Очаквайте най-новия български "Виртуален роман"

Читателите скоро ще държат в ръка най-новия български "Виртуален роман". Той излиза от печат на 14.11.2011г.  

Дебютна книга на авторка mia2442 и издателство "Колибри". 

Романът е 192 страници, с меки корици.

Негов редактор е Росица Ташева. 

Художник на корицата: Стефан Касъров

Както вече стана ясно mia2442 не е истинското име на авторката, а нейният "nick name" - псевдоним. "Понякога в Интернет няма реални имена, макар че зад тях стоят реални хора", споделя самата mia.

Главната героиня има от няколко месеца Интернет у дома и това тотално променя живота й. Изглежда, че "всичко, което една средностатистическа българка не получава в реалността, може да получи в нета"

Книгата наподобява таен виртуален дневник. Но в нея няма посочени точни дати, години или дни. Това не е епистоларна проза - читателят няма да срещне дословни мейли и конкретен чат. В 22 глави са описани взаимоотношения и преживявания покрай една, популярна в цял свят игра - таблата. Взаимоотношения, породени от реализирани или планирани виртуални събития..

Главната движеща сила във виртуалния свят, са  илюзиите и следствията от тях. За съжаление, тези илюзии са не по-малко опасни и страшни. Натрапчивото желание да влезеш в световната мрежа и болезнената неспособност да излезеш навреме, а после трудният път на себеоткриването, осмислянето на живота, през погледа на смъртта и болезненото връщане към Аз-а. Все симтоми на едно ново болестно състояние - Интернет-зависимостта. 

Всъщност най-ценното в тази книга е интелигентният начин на преодоляването на тази зависимост. Някога, бащата на микробиологията Робърт Кох заразил себе си с бактериите на холерата, за да намери лекарство срещу нея. Историите, които читателят ще намери в романа имат богат информационен характер за Интернет-комуникацията, за сложната човешка психика, за капаните на виртуалните и реалните взаимоотношения между хората, за пристрастяването и абстиненцията след него. 

Естествено темата за секса не е подмината. Тя е главната движеща сила в сюжетната линия на "Виртуалния роман".
"Това е една история, която ме промени." споделя mia2442.

Лекият, забавен стил, пропит с чувство на самоирония и лека тъга, прави тази книга едно приятно и увлекателно четиво.

Нека не забравяме, че за много българи, днес "Виртуалният роман" e ежедневие, а историята, описана тук, е изключително актуална, независимо от динамиката и техническите новости в комуникацията по Интернет.

Книгата завършва с "Приложение-списък на лечебни книги, за всички, които са пристрастени към компютър, алкохол, цигари, дрога, хазарт; за всички, които са самотни, нещастни, фрустрирани и депримирани, които са разведени, които са семейни, кoито са изгубили пътя или себе си, които живеят в България или другаде, които са  хора от 21 век..."

Кои са те? Как? и Защо? 

Можете да разберете само ако прочетете.

Премиерата на книгата е на 23 ноември 2011 г. от 18:00 - 21:00 часа  Таймлескафе. Нека й пожелаем успех!

                                                                                                                              от Нели Господинова

Има ли "Лекарство против Северния вятър"? от Нели Господинова

Октомври е още, но Северният вятър вече задуха и заваля сняг. Идеята за зимата, доскоро само имагинерно понятие, днес е дори осезаема. Осезаема като снежинките зад прозореца, като студа навън и чашата чай, сварен от ароматни треви, с тънкия привкус на мед.

Дали „горчивите треви” на самотата и отчуждението въздъхват самотни като нас в чашата несподелен чай? В стаята е празно, навън вали сняг... Единственото същество, което ни разбира винаги е компютърът.

В главата ми се върти заглавието на една книга, която някой наскоро спомена из нета. Нарича се „Лекарство против Северния вятър”. Съвременен епистоларен роман, чиято фабула е  изградена изцяло на основата на лична кореспонденция между двама непознати в нета. Мисля си, че днес това е ежедневието на хиляди хора в мрежата. Кореспонденцията е част от нашето съвремие, част от самите нас. Чудно е даже, че епистоларната проза не изживява своя бум и в книгоиздаването!

Всъщност, когато ми препоръчаха книгата, подходих с предубеждение. На ден прочитам и пиша десетки писма в мрежата. Всеки си има и лични взаимоотношения. Мислех, че ще се отегча, ако продължа да чета имейли и в хартиен вариант. Та не ни ли стигат нашите, собствени, виртуални кореспонденции? А може би ефектът е обратен? Явно много хора се вкопчват в книгите, засягащи виртуалните взаимоотношения, с идеята да намерят „лекарството” което им е нужно. Дали авторът Даниел Глатауер е съзнавал, когато е писал романа си, че всъщност такова „лекарство” няма?...
Лекарството е едно единствено, всеизвестно и старо като света. То се нарича „ любов” и всеки го знае. Днес много хора се събират и разделят във виртуала. А всички твърдят, че търсят именно нея, любовта? Любовта, родена в нашето въображение. Колкото е по-богато то, толкова по-дълбоки са взаимоотношенията ни в нета, а след това еуфорията или страданията в реалността.

„Еми, от месеци не съм бил по-близък с някого, колкото Вас! Бях (и все още съм) много щастлив, че опитите ни за физическа среща се провалиха. Не ме интересува как изглеждате, щом мога да ви виждам по начина, по който искам.  Безкрайно съм благодарен, че не се налага да изживея разочарованието на реалността. Не искам да разбера, че в действителност не „сте героинята от моя виртуален роман”. Защото в него Вие сте съвършенна и неповторима, „най- красивата жена на света.”

Както и да е! След прочита на книгата остават предимно личните впечатления, аналогиите със сходни ситуации и хора. Днес много хора изживяват подобни взаимоотношения.

Кой ще ни стопли, когато задуха северният вятър на самотата? Когато сме тъжни и болни от любов?... 

 Книгата е обявена за бестселър (най-продавана книга) в Австрия за 2007 година. Преведена е на 10 езика.
Нима толкова много хора познават Северния вятър? 

G-точката в четенето и писането, 2010г.

Н. Господинова

Творческият Фонд "Буквите" с две нови заглавия на книжния пазар

Две книги дари Творческият фонд "Буквите" на своите читатели: поетичната стихосбирка на Ренета-Елизабет Бакалова "Елиза, но не по Бетовен" и "Кутра" (истории от накрай света) - сборник разкази на Иван Вакрилов. Книгите са дебютни, което само по себе си е истинско събитие  днес. Появата им естествено не е случайна. "Елиза" е наградата на Ренета Бакалова за първото място в Международния конкурс "Жени и вино", а книгата на Иван Вакрилов е плод на съвместната работа на редакторката Галена Воротинцева  с автора и фондация "Буквите".

Премиерата на това радостно събитие събра хора от различни краища на страната и чужбина. Ренета  и нейните приятели дойдоха от Пловдив, Вакрилов долетя от Кеймбридж, Англия, а Галена Воротинцева от Гърция. Гости бяха поетесите Камелия Кондова и Павлина Йосева - Пинче.

Събитието се състоя в залата на читалище "Николай Хайтов" на 11 октомври 2011 година. Камелия Иванова, изпълнителен Директор на Фондацията за нова българска литература "Буквите", сподели болката си, че днес дебютни книги на български автори рядко се издават, но и малко се купуват. А за да бъдат издавани нови книги, трябва да има постъпления от продажби, т.е. читателите сами спонсорират и поощряват издаването.

Авторите и техните редактори представиха книгите си. Четоха стихове и разкази. 

Младата поетеса Ренета Бакалова, само на 21 години, впечатли залата със своята невероятна поезия, а Вакрилов с мъдрото си слово. На въпроса кои три неща би взел от България със себе си в далечната студена Англия, авторът отвърна: "Само едно - българският език. ". 

Накрая официалната и неофициалната част се сляха, защото дори на последвалото празненство в ресторант "Митерон", все още се раздаваха автографи.

Повече снимки от премиерата можете да разгледате тук.

Снимки от празненството можете да разгледате тук