Животът е разказван от много поети и
писатели. Но тъй като за различните хора той е винаги различен, повторени думи
няма. Когато са истински, когато излизат от сърцето, посланията намират смисъл
по свой начин.
Всеки знае мисълта на Джон Ленън, че
„животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за бъдещето”. Кратък
и красив или дълъг и сложен, животът ни принадлежи – единствено и само на нас.
И само ние решаваме какво да правим с него.
Затова „Живей си живота, момиче” е едно
оптимистично заглавие. То звучи дръзко и непокорно, завладяващо и прекрасно
като стиховете, написани в тази книга.
Те имат реални поводи. В поезията на Румяна
Пелова животът първо се случва, а после се пише. За лошите неща, за „ударите от
кръста надолу” римите се нареждат веднага. За красивите мигове – впоследствие… Тогава,
когато пропуснатите думи не могат повече да мълчат.
Силна и скандална, нежна и добра, Румяна
Пелова докосва и тънките, и басовите струни на своята китара. Човекът е сложна
амалгама от добро и зло, от ян и ин, а в случая – поезията и реалността постоянно
кръстосват шпагите си.
Зад видимо благ
характер
крия скандален
нрав.
Не ти пожелавам,
братко,
дори когато си
прав,
до него да се
докосваш…
Стиховете на Румяна Пелова са приютили
половинвековната (и) автобиография. Тя е ту „поетесата-беглец”, ту „тази, която
събира сълзи”, понякога „Румпел-сан”, друг път жената с „предизвикани мечти” –
шестструнната, седемстиховата Румяна. Многоликостта на превъплъщенията (и) обаче
не пречи духът (и) да бъде борбен и свободен.
Пътувам
безпосочна, безадресна
и пътят ми към
бъдещето води.
Не всичко от
живота ми харесва,
ала по дяволите
– съм свободна!
За
извървения път и мислите, които са го съпътствали поетесата е създала цял
цикъл. В него има стихотворения, посветени на най-прекрасните реални и
имагинерни места, посетени от нея.
Характерното тук е, че тя винаги търси магията на света. За нея той
никога не е обикновен, а очарователен и завладяващ.
„Живей
си живота, момиче” излиза в навечерието на петдесетгодишния юбилей на Румяна
Пелова. Това е нейната четвърта книга за последните пет години след „Еднорози
се любят насън”, „ Луната вместо тебе ме целуна” и „Шепот на магнолия”.
И тук поетесата остава вярна на
собствения си стил да бъде откровена и да изрича смело посланията си – философски,
поетични, достигащи понякога до еретизъм и отрицание, но винаги изстрадани и
честни.
Пожелавам приятно четене!
Нели Господинова - Предговор
Няма коментари:
Публикуване на коментар