Исторически
факултет
Специалност
История
Курсова работа:
Генерал Хуан Доминго
Перон
(1895-1974 год.)
Преподавател:
доц. д-р Александър Сивилов
Изготвил:
Сава Савов Гергинов
Съдържание:
1. Увод;
2.
Генерал Хуан Доминго Перон - Биография
§ Водеща фигура в Групата на обединените офицери „За
велика Аржентина";
§ Денят на безризестите;
§ Аржентина по пътя на Перонизма: правителство, мерки –
Първи мандат;
§ Ева Дуарте;
§ Втори мандат през 1951 година;
§ Следват години на хаос и нестабилност за Аржентина;
§ Нов шанс за Перон и Аржентина. Смърт на Хуан Перон;
3. Явлението
„перонизъм”.
4. Аржентина
и перонизмът днес;
Увод
През втората половина на
XX век Латинска Америка придобива все по-важно
икономическо и геополитическо влияние на световната сцена. Историята на този
регион след края на Втората световна е белязана от кървави военни преврати,
политически хаос, икономическа нестабилност и грубо потъпкване на човешките
права. В латиноамериканското общество има огромно финансово разслоение, което
предопределя бъдещи конфликти. През периода на Студената война
латиноамериканските народи са въвлечени в противоборството между САЩ и
Съветския съюз, а идеологиите на комунизма, фашизма и анархизма завинаги
оставят своите кървави следи върху страните от региона. В периода 1945-1989
почти няма държава от Латинска Америка, в която да не са извършвани преврати,
съпътствани с масово насилие, убийства и репресии. Опитите за демократично
развитие на държавите са смазвани, а гладът и мизерията преследват народите на
Латинска Америка. Идва времето, в което си
пробиват път нови политически възгледи, личности и партии. Така на политическата сцена на Аржентина се появява най-известният
популистки лидер в Латинска Америка - Хуан Доминго Перон. Неговото
управление и възгледи – перонизмът
(хустисиализмът) са определени най-грубо като аржентинска разновидност на
популизма.
Популизъм-перонизъм-хустисиализъм
Популизмът е термин с латински произход
(от populus - народ) – политическа позиция или стил в реториката, адресирани към широки слоеве в
обществото. В Латинска Америка популизмът е движение, при което един лидер се
опитва да комуникира директно с гражданите, без да използва институции като
посредници – тоест съдилищата, неправителствените организации и професионалните
асоциации, както и медиите се разглеждат като пречещи на директната комуникация
между лидера и гражданите. Лидерът обяснява различните трудности, като внушава,
че някой конкретно е виновен за тях, че има определени хора, които отнемат
онова, което по право принадлежи на гражданите. Това може да са елитите,
чужденците, малцинствата, при различните обстоятелства се намират различни
„злодеи“, които да бъдат обвинени.
Исторически погледнато –
и може би със спорното изключение на Фидел Кастро в Куба – най-известният
популистки лидер в Латинска Америка е Хуан Доминго Перон в Аржентина. Когато
идва на власт, той определено се държи като диктатор. За Перон нацистка
Германия е модел на истинска народна демокрация, където хората работят за
националното благосъстояние, с ефективността на машина. Когато след ръководения
от него преврат през 1946 година става президент на Република Аржентина, той
вярва, че страната му, също като Германия, ще стане „една невероятна машина,
функционираща с удивителна перфектност, в която нищо, дори и най-малкото винтче,
не липсва".
От начало перонизмът или
хустисиализмът е представлявал не партия, в европейският смисъл на тази дума, а
разнопосочно движение. Армия от наемни работници била попълнена от хилядите
излизащи от селските местности жители. Те трудно се адаптирали към градския
живот. При тези специфични обстоятелства се заражда перонизма – популистка
идеология, призвана да ориентира и да заздрави несъвместимостта между
групировките и прослойките на населението, и да насочи енергията им в една обща
посока.
Генерал Хуан Доминго Перон (1895-1974 год.) Биография
Хуан Доминго Перон е роден в град
Лобос през 1895 година в средно заможно семейство. Учи в националната военна
академия още на 16, става преподавател по военна история, а по-късно и военно
аташе на Аржентина в Чили и Италия. През
1938 – на 43 години – той е военен наблюдател в Европа и има възможност да
посети Франция, Испания, Германия, Унгария, Албания, Югославия, както и Италия,
където добива непосредствени впечатления от правителството на Бенито Мусолини.
Без съмнение обиколката из Европа оказва силно влияние на Перон, запознавайки
го с управленските и политически модели на Стария континент – полезен опит,
който впоследствие ще му помогне в държавническите дела.
През 1941-1943 г. Перон е водеща фигура в Групата на
обединените офицери, издигнала лозунга „За
велика Аржентина" и претендираща за водеща роля на страната в Южна
Америка. Групата поддържа открито нацистите в Германия. През юни 1943 г. висшите офицерски чинове под водачеството на Перон
извършват военен преврат. Властта е поета от ген. Педро Рамирес, който
разпуска парламента, забранява много политически партии, въвежда цензура,
прогонва от армията офицерите, принадлежащи към опозиционни групировки.
С преврата започва
бавното, но сигурно издигане на Перон в управленските среди. Педро Пабло
Рамирез е начело на държавата по-малко от година, след което е сменен от
генерал Еделмиро Хулиан Фарел. През това време Хуан Перон се устремява към
властта, заемайки различни държавни постове. Заслуга за издигането му имат не
само амбицията и интелектът му, но и фактът, че се обвързва със социалистически
и синдикалистки движения. Перон дава примамливи обещания на работниците, с
които спечелва тяхното доверие и подкрепа. В представите на аржентинците той е
приятел на бедните и трудовите хора.
Денят на безризестите
От 1930 г. страната се
управлява главно от военни. Перон заема
последователно постовете на министър на труда (1943-1944), на военен министър и
на вицепрезидент (1944-1946).[1]
В собствените му военни
редици обаче назряват проблеми – спечелил си е много врагове, които се боят от
нарастващата му популярност и той е арестуван. На помощ му се „притичват”
профсъюзите, които организират масови демонстрации за освобождаването му от
ареста. Сутринта на 17 октомври 1945 хиляди протестиращи хора се събират пред
главната правителствена сграда в Буенос Айрес, Casa Rosada, за да настояват за
връщането на вицепрезидента Хуан Перон, принуден да подаде оставка една седмица
по-рано. Денят е горещ и много от мъжете свалят саката и дори ризите си. Това
им спечелва подигравателното прозвище los descamisados –
„безризестите“. Поддръжниците на Перон веднага използват обидата и я превръщат
в знак на почест. Когато Перон се кандидатира за президент през 1946, той
започва да обикаля страната във влак, наречен El Descamisado в чест
на поддръжниците му. Descamisados-ите и хората, подобни на тях, са от решаващо
значение за популизма, който доминира в латиноамериканската политика от 1930-те
до много скоро. В първите редици на демонстрантите е Ева Дуарте (1919-1952), която живее с
Перон и по-късно става негова втора съпруга. По време на този поход се
проявяват и нейните ораторски заложби, превърнали я по-късно в „Евита,
кралицата на безризите".
Четири дни след като е
освободен от затвора, Перон предприема вероятно най-важната стъпка в личния си
и политически живот – сключва брак с Ева Дуарте – аржентинска актриса , една от
най-големите звезди в радиото по онова време. Бъдещата двойка се запознава година
преди това, през 1944, когато мощно земетресение отнема живота на 6000 човека в
град Сан Хуан. Перон подема инициативата известни актьори от радиото и
киноиндустрията да събират пари в помощ на пострадалите. На гала вечерята
дадена в чест на успешното завършване на начинанието, Хуан и Ева се срещат за
първи път. Връзката им разбунва духовете в кръга на Перон. Двамата принадлежат
към различни обществени класи, за които по онова време не е обичайно да се
смесват. Освен това съвместно съжителство без брак е считано за аморално в
католическа държава като Аржентина, където църквата има изключително силни
позиции. Възрастовата разлика между двамата е значителна – когато се запознават
Хуан Перон е на 48 години, а Ева Дуарте едва на 24. Скоро двамата се превръщат
в една от най-известните и обичани двойки по света и изиграват решаваща роля за
съдбините на Аржентина.
Аржентина по пътя на Перонизма. Първи мерки на правителството.
Амбициран след
освобождаването си, Перон се кандидатира за президентски пост на изборите през
1946 г. и го печели. Първата му задача е да се погрижи за хората, които са му е
помогнали в решаващ момент. Политиката на новия държавен глава е основана на
неговата нова идеология, наречена
Перонизъм – тя се гради на няколко основни принципа:
·
Силно авторитарно и централизирано правителство със строг контрол върху
опозиционните сили.
·
Недопускане на чужди влияния и намеса в политиката на Аржентина – политика,
доближаваща се до изолационизъм.
·
В икономическо отношение подходът не е нито социалистически, нито
капиталистически , а по-скоро съчетание между двата – или по-скоро „среден
път”.
Според Перон една
държавна машина трябва да функционира с установени, твърди принципи. За да
стане това той прави правителството неин главен механик.
Перон национализира структурните
производители, обществените услуги и железниците, и постановява забрана за
отпускането на банкови кредити без разрешение на правителството.
По времето на Перон
аржентинското правителство не само контролира
цените и заплатите, но и по един ексцентричен начин се намесва във
всекидневния живот. Един от примерите за това е странното постановление на
Перон, в което се настоява хората да се лишат от консумация на месо два дни
седмично, за да се насърчи аржентинския износ на говеждо месо. Въвеждат се и
фиксирани цени на селскостопанската продукция.
Режимът се нуждае от
социална база. Провежда консултации с
лидерите на профсъюзите и изработва програма за социални реформи. Перон
поощрява създаването на нови профсъюзи, реформира законите за труда и социалното
осигуряване и изработва програма за индустриализацията на страната.
Тези мерки гарантират
висок растеж и относително висок стандарт на живота. Тази негова дейност му
помага да излезе победител от последвалото политическо премеждие.
Държавният глава има
амбициозна програма за индустриализация
на страната и през 1947 г. обявява петгодишен план за възход на националната
индустрия.
Подобряването на
условията на труда за работниците среща несъгласието и съпротивата от страна на
средната и висшата класа в страната, свикнала да се отнася презрително с тях.
Перон вдига драстично
надниците на работниците и по време на неговото управление те имат невиждан
дотогава стандарт на живот – факт, който неминуемо увеличава доверието в новия
държавен глава.
В някои отношения
политиката на новия президент е изключително напредничава: въведено е обществено осигуряване, трудови съдилища,
професионални правилници, жилищно устройване и т.н.
В икономически план
държавният глава следва политика на
държавна индустриализация и национална независимост, предлагайки модел за една
авторитарна и популистка държава-нация. Той се идентифицира с този модел; доказателство
за това e и фактът, че Перонистката партия продължава да съществува много след
неговата смърт през 1974 г. Перон се радва на традиционно силна подкрепа от
страна на профсъюзите, военните и Църквата.
Наред с положителните
страни на управлението на генерала обаче се наблюдава и липса на свобода на словото. Възхищаващ се на италианския диктатор
Мусолини, Перон започва да използва някои негови приоми. Изразяването на мнение против правителството коства
работата на всеки един аржентинец, а опозицията е притисната до стената.
Вестници, позволили си да пишат против действията на правителството, биват
затваряни.
Идеологията му често е определяна като
фашистка, заради възхищението си от италианския Дуче Бенито Мусолини. Много бивши нацисти нелегално преминават в
Аржентина и живеят там в изгнание, което допълнително придава фашистки
уклон на политиката на Хуан Перон.
Ева Дуарте
Не може да се отрече
фактът, че за голямата популярност и доверие, на които се радва Перон сред
определени кръгове от аржентинското общество, заслуга има харизматичната му
съпруга Ева Дуарте. Когато Перон се кандидатира за президент, тя използва
известността си сред народа, за да осъществява предизборна агитация чрез
радиопредаванията, които води. По време на предизборната кампания на Перон Ева
Дуарте неизменно го придружава на обиколки из цялата страна. Широката й
популярност, личностното й обаяние, както и защитата на работниците, я
превръщат в икона за определена част от аржентинския народ. Доверието, което
вдъхва на обикновените хора, компенсира авторитарния стил на управление на
съпруга й. Останалите са скандализирани от свободното й поведение и проявяват
неприязън към нея. Веднага след избирането на съпруга й за президент, госпожа
Перон започва активно да участва в политическия живот на страната. През 1947 тя
предприема пътуване из Европа, като най-запомняща се остава срещата й с испанския
държавен ръководител генерал Франсиско Франко, завзел властта след продължилата
три години опустошителна Гражданска война. Ева Перон е посрещната изключително
радушно в страната, а Франко й връчва авторитетна награда – испанският
ръководител се стреми да поддържа добри отношения с Аржентина, тъй като
собствената му страна му е изпаднала в политическа изолация. За аржентинските
историци посещението на Ева Перон в Испания и срещата й с авторитарния Франко
дава допълнителни поводи да се обявява тясна връзка между Перонизма и фашизма.
Амбициите на Ева Перон
са големи – през 1951 тя изявява желание да заеме вицепрезидентския пост.
Въпреки че военните са вбесени от поведението й, работническата класа я
подкрепя безрезервно. Първата дама е спечелила тяхното доверие, определяйки се
като жена от народа, която „знае какво е да си гладен и да търпиш нищета”. След
известно колебание тя решава да се оттегли от надпреварата, оставяйки на
съпруга си да „напише страниците на аржентинската история”. Причината може би се
корени и във влошеното ѝ здравословно състояние. Тежко заболяване отнема живота
й през 1952 година, когато е едва на 33 години. Приживе й е присъдена титлата
„Духовен водач на нацията”.
Смъртта на Ева Перон е
тежък удар за страната. За своя кратък живот, Първата дама се превръща в
най-известната жена в Латинска Америка, символ на новото лице на Аржентина и
надежда за едно по-добро бъдеще. Във време, в което
аржентинките нямат право да гласуват и дори да носят панталони, Ева Дуарте е не
просто подчинена на съпруга си, а негов равноправен партньор в живота и
политиката, гаранция за неговия управленски успех и идеал за всяка бедна
аржентинка. По нейно време са инвестирани милиони в строителство на къщи за
крайно нуждаещите се, за образование и здравеопазване. По нейна инициатива
аржентинските жени получават правото да гласуват. Безспорно действията на Ева
Перон имат за цел в голяма степен да пропагандират режима на съпруга й –
милионите жени, получили право на глас, ще го дадат за Хуан Перон. Със смъртта
на Ева Перон ерата на Хуан Перон започва да залязва… Режимът на Перон се смята
за типичен представител на "каудилизма" – латиноамерикански
политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура.
Емблематично лице на неговото управление става съпругата му Евита.
Втори мандат през 1951 год
Хуан Перон спечелва втори мандат през 1951 год. Генералът
се изправя пред сериозни икономически трудности, които започват още в края на
първия му мандат. Специалният конгрес, свикан от президента с цел решаване на
разногласията и проблемите, не дава очакваните резултати.
Недоволство от Перон
идва с явната съпротива на военните срещу амбицията на Евита да стане
вицепрезидент. Напрежението се тушира със смъртта ѝ през 1952 г. Генералът вече
не може да разчита на подкрепата и авторитета на Ева Дуарте и трябва сам да се
пребори с влошаващото се положение в страната.
Скоро страната ще
преживее сериозни сътресения. Противниците на президента организират кървави
терористични актове, които отнемат много човешки живота. На 15 април 1953 две
бомби избухват по време на митинг на централния площад на Буенос Айрес. 7 души
са убити, а 95 – ранени. То обаче пак нараства, когато през 1954 г. на Перон му
хрумва да установи контрол и над църквата. Датата 15 юни 1955 се превръща в
истинска трагедия след неуспешен опит за държавен преврат. Броят на загиналите
е шокиращ – 364 души. Подобни атентати и кървави сблъсъци са често явление в
историята на региона през втората половина на 20-ти век.
Последва разрив с Римокатолическата църква –
един от верните съюзници на Перон – който допълнително влошава състоянието на
режима. Ватиканът има за цел създаване на Католическа политическа партия, на
което Перон се противопоставя. Правителството възнамерява да легализира
проституцията, да разреши разводите и да раздели Църквата от Държавата, което
води до окончателно влошаване на отношенията. Перон вече не може да разчита на
един от най-верните си съюзници. Президентът е и силно критикуван заради
отношението си към изтъкнати хора на изкуството, политици и интелектуалци,
които биват преследвани и често напускат страната заради несъгласието си с
действията му. Военните също обръщат гръб на генерала и единствената му
подкрепа остават профсъюзите, които призовават правителството на Перон да
остане на власт.
Краят на почти 10-годишното управление на Хуан Перон е сложен на 16
септември 1955 с преврат, начело на който застават генерал Едуардо Лонарди, генерал
Педро Еухенио Арамбуру и адмирал Исак Рохас. Събитието остава в историята като
„Revolución Libertadora”. В боеве между привържениците на режима и
превратаджиите загиват около 200 души. Перон подава оставка и търси политическо
убежище в съседен Парагвай, където по това време на власт е личният му приятел
Алфредо Стреснер. По-късно Перон живее известно време в Панама.Там се жени за
Мария Естрела Мартинез – певица в нощен клуб. Двамата се установяват трайно в
Испания, но кариерата на Перон в политиката далеч не е приключила.
Следват години на хаос и нестабилност за Аржентина, в
които партията на Перон е забранена, а всеки опит за легализирането ѝ се
проваля.
Президентът Артуро
Фрондизи е склонен да отмени забраната върху партията на Перон и дори се среща
с ръководителя на Кубинската революция Фидел Кастро и с легендарния марксистки
революционер Ернесто Че Гевара. Но това кара военните да се отдръпнат от него,
а неутралната му позиция към Куба води до отстраняването му с военен преврат.
Подобен сценарий се
разиграва и по време на тригодишното управление на три Артуро Умберто Илиа.
Избирането му е подпомогнато в голяма степен от армията, която не позволява на
Перонистите да излъчат свой кандидат за държавен ръководител. Новият президент
взема изненадващи решения – забраната над партията на Перон е отменена, както и
над Комунистическата партия. На последвалите избори Перонистите излъчват свои
кандидати и печелят най-много гласове, което предизвиква сътресение в армията,
тъй като голяма част от нея има анти-перонистки възгледи. Последва организирана
кампания срещу правителството и нов държавен преврат.
Нов шанс за Перон и Аржентина
През 1971 година президентът Алехандро Агустин
Ланусе прави важна крачка за съдбата на страната – поканва Хуан Перон да се
върне от изгнаничеството си в Испания. Това не става веднага. Бившият
аржентински държавен ръководител се завръща в родината си през 1973 година,
след 18 години изгнание, придружен от съпругата си Изабел Перон. На летището
двойката е посрещната от тълпа от 3,5 милиона души и новоизбрания президент на
страната Ектор Кампора, който е перонист от лявото крило (на самия Хуан Перон
му е забранено да се кандидатира за президент). Близо до летището се разиграва
поредният кървав спектакъл в историята на страната. Аржентинският
антикомунистически съюз открива огън по членовете на лявата Перонистка младеж,
при което загиват 13 души. Ектор Кампора няма за цел да заема длъжността
президент за дълго – неговата задача е да проправи пътя на Перон към властта.
Страната отново е в период на политическа нестабилност, което е удобен момент
за бившият аржентински ръководител да се завърне на политическата сцена. Много
от аржентинците виждат в негово лице спасител и надежда за просперитет на
страната, какъвто е имала при първото му управление. Това е причината и за
убедителната му победа на изборите през 1973 година с 62%. Постът вицепрезидент
се заема от съпругата му Изабел Перон. Противоречия и омраза между самите
перонисти обаче заплашват мира и стабилността. Причината е ,че перонисткото
движение има лява и дясна фракция , които са в остър конфликт помежду си.
Мандатът на Перон продължава твърде кратко, тъй като той умира на 1 юли
1974 на 79 години. Отива си една от най-емблематичните фигури в историята на Латинска Америка
– политик, изградил своя идеология, която има последователи и досега. Няколко
аржентински партии днес се определят като перонистки.
Въпреки недостатъците на
управлението си, Хуан Перон успява да постигне значителни успехи в областта на
икономиката и подобряването на условията на живот на най-нуждаещата се част от
аржентинското общество. Потискането на опозицията и ограничената свобода на
словото обаче са причина Перон с основание да бъде считан за диктатор. Както
повечето латиноамерикански политици на своето време Перон остава противоречива
личност, чието влияние се усеща и до днес в Аржентина.
След смъртта му на
съпругата му Изабел се пада тежката задача да решава съдбата на изпадналата в
криза държава. Неопитна в политическото отношение , тя се оставя да бъде
президент-марионетка, докато истинската власт е в ръцете на Хосе Лопез Рега –
министър по социалните въпроси в правителството. За разлика от Ева Перон,
Изабел не се радва на популярност и обич сред народа , което я прави уязвима за
военните , решили да я премахнат. Тя е свалена с безкръвен преврат през 1976
година и след като е държана пет години под домашен арест, й е позволено да
напусне Аржентина, след което се установява отново в Испания.
Явлението „перонизъм”.
Популизмът, площадните
изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския фашизъм и германския
нацизъм затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението
„перонизъм”. Перонизмът или хустисиализмът като политическо течение
в Аржентина е основано на идеологията, съчетаваща корпоративизъм с национален
реформизъм и идеите на социалното християнство.
Перонизмът възниква в
периода на следвоенния подем на антиимпериалистичните демократически движения в
страната, стремейки се да използва този подем като завземат политическата власт
и подчинят трудовата политика на буржоазния реформизъм, военно клерикалните
групировки, оглавени от Перон (до средата на 1943 г. влизащи в така наречената
Група на обединените офицери). Създава политическо движение за изграждане на „Велика
Аржентина”
След като е създадена
Перонистката партия тя се изявява с променлив успех. Действа на политическата
арена на една от най-големите латиноамерикански държави – Аржентина, доста своеобразно като постоянно се изменя
идеологически, но съхранява своята вярност към паметта на основателя. В периода
на управлението на Перон са били осъществени мащабни мерки по ограничаване на
влиянието на чуждестранния капитал и защита на природните богатства и да вземе
под контрол държавните стратегически отрасли. Трудещите се получават значителни
социални гаранции. Тяхната работна заплата регулярно се увеличава. Простолюдието
не обръща внимание на преследването на опозицията и отсъствието на независим
вестник и радио. Между другото, популярността на Перон е била велика,
благодарение и на това, че в съзнанието на аржентинците понятието за перонизма
и хустисиализма са неотделими едно от друго. Вярата в харизматичния лидер
продължава да живее и днес.
Аржентина
и перонизмът днес;
За Аржентина
междувременно настъпват годините на така наречената „Мръсна война”, по време на
която хиляди аржентинци биват преследвани, измъчвани и убивани, а много
граждани изчезват безследно. „Мръсната война” продължава главно в периода
1976-1983 при управлението на генерал Хорхе Рафаел Видела, който застава начело
на военната хунта, свалила Изабел Перон.
През 1983 година
демокрацията в страната е възстановена и тя тръгва по демократичен път на
развитие, който продължава и днес. Десетилетията, белязани от чести преврати,
грубо посегателство на човешките права и хаос в обществото, отстъпват място на
демокрация и мир.
Заслужава да се отбележи,
че дори и днес Перонизмът в Аржентина е запазил своята популярност – в
последните седемнадесет години са се сменили пет президенти, четири от които са
от Хустисиалистка партия (Фронт за победa).
Новият период в
развитието на перонизма започва през 2003 г. с идването на власт на Нестор
Киршнер. Неговото избиране е предшествано от интересен казус. В началото
партията е издигнала не 1, а 3 кандидатури – като всички се считали за
перонисти, макар да се различавали един от друг, съответно с по-леви,
центристки или десни убеждения. Сред тях бил и Карлос Менем, възнамеряващ да се
върне на власт. В първия тур той печели с малко пред опонентите си. По време на
втория тур, опасявайки се от поражение, той се дистанцирал, за да остане
непобедим. В тази сложна ситуация спечелил Киршнер, три пъти избиран за
губернатор на провинция Санта Крус, която сравнително безболезнено преживява
икономическите неуредици.
В заключение можем да
кажем, че Перонистката партия, която се е зародила под лозунга за социална
справедливост и всеобщо благоденствие, в своето развитие описва зигзагообразна
траектория. Нейният пик е през първия период с Перон. През 1990 г. тя стъпва
върху неолиберализма с Менем. А след 2003 г. завива наляво с Киршнер. Подобна
еволюция е логическо следствие на съществуващите политически сили, които местят
партията в различни посоки. Посоката на нейното движение зависи от
съотношението на силите във всеки конкретен период. Такова следствие опира не
само върху програмата, а и върху харизмата на съответния лидер.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Димитър Вачков – Енциклопедичен речник по история на – светът и България –
Дънкан Тоусън – Речник на съвременната история
Президентът на институт
„Отворено общество“ пред „Капитал“ Арие Найер: Популизмът в Източна Европа е
по-опасен, отколкото в Латинска Америка - https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2006/05/12/261830_arie_naier_populizmut_v_iztochna_evropa_e_po-opasen/
Франсоа Шевалие - История на Латинска Америка
Хуан Перон – Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD
Хуан Перон –
противоречивият добродетел - https://afish.bg/news/item/1597-huan-peron-protivorechiviyat-dobrodetel.html
Хуан Доминго Перон (Juan Domingo Peron) - 1895-1974 http://www.hispanoperiodistas.com/text.asp?pub_id=20
[1]
По времето на Еделмиро
Фарел – Хуан Перон се издига до вицепрезидент
и секретар по военните въпроси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар