неделя, 18 юли 2021 г.

ДЕТСТВОТО, КОЕТО РАЖДА ПРИКАЗКИ - В КНИГАТА ,,ШЕПОТ ОТ САКАР"



 Винаги съм се радвала на автор, който още с дебютната си книга показва самороден талант на разказвач и владее до тънкост материята на наратива.

В лицето на Галина Танева срещнах точно тази дарба – ежедневни случки от детството да бъдат превърнати в красиви легенди и приказки. Това подсказва само едно, че детството ѝ е било един незабравим период, чиито спомени са се запечатали дълбоко в съзнанието ѝ и са се трансформирали в прекрасни повествования.

Когато прочетох разказа ѝ Стойново, ми направи силно впечатление символът на крушовата горичка в него. Потърсих в специализираната литература крушата на какво е алегория и не можах да открия нищо по въпроса. Тогава запитах самата авторка, имала ли е нещо предвид, когато е писала творбата, та е вменила точно крушовото дърво за неин знаков белег. И ето какво ми сподели тя в един разговор:

„До прозореца ми в село имаше две крушови дървета, едното лятна петровка, другото – зимна попска круша. Там, където израснах, имаше и една слива, която като цъфнеше, миришеше невероятно, както и едно огромно орехово дърво, което бе надвесено над къщата, също като Стареца[1] Притежавахме и една нива, край един язовир, на която ходихме да жънем със сърп, а татко все отбелязваше: Хората на Луната стъпиха, а наш мама ме кара да жъна!

В другото ми село къщата ни е на един баир, под нея реката, която веднъж придойде и отнесе един човек. Както и изворче, на което ме водеше баба и казваше, че змеят ходи там. Също имахме една крава, която изяде въже и умря. Представих си, какви ли е било на баба... Дина се казваше баба. А другата – Кера. Всъщност тези разкази са цялото ми детство. Всяко едно дърво, братовчед, случка, родиха тези истории. И манастирът го има, със скривалището на Кара Кольо и пещерата. Това е!

Както ще ви направи впечатление при прочита на разказите, в тях са вплетени много традиции и обичаи, присъстват много от митологичните създания от българския фолклор. Същевременно образите на героите ѝ са земни и човешки, разделени почти изцяло на бели и черни – или само добри и идеализирани, или напълно деградирали като типажи и поведение. Явно е, че разказите ѝ не допускат в себе си нюанса на сивото, нещата са поставени на правилното блюдо на везните, защото доброто при нея почти винаги печели.

Авторката на места силно се е повлияла от легендите на родния край и интересното е, че се е получила добра селекция от образи и поведение, както и историческа достоверност, които само могат да ѝ правят чест, че не се е отказала от българското и българщината, независимо, че от дълги години живее в чужбина.

И тъй като това е една много силна книга, ѝ пожелавам да достигне и докосне сърцата на повече читатели, които да ѝ отвърнат с уважението и разбирането си към поднесените човешки проблеми в историите ѝ.

Искрено ти пожелавам успех, Галя!

 Думи на редактораРумяна Пелова

 

 




[1] Стареца – разказ от същата книга. Бел. р.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг