УРОКЪТ ПО ИСТОРИЯ ЧРЕЗ МЕТОДИТЕ НА АКТИВНОТО УЧЕНЕ ,,ВСЕКИДНЕВИЕТО ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА".

 

 

 

 

 

УРОКЪТ ПО ИСТОРИЯ ЧРЕЗ МЕТОДИТЕ НА АКТИВНОТО УЧЕНЕ

,,ВСЕКИДНЕВИЕТО ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА".

 

 

 

Преподавател: доц. д-р Красимир Кръстев

Изготвил: Сава Савов Гергинов,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание:

 

I. Практическа задача;

II.За ,,Методът на устната история”;

III. Въпросник;

IV. Представяне на респондента;

V. Предварително проучване на държавната линия на управление, според вижданията на БКП – управляващата партия;

VI. Кратък обзор с критичен анализ на събраната информация;

VII. Критичен анализ на събраната информация: Реалността в България – разминаване с тезисите на партията;

VIII. Практическа част – интервю;

IX. Библиография;

 

 

 

I. Практическа задача: Направете интервю от човек, който е живял по време на социализма. Изгответе обзор на интервюто и му направете анализ (под формата на курсова задача с обем около 5 - 6 страници).

Тема: ,,Всекидневието през социализма".

Записът трябва да бъде с продължителност около 8 минути. За целта задължително използвайте звукозаписно устройство (например смартфон). Следвайте стъпките, описани в книгата ,,Урокът по история чрез методите на активното учене". Предварително съставете въпросник по посочените критерии. Изгответе обзор на интервюто и му направете анализ (под формата на курсова задача с обем около 5 - 6 страници).

 

 

II.За ,,Методът на устната история”.

Провеждането на интервюта и анкети е заложено като изискване в част от съвременните учебни програми и учебници. Също както и при работата по проект, устната история най-често се реализира в класни неурочни и извънкласни учебни занятия, но в отделни случаи – и в рамките на комбинирани уроци или уроци упражнения.

Урокът по история чрез методите на активното учене –  по темата ,,Всекидневието през социализма".

1.Устна традиция (познания за миналото, предавани от поколение на поколение);

2.Устна биография, лични спомени и разкази на очевидци;

 

По-голямата част от хората в България рядко оставят сведения за себе си и устната история предлага възможност да се докоснем до миналото им.

Цели и задачи на интервюто:

1. Учениците (студентите) съставят въпросници и  вземат интервю от хора, които са преживели исторически събития.

2.Събраната информация се обработва и анализира. По този начин се развиват способности за формулиране на въпроси, комуникативност и критично мислене.

Проучването в училище

Проучването се провежда чрез екипи по двама, така че първият от тях да бъде водещ, а вторият – асистиращ. По този начин единият взема интервюто, а другият го записва, макар че той също има възможност да се включи в разговора с отделни въпроси. Освен това учителят раздава списък с книги или други източници и разяснява къде да бъдат намерени – училищна или градска библиотека, интернет и пр., за да бъдат по-добре анализирани и обобщени данните и фактите от разказа на очевидеца.

Интервюто започва с кратко встъпление, по време на което учениците установяват контакт с респондента: представят се, ако става дума за непознати събеседници, постига се психологически комфорт и подробно се изяснява каква е целта на задачата. Обяснява се още, че материалите ще бъдат използвани изцяло за учебни цели.

Започва се с въвеждащи въпроси за представяне на респондента. Преходът към същината на интервюто се осъществява посредством подходяща фраза:

,,Позволете да преминем към най-важните въпроси”.

Към записания файл се добавят следните данни:  име и фамилия, възраст, професия, дата и час на записа.

След това учениците изготвят обзор на интервюто, което е придружено с критичен анализ на събраната информация, тъй като респондентът може да е бил субективен, да не е бил откровен и т.н.

Методът на устната история се изпълнява и посредством анкета (от френ. ез. enquete) – лист с въпроси за получаване на отговори от този, който го попълва.

По-конкретно, учителят определя целите и задачите ѝ и изяснява на учениците как да изготвят анкетна карта (въпросник).

Тя може да бъде съставена под формата на таблица с подходящи инструкции за попълване.

 

III. Въпросник;

1.      Разкажете за условията на живот в града и селото през 70-те и 80-те години на 20. Век.

2.      Какво можете да ни разкажете за партийните организации?

3.      Какви привилегии имат партийните членове?

4.      Какво можете да ни разкажете за научно-техническият прогрес в НРБ и плановата икономика?

5.      Разкажете за Младежките организации, в които сте членували.

6.      Какво знаете за културния живот и свободата на  словото в НРБ?

 

 

Анкетна карта:

1.      име и фамилия: Маринела Лакова

2.      къде и кога е роден: през 1969 г. в град Толбухин, сега Добрич

3.      етническа и религиозна принадлежност: българка, православна

4.      семейна среда: родители: баща – художник плакатист – средно-специално образование; майка – полувисше образование в Педагогическия институт; начален учител

5.      Образование – ЕГ ,, Гео Милев” паралелка с немски език, УПК – СПТУ по Туризъм – администратор на хотел, СУ ,,Кл. Охридски” – ФП – магистър; Специализация: Училищна педагогика; Втора специалност: немска филология; ФОП; журналистика; СДК; PR&реклама

 

V. Предварително проучване на държавната линия на управление, според вижданията на БКП – управляващата партия според чл.1 на Конституцията на НРБ  - Съгласно член 1, алинея 3 БКП ръководи изграждането на развито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с БЗНС.

 

Историческа характеристика на осемдесетте години на 20. век – последните десетилетия на социализма в България.

1.      Партийната повеля на БКП

През април 1971 година по време на Десетия конгрес на БКП, се приема Програма, която поставя като „непосредствена историческа задача“ на партията „изграждането на развито социалистическо общество“.

Програмата характеризира този етап като „исторически необходим закономерен етап в прехода от капитализма към комунизма“, който изразява най-пълно същността на социализма, разкрива „превъзходството“ му над капитализма.

Задачи на Програмата:

·        да се осъществи „скок в производителните сили“ на основата на използване постиженията на научно-техническата революция,

·        собствеността постепенно да се превърне в „единна общонародна“,

·        социалистическата демокрация да достигне „висша и всестранна изява“,

·        държавата на диктатурата на пролетариата да прерасне в „общонародна“,

·        БКП да продължава да бъде „ръководна и направляваща сила“,

·        „грижата за човека да бъде основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата ѝ политика“.

В приетите от конгреса директиви за шести петгодишен план (1971-1975 г.) се акцентира върху:

·        използването на постиженията на науката и техниката за осигуряване на икономически растеж,

·        линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развитие на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост, реалните доходи на човек да нараснат с 25- 30 %, националният доход през 1975 г. да се увеличи с 47 – 50 % в сравнение с 1970 г.

 

VI. Кратък обзор с критичен анализ на събраната информация;

1.      Разказ за битовите условия, при които живее семейството – ,,Битието определя съзнанието” Карл Маркс:

През 70-те живеехме няколко семейства в малка къща с двор в града. Разполагахме с една стая и малко коридорче, в което се помещаваше кухнята. Там имаше течаща студена вода, но все още нямаше канализация. В двора имаше септична яма и  външна тоалетна, без баня. Къпехме се или в градската баня или в корито в  кухнята-коридор. В тази кухня имаше готварска печка ,,Мечта” и малък хладилник ,,Мраз”. Отоплявахме се с нафтова печка, която беше в стаята. По-късно баща ми успя да се сдобие на черно с малка испанска газова печка ,,Super SER”. Родителите ми работеха, но колите, които баща ми успяваше да купи – предимно Москвичи, бяха втора ръка, защото за нова се правеха специални вноски и с години се чакаше ред.

В стаята спяхме на пружинени легла. Обзавеждането се състоеше наистина предимно от легла, двукрилен гардероб, нафтова печка и маса за хранене. Нямаше дивани и фотьойли, в стаята нямаше достатъчно място за такива екстри. С нас живееше и една прабаба, която спеше в кухнята-коридор, обзаведена с легло, бюфет, печка и мивка. Играех на двора, гледаше ме прабабата и не посещавах детска градина.

Родителите на баща ми живееха в едно село – на 28 км западно от града. Имаха стопанство и градини, благодарение на които у дома имаше винаги храна, помагаха на баща ми и с пари – от продажбата на животни, мляко, яйца, продукция от градината.

Телевизор нямахме. Първият черно-бял – втора ръка, телевизор баща ми донесе, когато бях на 5-6 години – около 1975 година. Тогава имаше изселническа вълна в Турция – от раннния възродителен процес и хората продаваха имуществото си, преди да заминат. Мисля, че така се сдобихме първо с огромен радио-грамофон, а после и с телевизор.

Около 76-та ни отчуждиха, трябваше да напуснем къщата и да чакаме години под наем, или в общинско жилище, докато построят на терена нов жилищен блок. Тогава родителите ми успяха да се включат в новия панелен блок в съседство. През 1978 г. получихме апартамент. В новия блок имаше баня и тоалетна, но без топла вода и парно. Баща ми монтира бойлер. Скоро прокараха и стационарен телефон. През 81-ва година купихме първия цветен телевизор – руски ,,Електрон”. По онова време завършвах 7-ми клас в училище, бях отличничка и се канех да кандидатствам в гимназия.

Ходех често при баба и дядо на село. Те бяха пенсионери. Пенсиите  в НРБ не бяха високи – около 50-60 лв., доколкото си спомням. Но те имаха градини и стопанство – около 2-3 дка, в които сееха царевица, гледаха тютюн, дини, имаха овощна и зеленчукова градина. Имаха и малко стопанство и отглеждаха кокошки, гъски, зайци, прасета, овце и кози, магаре и дори крава. Дядо ми имаше и занаят – беше бръснар и работеше в селската бръснарница независимо от възрастта.  Работеха много и подпомагаха семейството ни с хранителни продукти и пари. Аз обичах да прекарвам летата си там и да им полагам при брането на тютюна, гроздето, при храненето на животните. Къщата беше стара, кирпичена с две тухлени пристройки, в които всъщност живееха – с външна тоалетна и без обособена баня, къпеха се в една от стаите, имаше кладенец и външна чешма, без канализация и със септична яма във всеки двор. Парите идваха от продажбата на тютюн, яйца, мляко, арпаджик, грозде, агнета, теленца, свине и от работата на дядо ми в бръснарницата. Всеки ден купувах хляб от селската фурна – около 3-4 хляба, понякога нещо сладко от Хоремага или сладкарницата в селото, когато имаше празник дядо ми купуваше бира и безалкохолни напитки. Мисля, че това бяха разходите им. За ток плащаха много малко – към 2-3 лв, защото ставаха рано – с изгрева на слънцето и лягаха също рано. Готвеха и се отопляваха на дърва и въглища, в двора имаше пещ и лятно огнище. Всъщност на село нещата бяха застинали в миналото.

 

2.      Бяха ли родителите Ви членове на  БКП?

Майка ми и баща ми бяха членове на ОФ. Мисля, че тези, които не бяха от БКП, задължително членуваха в ОФ – т.нар. Отечествен фронт. Родителите ми бяха дошли в града от село, не бяха вишисти. Семейството ми не използваше никакви предимства, специални доставки и привилегии. И аз като всички деца висях от време на време в Корекома – специален магазин, в който се пазаруваше с валута, за да подишам онзи специален въздух там и да се порадвам на красивите опаковки на стоките. Не подозирах естествено, че има такива. За това разбрах по-късно, когато се сприятелих с една своя съученичка, заместник-директорска дъщеря. Тя се хранеше безплатно в стола на Градския комитет на партията. За външни хора цената на обяда беше 1 лв.

3.Разкажете ми за младежките организации?

Във втори клас ме приеха в четата Чавдарче. Учихме наизуст ,,Шестте правила на чавдарчето”, записани в цветна книжка. Имаше много строева подготовка, маршируване в училищния двор за празниците, а после маршировка на площада. Носехме сини връзки на училище. После станах пионерче. Изпълнявахме всяка година пионерски поръчения за събиране на старо желязо, хартия и билки. Четяхме съветски книги. Участвахме в Ленински съботници.  На училище ходехме с червени вратовръзки. В Комсомола влязох в 7 клас. Трябваше да отговоря на определени изисквания за това. Готвехме се, като учехме устава на комсомолците. И пак имаше много строева подготовка. Председателите на класовете винаги бяха деца на видни партийци от града – директори, зам.директори, прокурори, началници, партийни функционери. Една година в класа щяха да ме изберат за председател, но след три прегласувания, след указания на учителя, избраха друг. И въпреки всичко, на купоните слушахме на своите, купени с долари Хитачи – западна музика, носехме дънки, купени с тайно изтъргувани долари и учехме чужди езици.

4.А какво се случваше с научно-техническия прогрес, на който залагаха управляващите за постигане на развито социалистическо общество?

Всъщност, техниката беше съветска. И напредъкът явно беше по съветски. Изпратихме космонавти  в космоса. Създадохме космическа храна, но хората живееха по старому. Търсеха на черно долари за западни цветни телевизори и касетофони. Караха си съветските коли. В училище учихме две години компютърно моделиране без да пипнем и видим компютри, макар че имаше вече създаден прототип на IBM – родния ,,Правец”. Говореше се за роботи, но само по телевизията. Във фабриките и заводите имаше много ръчна работа – манифактурна.

Тъй като повечето комунисти бяха завършили ,,училището на живота”, добрите училища бяха отворени предимно за децата на комунистите – знаех, че не мога да вляза в Художествената академия. В ЕГ, там, където учих до 10 клас паралелката по английски беше за децата на комунистите, други не се допускаха. Дори за СУ ми казваха, че приемат от ,,лъв нагоре”, къде съм тръгнала.

5.Значи културата беше официална и тайна?

Всичко, което идваше от запад беше вълнуващо, като уханието на Корекомите.

Западна музика, западни автори, които се продаваха под щанда, само за свои хора. После разбрах, че е било, защото са издавани без авторски права. Западни филми, макар и понякога с орязани сцени от цензурата. Западни дрехи и мода, западни цигари, западни напитки. Правеха го всички, но най-добър и лесен достъп до това имаха децата на комунистите. Ходехме си на гости и можех да направя разликата в апартаментите, централното отопление и другите екстри. После дойде Перестройката и балонът се спука.

 

VII. Критичен анализ на събраната информация: Реалността в България – разминаване с тезисите на партията.

1. Равенството в тогавашното „развито социалистическо общество“ е химера. Животът на хората е повече от мизерен. Осветявали са домовете си с една крушка, живеели са в къщи – понякога кирпичени, без водопровод, канализация, баня и тоалетна. Отоплявали се с въглища, дърва и нафта. Често не са притежавали такива „екстри” като диван и фотьойли. Само някои са притежавали автомобили.

2. Членовете на БКП са имали много привилегии – възможност да пазаруват в Корекомите, специалното снабдяване, служебни автомобили, по-добри тухлени жилища с централно парно, безплатно хранене в столовете на партията.

3. Децата им са получавали по-добри възможности за образование и са били толерирани в младежките организации – за да свикват да управляват. (БКП да продължава да бъде „ръководна и направляваща сила“).

4. Научно-техническият прогрес на тогавашното развито социалистическо общество, който е трябвало да извърши „скок в производителните сили“ на основата на използване постиженията на научно-техническата революция, не се е случил. Или по-скоро тази НТР не е била насочена в правилната посока – към човека, а към космоса и оръжията. Плановата икономика не е осъществила онзи ,,скок”, дори не е успяла да догонва научно-техническия прогрес. Хората са се сдобивали трудно с елементарни уреди, необходими за бита. Не са можели да купят с парите си необходимото, трябвало е да чакат ред или да търсят връзки и познанства. В този смисъл не е изпълнен принципът „грижата за човека да бъде основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата ѝ политика”.

5. Хората са имали задължителна регистрация по местоживеене и не са можели да се местят от едно населено място в друго – тази свобода е била ограничена. Както и да пътуват зад граница. Особено ако са искали да отидат в страна от западния свят. Основно не са можели да получат виза и да обменят валута. Валутата е била привилегия на членовете на БКП. През 1975 са първите изселвания по Възродителния процес, но за това не се говори официално.

6. Имало е официална културна линия и ,,апокрифна” такава, която е била при хората, диктувана тайно от ,,западните” книги и музика.

 

VIII. Практическа част – интервю – приложен файл

 

IX. Библиография:

1. Конституция на НРБ от 1971 г.

2. доц. д-р Красимир Кръстев - ,,Урокът по история чрез методите на активното учене" - доц. д-р Красимир Кръстев.

4. Програма- 10. Конгрес на БКП

3. Тезиси на БКП за РСО;