понеделник, 17 април 2017 г.

Как родното образование тръгна да се реформира законово, а забрави за съдържанието на читанките



Читанката. Първата книга. Най-любимата. Най-милата! Отдавна вече не е такава.
Читанката е  остаряла, неразбираема, нечетивна и трудна. Не, не като текст, който трябва да се прочете (децата успяват да развият четенето си до определен брой думи в минута), а като текст, който трябва да се разбере, осмисли, хареса. Като текст, който трябва да е близък до разбирането на детето, но същевременно да го запознава със света около него, да възпитава и да изгражда определени морални ценности.
Читанката е пълна със стари текстове, някои от които писани преди два века. Думите, словоредът  на тези текстове са трудно смилаеми, а посланията им не достигат до съзнанието на децата. Читанката е негодна за четене.  Светът отдавна се е променил и има нужда от друг вид стихове, разкази и приказки. От друг вид послания. От други думи.
Не мислете, че роптая срещу „Аз съм българче” или „Родна стряха”. Има произведения, които всеки българин  трябва да знае. Има думи, които векове наред са формирали българското в нас и родовата ни памет. Те са важни.
 Но днес, този учебник, защото читанката е учебник за децата от първи до четвърти клас, трябва да има други функции.
Ще кажете, но това е литература. Тя е наша, родна и е такава, каквато я имаме.
Децата на 21-ви век обаче, не са децата от 19-ти, нито дори децата на 20-ти век. Днешните ученици са свидетели на свръхтехнологии и огромна информационна култура. Динамичното техническо развитие влиза свободно във всеки български дом, чрез нови модерни устройства и продукти, чрез Интернет.  Този свят е агресивен и неконтролируем. За съжаление той участва активно в изграждането на моралните ценности на нашите деца, И благодарение на него ние се изправяме учудени пред агресията, лъжите, кражбите, мързела, които се ширят.
Но как да научим децата да различават доброто и злото в този нов 21-ви век?
Как да ги накараме да общуват, да се сприятеляват, да се уважават и да изграждат положителни морални и етични ценности?
Как в крайна сметка да ги накараме да заобичат четенето?
Да ги накараме да повярват, че то никога няма да остарее и стане излишно. Напротив!
 Как да им обясним, че не ги лъжем, когато  им представяме четенето като най-важният и сигурен начин за развитие, усъвършенстване и личностно развитие. Като възможност за най-добро професионално израстване.
Та днес нашите деца излизат от училище отвратени от четенето на остарели, неразбираеми и негодни учебници.
Не мислете, че задавам само въпроси.
Има решение и хората в другите държави са се погрижили в читанките на техните деца да има текстове, докосващи проблемите на съвременния свят. Текстове, които успяват по съвременен начин да докоснат сложния и нежен свят на нашите деца.  Съвременни текстове за приятелството, за обичта, за влюбването и болката от него, за различните деца, за многообразието, за отношението към старите хора,  за самотата, за взаимоотношенията между децата и родителите, за интернет-общуването, за правилата и реда, за здравословното хранене, за спорта, за космоса… По много проблеми може да се пише.
Има чудни съвременни български автори, които пишат за деца. Има психолози, лекари, дефектолози, педагози и социолози, които могат да вземат отношение по кои проблеми може и трябва да се пише в читанките.
Имаме потенциал да направим читанката отново любимата първа книга. Книгата, която се чете с интерес и е приятна и полезна.
 Защо това не се случило досега, макар че имаме положителния опит на немската, френската, английската, финландската и други европейски образователни системи?
Може би е добре обществото да знае повече за това как се съставят учебниците, кои са хората с „огромно влияние”, автори на учебници от първи до дванадесети клас, получаващи космични хонорари от продажбата им. Защо тези учебници за пълни с морално остарели текстове? Защото е изгодно да се ползват такива текстове?
Помислете какво училище и какви учебници желаете за вашите деца!
И потърсете истинските отговори.



Популярни публикации / месечен рейтинг