понеделник, 19 май 2014 г.

Отвикнали сме от български имена в родната фантастика... от Гергана Апостолова Разказвачката

Вчера, докато боледувах сутринта, прочетох книгата „Водата пише". Не е това, което очаквах. Много повече е.
Първо е фантастика - антропологична, българска. 
Второ – историята е интересна. 
Трето – има едни обертонови нива – преднамерени или не, които много ме кефят:
  •  планетата на плужеците, открити от българския космически кораб,
  • енергията от пропуснатите удари, с която се движи... 
  • малкият кораб с име, напомнящо за искърско говедо...
  • синигерчета и чичопейчета,
  • деца, по-бляскави от бащите и майките си...
  •  раждане от полужена-полуробот, но истинско раждане...
  • сълзите на изгубените раси – дар за боговете... желязото... 

Четвърто –  има един интересен момент –  стилът на разказване, характерен за българското аналитично киноправене –  не съм мислила върху него, но тука има нещо такова –  предполагам, че много от нас го следват, без да мислим –  но се нарушава единството на място, време и действие.
Пето – най-интересното от моя гледна точка – имената са български, обикновени, даже немодерни. Нали съм си извратена двуезична вещица, пробвах да прочета първия разказ на инглиш – ми, кво, дори имената са семантично преводими и тогава мохабетът си става на инглиш, без да му мигне окото. Това дава интересни идеи за българската литература с българските – неизмислени – имена и нейното място в мрежовите пространства на глобалната култура... А също и за необходимостта да я говорим тая наша идентичност в препълнения с Джон, Бааааб и шитофъци пространства.

Оказа се, че просто ние не сме привикнали към нашите имена в такъв текст и контекст – докато руските и англоезичните отдавна са ни свикнали към себе си... И после върнах малко лентата да се кефя как имената дават на текста личност – това си е моето понятие – текстоличност – the Self of the text.

Не ми харесва само едно нещо – думата „европейци" –  тя няма да съществува в космоса.
Гергана Апостолова Разказвачката

понеделник, 12 май 2014 г.

Семантичен експеримент ражда нова книга Фантастичните поетични идеи

    
Автори, чиито имена съдържат корена "мил", направиха своя поетична антология. Това са поетите Милка Пиналска, Милка Накова, Милка Кьосева, Милена Бранимирова Белчева, Милчо Кирилов, Милко Раев, Милко Христов и художниците Милко Божков, Милко Матеев, Милко Дачев и Милко Тодоров. 
Представянето на Алманаха  в София ще се състои  на 16 май /петък/, 2014г. от 18.30 часа в Читалище "Природа и наука, 1938" на ул. Цар Самуил 38.
 Ето какво казва за тази уникална идея поетесата Милена Белчева в Предговора на книгата 

Уважаеми почитатели на художественото слово,
Предстои да се запознаете с лиричния свят на няколко автори, приели предизвикателството да сътворят едно експериментално издание, обединено от общата етимология на техните имена. Доверявайки се на идеята за звуковите вибрации и семантичните ракурси, бихме могли да предположим, че хората, кръстени Милко, Милан, Милен, Милчо, както и техните производни и за двата пола, са действително благословени с една светла душевност, сърдечна мекота и благ характер.(1) Това, разбира се, не ги предпазва от опустошаващите вихри на времето, острите завои на съдбата и плътните думани на битието ни земно. Но вероятно, обхождайки неизбродимите лабиринти на своите будни сънища, те за миг са заглушили тактикането на ума и бъбривостта на емоциите си, за да поемат дълбока глътка от чистата атмосфера на неизразимия Необят. В тези преобразяващи моменти на вглъбение и изящна самота, може би, са успели да усетят какво има отвъд личния хоризонт и контурите на хилядолетните следи. Всичко друго е „прах във вятъра“ и пареща луга по клепачите на дните. Ето защо, макар и само палиативен метод, Поезията, било то силна или нежнолика, разтърсваща или умиротворяваща, се явява естествено спасение и (не)очаквана милост за уморените от търсене на пристан души. Поетичните въздихания в този необикновен алманах съдържат трепета на общочовешки теми и послания, излъчват топло приятелско чувство и усмихваща ведрина. Едва ли стиховете могат да ни направят по-мили и добри, но със сигурност допринасят за това да имаме едно по-дълбоко, надсетивно възприятие и разбиране за неизмеримите - нищожност и величие, стихийност и всепокой, хаос и хармония, мимолетност и пълнота. Приветствам идеята за създаването на подобен сборник и се надявам, че читателският интерес ще превърне това начинание в традиция и приятен повод за нови срещи със словото.
Милена Белчева



(1)старобълг. милъ ~ лит. mielas, mylas „мил, любезен“, лат. mītis „мек (за вкус)“. 

Популярни публикации / месечен рейтинг