събота, 11 ноември 2017 г.

Хапче за правопис: Тоя-оня, туй-онуй, този-онзи / Показателни местоимения


Този или съкр. тоз и тоя, тази или съкр. таз и тая, това и разг. туй, мн. тези или съкр. тез и тия, показ. мест.
1. Като прил. При посочване на лице или предмет, които са в обсега на участниците в речевия акт. Познаваш ли този човек• Каква е тази книга?
2. Като прил. При посочване на вече споменато лице или предмет. Ако вървите все направо, ще стигнете до един паметник. Именно зад тоя паметник се намира жп бюрото.
3. Като прил. За изразяване на отношение (учудване, възхищение, пренебрежение, закана и др. ) към лице (вкл. същ. собствено) или предмет. Тая Пепа, тая Пепа – голяма майсторка била! Ах, тая котка, ще я науча аз нея!
4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. пренебр. За посочване на лице, което е в обсега на участниците в речевия акт, или за което току-що се е споменало. Какво иска тоя• Тези няма ли да се махат най-после! Тая с всичкия си ли е?

• Този-онзи/тоя-оня. Един-друг, различни, безразлично кой. Поразпитах тоя-оня, никой не знае.
• Тази година/този месец. Годината/месецът, която/който в момента тече.
• Тия дни. Разг. През последните няколко дни или в следващите няколко дни.
• Този/тоя път. Сега, последният път.

неделя, 1 октомври 2017 г.

Ако издавате детска книжка

Ако решите да съберете  свои текстове, насочени към детската аудитория е добре да се консултирате  освен с  редактор и с педагог.
Добре е предварително да знаете към каква възрастова група са насочени вашите произведения и какви послания отправяте с тях към децата. Актуални ли са те?
А за да разберете дали предположенията ви са верни, организирайте срещи с бъдещите си  читатели (от съответната възрастова група). Почетете им на глас.
Децата са необичаен барометър за сложни думички, неточни изрази, четивност на текста, разбиране и извличане на поуки и съвети от произведенията.
И най-важното следете дали им е интересно. Веднага ще разберете, ако това не е така. Просто няма да ви слушат.
След това редактирайте още веднъж, ако все още не сте се отказали от идеите си.

Горепосочената информация е важна обаче и за вашия издател. Възрастта на читателите има значение за художественото оформление, корицата, илюстрациите и големината на шрифта на книгата.

После със събраната информация се обърнете към различни детски сайтове, които да ви помогнат да представите книгата си както е редно.
  • Да я препоръчат на родителите, защото тя е полезна  поради еди какви си причини и спомага за развитието на тяхното дете за еди какво си.
  • После представете част от илюстрациите и текста и предизвикайте интерес и сред вашите читатели.
  • Разиграйте книжката на томбола и дарете няколко книжки за награда на някакъв конкурс за детско творчество – рисунка например.

Поканете деца (ще ви излезе най-евтино) и запишете аудиофайл или клип с част от книжката и го пуснете в youtube, заедно с някои  от илюстрациите.
Потърсете из форумите на bg-mamma.com подходяща тема и споделете инфо за книжката.
Свържете се с училищни библиотеки и поискайте да подарите 1-2 екземпляра на библиотеката, a между другото уговорете представяне.
 И така. Ако все още искате да издадете детска книжка, побързайте! Ентусиазмът е много важен.


неделя, 20 август 2017 г.

Виж ме бе, прасе, летя!...



 
В квартала няма човек, който да не познава Гълъбин. Висок, дългокос, а тялото му странно сгънато на две. Гърбушко. Говори се, че не е в ред и като малък скочил от седмия етаж на високите блокове. И до днес всички се чудят как е оживял и му съчувстват. Някои разправят, че още тогава не бил в ред. Нали е Гълъбин, превъртял и си помислил, че наистина е птица…
Защо?
Разправят, че баба му, лека ѝ пръст, още като малък подклаждала лудостите на внука си – все Гълъб му викала и приказки за птици му разказвала.
– Хайде, пилето ми! Ела да хапнеш!
– Гълъбче, кацни на баба на коленцата.
И малкият Гълъбинчо тичал, разперил ръчички, като птиче из стаята.
Сега рядко тича. Пали уморено стария Симсон и върти гуми из квартала да плаши малките дечица.
– Хайде да пийнем по нещо, а? – викам му аз и Гълъбин ухилено ми кима с глава. Съгласен е.
Ако като малък не е бил нещо в ред, сега си е съвсем читав, мисля. Купуваме по една бира от супермаркета и Гълъбин пие жадно направо от шишето. Смее се.
Май е по-страшен като се смее, отколкото като се мръщи.
Докато Гълъбин мучи доволно, край нас минават две момиченца и уплашени побягват.
После пред супера спира луксозното возило на Кольо Прасето.
Гърбушкото не е на себе си. Той сгърчва лице и целият почервенява...
– Какво ти е, хей, Гълъбине? – питам го аз, а  той се тресе и боботи неразбираемо.
Съзрял своя съсед, Кольо Прасето вдига тъмния джам на возилото си и отпрашва с мръсна газ, а Гълъбин хуква пощурял след луксозния мерцедес заедно с облака прах...
Кольо и Гълъбин са набори, но къде ти! Кольо е лъскаво копеле и се вози на скъпи таратайки;
– Бряяяяя! Дяяяяяя! Ей, ме как летя-я-я-я-я! – крещи Гълъбин и тича след мерцедеса, размахвайки ръце като гълъб.
Малките момиченца надничат любопитно иззад ъгъла, уплашено шушукат и сочат с пръстче.
– Гълъб съм! И летя... Виж ме бе, Прасееее!.... – крещи Гълъбин.
– К’во ти стана, бе, човек! – викам му аз после.
– Ааааа, нищо, нищо! Плаша го аз така Прасето! Още от малък все го плаша, че аз мога, а той не – доволен разказва Гълъбин, като се връща.
– Къде го плашиш? Нали виждаш как се е затворил в луксозната си кочинка!
– Плаши се, бе! От малък се плаши. Даже веднъж се напика от страх. А все ме дразнеше, че не мога.  Така един ден се хванахме на бас кой може да лети. Виждаш ли този блок? Тогава още беше строеж. Та, чоп теглихме и Прасето се падна пръв. Ама де се е чуло и видяло прасе да лети! Напика са от страх и не рачѝ да скочи отгоре. Уж мен не ме бивало да съм гълъб. Ама аз съм… И не ме е страх. И летях, брат! Господ ми даде крила, ама за малко. Летяяяях, летях... и му виках: „Виж ме бе, Прасе! Летя-я-я...”.

© Нели Господинова
©Фото Никълъс гълъби



Популярни публикации / месечен рейтинг