Николина Милева представи на Пролетния базар на книгата своята стихосбирка "Кафез за вятър"

Николина Милева е родена и живее със семейството си в град Тетевен. След дипломирането си във ВТУ, се дипломира в ПУ като Консултативен психолог. В момента работи в Тетевенската гимназия, помагайки на учениците със специални образователни потребности.

Извън официалния си статут на психолог, Николина Милева е позната в интернет пространството като талантлива и самобитна поетеса. Вече пета година тя поднася на читателите си образност, до която всеки може да се докосне и която достига до сърцата на хората. Макар че поезията й е призвание и преди всичко хоби, наградите от поетични конкурси не закъсняват и с всяка изминала година се множат.

През 2012г. , Николина печели първата си поетична награда – първо място в конкурса „Поетични звуци” със стихотворението „Тя е майка”. През 2013 – трето място в 16-ти национален поетичен конкурс „Ерато” на в-к „Уикенд“ за цялостно творчество.

Отново 2013г. – трето място в четвърти международен поетичен конкурс „По стъпките на лятото” със стихотворението „Сънувах мъж в усмивката на август”

 През 2014 следва нова награда – трето място в Международният конкурс „Жени и вино” на Фондация „Буквите“ със стихотворението „Еретично”. През същата година печели първо място на Единадесетия национален конкурс за поезия “Пролет моя“ със стихотворението „Кафезите са пълни с пойни птици”, категория стихотворения за пролетта.

Николина Милева е лауреат е на международния поетичен конкурс „Белоцветните вишни, Казанлък - 2014“ където й присъждат Наградата на отдел “Култура и туризъм„ – към Община Казанлък.

Осмия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” – Кюстендил 2014г. отличава Николина Милева (гр. Тетевен) – за стихотворението „ЦЪРКВА” с Втора награда .

Получава поощрителна награда на поетичният конкурс за песенна поезия „Срещу вятъра” – гр. Бургас, сдружение Солени ветрове, 2014г. за стихотворението „Василе”.

Отново награда и второ място в пети международен поетичен конкурс „По стъпките на лятото” за цикъл стихотворения – „Светулките на вярват във химери” , „Да убиеш лято”, „Зениците на август са захир”.

През 2015 г. стихотворението „Амнезия” е отличено с втора награда на четиринадесети национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов”, посветен на 14ти февруари.

Дни по-късно стихотворенията „След прошката под късия ревер” и „Когато стига да обикнеш враг” стават повод за поредния успех на авторката и наградата лауреат в конкурса „Жени и вино, вино и жени”.

През 2012г. след покана за участие, оставя свой отпечатък със стихотворението „Небеса” в алманаха „Приятели в поезията 1”, който е създаден за благотворителни цели. Многобройни публикации във вестниците „Уикенд”, „Ретро”, „България днес”.

През 2012 г. присъства с максимален брой избрани творби в Алманах Нова българска литература. През 2013 и 2014г. отново максимален брой произведения се поместват в Алманах Поезия на Фондация Буквите. През 2014 г. има публикация в списание за литература и изкуство „Жажда” гр. Сливен, а през 2015г. присъства в шести по ред „Литературен сборник „Жажда”. Може би най-голямото признание за авторката е класирането й за участие в международния алманах Konkurs za poeziq 2014. Pesnički konkurs 2014, с което името й излиза извън пределите на страната ни. През 2105 година нейни стихове са включени в антологията "Жени и вино" майсторски клас на Фондация "Буквите".

През 2015 година излиза първата й стихосбирка „Кафез за вятър“, издание на „Български издател”, специализирано в издаването на талантливи български автори.

Очевидно е, че за крехката й едва 31-годишна възраст това е една богата творческа биография, с която може да се гордее всеки един автор, поел по трънливия и неблагодарен понякога път на изящното слово.

Две поетеси – Мария Иванова-Фьон и Николина Милева представиха на Пролетния базар на книгата в НДК своите стихосбирки

Две поетеси – Мария Иванова-Фьон и Николина Милева представиха на Пролетния базар на книгата в НДК своите стихосбирки „Хербарият на една фейщица" и "Кафез за вятър”. Книгите са издание на творческия фонд на Фондация Буквите, която от години подава ръка на младите български автори. 

На представянето на книгите в НДК присъстваха представители на фондация Буквите, Николай Милчев, Павлина Йосева, Мария Донева, Румяна Пелова, Соня Георгиева и много гости, дошли специално да уважат двете поетеси. 

Поетът Николай Милчев сподели свои мисли за книгата на Мария Иванова -Фьон, а Нели Господинова говори за книгата за книгата на Николина Милева.

Фондация „Буквите” (www.bukvite.bg) е създадена през 2001 г. с цел да подпомага развитието на съвременната българска литература чрез лансиране и утвърждаване на съвременни автори, провеждане на литературни конкурси, издаване на електронни книги, книги на хартиен носител и др. В резултат на дейността си успяхме да се наложим като водещ фактор в тази насока, а подкрепяните от нас автори спечелиха и продължават да печелят множество национални конкурси.

Фондацията се наложи като един от основните издатели на българска литература. Годишно издаваме над 50 книги.

През 2014 година създадохме отделно издателство „Български издател”, което е специализирано в издаването на талантливи български автори.

НЕБЕСНОТО МОМИЧЕ от Интернет – НИКОЛИНА МИЛЕВА

С Великата Ники съдбата ме запозна може би случайно през 2010 година в литературния сайт „Откровения”, където тя си направи регистрация малко след мен. И вече не случайно се зароди едно истинско приятелство, независимо от разликата във възрастта ни, защото реално погледнато аз мога да й бъда майка.

В началото на поетическата си кариера Николина Милева от Тетевен ги пишеше едни… с редове по-дълги от полето за публикуване, дето почваш да ги четеш и докато стигнеш края им забравяш за какво е ставало дума.

Спомням си, че имаше случка с многознайковците на сайта, които й редактираха едно стихотворение, за да види за какво иде реч. Вярно е, стихът беше перфектен, издържан метрически, но… не беше неин.

Може би това беше моментът, в който се сближихме с Ники. Тя започна да търси съветите ми и дори да ми дава за мнение и редакция някои от стиховете си. Няма да забравя вика й за помощ, когато напусках сайта с известен скандал: „Руме, на кого ме оставяш?” Но най-малко се притеснявах за нея, защото тя вече беше станала утвърден автор със своя аудитория и приятелите й бяха повече от враговете.

Имам реален поглед върху творческото й развитие и мога да го разделя на два периода (почти като при Пикасо), сив и розов. В сивия период са сериозните й стихове (когато ги четеш оставаш с впечатлението, че е поне 40 годишна). В розовия период са ефирните й, почти безтегловни творби, които те изпълват с лекота и позитивизъм. Ще се чудите за какво ви говоря, ако не ви дам подходящ пример.

Ето стихотворение от розовата серия. То дава най-ясна представа за характера й и душевността й, които носи и в които е съхранила частица от непорасналото дете:

По детски

Не ме познаваш? Щура съм за двама.
Кошмарно щура, а и се харесвам.
Рисувам небеса и спирка нямам.
Летя с илюзии, не презареждам.
Измислям светове и тайни порти
и само аз паролата им зная.
Прескачам облаците безразборно.
Това е моят Рай и е безкраен.
На практика съм малко хаотична,
но моят хаос си има правила.
Избелвам нощем всички черни мисли
и в бялото се къпя през деня.
Не ме познаваш. Викат ми Щастливка.
Не можеш да летиш?... Ще те науча.
Условието е: една Усмивка.
И всички чудеса ще ти се случат.
Такава съм си. Щура съм за двама.
И теб определено те харесвам.
Да поиграем. Искаш ли... на дама?
Във моя свят животът е…
по детски.

/По детски Н. Милева/

На другия полюс обаче са сериозните й стихове, където ще видим една рано помъдряла, духовно израснала и сбогувала се с илюзиите си жена. Трудно ми бе да избера стих от този й период, но ще опитам със:

Пегас

Признавам си. Не нося на любов.
Мъжете ми все падат като круши.
Животът ми е (анти) образцов
и често по перваза лъкатуши.
В морето ми са плували насън
какви ли не измислени пирати.
Удавиха се... за един алтън.
С препълнено сърце. И пребогати.
В земите ми умираха добри,
едни и същи. Все земевладелци.
Празнуваха пияни до зори
и бързо се превръщаха във делници.
В небетата ми никой не летя.
Високи са, криле не никнат лесно.
Последният с надеждата живя,
че вечер ще му пея тихи песни.
Но всъщност имам много дрезгав глас.
Признавам си не мога и да пея.
Един ми заприлича на Пегас.
С едни криле. И него го живея. /Пегас Н. Милева/

Мога до безкрай да изреждам поетическите й попадения и да давам примери за израстването й като творец през последните три години, но не в това е въпросът…

Всеки може да я прочете на страницата й във Facebook „Небеса”, която има над четири хиляди фенове.

Николина Милева има и спечелени награди: първо място в „Поетични звуци - 2012 г.” - Литературен конкурс на сайта „Беседката” и най-прясната й, онзиденшната – 3-то място в 16-тото издание на „Ерато”, обявена от в-к „Уикенд”.

Стихове на Николина Милева могат да се прочетат в алманах „Поезия’2012” на фондация „Буквите”, в електронната книжка „По детски” – награда за първото място в „Поетични звуци”.

В началото на годината излезе поетичният сборник „Споделени мълчания” на трима автори от Тетевен (Николина Милева, Петя Стефанова и Добромир Пенков).

В най-скоро време очакваме и лична поетическа рожба. Стискаме палци, Ники!

от Румяна Пелова