвърляйте скелета на романа. Така по-лесно да изградите цялостния сюжет на романа си. Ако оставите тази задача накрая, рискувате да влезете в една дълга спирала на преработване, нагласяване и редактиране на текстовете си.

• определете героите, помислете за имената и какви послания могат да носят те (нап. Виктор е име на победител (victory-победа));
• нахвърляйте работни сюжетни линии;
• измислете си събитие в сюжетната линия, което ще постави тези герои в екстремна ситуация (завръзка);
• после събитие, което ще е най-въздействащо, преломно (кулминация);
• помислете каква ще е развръзката,  с отворен или затворен край;

Никога не оставяйте главните си герои само в черно и бяло. Имайте смелостта да разгледате лошия герой с най-човешките му качества; Добрият герой ще бъде по-пълнокръвен, ако има своите слабости.  

Епизодичните герои. Те не се измислят просто ей така. Появата им има своя цел. Ролята им трябва да бъде цялостна и премислена. Не можете да вмъкнете герой или събитие и после да забравите да го довършите.

Когато някой герой е изчерпал ролята си, можете спокойно да го отпратите по начин, който съответства на идеята ви. Дали ще го убиете, изпратите в чужбина, или преместите в друг град, село, държава и т.н., зависи изцяло от Вас (автора);

Ако искате сюжетът ви да бъде вълнуващ, винаги поставяйте на героите си значими общочовешки цели. Най-вълнуващи са сюжетите, в които героите отхвърлят догмите на старото общество, преследват неотклонно идеалите си, бунтуват се срещу неправдите, търсят истината. Това може да се получи по различни начини, но обикновено най-важните промени, решения и събития се случват пред лицето на смъртта, когато човек е влюбен до ушите, страда от нечия раздяла, когато е лишен от основните си човешки права да бъде себе си поради болест, затвор и т.н.  Естествено можете да вмъквате екшън, секс сцени, сложни за разрешение загадки. Важното е да успеете да развълнувате читателя. А това се случва, когато в действието настъпи обрат.

Никога не хвалете сам някой от героите си. Особено ако прототипът сте Вие. Оставете това занимание на читателя.

Определете дали пишете биографичен или художествен роман. И в двете сюжетни линии може да има малки отклонения (заради гледната точка).

Използвайте пряката реч, за да изградите образите по-пълнокръвни. Оставете героите да действат сами, вместо да разказвате действията им. Този тип повествование е винаги по-предпочитано.

 Много въздействащи са романите написани от 1 лице и минало свършено време.  Най-неподходящо за повествователен текст е сегашно историческо време (то се използва в друг вид текстове).

Проверявайте фактите, които споменавате. Романът ви може да стане хит и по тази линия. Добре проверените факти са източник на информация за читателя (те трябва да звучат достоверно и логично) и това може да създаде положителни нагласи към текста Ви. Дори във фентъзитата.

Не забравяйте, че един и същ сюжет, но разработен с различни истории и герои, на различно място, в различни епохи, може да създаде две съвсем различни книги (напр. „Гордост и предразсъдъци” и „Дневниците на Бриджит Джоунс).

Връщайте се и редактирайте фразите многократно, докато текстът зазвучи гладко и четивно. Накрая разпечатайте и прочетете на хартия.

Намерете си редактор или друг външен читател, който след като прочете, ако се е натъкнал на несъответствия, ще Ви запознае с тях и с мнението си.

 В никакъв случай не реагирайте емоционално на критиките. Отбележете си ги и след седмица-две, опитайте да вникнете в тях и дори да коригирате там, където вижданията Ви позволяват.

И накрая малко мистика. Никога не забравяйте, че написаното слово е и заклинание за случване. Така че ако желаете нещо да не Ви се случи, не го описвайте, не го увековечавайте.

А после…

Потърсете и други рецепти за писане на романи.