 |
| Тетрадките на Б |
Съществуват
няколко версии за произхода и авторството на тетрадките. Според първата – но не
и най-достоверната – те били открити в чекмеджето на стара таванска ракла под
торба с употребявани маратонки. Самото таванско помещение имало медна табелка
на вратата, надписана саморъчно „Д-р Колорадо Джоунс, стоматолог“. Никой от
обитателите на сградата не признавал да е негова собственост, а според
слуховете, там се събирали призраци и вдигали шумни среднощни купони, които
съвсем не приключвали по първи петли, ами напротив, продължавали и през
следващите денонощия. Редовните оплаквания до близкото полицейско управление,
на които понякога се отзовавал кварталният, предизвиквали най-често
озадачението му, а един път дори бил замерен с въпросните маратонки, и то през заключената
с катинар врата, което хептен го шашнало. Освен това му се причул издевателски
кикот, от който косата му тутакси побеляла и окапала, а той се сдобил с
панически атаки от неволево хълцане и оригване, продължили няколко седмици и в
крайна сметка довели до предсрочното му пенсиониране и бягството му в топлите
южни страни.
По-нататъшната
съдба на ст. лейтенант Зурлеков (изглежда така се казвал човекът, но може и да
е печатна грешка) представлява интерес за африканското правосъдие, но няма
никакво отношение към мистерията на тетрадките.
Според
една друга версия, лансирана в критическите бележки на Пехливан Дзверев (П.
Дзверев, „Критически бележки“, ИК „Статидим“[1],
София, 1988) „Тетрадките на Б.“ са „… средновековна буржоазна мистификация с
капиталистическо-фашистки характер, а също така долна инсинуация и неистина,
целяща да се погаври със светлите идеали на безплатната социалистическа
образователна система, за която всички честни комунисти милеем и бдим от ранни
зори до нашата пълна победа над прогнилия империализъм, експлоатиращ бедния
пролетариат и отрудения селскостопански производител, ограбващ спестяванията на
безработните и изсмукващ последните сили на мизерстващия народ, чиято едничка
надежда остават идеите на научния комунизъм, завещани ни от Маркс, Енгелс и
Ленин, и доразвити от другаря Ходор Цивков, благодарение на когото…“ и т. н.
Предвид
събитията, настъпили след 10.11.1989 г., тази версия е леко идеологизирана и
звучи не съвсем обективно, макар за нея да се намират немалко застъпници в литературно-критическите
среди.
Съществува
и трета версия, която се занимава най-вече с въпросите около авторството на
тетрадките. Колко всъщност са авторите и възможно ли е да са повече от осем?
Честотният анализ на употребените в текста предлози и междуметия показва
наличието на поне двама автора. Като контрааргумент се налага съвсем логичното
предположение на доц. Хардалан Генов от катедра ФФНФ в ЮСУ, че те и без това са
си двама, и то очевидни: Б. и Т. Пончева[2].
Но тогава кой се явява К. Лаков и съществува ли изобщо? Или са още няколко
души? И в такъв случай на кого принадлежи бележката на стр. 74 в първата
тетрадка, или пък неприличните рисунки и стихчета от последните десет-петнайсет
страници? А дали статистиката не отчита и цитатите от разглежданите в тетрадките
класици на българската литература, с което окончателно обърква сметките на
изследователите?
Не
е ли всичко това резултат от намесата на тайнствения ст. лейтенант Зурлеков,
евентуално в кооперация с призраците и съседите в кооперацията? Или е някой от
наемателите?
Въпросите
продължават да се трупат.
Отговорът
на всичко дотук може би е в четвъртата версия, основаваща се на едно съвсем
неочаквано откритие в торбата с гореспоменатите маратонки, неизвестно защо
съхранявана в касата на издателството и отворена пред комисия от БМОН едва в
наши дни. На подметката на лявата маратонка се вижда лепната касова бележка с
ясно четима дата от 1977 г., което изглежда невъзможно, тъй като самите
маратонки са произведени от индонезийско-съветска фирма през 90-те години на
миналия век и са с надпис Adibas, очевидно имитация на прочутата марка. Важното
е, че касовата бележка е издадена от ЕТ Кицо Ламбов Ицов-Кочев – бъдещият
собственик на ИК „КЛИК“.
Евг.
Псевдопостни,
външ.
редактор
@Твтрадките на Б. от К. Лаков
Няма коментари:
Публикуване на коментар