събота, 23 юли 2022 г.

Откъде се появиха терадките? Съществуват няколко версии за произхода и авторството им.....

 

Тетрадките на Б
ПРЕДГОВОР ОТ РЕДАКТОРА

Съществуват няколко версии за произхода и авторството на тетрадките. Според първата – но не и най-достоверната – те били открити в чекмеджето на стара таванска ракла под торба с употребявани маратонки. Самото таванско помещение имало медна табелка на вратата, надписана саморъчно „Д-р Колорадо Джоунс, стоматолог“. Никой от обитателите на сградата не признавал да е негова собственост, а според слуховете, там се събирали призраци и вдигали шумни среднощни купони, които съвсем не приключвали по първи петли, ами напротив, продължавали и през следващите денонощия. Редовните оплаквания до близкото полицейско управление, на които понякога се отзовавал кварталният, предизвиквали най-често озадачението му, а един път дори бил замерен с въпросните маратонки, и то през заключената с катинар врата, което хептен го шашнало. Освен това му се причул издевателски кикот, от който косата му тутакси побеляла и окапала, а той се сдобил с панически атаки от неволево хълцане и оригване, продължили няколко седмици и в крайна сметка довели до предсрочното му пенсиониране и бягството му в топлите южни страни.

По-нататъшната съдба на ст. лейтенант Зурлеков (изглежда така се казвал човекът, но може и да е печатна грешка) представлява интерес за африканското правосъдие, но няма никакво отношение към мистерията на тетрадките.

Според една друга версия, лансирана в критическите бележки на Пехливан Дзверев (П. Дзверев, „Критически бележки“, ИК „Статидим“[1], София, 1988) „Тетрадките на Б.“ са „… средновековна буржоазна мистификация с капиталистическо-фашистки характер, а също така долна инсинуация и неистина, целяща да се погаври със светлите идеали на безплатната социалистическа образователна система, за която всички честни комунисти милеем и бдим от ранни зори до нашата пълна победа над прогнилия империализъм, експлоатиращ бедния пролетариат и отрудения селскостопански производител, ограбващ спестяванията на безработните и изсмукващ последните сили на мизерстващия народ, чиято едничка надежда остават идеите на научния комунизъм, завещани ни от Маркс, Енгелс и Ленин, и доразвити от другаря Ходор Цивков, благодарение на когото…“ и т. н.

Предвид събитията, настъпили след 10.11.1989 г., тази версия е леко идеологизирана и звучи не съвсем обективно, макар за нея да се намират немалко застъпници в литературно-критическите среди.

Съществува и трета версия, която се занимава най-вече с въпросите около авторството на тетрадките. Колко всъщност са авторите и възможно ли е да са повече от осем? Честотният анализ на употребените в текста предлози и междуметия показва наличието на поне двама автора. Като контрааргумент се налага съвсем логичното предположение на доц. Хардалан Генов от катедра ФФНФ в ЮСУ, че те и без това са си двама, и то очевидни: Б. и Т. Пончева[2]. Но тогава кой се явява К. Лаков и съществува ли изобщо? Или са още няколко души? И в такъв случай на кого принадлежи бележката на стр. 74 в първата тетрадка, или пък неприличните рисунки и стихчета от последните десет-петнайсет страници? А дали статистиката не отчита и цитатите от разглежданите в тетрадките класици на българската литература, с което окончателно обърква сметките на изследователите?

Не е ли всичко това резултат от намесата на тайнствения ст. лейтенант Зурлеков, евентуално в кооперация с призраците и съседите в кооперацията? Или е някой от наемателите?

Въпросите продължават да се трупат.

Отговорът на всичко дотук може би е в четвъртата версия, основаваща се на едно съвсем неочаквано откритие в торбата с гореспоменатите маратонки, неизвестно защо съхранявана в касата на издателството и отворена пред комисия от БМОН едва в наши дни. На подметката на лявата маратонка се вижда лепната касова бележка с ясно четима дата от 1977 г., което изглежда невъзможно, тъй като самите маратонки са произведени от индонезийско-съветска фирма през 90-те години на миналия век и са с надпис Adibas, очевидно имитация на прочутата марка. Важното е, че касовата бележка е издадена от ЕТ Кицо Ламбов Ицов-Кочев – бъдещият собственик на ИК „КЛИК“.

 

Евг. Псевдопостни,

външ. редактор

 

@Твтрадките на Б. от К. Лаков

[1] Първоначално ИК „Сталин-Тито-Димотров“, после „Пъртиздат“. (Б. ред.

[2] И за двамата няма информация в архивите на НГДЯК3. (Б. ред.)

3  За такава гимназия пък няма информация в архивите на БМОН. (Б. ред.)

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг