сряда, 25 май 2011 г.

"Искри над Бяла" - резултати от 2011г.


На 21 май в Клуба на дейците на културата град Бяла се отчетоха резултатите от юбилейния Десети национален конкурс за поезия "Искри над Бяла". Конкурсът излъчва победители в две възрастови групи . деца до 16 години ( до 12 и до 16 години) и възрастни.

Журито за деца включваше Павлина Петкова, Атанаска Петрова и Татяна Йорданова. Журито за възрастни включваше Камелия Кондова, Никола Бенин и Иван Станчев.

При децата до 12 години поощрение получи Дебора Петрова – 11 г., гр. Бяла със стихотворението "Светофар-другар". ІІІ награда бе за Петя Ангелова – 11 г., гр. Бяла, със "Сезони". "Колко е хубаво" на русенката Ваня Николова – 12 г., заслужи второ място.

"Лаптопът и баба" на Ванеса Валентинова – 11 г., гр. Видин, спечели сърцата на журито.

"Баба вече има лаптоп.
Спечели го с джакпот.
Щракна тук – щракна там –
щрака баба с кеф голям.
Даже чата си зарежда,
хронологии заглежда
и си мисли:
- Стига вече с тая прежда!
Сяда да се запознава
и въпроси да задава.
Но какво ли е това?
Май звъни се на вратата –
баба си зарязва чата.
Радост!
Внуците дойдоха.
Но... - отмъкнаха лаптопа..."

Поощрение получи Ива Иванова на 13 г. от с. Копривец за "Коледарче". Третата награда бе за Любослава Христова – 15 г. гр., Горна Оряховица, за "Напразни надежди". Второ е "Хайку" на Виктория Вичева – 14 г. от гр. Сливен. Биляна Великова на 15 г. от гр. Борово е първа с "Влакче".

"Понякога сънувам ,че съм влакче,
пътуващо в далечни градове ,
вървящо и по линии от злато,
долавящо човешки гласове .

Сънувам,че летя през житни ниви,
огрявано от слънчеви лъчи,
с прозорци от блестящи диаманти,
оглеждащо се в борови гори.
Сънувам ,че се скитам из полята
и люшкам се по релси от мечти,
и без кормило бавно управлявам
вагоните със сребърни сълзи.
Отново като в приказка танцувам
по релсите, обляни във мечти
и с жажда за пътувания слушам
шумящите дървета и гори .
Но идва миг, във който се събуждам
и връщам се със мъка на света ,
но пак мечтая да сънувам вечно,
да бъда влакче, пълно с чудеса !"

При възрастните трети е Кръстьо Иванов Раленков - град Бяла Слатина, с "А пък цигани брулеха орехи", "Време за акули" и "Провинциална неделя". Втори е пловдивчанинът Красимир Йорданов. Той е автор на "Необятно стихотворение", "Неделя", "Необходимост".


Необятно стихотворение

Защото исках да живея необятно,
да чувствам, да обичам необятно,
да нямам ръст, да не познавам граници,
да се превърна в океан или вселена -
завързах се за пролетния облак.
Така се запознах със светлината.
Подобни срещи винаги се помнят.
Особено когато си премръзнал
в очакване на нещо неочаквано-
например пукването на зората.
Тя тихо ми поднесе цветовете -
най-мълчаливото богатство на природата.
С най-облачните на света очи


Първа е Галена Георгиева Воротинцева от Твърдица. "Циганка", "Може би ще умра" и "Домът ми" впечатлиха журито.

Циганка
Първото нещо, което отвлече,
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко.

Райска градина дали не отмъкна...
Как нацъфтяха полите ù! –
дето край тях всяка нощ ще замръква
тропот на конски копита.

Легна си в моите нощи край блатото,
пя с моя вятър в камъша.
После понесе в две кошници лятото,
сбрано от къща на къща.

Гледат я алчно – пълнят очите си...
Чакам да спре и край мене.
Вече дори не залоствам вратите си –
няма какво да ми вземе.

Ще ù покажа да види ръката ми –
лъже за жълти стотинки –
да наврачува път до вратата ми,
обич – макар и прашинки,

да ми завее далече кахърите
с вятър – неверник по пладне,
и като пълни със слънце бакърите –
лъч и за мен да открадне...
                                          / Галена Воротинцева/


Може би ще умра


Може би ще умра. На Земята дано й олекне –
натежах й с презряла вина. Ако стана на прах,
ще затрупам дълбоко под мен всички равни пътеки,
по които не стъпих дори – да не би да е грях.

Може би ще умра. Може би. И е сигурно даже.
Аз не зная за другите. Само че нощи и дни
всяка глътка вода я пестях като цяр за прокажен
и през сушав сезон оцелявах с трохи от мечти.

Да ви кажа, преди да умра, че това е логично.
Но живях и ръцете ми служеха като криле.
И сега съм щастлива, че пълно и щедро се вричах,
а от всичко изгубено днес ми е всъщност  добре.

Може би ще умра. Кой ще вземе със мене завоя? –
всяка следваща пряка е тайна и искам да знам:
като дойде нощта и след отлив настъпи прибоят,
ще ме чака ли някой със лодка, гребло и платна

и с попътния вятър, поръчан за мене отрано,
и с един летописец – да  помни и в миг призори
да пребори срама пред деветото мое коляно,
и да каже, че носи вързопче строшени мечти.

А деветото мое коляно да чака на нокти,
да брои и да смята – на кой и по колко от тях
ще му стигнат да мине по тесния път на живота
със изправен гръбнак под товара на чувство за грях,

дето аз го сгреших. Дето режех преди да премеря.
После снаждах  несръчно рогатия страх със кураж.
Като тръгна от тук – щур наследник след мен да замери
с камък, с клетва и с песен – ще дойда на същия праг.
                                          / galena vorotinceva/




ДОМЪТ МИ

Домът ми беше сякаш от стъкло –
прозрачен до последната прашинка,
и хорското всевиждащо око
делеше ме на крайни половини,
превръщаше прашинките във кал,
от семето за цвете никна плевел
и всеки, който нещо ми е дал,
надникна през стъклото – да си вземе.
За всички имаше и хляб, и сол,
но мекото в душата ми превтаса
и щом гърбът ми се оказа гол,
прицелиха се в мене с гръм и трясък.
И рухнах – нямах носещи греди.
Днес стъпвам по строшена стъклария,
но всеки ден, щом с мене зазори,
превръщам се във ясна права линия –
начало няма и не виждам край,
но мен ме виждат – още съм прозрачна.
Чернеела гората – кой ти хай!
То всичко почерня, но още крача.
И пак издигам стъклени стени –
да гледат, да се вижда, да се знае –
щом някой ден без мене зазори,
да светя – от началото до края.

                                            /Галена Воротинцева/ 



                                                                            източници: Хулите, Откровения

вторник, 24 май 2011 г.

Аз съм учител в България (интерпретация на есето на Джон У. Шлатър: „ Аз съм учител”)



Аз съм учител в България. Бих искала да бъда на много места по света, но съм здраво закотвена тук със своята скромна заплата и затова пътувам само мислено.
Аз не съм Езоп или Ханс Кристиан Андерсен. Не се опитвам да ви разказвам басни и приказки. На хората им омръзна да слушат приказки и басни.
Аз не съм Мари Мак Бътюн, която построи голям колеж за своя народ. В България има много просторни - малки и големи училища. В тях няма „оранжеви щайги”, а истински чинове. Само че в малките села и градчета тези училища са  полупразни, защото децата и родителите им емигрират там, където има работа. Селата обезлюдяха и опустяха, и много училища вече не отварят врати...
Моите първи ученици... Те  са вече на 30... Присъствала съм на сватби, кръщенета и изпращане зад граница... Да. Голяма част от учениците ми не остават в България и скамейките за техните деца са празни...
А учителят? Учителят се бори ежедневно, мирно и тихо, стачкувайки, пишейки лозунги, справки  и стихове. Аз съм учител в България. Боря се като Бел Кауфман "Нагоре по стълбата...” Попълвам всеки ден заповеди, декларации, оформям протоколи, правя списъци, статистики, водя отсъствия и присъствия, обобщения, обучавам се допълнително в курсове, правя разпределения и се самосезирам при неизпълнението им, протоколи на съвещания и съвети, главни книги, методически обединения, семинари... Стъпка след стъпка, стълбата води в море от бумажщина.
Понякога, в един ден ми се е налага да бъда актриса, психолог, манипулатор, журналист, сестра и лекар, треньор и играч, търсач на изгубени вещи, шивач, заместник-родител, водач, защитник, следовател, съветник или  просто приятел... Обучена съм на много неща и все още се уча, но най-вече  на това как да не спираме да се учим през целия си живот.
„Аз съм парадокс. Говоря най-силно, когато слушам най-внимателно”... и много, много тихо, когато искам да ме чуят всички. Забравям лесно обидите и прощавам, макар че на мен няма кой да прости....
Лекарите се грижат за физическото здраве. Защо хората подценяват  духовното здраве, за което се грижи учителят. Архитектът строи вековни монументи и сгради грижливо, но само върху здрави терени. Учителят изгражда постепенно, с любов и постоянство, своята творба, върху всякакви основи и не може сложи класификация: от това дете нищо не става... В замяна на това най-палавите и най-трудните ученици са тези, които дълго помнят своите учители и ги поздравяват на улицата, дори след години.
„Е, аз съм и воин. Всекидневно водя битки с  насилието, агресията, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедима.”
И така... аз съм учител. „Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата в историята на човечеството”...  Сократ, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Петър Берон,  Климент Охридски, Лио Баскаля,  Мойсей и Исус...
Но днес, в навечерието на Празника на Светите учители Кирил и Методий, аз знам че „съм и всички онези учители, чиито имена и лица  са отдавна забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.”
И тъй като съм  учител не къде да е, а в България, на мен се пада голямата чест да градя нейното бъдеще, защото съм здраво закотвена тук...
                                                                                                                                                                    Н. Господинова,  2010г.

понеделник, 23 май 2011 г.

Още нещо за бестселърите


Какво е това бестселър? 
     Бестселър (от английски - best seller „най-продаван") - е популярна книга, която попада в списък с най-продаваните. Терминът бестселър не определя литературните качества на произведението, то просто говори за голямата популярност, както например терминът блокбъстър за филми или хит за музикални произведения.
      Бестселърите по света
Като пример на бестселър за 2010 година може да посочим книгата на Тони Блеър "A Journey" . Тя се изкачи на върха в класацията в британския раздел на Amazon. Мемоарите на бившия премиер са най-бързо продалата се книга през първите 24 часа след премиерата й. Британското литературно списание "Букселър"  споменава, че за  24 часа са закупени между 200 000 и 400 000 екземпляра. Автобиографията на Блеър изпревари по този показател мемоарите на звезди и футболисти, като Дейвид Бекъм или Ръсел Бранд. Друг бестселър пък стана книга без текст, но със заглавие „За какво друго мислят мъжете, освен за секс". Всичките 200 страници, съдържащи се между предната и задната корици, са празни, но това не пречи това да е изключително купувана книга.
И все пак какво е бестселър в България? Оказа се, че това е трудно дефинируемо понятие.
В България годишно се издават около 6500 заглавия, точно толкова колкото и в Австрия.(двете страни имат население около осем милиона). На големи и развити пазари като британския например, броят е 110 хиляди. В Германия се отпечатват 85 000 годишно.
 Тенденциите са разнопосочни, но като цяло се отбелязва нарастване броя на издателствата и броя на издадените книги, за сметка на тиражите, които намаляват.
Освен това издателите и книжарниците в България рядко обявяват продадените тиражи на книгите си. В едно интервю за в-к „Капитал" Веселин Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела" сподели, че счита една книга за успешна, ако от нея се продадат около 3000 копия. В седмицата, в която Хорхе Букай гостува в България, книжарниците "Хеликон" продадоха около 1000 бройки от книгите му в рамките на два дни. Като рекорд обаче можем да посочим книгата "Истината за Лили Иванова" на Мартин Карбовски, която  се е продала в тираж от 70 000. За сравнение - "Изгубеният символ" на Дан Браун е бил продаден в над 50 000 бройки.  Един млад български автор, в началото на кариерата си, обаче, се движи под 1000 тираж.

Защо?
Нарочно или не, но родните издателствата бягат от книги на български автори, особено ако тези автори са прохождащи. Никой не иска да влага труд и пари в рекламирането на нови заглавия и нови имена, сякаш това е запазена територия, до която няма достъп. Дефакто условията на бизнеса ограничават самия бизнес, стопирайки още в зародиш идеята за българския бестселър.

Какво да направи автора?
Навярно трябва да рекламира сам себе си и новото си произведение. Да си създаде имидж предварително, още преди да е издал книгата. Този български парадокс, колкото и шокиращ, вече намери свой израз чрез конкурса „Търся издател", организиран през есента на 2010 г. Целта му беше да изкара на светло заглавията на най-нови български книги и на техните автори. Основното в концепцията на този конкурс е идеята да се намерят реално продаваеми книги - потенциални бестселъри, чрез реално гласуване във фейсбук. Както и да научи авторите да представят себе си на читателската си аудитория, и да ги постави в активна позиция.
Идеята всъщност се оказа изключително интересна. Доста издателства проявиха интерес към новите представени заглавия и авторите им. Огромният брой участници пък с една или няколко книги, разкриха неподозирания писателски капацитет на българина.
        Победителите - потенциални бестселъри!(за българските условия на книжния пазар)
Всъщност скоро на пазара ще излязат трите романа, спечелили най-много гласове в „Търся издател".  Това са книгите на Деси Нико Алиса и петък вечер", на Иван Русланов - "Черният Ангел" и на Румен Романов „Извади си пръста от носа". Те събраха  хиляди гласове по интернет.
 Други възможности за реализация на идеята бестселър в България.
 Времената се менят. Технологиите напредват. Идеята за хартиената книга отшумява. Все по често хартиеното тяло е придружено от електронен вариант(електронна книга), диск, ако вътре има включени песни или под форма на аудио-книга, подкаст-файлове. Залага се на концепцията - едно заглавие в много варианти. Наскоро най-големият мобилен оператор в България пусна на пазара електронни книги, с възможност за теглене  и четене на елекронни устройства, така че вече разполагаме и с възможност за теглене на книги през телефона.
В този аспект може наистина да се поздравим, защото родната българска  книга вече има пряк достъп до реална читателска аудитория, наравно с чуждестранната литература у нас.
Ще има ли български бестселъри?
Реализацията на тази идея включва обединяването на усилия на автори, издателства, преводачи, писателски съюзи и Министерството на културата,  които да съдействат за представянето на наши книги и техните преводи на английски в най-големите пространства  на Amazon, Google e-books и др. 
Хубавото е, че българските автори в книжарниците вече са доста, това е добър знак, че родната литература има шансове да намери своите бестселъри.
И накрая искам само да спомена, че идеята за  българския бестселър на светования пазар не е фикс-идея, а нещо напълно възможно и постижимо.

G-точката в четенето и писането, 2010г.
Н. Господинова

"На любов разстояние" или колко далеч могат да стигнат мечтите ти / Иван Русланов за книгата на Лариса Ангелова



    Книгата на Лариса Ангелова „На любов разстояние” е едно малко достижение на новата българска литература. Малко, защото в нея са вплетени съдбите на обикновени, малки хора  частици от всички нас. Те са като всички онези търсещи личности, които се опитват да се преборят с пречките на живота и да намерят себе си отвъд своите най-съкровени желания. 
     В тази книга са описани съдбите на музиканти, обикновени работници и хотелски служители. Тези герои притежават душевността, която може да преобърне света. Точно в това е скрит чарът на книгата. Разказите имат душа! Те дишат заедно с читателя и успяват да променят частица в него. Успяват да го замислят за обикновените неща, които ни докосват понякога с ледени пръсти, понякога със слънчеви лъчи. Емоцията е достатъчна, за да накара и най-безчувственият читател да се просълзи. 
    Един от най-силните разкази в сборника определено е „Злато, златна ябълко”. Разказ за една мечта, притисната от оковите на ежедневието. Притисната от оковите на една ревност, която унищожава всяко красиво чувства след себе си. Възродена от една любов, която е грешна и красива. 
     „И един ден над машинния грохот изведнъж се чу познатото „Златоо, златна ябълко-о-о...”. Всичко притихна, Лалка пееше. Не, тя се прощаваше с живота. Никой не помръдна, докато песента не заглъхна. Шумът беше същия, но зловещото онемяване на стана й породи подозрения...”
     Друг, чисто човешки разказ е „Тортата”. Една кратка и силна история за стар човек, който иска да си спомни за миналото и за добротата, която си е отишла от нетърпеливите хора. За времената, в които душите не са препускали в тръст по неравните полета на живота. 

„  – Госпожице  леко заекна възрастният мъж. Бих искал да ви поръчам торта. Не знам дали ще я направи майстор Митко, както аз си я представям, защото я искам за много специален случай, от специалните рецепти на дядо...”
        Изключително интересен е й последният разказ от сборника – „Целият ми космос”. Този разказ  ще ви докосне, омае, а накрая ще ви изненада с неочакван край.Още една красива, ранена любов, представена по оригинален начин. 
     "Студеният блясък на звездите ме съблазняваше и усещах полета на кораба като леко промъкване, към вечното спокойствие на царствените планети. Дори ми заприличаха на ледени снежинки върху тъмното космическо пространство, разстлало се с познатия ми до болка рисунък. 

      Освен тези три прекрасни истории, в книгата на Лариса Ангелова може да прочетете разказите: „Аз, Софроний”, „Хотелска стая”, „Две чаши коняк”, „Бялата яхта”, „В кадър” и други кратки, но красиви истории, в които любовта остава на една ръка разстояние.. Те ще ви развълнуват и ще ви хвърлят в морето от чувства и далечни мечти. Онова море, в което героите на всяка от тези истории се носи.


                                                                                                                              Иван Русланов


Други книги от същия автор "Просто един ден" - роман.



неделя, 15 май 2011 г.

Реката на душите - новата книга на Боби Бойчев

"Реката на душите" е новата книга на Боби Бойчев - Виконт. Издаването и стана възможно след като той спечели първа награда в категория Проза в Първия Летен Фейсбук Конкурс "По стъпките на лятото" с разказа "Сиромашко лято". Наградата  - електронна книга, прерасна в сборник разкази - хартиено тяло. 
Боби Бойчев  притежава тънък усет към трагичното в живота и умее да улови спецификата на образите. Заглавието "Реката на душите" се ражда спонтанно по време на обсъждането с редактора, Камелия Иванова. То отразява цялостно идеята на книгата, събрала в  множество разкази, потоците на десетки човешки съдби.

В началото на май месец беше представянето на книгата в ресторант Черната перла в Китен. Пристигнаха много почитатели на творчеството на Боби Бойчев от цялата страна. Събитието беше съчетано и с кръщенето на дъщеричката на Виконт - малката Миа, а книгите бързо се разпродадоха. И тъй като след първата книга идва втората, нека пожелаем успех на талантливия разказвач на човешки съдби!
Ето какво казва автора в Интервю за телевизия Скат.
Ето тук можете да намерите електронната книга на Виконт.


Какво следва?
- 11.06.2011г. /събота/ - софийска премиера на "Реката на душите" - Боби Бойчев /Виконт/ в неформална обстановка /бири и китари, вероятно и мотори/

събота, 14 май 2011 г.

"Прехапани викове"... днес

                                                      
"Прехапани викове", представи още през февруари на своите читатели актьорът Атанас Ганев. Той публикува от години свои творби в един от сайтовете за литературно творчество. Поезията на Атанас Ганев има много лица, но като цяло изразява сложната народопсихология, пропита от корен с дълбока тъга и безнадеждна обреченост.

"Корените на земята
се превиват.
Лица,
впили поглед в
сухите бразди.
Поникнала тревичка се
усмихна. 
Нежност,
капчица надежда. 
Очите на лъчите
се смилиха."/ Атанас Ганев/


"Дали е сцена, дали е книга, мисля, че способността да извикаш е у всеки, стига да я намериш", споделя актьорът-поет в ефира на радио "Добруджа". Той посочва, че името на  стихосбирката е било избрано от Елка Няголова, но огромна заслуга за представянето на книгата пред публика е на на колегата му Валентин Андреев-Рафе. "Сцената е моят живот. Заминавал съм се със стотици неща, но е надделяло отношението ми към сцената" - споделя по-нататък той.
За много добричани името на актьора се свързва неизменно с ДТ "Йордан Йовков". 
Днес обаче нещата са много различни...
Днес, не само поезията, животът на Атанас Ганев е прехапан вик.Петиция до областния управител на Добрич е подета от негови почитатели на тетралната сцена. Подкрепете таланта

петък, 13 май 2011 г.

Поезия: (на последния поет...)




Тишината изхвръкна навън,
като птица поела в безкрая –
бе копняла наяве, насън
за смеха в побелялата стая.
И в прозореца пак заваля
оцелялата плаха надежда,
че животът е тук и сега,
че отново реален изглежда.
Аз съм твоя, но всъщност не съм...
Пукна пролет, която наднича
и смутено черви се отвън,
че отново светът я обича
и пониква във стрък от трева,
миг преди ветрове да я грабнат
и израства от корен с греха –
щом животът отново я ражда.
Бих набрала букет от цветя
от обраслата горска поляна –
дето някой зачева света,
дето никнат следите на двама...
А когато дъждът зароси
и проникне във земното тяло,
и разлее потоп от мечти –
ще разлистим ли ново начало?
Ще намерим ли пътя напред
с навалелия цвят по косите?...

Ти си онзи последен поет,
сътворил от жената момиче.

неделя, 8 май 2011 г.

Поезия: Следобед, някъде към пет





Разделя ни една стена, 
разделя ни едно мълчание,
което ако разруша
ще се превърне в заклинание.
Разделят ни безброй неща -
все глупави, немиродавни
като цигара във нощта,
която да делим по равно,
като две чаши тишина,
които да изпием в мрака,
препълнени от самота,
която на вратата чака...
И километри разстояния,
години, пътища, съдби - 
пет сантиметра отстояние,
потоп, след който не вали.
Разделя ни дори надеждата,
един до друг да помълчим...
Кое тогава ни подвежда
стените си да разрушим
и да изпием два коняка,
а може би дори куплет,
без някой някого да чака
следобед, някъде към пет?...
Ще си отиде тишината,
защото няма да мълчим -
смутени ще си тръгнем в мрака,
без повече да се виним...


п.с. А може би светът ще чака,
до дето просто с теб стоим, 
дори когато след коняка
накрая тихичко заспим...

понеделник, 2 май 2011 г.

По Еньовден със "Самодивски клади" в древния град Перперикон



Една нова родопска самодива ше се роди в края на юни, по Еньовден с книгата на Йорданка Господинова. 
Има ли и днес самодиви? 
Нека разбулим тази малка тайна, скрита в китното планинско усое на Родопите и в сърцето на древния Перперикон. 
Очаквайте през месец юни. 
Илюстрации: Виржиния Стоянова и Христо Габеров
редактор: Н. Господинова 

Популярни публикации / месечен рейтинг