Професор Теофанов е завършил висшето си образование в БУ /в гр. Багдад/, специалност арабска филология. Оттам се ражда и любовта му към арабската поезия.
Проектът, по който работи вече 4 години е върху темата „Пророческата лудост – контактът с отвъдното в свещения Коран”. Той разглежда в него състоянията на пророка в момента на Откровението и такива при хора с достъп до паралелната реалност.
Накратко по темата: арабската литература се дели на няколко периода с различни отличителни черти и водещи поети творили през тях, както следва:
Джахилийска епоха – муруа
/до 622 год. или 1,5 – 2 века преди началото на мюсюлманското летоброене/
Това е епохата, характеризираща се с невежество, безпросветност, буйство, кипене. Епоха на вражди и буйни страсти. Според тогавашните схващания мъжете имат добродетели, а жените – недостатъци. Но това е и епохата, изповядваща смелост, щедрост, грижа за съседа, спазване на дадената дума.
Поезията, творена тогава, се съсредоточава върху историята на арабите. Считало се е, че тя е сакрално слово, дадено от джиновете на избрани хора, самите те носещи името Маджнун – безумец.
Формите на поезия от тази епоха са:
• Древна касида.
Поети, творили в този стил са:
Имру-л-Кайс /500-540 г./ - той е бил царски син на последния владетел на Киндийското царство, прогонен от баща си заради писанията му или заради прелюбодействие с младата му мащеха;
Тарафа ибн ал-Абд /538-564 г./;
Зукайр ибн Аби Сулма /530-627 г./;
Лабид ибн Рабиа /560-661 г./ - живее на границата на двете епохи мухадрам /исклямска и предислямска/ и приема исляма;
Амр ибн Куслум / поч.584 г./ - легендите разказват за него, че умира на 150 г. от препиване;
Антара ибн Шаддад /525-615 г./
ал-Харис ибн Хиллиза /VІ в./
ан-Набига аз Зубйани /поч.604 г./- той е първият критик;
ал- Аша /поч.629 г./
Алкама ибн Абада Самеца;
• Пустинни вълци – опозицията на племенните поети:
Таббата Шарран;
Аш-Шанфара;
Уруа ибн ал Уард – явява се прототип на западния Робин Худ;
Ранноислямска епоха – мухадрамун
/621-661 г./ Характерно за нея е, че е управлявана от четирима халифи.
Омаядска епоха
/661-750 г./
Маджнун Лайла
Омар ибн Аби Рабиа
Абасидска епоха
/750 -1258 г./
Халифът Ал-Мансур полага основите на Багдад през 762 г. със 100 хил.
работници.
По тогавашните стандарти грам ръкопис е струвал грам злато.
Творци на тази епоха са:
Башшар ибн Бурд /714-784 г./ той изповядва зиндикизъм /еретизъм/ и шуубизъм /дуализма огън-пръст/; съществува библейска легенда, че Адам е бил съставен от пръст, а неговият прототип – Дяволът – от огън. Същият този поет е считал, че трябва да се покланя на Дяволът, защото огънят е по-висша стихия от пръстта.
Абу-л-Атахия – жанра зухдият – крайния манихейски аскетизъм;
Абу Нуас /757-814 г/ - създателят на анекдотите от 1001 нощ за Харун ал Рашид;
Ибн-ал Мутаз /861-908/;
Абу-м Тайибал-Мутанабби /915-965 г./;
Абу-л-Аля ал Маари;
С това времето на лекцията приключи. Бяха зададени следните въпроси:
В. Къде е пресечната точка между европейската литература и арабската поезия?
О. Арабска Испания /Арабска Андалусия/ - при някои учени битува схващането,
че арабите въвеждат римата в Европа.
В. Какво може да се каже за Джелляледин Руми?
О. Той не е арабски поет, а персийски и има тюркски корени.
В. Има ли буквализъм в Корана спрямо Библията, по-точно, препокриват ли се
двете свещени книги?
О. Да, защото преводът на Корана е мой и мога да кажа, че в него са застъпени
цели глави от Библията.
В. Има ли издадени на български език книги с цулото творчество на някои от
гореизброените автори?
О. Могат да се намерят в трудовете ми:”Езическата арабска поезия” от 1996 г.
и „Арабската средновековна култура: от езичеството към исляма” 2004 г. /и двете изчерпани на книжния пазар/.
В. Кои са били изповядваните религии преди официалното навлизане на исляма
по техните земи?
О. Всяка една, за която се сетите.
Краят на лекцията беше посрещнат с бурни ръкопляскания от страна на
публиката, която отдаде уважението си към учения на крака.
автор: Румяна Пелова
Споменавате Уруа ибн ал Уард, а нещо повече за него можете ли да ми кажете?
ОтговорИзтриване