Приятели,
излезе от печат новата книга на поетесата Румяна Пелова ,,Сезонни ескизи".
Пелова е автор на пет поетични книги: ,,Еднорози се любят насън", „Луната вместо тебе ме целуна”, „Шепот на магнолия” „Живей си живота, момиче”. „Светлина в раните” Изпод перото и са излезли и две книги с проза: „В окото на миналото” /новели/ и романът „Снишават се звездите”.
Редактор: Красимир Тенев
Книгата е издание на Издателска къща ,,Многоточие”
Можете да поръчате книгата с автограф директно от поетесата Р. Пелова.
ДЕН ПЪРВИ
И каза Бог: Да бъде светлина...
(Битие 1:3)
Той, Първи януари, беше вторник.
Внезапно зимно слънчице изгря.
Животът продължава неуморно
житейската си пъргава игра.
Шишарките в елхите заискриха,
разбудени от весел сойкин вик.
Пробягаха снежинки на открито,
че новото начало аз открих.
Това е смисълът на битието –
спиралата на вечен кръговрат.
И благодарна съм на Бог,
задето снежинка съм от неговия свят!
ДЕН ПОСЛЕДЕН
Ден последен. Февруарски. Ден последен.
Ветровете решат храсти с леден гребен.
Стълбовете на живака са се свили.
Изгревът прегръща мрака обезсилен.
Някъде проплакват врани – цяло ято.
Сигурно е, ще останат пред вратата.
Сигурно е, че надничат – сто клюкарки.
А в снега едно кокиче свети ярко.
КАК СЕ ДОКОСНАХ ДО БОГ
Върху белия свят срещнах странник брадат.
Бе облечен във ангелско рухо.
Сопа носеше той в безпардонния зной,
под носа си мърмореше глухо.
Аз подвикнах му: „Стой! Фин е земният слой.
Ще се срине, а тежки сме двама.“
Беше странник сакат. Куц и грозен. Рогат.
И повлече ме в някаква яма.
Беше дяволът лош. Бе подкупен. За грош
ме удавяше в своята сянка.
Някой в тази река ми подаде ръка
и възкликнах спасена: „Осанна!“
От лозница реси, впити в мойте коси
се разлистиха в мощни ластари.
Бях докоснала Бог... Нейде свиреше рог
и по кралски звучаха фанфари.
@ Румяна Пелова
Благодаря за негативното отношение. Човек, ако се харесва на всички, значи не е между живите.
ОтговорИзтриване