ВДЪХНОВЕНИЯ И УНИЩОЖЕНИЯ от Росен Кукушев

Поезията на Росен Кукушев живее на границата на много култури. Но тя не е просто интересно смешение на езици, нехаещ и разнопосочен Вавилон. В неговите стихове ще открием, че между традиционните и съвременните общества не съществува межда, че съвременното съзнание също има своята митологична страна. За наша радост поетичната семантика не обърква и не руши тези култури, а ги обединява в едно интелектуално богатство, заложено дълбоко в недрата на творбите му. В структурален аспект това е именно стилът на Росен Кукушев и този стил не може да се сбърка.

„пречиствам болното сърце като съсъд

в шамански ритуал от изтока

или в модерен сън на запада.” 

                       /Алхимия на пречистването/

Текстовете на Росен Кукушев са експресивни, но те са и съвкупност от знаци. Той умее да използва езика и знаковата система на различни човешки култури: Буда е събуждане от илюзията, любимата жена е патрицианката, господарка на плебса. Знаковост, която е много различна и като тип, и като граници. Едновременно сложна и любопитна, тя размива константите на времето, минавайки отвъд името, в съответствие с различни семиотични кодове. Както казва Умберто Еко: „И всяко стъпало в тази минута говори на два различни езика.”. Така смисълът на знаците в тези стихове прилича на повторно изживяване на старото, но обновено послание.

„любовта ти е онзи прекрасен часовник

циферблатът му – нежна окръжност от алефи” /Познание/

Немалка роля играе езикът на автора, облечен ту с формата на мерената реч в педантичния калъп на сонета, ту превъплътен в потока на мисълта, плуващ във водите на експерименталната поезия. Език, който звучи разпознаваемо, но в същото време изключително богат, като за посветени.

Заглавието на книгата „Вдъхновение и унищожение” синтезира идеи на различни нива. От една страна, стиховете разкриват конструктивното и деконструктивното женско присъствие, двусмислено и вечно, като двусмилената и вечна усмивка на Мона Лиза. От друга, от дисхармонията между съзидание и разрушение се ражда ново поетично вдъхновение. Мъртвите храмове възкръсват с нови богове, защото човешката душа живее винаги отвъд Леванта на мечтите...

Прочети безплатни откъси от електронната книга. 

                                                     Предговори от Нели Господинова

Реката на душите - новата книга на Боби Бойчев

"Реката на душите" е новата книга на Боби Бойчев - Виконт. Издаването и стана възможно след като той спечели първа награда в категория Проза в Първия Летен Фейсбук Конкурс "По стъпките на лятото" с разказа "Сиромашко лято". Наградата  - електронна книга, прерасна в сборник разкази - хартиено тяло. 

Боби Бойчев  притежава тънък усет към трагичното в живота и умее да улови спецификата на образите. Заглавието "Реката на душите" се ражда спонтанно по време на обсъждането с редактора, Камелия Иванова. То отразява цялостно идеята на книгата, събрала в  множество разкази, потоците на десетки човешки съдби.

В началото на май месец беше представянето на книгата в ресторант Черната перла в Китен. Пристигнаха много почитатели на творчеството на Боби Бойчев от цялата страна. Събитието беше съчетано и с кръщенето на дъщеричката на Виконт - малката Миа, а книгите бързо се разпродадоха. И тъй като след първата книга идва втората, нека пожелаем успех на талантливия разказвач на човешки съдби!

Ето какво казва автора в Интервю за телевизия Скат.
Ето тук можете да намерите електронната книга на Виконт.


Какво следва?
- 11.06.2011г. /събота/ - софийска премиера на "Реката на душите" - Боби Бойчев /Виконт/ в неформална обстановка /бири и китари, вероятно и мотори/

"Съдба е!" - новата книга на Красимир Тенев

Времената се менят, но нищо не може да заличи вярата, любовта и онази трансцедентална истина за доброто и злото, която всеки от нас открива дълбоко в себе си и в света около него. Пресътворени в притчи, разговори, впечатления, в крайна сметка това, което сме и което искаме да бъдем е Съдба. 

"Съдба е!" е новата електронна книга на Красимир Тенев-Майстора, победител в раздел Поезия на Първия Летен фесйбук Конкурс "По стъпките на лятото", организиран от "Фондация Буквите", която той спечели със сонета си "По стъпките на лятото".

Малко нетипичен, с различно светоусещане, но изключително прецизен и красив сонет, отразяващ най-точно тематиката на конкурса. Всъщност, не е тайна, че сонетите са запазена марка на Тенев. Мисля, че няма форма на сонета, в която той да не е експериментирал уменията си - Шекспиров, Спенсъров, царски, обърнат,акростишен, двуримен, с различни схеми на римуване и във всичките пет стихотворни ритмични  стъпки. Е, може би е съдба написването на тези 14 стиха. 

Краси Тенев често пише за превратностите в съдбата на хората. В стиховете му тънко се преплитат религия, житейски истории и притчи. И ако е вярно, че вярата ни, мислите ни създават мотивацията за постъпките ни в краткия земен живот, то смисълът и темата за съдбата са преплетени по изключителен поетичен начин  в тази книга. Притчите в рими са другото лице на поезията на Майстора. "По-малкият грях" и "Дуел" разказват за превратностите в живота, обусловени от силните страсти.

"Разбойници двама в гората се крили
и мъчел ги яростен глад.
Орача в съседната нива решили
да колят, храна да крадат. " / По- малкият грях/

 "На неделната служба се сбили,

че любимата обща била

и в дуел смъртоносен решили

да довършат те свойте дела.

Но обидили Господ и ето:

Той живота на двамата взел,

а любимата явно на трети

ще остане след тоя дуел." / Дуел/

Но истината за живота живее в спора, в разговорите  в  "Тихият кът" - кафене в покрайнините на Благоевград, където  се събира част от благоевградското поетично общество. И въпреки, че за мен лично стиховете  на Краси звучат с онази мистична красота и топлина на  разказите край огнището в студената зима или край открития огън в топлите летни нощи, понякога действителността  е малко по-различна. 

"В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят във спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
някога в превод звучат. " / Тихият кът/


"Истината е това, в което вярваме." И въпреки  предопределеността на живота ни от Бога, в спора се ражда в истината - спор между мъдростта и младостта, между астронома и биолога /първокурсници студенти/ или между бедността и богатството:

"Опърпан просяк казал на лихвар:
"Какво като си толкова богат?!

Да не живееш вечно, в благодат?"

И ти ще пукнеш, като всяка твар."/ Диалог/

Но стига религия и философия. Поетът е поет ако има любов, ако има муза, които го вълнуват и го даряват с полет и вдъхновение. За Майстора любовното и поетично вдъхновение е неговата съпруга. Понякога любимите, които сме възпели с поезията стават по-известни от самите автори, затованяма да подмина музата на поета. Най-нежната, най-любовната поезия на Краси е отредена на жената у дома, жената, при която се прибира вечер - вярната съпруга:

"Очаквам с нетърпение и тръпка,

когато уморен се връщам в къщи,

да чуваш в коридора мойте стъпки,

да ме посрещаш и да ме прегръщаш." / Очакване//кликни/

"На тебе, Обич моя" са посветени най-прекрасните любовни редове. Най-чистите чувства спохождат хората, когато мисълта за смъртта се превърне в апотеоз на живота:

"Не идвай на гроба ми с черен воал
и с мъртви цветя... Само живи засаждай.
(Аз искам смъртта ми живот да възражда.)
Обраните гаснат, навяват  печал...

Облечена в бяло ела… Приседни
и цвете обичниче ти засади ми,
щом то е наречено с твоето имe,
ще ми е  утеха в самотните дни." / Последно желание/

"Което е било, пак ще бъде..."  Но дали ако тленното е мимолетно, усещането за вечност не ее  просто част от най-сакралната изповед, която можем да споделим с човека до нас, защото той е правилният избор, той  е нашата съдба:

"И истината проумях:

ще бъда,  съм и вече бях… 
Разбрах и друго - то ме смая –

         

в безкрая щом те разпознах,

това е знак, че не е грях 
да бъдем заедно – съдба е!" / Съдба е/

И за да завършим темата за съдбата, преплетена в поезията на Краси като прашинка от вечното и непреходното, като искра от огъня на живота, като библейски символ, в крайна сметка стигаме до онзи личностен катарзис на лирическия герой, в който е закодиран смисълът на живота."Съдба е" нашият личностен избор и взаимността ни с нас самите и със света около нас, но както сподели самият Тенев "границите на предопределеността са подвижни, както всичко останало в тоя свят, защото динамиката е повсеместна."

И тъй като говорих доста, ми се ще да ви пожелая приятни минути с книгата на Красимир Тенев " Съдба е"    /кликни/

"Виртуален роман" още по-актуален днес

       Интернет-зависимостта в днешния динамичен свят става все по-обсебваща и по-болезнена. За нея разказва авторката mia2442. Това е натрапчивото желание да влезеш в световната мрежа и болезнената неспособност да излезеш навреме.

А после?

Виртуална любов, виртуална самота... а понякога дори виртуален секс. Фантазията е основната движеща сила, а илюзията, че живееш пълнокръвно правдоподобна.

Кога сме ние? Къде сме? И по-важното - защо? На тези въпроси всеки търси сам своя отговор. Всеки носи кръста на своята-интернет зависимост.

Мia2442 използва като канава една игра, върху която надгражда целия роман. В хода на неконтролируемия зар се случват виртуални събития, виртуален подем и регрес - плод на реални чувства и реална намеса в живота. 

Виртуалната реалност е пълнокръвна, но  пристрастяването към нея болестно. Никой не забелязва как бягството от действителността убива и унищожава личността на хората. Пътят на удоволствието, на победите, на интелекта и на женствеността са илюзорни заблуди. Но всичко изглежда толкова хубаво.

 А после...

Трудният път на себенамирането, животът и смъртта, болезненото връщане към аза - всичко това и още много, написани леко, със самобитен изказ и оригинален стил.

Читателят е увлечен в съпреживяване до финалната страница и съжалява, че свършва.

А може би ще последва и продължение? ;)

"Виртуален роман" -  mia2442  Електронна книга

Очаквайте скоро на пазара и в хартиен вариант

"Глътка живот – Светлина за душата" от Илияна Каракочева(Ина Крейн)