събота, 19 юли 2014 г.

АВТОРИ В АВАНС: Бурни страсти от Златина Садразанова


Златина Садразанова е родена през 1965 година в град Пловдив, но живее в Асеновград. Работи в сферата на химическата промишленост – формулира препарати за растителна защита във фирма “Агрия А-Д” Пловдив. Следва Икономика в Аграрен университет Пловдив, Специалност Икономика и Финанси. Публикува стихове, разкази, есета, импресии в електронен сайт „Буквите” и списание „Нов Вечерник “. В момента подготвя стихосбирка с любовна лирика.




Бурни страсти

Златина Садразанова


Лилиян отвори очи и премигна от нахлулата светлина. Слънчев лъч погали лицето ѝ. Погледът ѝ обходи стаята и премина през разхвърляните по пода дрехи. Споменът за случилото се снощи нахлу в съзнанието ѝ с ярка сила. Мъжът, който флиртуваше с нея на бара – самоувереният му поглед, тъмните, страстни очи, мъжкият му сексапил – бяха пленили и без това замаяната ѝ от алкохол глава. Като в просъница си спомняше как дойдоха в апартамента ѝ. С каква дива страст обуздаха копнежа на телата си... Лилиян рязко се обърна в леглото, сякаш да се увери в това, което си спомняше, но от непознатия нямаше следа... Дали всичко, което си спомняше, не бе плод на богатото ѝ въображение... Мислите ѝ започнаха да препускат из главата ѝ. Точно в този момент телефонен звън разби тишината на стаята.
– Добро утро, Лилиян – гласът на секретарката ѝ я върна в реалността.След няколко часа има насрочена среща с фирма „Калвин”. Да потвърдя ли срещата?
– Да, разбира се, до час съм в офиса. Приготви документите.
– Ок! – звънкият и мелодичен глас на младата помощничка я накара, бързо да се вземе в ръце. Припряно тръгна към банята, пътьом прибирайки дрехите си от пода. Метна ги в пералнята и влезе в малката компактна баня. Струите хладка вода се стелеха по младото и стегнато тяло. Даваха ѝ сила за нов живот.
Застанала пред огромния гардероб, Лилиян набързо прехвърли няколко идеи за обличане. Накрая се спря на черен панталон с висока талия, подчертаващ стройното ѝ тяло, и бледолилава риза с малка яка. Чифт черни обувки с висок ток довършваха семплия ѝ тоалет. Грабна ключовете от колата си и в този момент забеляха бележката до стенния часовник...

– Скъпа непозната, така и не запомних името ти, но копнежът и страстта на тялото оставиха огромен отпечатък в съзнанието ми... Налага се да тръгвам спешно.
Лилиян повъртя бележката из тънките си пръсти и я пусна в дамската чанта.
В съзнанието ѝ изплува образът на красивия непознат. С него бе споделила леглото си, страстта и емоциите... А дали бе споделила и тайните си?... Оставаше загадка.
Шофираше умело по улиците на Ню Йорк. Утрините тук бяха хладни и шумни. Трафикът огромен. Колите ловко се пристрояваха и бързаха за първия работен ден от седмицата. Лилиян погледна малкия си ръчен часовник –скъп спомен от баща ѝ – и се усмихна на точността си винаги да пристига навреме в семейната фирма. Откакто бе станала Изпълнителен директор на фирма „Джонсан", тя бе станала по-критична към самата себе си.
– Добро утро, скъпа – посрещна я Паула. – Готови ли сме за срещата в 10 часа?
Паула бе не само Административен директор, но и нейна най-добра приятелка. Двете се разбираха само с поглед. Познаваха се от години. Заедно бяха завършили университет. Бяха млади, нахални и смели – с дръзки мечти и големи победи. Докато бъбривата и своенравна Паула се омъжи, роди едно прекрасно дете и продължи да работи. Мълчаливата и спокойна Лилиян упорито отбягваше мъжете, пресичайки всяко тяхно желание за брачна клетва. Сутрешното кафе беше ритуал, на който Лилиян държеше. Докато отпиваше от уханата черна течност, тя прехвърляше картина след картина от горещата нощ. По лицето ѝ изби руменина, която накара тялото ѝ да потръпне от желание...  Един непознат, който разбуди у нея отдавна заспали чувства. През живота си тя бе имала и други краткотрайни връзки, но нито една от тях не можеше да се сравни с бурната и страстна нощ, която бе променила спокойния ѝ досега живот. Лилиян се заслуша в тихия разговор по коридора, колегите ѝ идваха в заседателната зала, кротко и тихо разговаряйки по между си. Тя се усмихна и вежливо ги поздрави. Очакваха само фирма „Калвин”. Тези, които бяха дръзнали да се изправят срещу тях и да предложат своята оферта за нови часовници с производство, което било по-рентабилно и с финансов просперитет. 
Разговаряйки с директора по Инвестициите, с крайчеца на очите, забелязаха пристигането на конкурентната фирма. В залата за миг настана тишина. Гласът, който ги поздрави, сякаш разцепи въздуха. Спокоен, твърд, уравновесен.
Лилиян стоеше като закована. Пред нея седеше тайнствения непознат, с който бе споделила страстта си от предишната нощ. Неимоверни усилия ѝ костваха да преодолее този шок. Почувства слабост в краката си, но тренираната ѝ воля успя да преодолее треперенето на ръцете. Сърцето, обаче, продължаваше да бие. Само повдигането на стегнатите ѝ гърди, подсказваше какво става вътре. Преодоляла първоначалния шок, тя поздрави с привидно спокоен, вежлив глас и чаровна усмивка. Очите ѝ срещнаха тези срещу нея, изпълнени с искрици на почуда. Да, така беше не само за нея... Видно бе, че и непознатият е твърде впечатлен от създалата се обстановка.
– Том Калвин.
– Лилиян Джонсан.
Преговорите вървяха доста бурно, разискванията – шумно. Тезите, доказателствата… Трябваше да се избере най-доброто за пазара. В крайна сметка решиха и двете фирми да работят паралелно и да съпоставят накрая проектите. Щяха да изберат най-доброто. Предстоеше 12 месеца упорита работа, тясно сътрудничество и доста динамичен живот.
– Колеги, партито по случай нашето сътрудничество е довечера в 21 часа в Манхатан. Бъдете точни. Приятно изкарване. 
С това Лилиян закри заседанието.
Едва сега тя си позволи да отдъхне, сложила ръка на сърцето си... А то биеше с бясна скорост. Гледката през прозореца на шестнайсетия етаж показваше само стъклата на другите небостъргачи и ивица синьо небе, но замечтаният ѝ поглед беше далеч оттук.
– Да поговорим... Мога да обясня... – се чу спокоен мъжки глас в залата.
 Лили подскочи, мислейки че е сама тук. Тя не очакваше някой да чете мислите ѝ. Руменина обагри младото ѝ, красиво лице. Една къдрица се изплъзна от стегнатата ѝ коса и упорито се завея пред лицето ѝ. Очите ѝ излъчваха стаен копнеж. А Том седеше срещу нея прав и самоуверен. Очите му излъчваха топлина. В тях се таеше страст, копнеж, желания...
– Ти...  Точно ти... Не е за вярване, че точно теб срещнах тук и сега. Не мислих, че някога ще те видя отново, Лилиян Джонсан.
Задъханият глас на Том шептеше, очите му я изпиваха със страстен поглед. 
Лилиян стискаше папката в ръце, за да не издаде издайническото трептене на ръцете си. Този мъж будеше в нея чувства, които я караха цялата да пламти и тръпне от желания. Но те трябваше да работят цяла година заедно и тя не можеше да си позволи каквато и да е близост с него...
– Боя се, че се е получило недоразумение, Том Калвин!... – гласът на Лилиян прокънтя в залата. – Приеми, че нищо не се е случило предишната нощ и всичко е било плод на богата фантазия. Ние ще работим заедно!Ползотворен ден.
Набрала скорост, тя профуча пред него с папката в ръце, и вратата се трясна след нея.

Том остана като втрещен. В главата му препускаха бясно картина след картина от предишната нощ. Но как е възможно да иска подобно нещо от него Лилиян?...
Да забрави толкова страстна нощ. Усмивка се плъзна по лицето му, спомняйки си как дръзко тя се притискаше във него. Младото ѝ стегнато тяло откликваше на всяко негово движение и желание. Ръцете ѝ галеха толкова нежно, очите бяха потъмнели от страст, а устните... Ах, тези устни, рисуващи по тялото му... Не, не ще ги забрави! Никога.
Том Калвин беше мъжкар. Рядко някоя жена можеше да го впечатли така. Обикновено след една неангажираща нощ, никога не търсеше втора такава. Предпочиташе срещите с приятелите си. Макар и на 35 години, той все още си оставаше желан ерген и семейното гнездо не го привличаше. Откакто баща му почина и той пое управлението на фирма „Калвин”, работата изпълваше по-голяма част от времето му. Отдаваше нужното внимание на майка си и сестра си, ходейки на театър с тях, и рядко на приеми. 
Но тази жена Лилиян Джонсан връхлетя с бясна скорост в живота му и той нямаше намерение да се отказва от нея...
С уверени стъпки и горда осанка тръгна навън. Тя му хвърляше ръкавицата с този проект, а той гореше в работата си. И не би допуснал провал.
Лилиян профуча по тихия коридор и, достигнала своя кабинет, си позволи да бъде самата себе си. Отпи глътка от изстиналото кафе с решение да успокои бесния ритъм на сърцето си. Дори не чу тихото почукване на вратата. Паула влезна и за момент зърна напрегнатото ѝ лице.
– Скъпа, какво има?... Напрегната си днес от сутринта... Искаше да споделиш нещо?...
– Да, мисля че се задава проблем, но, скъпа приятелко, уверена съм, че мога или поне ще се опитам да се справя сама. Знам, че ако има нещо, мога да разчитам на теб...
– Лилиян! Да, така е... Знаеш го!
– Животът продължава. Той е борба за нещо по-добро. А ти със сигурност заслужаваш това. Сега да се захващаме за работа, че конкуренцията не чака. Апропо, какво мислиш за Том Калвин?...
Чула името му, Лилиян трепна и лека руменина обагри лицето ѝ.
– Мисля –  каза Паула, –  че е много готин тип. И щастлива е онази жена, която ще накара най-желаният ерген да бленува за нея. Всъщност, тепърва ще работим заедно и ще имаме възможността да се убедим в това. На теб горещо ти препоръчвам да седиш далеч от красивите му зелени очи. Казват, че омагьосвал жените, но никога не ги вземал на сериозно...
Мобилният на Паула иззвъня, тя се извини и побърза да излезе.
Думите на приятелката ѝ отекнаха в съзнанието ѝ. Значи така, играеше си с огъня. А дали Том Калвин бе запалил огъня в нея?... Не посмя да сподели с приятелката си за предишната нощ. А и как, това повече никога нямаше да се повтори...
„По-добре да се залавям за работа – каза си тя, –  имам много неща за довършване.”
Линията, по която работеха – една нова младежка визия на часовник –  беше съвсем нова концепция. Лилиян прегледа документацията и слезе в производствения отдел. Помещенията бяха семпли, с добра вентилация и климатизация. Оборудвани със скъпа техника и компютри. Обстановката напомняше спокойствието на зелените поляни. Колективът беше млад и амбициозен, изпълнен с желание за работа и доказване. Работеха тихо, спокойно, Часовникарският занаят изкискваше максимум концентрация върху детайлите.Чевръстите им пръсти умело монтираха и най-дребните детайли... Поздрави ги с ведра усмивка и махване с ръка. Разгледа някои мостри и остана много доволна. Не искаше да ги прекъсва.Те бяха творци.
Хората ѝ заслужаваха нейното доверие и уважение.
Тихо напусна залата и продължи до административния етаж. Трябваше да разговаря с рекламния отдел, имаха да обсъждат някои неща. Под нейно вещо ръководство Фирма „Джонсан” бавно и славно напредваше и разширяваше дейността си.
Лилиян обожаваше работата си. Живееше с нейните проблеми и радости. Бореше се с всички трудности и винаги постигаше това, което желаеше – най-доброто. Достигнала най-накрая собствения си кабинет, проведе няколко разговора по мобилния и едва сега забеляза от огромния часовник в стаята си, че 14 часа вече минаваше. Може би една свежа салата и фреш щяха да възвърнат силите ѝ... Грабна мобилния и картата си и слезе три етажа по-надолу, в малък компактен ресторант. Тук всички я познаваха и весело разговаряха. Така времето неусетно премина. Телефонът ѝ настойчиво иззвъня и Паула я попита дали ще е готова за довечера и към колко да дойде да я вземе с колата. Всъщност Лилиян дори беше забравила за вечерното парти. Последните няколко часа се бе отдала на работата си, а сегашното напомняне ѝ припомни и други позабравени неща. Дали Том Калвин ще е там? (Само при мисълта за него малки пеперуди запърхаха по тялото ѝ.)
Работният ѝ ден приключи както обикновено. Напът за вкъщи спря в близкия маркет, за да се зареди с пресни плодове, зеленчуци и телешко месо, което обожаваше. Умението да приготвя различни вкусотии ѝ беше вродено. Тя често се отдаваше на кулинарни изкушения, когато бе сама. Обожаваше малкия си, подреден апартамент. Обзавеждането бе направила сама. Всичко бе компактно и избрано с вкус, а тя притежаваше такъв.
Лилиян изхлузи високите токчета от уморените си крака и остави чантата и ключовете си до стенния часовник. Пътьом свали дрехите си и се озова в синята баня. След горещия ден допирът на хладката вода ѝ се стори прекрасен. Струите се стичаха по младото ѝ стегнато тяло. Дълго седя под душа и се наслаждаваше на пръските на водата. Увита с хавлиена кърпа, Лилиян отвори хладилника и си сипа чаша студен портокалов сок. Огледа се с любов наоколо и промълви:
– Обичам този дом, тук се чувствам спокойна.
Климатикът работеше толкова тихо, че дори не се чуваше. Големи саксии с цветя на всеки ъгъл. Огромни прозорци, пропускайки светлина през мрачните зимни дни. Картини на Гоген. Малка декоративна камина с огромен стенен часовник над нея.
„А може би ми липсва нещо?...” –  премина за миг през ума ѝ снощната бурна нощ...
Застанала пред гардероба си, Лилиян се почуди какво да избере за вечерното парти. При мисълта, че Том Калвин ще е там, лека руменина покри лицето ѝ. Спря се на черна рокля с тънки презрамки. Умело вдигна косата си нагоре и оформи фина прическа. Лек грим, червило. Може би някакво бижу – едно златно колие би било достатъчно. Високи токчета довършваха семплия ѝ тоалет. Накрая пръсна скъп парфюм, който караше мъжете да полудяват от уханието му. Бе готова за среща със съдбата си.
Дочу клаксона от колата на Паула и побърза да слезе при нея.
– Охоо, дарлинг изглеждаш прекрасно! – поздрави я приятелката ѝ. – Я кажи кой принц си решила да омагьосваш тази вечер?
Веселият смях на Лилиян разтърси колата.
– Че кой би взел малката Пепеляшка?...
– Е, аз знам един, който може да завърти главата на моята Пепеляшка.
Така в смях и закачки те пристигнаха на партито. То бе вече в разгара си. Колегите от двете фирми пийваха по питие, оживено разговаряха и танцуваха по дансинга. Страхотна музика се разнасяше навред.
И тогава го видя – него – Том Калвин. Застанал сред няколко колежки, с които оживено разговаряше. Или по-точно той говореше, а те го гледаха, приковали жадни погледи в тялото му.
О, по дяволите! Том изглеждаше прекрасно. Мъжественото му, стегнато тяло бе облечено в светъл костюм. Очите блестяха. Чаровната му усмивка би омагьосала всяка една жена. Ненапразно се носеха такива слухове. Та той беше душата на компанията. Настойчивият ѝ поглед прикова вниманието му. Погледите им се срещнаха и сякаш ток премина през младите им тела.
Поздравиха се с лека усмивка, но очите, ах тези очи, те издаваха страст и скрити желания.
Взела питие в ръката си, Лилиян побърза да иде в другия ъгъл, където Паула разговаряше с един от директорите на фирма „Калвин".
Но дори и оттам Лилиян виждаше очите му, които я пронизваха с дива страст.
Стана ѝ доста горещо и тя утоли жаждата си с чаша студено бяло вино. Сладката течност, обаче, не утоли страстта.
В салона прозвуча нежна лирична музика. Лилиян почувства нечии ръце и Том застана пред нея.
Госпожице Джонсан, нали няма да ми откажете един танц.

Лилиян не промълви и дума. Приглушената светлина в залата, тихата и нежна музика, съчетана с изпития алкохол, размекнаха душата ѝ. Том танцуваше, превъзходно. Умело я водеше по дансинга. Уханието му я изпълваше цялата.
Танцът свърши. Поруменяла, Лилиян излезе в градината и вдъхна от свежия въздух. Нощта беше спуснала своята пелерина. Небето бе осеяно със звезди. Само огромната луна и правеше компания сега. Неволно потръпна от лекия бриз и точно тогава усети две топли и нежни мъжки ръце. Не можеше да ги сбърка с никои други. А и уханието му... издаваше, че е той –Том Калвин. Нежно я привлече към себе си, а тя сякаш цяла вечер това бе чакала и страстно се притисна към него. Очите им бяха потъмнели от страст, ръцете галеха нежно, а устните им се сляха в дива целувка. Едва сдържайки силните си емоции, Том галеше голия ѝ гръб, силно притиснал възбуденото си тяло в нея. Лилиян откликваше на всяко негово движение. Каква бе тази силна страст, запленила и двама им. Някой извика името ѝ в тишината и развали магията, която ги бе пленила. Лилиян рязко се отдръпна и стреснато се ослуша. Но какво си позволяваше тя, пред всички открито флиртуваше с Калвин.
Това не трябваше да се случва. Припряно оправи косата си и изтича към залата.
Том седеше като зашеметен. За втори път Лилиян го зарязваше по този начин и изчезваше яко дим... Не, повече няма да позволи подобно отношение... С тях се случваше нещо и те трябваше да си поговорят сериозно и открито за това. Само огромната луна бе станала свидетел на прекрасните им преживявания.
Животът в Ню Йорк е бърз и динамичен. Двете фирми упорито и трескаво работеха. Рядко се виждаха. Всеки погълнат от собствените си размишления, проблеми, тревоги и радости. Само вечер, когато си легнеха самотни, в мислите им изплуваха приятни, емоционални спомени и плътските желания ставаха все по-реални. Телата изгаряха от страст, копнеж и непорочни желания.

***

В ранния съботен ден Лили мързелуваше все още в леглото. Мобилният ѝ иззвъня и тя сънено се обади.
– Лилиян – гласът на Том Калвин я разсъни на мига, – приеми моля те поканата ми за вечеря днес. (Всъщност – мислеше си той, – копнея да те видя и любя...)
Същите мисли нахлуха в главата на Лилиян. Колкото и да се съпротивляваше, тя знаеше притегателната сила и чар на Калвин.
– Ок! 21 часа! Ще мина да те взема, бъди готова...
Времето едва-едва се мъдреше. Минаваше мъчително бавно. Лили нямаше желание за никаква работа. Просто си седеше, слушаше музика и си мечтаеше за любимия мъж.
А той дори бе подранил – бе едва 20.30, а вече звънеше на входната врата...
Облечен спортно – с риза и дънки, които седяха безупречно на стегнатото му тяло, с чаровна усмивка на лицето и огромен букет цветя.
– Охо – дъхът му спря.
 Изглеждаше страхотно с тези бели панталони и риза, която очертаваше меките извивки на стегнатото ѝ младо тяло.
Гледаха се влюбено, откъснали се от целия свят... Само желанието и страстта ги бяха завладели в този миг.
– По дяволите! Ела тук! – повелително каза Том и бавно придърпа тялото на Лилиян към себе си. Усещаше пулсирането ѝ във всяка клетка. Постави едната ръка на гърбът ѝ и я притегли още към себе си, а с другата я хвана за брадичката и притисна устните ѝ към своите. Само той я целуваше по този божествен начин. Устните му бяха горещи, езикът му настойчиво и диво търсеше нейния. Раздвижи ръце и ги пусна отзад по бедрата ѝ, за да я притисне още повече към себе си. С крак затвори вратата на апартамента. Набъбналата му, пулсираща мъжественост, докосна онова невероятно чувствено място между краката ѝ. Тя си пое рязко въздух и обви врата му с ръце. Целувката стана още по-гореща, а дишането на Том накъсано, когато ръцете му се плъзнаха първо по гърба, а после се придвижиха към гърдите ѝ.
– Имам нужда от теб, Лилиян Джонсан...
– Знам – прошепна тя, – и аз...
Без да нарушава страстната прегръдка, той я взе на ръце и понесе в спалнята. Внимателно и нежно я отпусна в огромното легло. С притворени очи прокара език по устните си, напукани от горещината, бушуваща в душата му. Започна бавно да разкопчава блузата ѝ. Господи беше невероятно красива и чувствена жена... Наведе се да я целуне. Устните му бяха нежни и търпеливи. Не бързаха, а изучаваха и вкусваха все едно бе непознат еликсир. Пое плътната ѝ долна устна между своята и остави езикът му да се плъзне по нея...  
Лилиян простена, усетила как топлина се разлива по тялото ѝ.
– Искам да те видя, когато пръстите ми опознаят всеки сантиметър от тялото ти... Желая да те видя и с очите си. Така ще те запечатам в съзнанието си и ще се връщам към този спомен.
Тя не отговори. А той прие мълчанието ѝ за съгласие.
Вдигаше блузата ѝ сантиметър по сантиметър, а пръстите му нежно обхождаха бялата кожа по корема и бедрата. Погледът му ненаситно следеше меките извивки. Палците му галеха набъбналите гърди. Стисна леко изпъкналите зърна.
Лилиян потрепери, прокара език по устните си, мълчаливо умолявайки го за още. После усети горещия му дъх върху едното си зърно, миг преди да положи език отгоре и да го засмуче нежно. Езикът му нежно галеше, а ръката му милваше другата гърда. Лили се притискаше в него, прекара пръсти през косата му, за да го насърчи да продължи.
– Желая те, сега, тук... Моля те, скъпи...
Посегна между краката му и докосна втвърдената му мъжественост, през панталона. Нежно го погали... Какви нежни пръсти, каква магия мина през замъглената от страст глава! Той затвори очи и се напрегна, когато изпепеляващият огън, възпламени слабините му. Изхлузи ризата ѝ през главата и бързо смъкна панталоните ѝ. Очите му проследяваха всеки сантиметър, по който пръстите му се придвижваха, и спряха едва между краката ѝ, при малкия триъгълник от къдрави тъмни косъмчета. Щеше му се да я повдигне, да изправи бедрата ѝ и да зарови лице във топлата влага. Ръцете на Лилиян галеха корема и гърдите му не по малко настойчиво от неговите. Застанала на колене тя свали с вещина колана и дънките. Освободената му мъжественост пулсираше диво. Бляскавите ѝ и зажаднели очи не се откъсваха от великолепието му. 

– Господи, желая те, Том! –  промълви дрезгаво тя.
Затвори очи и отново обгърна пениса му, този път нищо не я делеше от пулсиращата му твърдост. Том раздалечи краката ѝ с коляното си и спусна устни към леката издатина на корема ѝ. Сръчните му пръсти разтвориха женствеността ѝ и се плъзнаха в нея. Почти извика, когато я докара до ръба на първия оргазъм. Том спря преди да е стигнала докрай. Тя се надигна на лакти, смутена, за да изрази недоволството си. Но съзря веселото пламъче в очите му и усмивката на лицето.
– Легни, отпусни се, скъпа, искам да усетя вкуса ти...
Лилиян се гънеше, извиваше, умоляваше го да спре със сладкото си мъчение, но той бе непоколебим, егоистичен любовник и изследваше ненаситно най-съкровените ѝ кътчета. Усети я да се отдава на мощен оргазъм и притисна устни към нея, докато потреперванията ѝ не стихнаха.
Надигна се и се взря в потъмнелите ѝ от страст очи 
– Обичам те, Лилиян – изрече преди да впие устни в нейните и да проникне дълбоко в нея.
Тя извика дълбоко, когато той я изпълни цялата... Заби нокти в гърба му заради блажената агония, която ѝ причиняваше. Обгърна ги вълна от страст и те се понесоха по гребена ѝ. Краката ѝ притискаха бедрата му и при всяко негово следващо проникване тя стягаше мускулите си, все по-силно и силно, докато от устните му се изтръгна силен вик. Настъпи пълно освобождаване и той се отпусна блажено върху гърдите ѝ. Лилян го държеше в обятията си, галеше влажната му коса и прокарваше нежни пръсти по лицето му. Блажена топлина се стелеше по телата им. Лилиян затвори очи и на устните ѝ се появи усмивка. Почти унесена в сън го чу...
– Скъпа, невероятна си... Оставям те да си поспиш, но преди това искам да ти кажа две неща...
Тя изчака.
– Току-що правихме любов.
– Да, определено може да се каже така –  съгласи се тя.
– Когато се събудим, искам да те чукам...
Звучеше мръснишки, но на нея ѝ хареса...
– Ще чакам с нетърпение – увери го тя и затвори очи, притиснала се в топлото му тяло.
Когато Лилиян и Том се измъкнаха от леглото след 7 часа и отново взеха душ, този път двамата заедно, знаеха значението на израза „умирам от глад”.
Бързо и с желание се нахраниха. А после с чаши кафе в ръка обмисляха един нов проект, по който и двете фирми да работят съвместно. Проект, който след време взе приза „Най-добър на годината”.

Радостта, щастието и любовта им помогнаха за всичко това... 
© Златина Садразанова. Всички права запазени.

Популярни публикации / месечен рейтинг