понеделник, 9 юли 2018 г.

НА ВЪЗЕЛЧЕ ЩЕ ГО ВЪРЖЕШ И ПОД КАМЪК ЩЕ ГО ЗАТИСНЕШ/ Разкази за Добруджа



Колко години все жива. Не умря тая жена, ей! От млада булка все я тормозеше. Една блага дума не чу. Една усмивка не видя. Устата ѝ стиснати, очите – студени.
Зимно време я оставяше да ходи из снега боса. А за зълвите сто китеници и черги лятоска изтъка. И всичката вълна сама изчепка, извлачи и изпреде. За опинци можеше само да си мечтае. А че ще се моли за две стиски вълна, да си оплете нещо за краката и няма да ѝ дадат, не предполагаше. Та нали в богатски дом живееше… Плетачка машина свекъра за чеиза на дъщерите си купи. 
Едва изкара зимата. Краката ѝ се напукаха до кръв. Маза ги със смес от патешка мас и овча лой, объркана с настойка от смрадлика и гюзум. 
Но другото лято се изхитри. Събираше по тръните фъндъците вълна от чуждите овце и тайно ги носеше вкъщи. Тайно ги изчепка, изпра, изпреде и изплете за нея и детето по два-три чифта чорапи. Да им е топло през зимата. 
Като дойде́ виелицата беше готова. Обу премръзналите си ходила доволна.
На другия ден завари катинара на раклата си разбит, а вътре – празно. Една черга имаше от починала си майка, и нея взеха. Чеиза ѝ от раклата извлякоха. Така остана и без спомени. Какво ли не изтърпя, докато мъжа ѝ беше в казармата, а после на фронта. Чунким като се върна, нещо се промени, де. Беше взела за мъж мекушав и покорен човек. 
Но и той от малък работеше. Баща му имаше берберница. От 5-годишен подстригваше и бръснеше мющериите на баща си, който все се оплакваше от сърце. Качваше се на едно столче и се трудеше. 
Така се и спомина свекърът, без да е работил, ни на нивата, ни в берберницата – откак с мъжа ѝ поеха цялата работа по къщата, дюкяна и нивите. 
Но след смъртта му пак нищо не се промени. Злият дух на къщата беше свекървата. Тя колеше и бесеше, тя командваше всички. И най-вече мекушавия си син. Вземаше им парите и стоката и ги даваше на щерките. Вечерно време разговорите бяха все едни и същи – „Хайде да се отделим от старите. Да си поискаш твоето. Да има смисъл като работим. Трудът ни в нашата къща да влиза. Деца имаме”… Но той все отлагаше.
Така живееха. Зълвите се ожениха и напуснаха къщата, свекърът се гътна, децата пораснаха и също се зажениха, А свекървата още я командореше и тормозеше. Четирийсет години.
Един ден, като се връщаше от бостана до Ломборджука, я срещна една циганка.
– Черна мъка на сърцето си имаш, сестро – рече циганката. – От мъненка сираче си остаяла. Първом при мащеха, после пак в чужда къща. Но тая къща, дето живеш, да знаш, не е читава. Не е… Зъмя има там,. Виждам я – оцъклена, синеока зъмя – дохожда. Устата ѝ стисната, а все съска. Живот, дорде не я махнеш от дома си, няма да имаш. Тъй да знаеш от менека. 
Спря се Минка, заслуша се в думите на циганката:
– И какво да направя? Как да я натиря таз зъмя? С голи ръце ли да я удуша?
– Ъ…! Не знам аз това. Виждам само какво в душичката ти се случва, в сърцето ти. За другото, ти сама трѐбе да решиш. 
– И а́ко да реша, що да сторя? – попита с половин уста Минка.
– Що да сториш ли?... – замисли се циганката. – Ще вземеш един червен конец. На възелче ще го вържеш и под камък ще го затиснеш. Туй е на гявола опашлету. И като го вържеш, ще му речеш, що искаш. А той си знае… 
– Ама, той гяволът... даром нищо не прави… Вземеш ли от гявола що да е, ще си поиска пла́тата… А аз, що да искам от гявола? Зъмята да си прибере? Че кояй зъмята, ти знаш ли?И що да му дам?
– Чувай! Ти на гявола тъй му речи: ако менека от зъмята отървеш, вземи заритото имане от Вълчовия кладенец, до Голямата круша на Кайтаза.
– Че то там какво имане има, бе? Ако имане имаше, да са го изровили досега? Само приказките вървят… Измишльотини!
– Има, има. Гяволско имане има, не е за хора. Ще се върже гявола за имането, а ти ще се отървеш. Ако остаеш така, и ти ще се гътнеш до пролетес. Всичко виждам тука. Деца имаш – две момчетии. За тях помисли.
Минка отмина, но от този ден нататък засънува имането при Вълчовия кладенец. Сънува как гявола идва, наднича и измъква от гяволското му гърло делва със злато, а старата круша скърца, и нали е черук, рони клонки и меки круши по гяволската гърбина.
Ха, сега! Хόди Минка при крушата, тропа по корените ѝ, оглежда кладенеца, но освен клонки и изгнили плодове нищо не намери. 
На другата вечер сънят я споходи пак, а когато след седмица потрети, не чака повече. Разказа на мъжа си и на синовете. Мъжете гледаха, почукваха по камъните, но също нищо не намериха. Саде камъни от римско време имаше край крушата. Със странни знаци по тях. Не бяха кръстове, а букви. И метални халки, вградени в камънаците. Вълци и върколаци къде Северна Добруджа дохождаха вода на Вълчовия кладенец да пият. Така разказваха чокоите някога. 
Минка се прекръсти три пъти, плюна си в пазвата и завърза червеното кончѐ на възел. Затисна го под един камък до кладенеца и викна на гявола, зъмята за булка да си отземе, а ако пла́та иска – от имането в кладенеца да си я търси.
И така. Речено-сторено. Да пукне дано таз зъмя. От млада булка все я тормозеше. Една блага дума не чу. Устата ѝ стиснати, очите – студени. Четирийсет години я тормозеше…
Затова, когато я чу да вика посред нощите:
– Минке! Минке! Помощ! – не стана да ѝ помогне, да види какво е, що е. Гяволът си знаеше работата… 
Чак като зачука по прозорците, се надигнаха с мъжа ѝ:
– Бързо, При кладенеца. Нещо става с Герги и Дико. Нещо се е срутило, видях ги насънека. Двамата в кладенеца с делва злато и със зашити уста и гявола се смее отгоре им. Унуците ми, Божке… При кладенеца…
Минка скочи и двамата с мъжа ѝ хукнаха към Кайтаза да дирят синовете си при затрупания кладенец.
©Н. Господинова




неделя, 24 юни 2018 г.

Как се избира заглавие на книга?



Да се подбере подходящо заглавие е цяло изкуство.
То трябва да е кратко и оригинално, т. е. да не е употребявано до този момент. За целта, първата крачка която предприемате, когато дадено заглавие ви хрумне, е да проверите в мрежата, дали то не е употребено вече.
Никога не подценявайте силата на заглавието – според изследване, над ¾  от потребителите  се замислят след като прочетат заглавието на текста". Това всъщност е ефектът, който поражда то. От вас зависи дали ще продължат или ще обърнат гръб на усилията ви.
На какви изисквания още трябва да отговаря едно заглавие?
Първо, добре е то да носи почерка на автора. Да е такова съчетание от думи,  че по определен начин да показва авторовото присъствие. Дали с думи (метафори, сравнения, типична фразеология за този автор, новоизмислени думи от самия автор), или със звучене (характерно за произведенията на автора, а може и  да е римувано) „Чешмите, от които пих вода”, ( Г. Воротинцева), „Бодли в сърцето” ( Д. Никифоров), „Сънят на облачните птици” (Л. Славова), „Кабинети за ближни” (Н. Комедвенска), „Бай Георги има нежни рамене” (К. Кондова), Луната вместо тебе ме целуна" (Р. Пелова) „Следобед, някъде към пет” (Н. Господинова) и др.
Второ. Използвайте до шест думи в заглавие.  Понякога заглавието от една дума, ако тя не е супер оригинална, е минус. Пример за удачно заглавие от една дума: Граничност" (Р. Леви), „Междупаралелие” (Б. Мавродиева)  и др.
Трето, добре е да се избягват клишетата. Заглавието трябва да е провокативно и  да предизвиква интерес. Средно 8 от 10 души ще го прочетат и ще вземат книгата в ръце, но само 2 от 10 ще обърнат внимание на съдържанието. Удачен вариант е провокативен въпрос. Или име на известна личност. Или пък чуждица.
Затова са нужни заглавия като „Магарешката кожа” (Братя Грим), „Вечерна проверка за ангели" (В. Станков) „Извади си пръста от носа” (Р. Романов), „Куково лято” (Г. Воротинцева),  „Разкази с неочаквано начало” (К. Лаков), „Кръв по клавишите” (Д. Маркова), „Борса за трупове" (Недялко Славов), „Виж ме бе, прасе, летя” (Н. Господинова),
Е, има и съвсем провокативни заглавия  на книги – „Лирика и педератуси” (И. Димчев); „Срала и заспала” – Шити Браун, Дж, – но такива се търсят при супер комерсиализиране на книгата. Авторът и издателството, трябва да са готови да вложат много пари за реклама, защото в случая самото заглавие продава книгата.
Четвърто. Заглавието трябва да комуникира и с таргет групата, която чете автора. Затова наблегнете на такова, което подсказва на читателя, че той ще има полза да прочете текста.  Определете правилно таргет групата и това, което би я облагодетелствало. Последното условие е доста трудно, защото не всеки автор е наясно, за кого пише.
 Ако са младежи –  изберете по-младежко заглавие „Нещата, на които не ни учат в училище” (Е. Конрад), „Нощта е действие” (И. Любомиров), „Костилки от спомени” (М. Спасов) и др.
Ако са жени-феминистки – „Сестра Аутсайдер” (A. Лорд) „Жената няма име” (Д. Асана) „Евини дъщери” (К. Оливие) и др.
     Пето. Връзката на заглавието с организацията на книгата е също логично следствие. Дотолкова, доколкото заглавието е лицето на съдържанието на книгата ви. Това важи в голяма степен, когато се реди стихосбирка или сборник разкази. Логичността на подреждането на циклите се свързва с идеята на самата книга. С друго заглавие, книгите от този тип биха имали и друга подредба, друга реализация на идеята за книга.
Никога не забравяйте, че „Заглавието може да „продаде” книгата или да отблъсне страшно много потребители”.[1] Затова се постарайте да изберете най-подходящото заглавие за своята книга.

  
 ©Н. Господинова





[1] Видовете заглавия - extcopy.net/copywrite/видовете-заглавия



вторник, 22 май 2018 г.

Кой ще погледне в „Окото на миналото”?



Излезе от печат шестата книга на Румяна Пелова „Окото на миналото”. Неочаквано авторката изневерява на мерената реч – шестата книга  не е стихосбирка, не е  написана и в любимия приказно-фантазен стил, познат на читателите от разказите ѝ.
„Окото на миналото” е общо заглавие, което представя две кратки новели. Първата – „Три чифта и половина сини очи”, е написана в жанра на психотрилъра, а втората – „Потъналите чертози на Пернишкия деспот”, е по-скоро митологичен натюрвив с историко-приключенски характер и елементи на фолклорно фентъзи.
Предизвиках ли вече интереса ви?
Ще кажа още, че действието и в двете произведения се развива в района на Перник, а героите са истински граовци.
Но да се върнем на сюжета в „Три чифта и половина сини очи”.
Някой тормози хората в село Сини вир с тайнственото си присъствие. Някой наднича през прозорците. Някой отвлича синеоката Славина. Някой е открил имането, скрито в корените на старата върба. Лека-полека в действителността се разплитат нишките на една грешна юношеска любов от миналото…
Интересни тайни от миналото оживяват и с пернишкия Индиана Джоунс – младия историк Андрей, който тръгва по следите на потъналите чертози на Пернишкия деспот. В краеведчески доклад, възстановен от изгубени частни архиви, той намира сведения за реален вход към дворците на владетеля Кракра.
Ще успее ли да проникне в изгубения свят на миналото и да задържи поне едно историческо доказателство, че е бил там, или завинаги ще остане във властта на прекрасната Севара?...
Много интересен образ от второто произведение е баба Агаин. Нейното присъствие е препратка към идеята, че старобългарските родове (Угаин, Дуло, Вокил –  от първата българска държава) не са загинали окончателно, а техни потомци, преживели времена и събития, живеят по нашите земи до ден днешен и са пазители на древни тайни и несметни съкровища.
Но няма да издавам  нищо повече. Край на спойлерите. Приятно четене.

Книгата може да бъде закупена лично от автора.
Първа премиера на 15. 06. 2018 г в град Перник, зала "Марин Гогев" от 18. 00 часа.


Популярни публикации / месечен рейтинг