неделя, 5 юни 2011 г.

Вино в кърпа


(наградено с "Горчиво вино" XІІ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „МЕЛНИШКИ ВЕЧЕРИ НА ПОЕЗИЯТА” - 2011)


Беше нашето истинско лято,
бях узряла за теб и света –
на зърна разпилях тишината,
щом към мене наведе глава,
и без думи с листата ти шепнех –
ти ми стана небе и земя –
вятър даже не давах да трепне,
смок щом лъснеше в таз мараня.
Аз не мислех, че може да има
по-красива любов от това,
дето свързва ни в корена зримо
с побелялата твоя земя
и с най-белите облаци горе,
извисили над рая гърди.
Даже още се моля на Бога
да ме върне при теб, в тези дни –
малък спомен за нашето лято,
като смок свило топла снага
до сърцето, в лозница от злато
с прегорели и черни зърна.
И най-сладката обич да бъда,
от мавруда – най-живият сок,
а накрая сама да го вържа –
гъсто вино във кърпа със смок.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг