Тема на проекта: Приобщаващото образование в Германия и съпоставка с българското приобщаващо образование

 

Курсова работа:

 

Тема на проекта: Приобщаващото образование в Германия и съпоставка с българското приобщаващо образование

 

 

Преподавател: доц. д-р Мирена Легурска

Изготвил: Сава Савов Гергинов

 

 

 

 

Съдържание:

 

I.                   Увод

„Образование и обучение 2020“ на ЕС, ЕП и ЕК – основни цели

Общи сведения за образователната система в Германия

II. 1.Приобщаващото образование в Германската федерална република

А/ Какво е СОП? Обща основа на проблема

Б/  Специфична законова рамка:

В/ Ранна детска помощ

Г/ Кой бива подпомаган?

III. Финансова автономия и контрол. Такси в образователната система.

А/  За ранно детско обучение

Б/ Записването в основни училища и гимназии е напълно безплатно.

В/  Висше образование;

Г/ За хората с икономически проблеми и чужденци;

Д/ Финансиране на студенти;

IV. Проблеми на немската образователна система, свързани с приобщаващото образование, според данни от Конференцията на министрите на образованието и културните въпроси  от февруари 2023 г.

А/ Обща статистика

Б/ Качеството на приобщаващото преподаване често се поставя под въпрос.

В/ Участниците в конференцията посочват още проблеми, свързани с приобщаващото образование.  

Г/ И така, какво трябва да се случи, за да се приложи Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания?

V. Съпоставка на немското с българското приобщаващо образование

А/Българската система за приобщаващо образование е в сила от 2017 г, чрез Наредба за приобщаващото образование

Б/ Предимства в полза на немската система за приобщаващо образование

 VI. Заключение

VII. Библиография

 

 

 

 

 

 

 

I.                   Увод

„Образование и обучение 2020“ на ЕС, ЕП и ЕК – основни цели

 

През декември 2017 г. Европейският съвет, Европейският парламент и Комисията приеха Европейския стълб на социалните права. Тяхното съгласие подчертава важността на социалното, образователното и културното измерение на политиките на ЕС за изграждането на общо европейско бъдеще.

В първия принцип на Европейския стълб на социалните права се подчертава:

„Всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, за да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда.“

Насърчаването на равенството, социалното сближаване и активното гражданско участие е една от стратегическите цели на сътрудничеството в областта на образованието и обучението на равнище ЕС. В съвместния доклад на Комисията и Съвета за 2015 г. относно прилагането на стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“ като приоритетни области за европейско сътрудничество в образованието и обучението са посочени „приобщаващо образование, равенство, справедливост, недискриминация и насърчаване на гражданските компетентности“.

В стратегията „Европа 2020“ и стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“ са определени две основни цели, които трябва да бъдат постигнати в Европа до 2020 г.:

• делът на преждевременно напусналите системите за образование и обучение на възраст 18 — 24 години да е под 10 % 
• най-малко 40 % от хората на възраст 30 — 34 години да са завършили висше образование;

В своя принос към социалната среща на върха в Гьотеборг Европейската комисия изложи визията си за европейско пространство за образование. В тази инициатива се акцентира върху значението на качественото и приобщаващо образование — още от детството — за поставянето на основите на социално сближаване, социална мобилност и справедливо общество.

Тази визия бе допълнително подкрепена в съобщение на Комисията относно ролята на политиките по отношение на младежта, образованието и културата за изграждането на по-силна Европа, в което бе посочено, че една от целите на европейското пространство за образование следва да бъде оказването на подкрепа на държавите членки за подобряване на приобщаващия характер на техните системи за образование и обучение.

 

Общи сведения за образователната система в Германия

Основава се на конституцията на страната от 1949 г., частично променена през 2012 г. Тя е под надзора на държавата, но отговорността за образованието е на правителствата на отделните провинции.

Германия е разделена на 16 провинции, всяка от които има собствено управление и законодателство.

 Управлението на образователната система се осъществява на две нива:

• на ниво правителства на Федералните провинции

• на ниво Провинциални области

Федералните провинции отговарят за немската образователна система, докато федералното правителство определя общата рамка за развитие. Съгласно конституцията на Германия провинциите притежават културен суверенитет и носят отговорност за законодателството и управлението в областта на образованието, културата и изкуството. Тъй като всяка провинция води собствена образователна политика, понякога има съществени различия между отделните региони на страната. Бюджетът за образование, наука и изследвания се увеличава всяка година.

Образованието в Германия е задължително.  Обучението на децата и подрастващите е законово регулирано и е обвързано със задължително посещение на училище (нем. Schulpflicht). Затова домашното образование не е разрешено, независимо по какви причини – религиозни, здравословни или лични предпочитания на родителите. Учениците със здравословни проблеми или със затруднения в обучението посещават:

·         специални училища;

·         част от децата със СОП се интегрират успешно в нормална училищна среда;

·         съществуват и паралелни частни образователни структури, в които се обучават деца със СОП;

Шестгодишни първокласници. Началното обучение започва от шестгодишна възраст и обикновено продължава четири години (1-4 клас). Повечето деца учат в държавни училища близо до мястото, където живеят. Такса за обучение не се изисква.

Образователна система е високо селективна. Типично за немската образователна система е ранната специализация и профилиране на учениците въз основа на техните постижения. След четвърти клас учениците се насочват към различни училища – Гимназия, Realschule (реално училище), Hauptschule (главно училище) или Gesamtschule (общо училище). Селективната образователна система в Германия често е критикувана заради прекалено ранното профилиране на учениците, както и заради ограничения достъп до добро образование за деца от социално слаби семейства или с имигрантски произход. От друга страна, застъпниците на модела твърдят, че това е начин да се поощряват надарените деца и да се задържи висок делът на държавното образование.

 

II.  Приобщаващото образование в Германската федерална република

А/ Какво е СОП? Обща основа на проблема

Приемаме, че деца или младежи са СОП -  имат Специални образователни потребности (СОП/SEN), ако техните възможности за образование и развитие са ограничени до такава степен, че не могат да се справят в средата на стандарното училище, без специална образователна помощ.

Става въпрос за подрастващи и младежи  със здравни, психични, психологически проблеми или такива с различен майчин език, бежанци, гастарбейтери, както и тези, които са не добре интегрирани  и социализирани в обществото на федералната република.

В такива случаи може да се наложи  оказването на социална и терапевтична помощ от външни институции. Процедурата по определяне на СОП съставлява установяването на:

·         индивидуалната нужда от подкрепа и решаването на това по какъв път да поеме образованието на тези деца (младежи);

·         местата, където тази помощ да бъде необходима.

За процедурата е отговорен учителският състав като: или самите те имат необходимият подход и опит при работа с деца със СОП, или се допитват до експерти в тази сфера.

Записването за процедурата за идентификация на СОП, може да бъде стартирана от: родителите или настойника на ученика, училището, самият ученик (ако е от 18 нагоре), или в краен случай от държавните органи.

Трябва да се вземат предвид компетенциите на хората, които участват, както и на тези, които ще участват в тази програма съвместно с Досието на образователната система на Федерална Република Германия от 2019/2020.

   Промотирането на недопредставените социални групи в образователната система е постигнато чрез редица мерки, целящи да превъзмогнат социални препятствия и да подсигурят равно участие.

 Б/  Специфична законова рамка:

   Правото на хората със специални потребности за образование и обучение, спрямо техните потребности е изразено в техния Основен закон или (Grundgesetz), в деветата книга на техният Социален кодекс, както и в тяхната Федерална конституция в членове 13-28 и 86-103.

През 2009-та година в Германия  влизат в действие решенията на Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006-та година, гарантираща пълната реализация на всички човешки права и фундаментални свободи на всички хора с увреждания, без дискриминация на базата на тези увреждания.

В/ Ранна детска помощ:

  Различни предложения за помощ на хора със специални потребности биват предлагани въз основа на осма и девета книга от Социалния кодекс. Мнозинството от деца, получаващи тази помощ от държавата, биват изпращани в специални учреждения, където получават същата грижа, както други хора без специални потребности.

Децата и младежи получават подкрепа във вформата на индивидуални обучителни мерки, целящи тяхната интеграция в училищната, работната или социалната среда, както и да водят, доколкото е възможно, независим живот. Тази приобщаваша система насърчава деца и младежи със и без специални потребности да работят заедно. Препоръките върху образованието на хората със специални потребности в училищата на Федерална Република Германия, чрез резолюцията от 1994-та година, в последните години целяха и инициираха възможности за премахването на бариерите пред хора със специални потребности и промотирането на равно участие за тези деца и младежи в обществото. Целите, които се поставят, са свързани с постигане на определен стандарт при развитието, обучението, услугите и помощта при приобщаващото образование. Условията на тази програма могат да бъдат прилагани, както в нормални учлища, така и в специализирани.

Г/ Кой бива подпомаган?

Основните осем пункта, по които бива спонсорирана тази програма са:

зрение, обучение, емоционално и социално развитие, говор, умствено развитие, слух, физическо-моторно развитите (тип рехабилитация), инструкции за боледуващи. През юни 2000-та година влизат препоръки за специално обучение на деца и хора с аутизъм.

  Съществува разработена кариерна система, включваща насочване на децата със СОП към курсове и предмети, водещи до евентуална кариера и професионална ориентация. Те се кооперират с Бюрата по труда за бъдещо интегриране в обществото и подсигуряват обучения в различни професионални сфери. Според предоставените данни за развитието на работния пазар, се дават насоки за разкриването и запълването на работни ниши с професионално подготвени кадри.

 

  III.  Финансова автономия и контрол. Такси в образователната система. Ученици и студенти със СОП:

 А/  За ранно детско обучение, хората отговарящи за дневните занимални учреждение, разполагат с автономията да администрират своите финанси.

  При началните училища и гимназиите се работи за модернизация, целяща по-ефективно разпределяне и използване на ресурсите. Но голямата цел е предоставяне на пълна автономия, спрямо собствения им бюджет и как да разполагат с него.

Ранното детско образование не влиза директно в образователния план, като по принцип детски градини, ясли и занимални първоначално не се покриват от държавата и по начало не са безплатни. Цените за тези учреждения варират, в зависимост от това в коя провинция се намира учреждението и в зависимост от местното законодателство. Затова част от цената се изисква от родителите, въз основа на броя деца и време прекарано в учреждението. Впоследствие с реформи като Наредбата за Допълнително развитие на качеството и участието в детските учреждения, на някои места тези услуги стават безплатни, докато на други все още изискват такси от родителите, макар и в много по-незначителен размер. За хора, които разчитат на детски надбавки, имотни помощи или са задлъжнели, тези услуги се поемат от съответния бецирк.

 Б/ Записването в основни училища и гимназии е напълно безплатно. За тази категория образование, се предлагат специални пакети, според 12-та книга от Социалния кодекс, както и съгласно закона за социални помощи за бежанци в Германия и Федералната наредба за детски надбавки. Този закон взима предвид основните нужди на ученици в тази категория. Пакетът включва: Безплатен обяд в училищата и детските градини и ясли и занимални, допълнителна учебна помощ за учебния материал, която е специализирана за всеки индивидуален случай, за учебната 2020 година сума от 150 евро, на 2 плащания за чанта, учебни материали и пособия, ексурзии за един или повече дни организирани, от съответната институция, училищен транспорт. До 18-годишна възраст учениците получават оферта да могат да  участват в спортни, музикални и други клубове срещу 15 евро на месец.

Няма достъпна информация за финансирането на деца със СОП, но се предполага, че при тях, пордкрепата минава през Осма глава на Социалния кодекс, или в рамката за помощи и подкрепа за рехабилитацията и участието на хора с увреждания от Девета книга на Социалния кодекс.

В/  Висше Образование:

  Тази помощ цели елиминирането на социални препятствия в университетските среди и предоставянето на равни право на обучение във ВУЗ. Групите, които биват подпомагани през тези програми са предимно: жени, студенти с деца, хора с хронични болести, мигранти, хора с икономически затруднения или образователно затруднени.

    За студенти с деца се предоставят държавни занимални, за да могат студентите да се фокусират върху образованието си. Повече от половината подобни учреждения са за деца под 3 годишна възраст. Също така в някои пакети се предвиждат финансиране за необходими специалности, както и се осигуряват жилища за студенти с деца. Осигуряват се игрални стаи, ясли, студентски столови и др. помощи.

  За студенти със специални потребности, въз основа на Рамковия указ за висшето образование, трябва да се погрижат институциите на висшето образование –  за да могат хората със специални потребности да карат своите курсове с минимална асистенция. Изпитите им са съобразени със степента на потребност на дадения студент, както и има лобита за студенти, за представителство пред институциите на даденото ВУЗ.

 Г/ За хората с икономически проблеми и чужденци: Финансирането на институциите за висше образование се поема предимно от съответния Щат (област), благодарение на бюджета на Министерството образованието и културните мероприятия и Министерствотона Науките и Изследванията. В съответствие с нарастващите студенти с чуждестранен произход или по-финансово затруднение, ВУЗ-овете драстично намалят семестриалните такси и приносите към даденият университет или колеж. Добавя се също и директна подкрепа чрез т.нар. Наредба за Федерално Помощно Обучение.

Допълнително е да се отбележи програмата за женски професори, чиято цел е да изравни броят на женните професори, с този от мъжки пол, както и да подкрепя жени учени и техните кариери.

Пакт за качествено преподаване и обучение: Това е продължение на Пакта за Висше образование, целящ допълнително подобряване на качеството на преподаване и по-добри условия за учене. Само тази програма получава 2 милиарда евро субсидия, одобрена от Федералното правителство, както и от всяко Щатна администрация.

Д/ Финансиране на студенти:

Семействата на студентите биват издържани чрез детските надбавки, постановени в Наредбата за приходния данък или детските надбавки във Федералната Наредба за Детски Грижи. Ако студентът завърши своето висше образование преди да навърши 25 години, губи тези помощи.

   Финансирането според Федералната наредба за помощ в обучението и тренировките важи не само за немски студенти, но и за чужденци с потециала да останат в Германия, в дългосрочен план, според Закона за Свободата на Движение в ЕС. Това предвижда субсидия, стартираща от 861 евро на месец, като тези субсидии варират в зависимост от научната степен. На края на програмата максималната сума, която трябва да бъде върната на държавата е 10 хиляди евро, при положение, че само базовата субсидия в период на минимум 6 години е много над тази сума.

Други форми на финансиране включват грантове и студентски заеми. Освен тези методи има и други форми, свързани със самите провинции за продължение на обучение и развитие на хората в Германия.

 

IV. Проблеми на немската образователна система, свързани с приобщаващото образование, според данни от Конференцията на министрите на образованието и културните въпроси  от февруари 2023 г.

А/ Обща статистика

,,През учебната 2021/22 година в училищата в Германия са обучавани общо 579 054 деца и младежи със специални образователни потребности. Публично достъпната училищна статистика може да се използва, за да се провери до каква степен Германия изпълнява този мандат за развитие. През учебната 2021/22 г. общо 4,3 процента от всички деца и младежи от 1 до 9 или 10 клас са били обучавани в помощни училища. За сравнение: през учебната 2008/09 година, годината, в която Германия се присъедини към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и се ангажира законово да осигури приобщаваща образователна система, процентът на изключване беше 4,8 процента. С други думи: за 14 години процентът на изключване е спаднал само с половин процентен пункт като цяло – с ясни разлики между федералните провинции. В зависимост от държавата текущите нива на изключване варират между 0,8 и 6,6 процента и също така има значителни разлики между държавите в развитието във времето. Въпреки еднаквото правно закрепване в техните училищни закони, 16-те федерални провинции подхождат към действителното прилагане на приобщаваща училищна система по много различни начини и скорости. Фактори като резервиране на ресурси, решение за или против премахването на двойни структури (включително обучение в общообразователни училища срещу обучение в специални училища) и преди всичко целенасочени инвестиции в качеството на приобщаващите училища играят важна роля”.

Юрген Дусел, комисарят на федералното правителство за хората с увреждания, подчертава: „През 2020 г. повече от 70 процента от младите хора, които са посещавали специално училище, са напуснали училище без диплома за завършено средно образование. С колебанието си да разрушат специалните училища, много федерални щати пилеят таланти и потенциални квалифицирани работници. Във времена на остър недостиг на квалифицирани работници вече не можем да си позволим това икономически.“

Б/ Качеството на приобщаващото преподаване често се поставя под въпрос. Това се дължи преди всичко на факта, че общообразователните училища и техните съоръжения като цяло не са достатъчно адаптирани към нуждите на децата и младежите със специални образователни потребности.

Проучвания през последните години показват, че голямо мнозинство от германците подкрепят както социалното включване, така и съвместното обучение на деца и млади хора със и без увреждания. По отношение на важната група родители също има фундаментално приемане на приобщаващото преподаване (вж. напр. Bertelsmann Stiftung, 2015, 2020; Klemm 2021). Ако се вземат предвид малкото съществуващи емпирични констатации от проучвания в началното училище относно ефектите от включването върху успеха в ученето, не могат да се наблюдават недостатъци или отрицателни ефекти върху представянето на ученици със специални образователни потребности. Според проучвания учениците със специални образователни потребности са склонни да се представят средно по-добре в приобщаващите класове и е по-вероятно да завършат средно училище, отколкото децата и младежите, които се обучават в специални училища. В същото време, според наличните проучвания, не могат да бъдат идентифицирани системни недостатъци на съвместното преподаване за обучението по предмети на ученици без специална подкрепа (за обобщение вижте напр. Klemm, 2021). Всичко това може да бъде попътен вятър за започване на обръщането на тенденцията, призовано от Организацията на обединените нации в Германия, и за решително ускоряване на разширяването на приобщаващото преподаване, както по отношение на качеството, така и по отношение на количеството”.

В/ Участниците в конференцията посочват още проблеми, свързани с приобщаващото образование.  

– Наблюдава се разширяване (експанзия) на специални системи за децата със  специални образователни потребности.

– диагностиката на процеса трябва да се извършва независимо от училището. Винаги трябва да става дума за диагностициране на специални образователни потребности, а не за диагностициране на необходимостта от специално образование. Процесът на оценяване, който се основава на специалните образователни потребности, вече не е актуален.

–  Децата в специалните училища трябва да бъдат подкрепени при прехода към общообразователно училище. Трябва да се има предвид, че делът на учениците със специални образователни потребности по отношение на всички ученици се е увеличил като цяло през последните години.

– „Паралелните структури между посещаването на специално училище и приобщаващото училище трябва да бъдат последователно премахнати и до голяма степен елиминирани в полза на последното. Не трябва да има разширяване на структури на специални училища и нови места за специални училища. Специалните училища могат например да бъдат преструктурирани и отворени за деца без увреждания.

 – Могат да се разширят мобилните екипи за подкрепа на деца с увреждания в приобщаваща среда или персоналът от специалните училища да бъде прехвърлен в приобщаващите общообразователни училища. Докато съществуват специални училища, свободата на родителите да избират между общообразователни и специални училища не трябва да бъде ограничавана от формулирането на резервация за ресурси.

 

 

г/И така, какво трябва да се случи, за да се приложи Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания? Федералните провинции трябва да се координират по-тясно в процеса на развитие и да поставят обвързващи цели, така че това да е възможно за всички ученици, които искат да учат приобщаващо. Важен фактор за успех за това несъмнено е, че учителите могат по-добре да се подготвят за приобщаващо преподаване в своето обучение и по-нататъшно образование и че също така получават по-добра подкрепа в местните училища. Освен това трябва да се обмисли как материалните и човешки ресурси на специалните училища могат да бъдат използвани за по-нататъшно развитие на висококачествено приобщаващо преподаване в общообразователните училища.

 

V. Съпоставка на немското с българското приобщаващо образование

В България има много ученици, които не са обхванати в системата на училищното образование. Това са предимно деца  с различен майчин език, с много нисък социален статус, с битови проблеми, деца, които не говорят добре български и за които не се полагат достатъчно грижи в семействата. Доброто образование обаче е пътят към намиране на работа и пълноценен живот. Освен това спомага за предотвратяване на бедността. Всеки има право на образование, адаптирано към неговите нужди, и на средство за достъп до пазара на труда, за да използва своите умения.

В България има  специализирани училища за хора с увреждания (за глухи, слепи), помощни училища за деца с умствена изостаналост – интернати, както и образователни центрове за деца с увреждания. Създадена е стратегия и Наредба за приобщаващото образование в държавните и общински училища.

 Българската система за приобщаващо образование е в сила от 2017 г, чрез НАРЕДБА ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ.  

В  чл. 4 четем, че на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развитие на способностите и уменията им.

 Подкрепата за личностно развитие се прилага в съответствие с индивидуалните образователни потребности на всяко дете и на всеки ученик.

Общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие се осигуряват в детските градини, в училищата и в центровете за подкрепа за личностно развитие, а в случаите по чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗПУО - в домашни или стационарни условия в лечебно заведение.

За реализиране на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие в детските градини и училищата работят психолог или педагогически съветник, логопед, ресурсни учители и други специалисти според потребностите на децата и учениците.

Предоставя се от учителите и от други педагогически специалисти в детската градина, училището или в центъра за подкрепа за личностно развитие.

Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя в зависимост от плана за подкрепа на детето или ученика, в който се определят конкретните дейности за допълнителната подкрепа за личностно развитие и необходимите специалисти за предоставянето на подкрепата.

 

Ранно оценяване на потребностите от подкрепа за личностно развитие в предучилищното и училищното образование е много важно. То включва

·                    Консултирането по учебни предмети е достъпно за всички ученици и се провежда извън редовните учебни часове

·                    Кариерното ориентиране 

·                    Заниманията по интереси 

·                    Създаване на Екипи за подкрепа за личностно развитие

·                    Индивидуални учебни планове и индивидуални учебни програми на ученици със специални образователни потребности и на ученици с изявени дарби  в детските градини, училищата и в центровете за специална образователна подкрепа.

 

Броят на децата със СОП в България се увеличава с всяка година, тепърва в българското общество предстои изнасяне на статистика от проучвания, обсъждане на темата за приобщаващото образование и обръщане на по-сериозно внимание на проблемите.

Б/ В България, макар и формално да сме включили основните постулати, имаме много да наваксваме. Немските социални пакети са огромни, ресурсът, който се отделя на всяка една социална програма е внушителен, в доста случаи, финансирането на най-малката програма, не пада под половин милиард евро. Допълнително това, което се води като основен пакет за ученици от начално и средно образование: като училищен транспорт, осигуряване на обяд, субсидии за учебни материали и пр., в сравнение с нашата система, която в 40% от случаите и то съм щедър с тази цифра реално не се изпълнява, или такива грандиозни промени не са били залагани.

Германия чрез нейната социална програма е осигурила възможност да е един най-големите интегратори на чуждестранни умове, най-малко на територията на ЕС, а и предполагаемо в света. Докато в България се мъчим да свържем транспортно села към градовете, мъчим се с хората със специални потребности. Това което е в  Германия, даже не е и 5% от това, което покрива тяхната образователна система, според техния Социален кодекс.

В България я няма основната традиция на инвестиране и реинвестиране в умственият ресурс на нашата нация. В Германия не само я имат, но е разширена да привличат и чужди умове и да бъдат насърчавани с приобщаващо образование деца със специални образователни потребности и различен майчин език.

Ето някои предимства, които мога да изтъкна в полза на немската система за приобщаващо образование:

·         Много добре развита политика относно хората с увреждания;

·         Осигуряване на работа на завършващите деца със специални нужди;

·         Възможност децата със и без увреждания да учат заедно;

·         Наличие на различен вид терапевти в специалното училище;

·         Безплатни технически средства във специализираните училища;

·         Ангажираност на обществото за решаване на проблемите чрез доклади, дикусии, проучвания, конференции;

VI. Заключение:

След като се запознах със същността на приобщаващото образование в немската образователна система, естествено се вълнувам все повече от перспективите за развитие на приобщаващото образование в България и проблемите, с които тепърва ще се сблъскваме. Иска ми се и обществото да е по-отговорно към проблема. Да се направят по-задълбочени проучвания, статистики, дискусии, доклади. Българите трябва да знаят колко са децата извън училищната система и как  е възможно този проблем да бъде преодолян. Как приобщаващото образование може да помогне за по-добрата интеграция и социализация на тези деца. Не преставам да вярвам, че образованието е ключът към едно по-богато, по-демократично и по-добре устроено общество. И естествено можем да почерпим опит от немската образователна система.

 

VII.Библиография:

1.       The Education System in the Federal Republic of Germany 2019/2020  A description of the responsibilities, structures and  developments in education policy for the exchange of information in Europe

https://www.kmk.org/fileadmin/Dateien/pdf/Eurydice/Bildungswesen-engl-pdfs/dossier_en_ebook.pdf

2.       Inklusion – Behindertenbeauftragte fordern (auch wegen des Lehrermangels): Förderschulen abschaffen! - NEWS4TEACHERS Bildungsmagazin  https://www.news4teachers.de/2023/02/inklusion-behindertenbeauftragte-fordern-auch-wegen-des-lehrermangels-foerderschulen-abschaffen/

 

3.       Qualitativ hochwertige inklusive schulische Bildung in allen Bundesländern gewährleisten  Forderungspapier der Behindertenbeauftragten des Bundes und der Länder  zur inklusiven schulischen Bildung.

4.       НАРЕДБА ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ В сила от 27.10.2017 г. Приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г.