събота, 30 април 2011 г.

IV Междунар. Конкурс Поэтических Переводов 2011 г


IV Междунар. Конкурс Поэтических Переводов 2011 г

IV МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ состоится в декабре 2011 г.

ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

ВАШЕМУ ВНИМАНИЮ БУДУТ ПРЕДЛОЖЕНЫ КАК ОБЯЗАТЕЛЬНЫЕ ЗАДАНИЯ, ТАК И ЗАДАНИЯ ПО ВЫБОРУ.

ЖЮРИ ОСТАВЛЯЕТ ЗА СОБОЙ ПРАВО ВПЛОТЬ ДО 15 МАЯ 2011 г. ДОБАВЛЯТЬ УЧАСТНИКОВ КОНКУРСА.

ЗАДАНИЕ ДЛЯ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ:
http://www.stihi.ru/2011/04/21/674
ТЕМА: "ЛЮБОВЬ К БОЛГАРИИ И РОССИИ".


ЗАДАНИЕ ДЛЯ ПОЭТОВ ФРАНЦИИ:
http://www.stihi.ru/2011/04/21/828


ЗАДАНИЕ ДЛЯ ПОЭТОВ УКРАИНЫ, БЕЛОРУССИИ и ПОЛЬШИ:

Вы можете перевести стихи болгарских поэтов
не только на русский, но и на Ваш родной язык.


ДЕТСКИЙ КОНКУРС:
http://www.stihi.ru/2011/04/21/1189


ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ (ВЕСНА-ОСЕНЬ 2011 г.):

Вашему вниманию предлагаются в рамках домашнего задания
СТИХИ СОВРЕМЕННЫХ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1 МАЯ 2011 г. по 1 НОЯБРЯ 2011 года:

1.ДЕМИР ДЕМИРЕВ
http://www.stihi.ru/2011/04/20/5669
2.ГЕНКА БОГДАНОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/19/5398
3.ДАНКА ТОДОРОВА. ГЕРМАНИЯ
http://www.stihi.ru/2011/04/20/7047
4.МИНА КРЪСТЕВА
http://www.stihi.ru/2011/04/20/7290
5.МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА
http://www.stihi.ru/2011/04/20/7781
6.АТАНАС КАПРАЛОВ
http://www.stihi.ru/2011/04/21/568
7.ВЛАДО ЛЮБЕНОВ
http://www.stihi.ru/2011/04/22/7459
8.РАДКО СТОЯНОВ
http://www.stihi.ru/2011/04/22/8543
9.МОНАХИНЯ ВАЛЕНТИНА
http://www.stihi.ru/2011/04/22/8661
10.ЮЛИАНА ДОНЕВА
http://www.stihi.ru/2011/04/23/219
11.ЙОРДАН КИРЕВ
http://www.stihi.ru/2011/04/23/366
12.АДЕЛИНА ТОДОРОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/25/110
13.МАРИЯ ЙОРДАНОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/27/653
14.КАДРИЕ ДЖЕСУР.ТУРЦИЯ
http://www.stihi.ru/2011/04/25/2698
15.МАРИЯ МАГДАЛЕНА КОСТАДИНОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/27/6055
16.ЦВЕТЕЛИНА ГЕРГИНОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/27/8654
17.ЕКАТЕРИНА МОШЕЛОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/29/622
18.СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
http://www.stihi.ru/2011/04/29/7451
19.ДИАНА ПАВЛОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/26/7624

Продолжение следует!


СРОКИ ПОДАЧИ РАБОТ:

СТРОГО в период с 1 НОЯБРЯ  2011 года до 20 НОЯБРЯ 20011 года
пришлите Ваши конкурсные работы (все вместе, в одном письме) и присоедините
туда же свою фотографию и краткую автобиографию.

ИТОГИ IV МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА БУДУТ ОПУБЛИКОВАНЫ НЕ ПОЗДНЕЕ 30 декабря 2011 г.

Адрес жюри: opmaltseva@mail.ru

В теме письма укажите: КОНКУРС 4-2011. ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ.

ФАМИЛИЯ ИМЯ СТРАНА

IV МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в декабре 2011 г.

ОБРАЗЕЦ ОФОРМЛЕНИЯ КОНКУРСНОЙ РАБОТЫ:

http://www.stihi.ru/2010/06/28/3958

ИСТОРИЯ КОНКУРСА:

I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179

II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711

ИТОГИ  I  МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158

ИТОГИ  II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984

III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: ОТРАЖЕНИЕ ИСТОРИИ СТРАНЫ И ЧАЯНИЙ ЧЕЛОВЕКА
В ЗЕРКАЛЕ СОВРЕМЕННОЙ ПОЭЗИИ"
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781


ИТОГИ III МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2011/04/30/1062

Поезия: Покрив

Сигурно бедно живея,
а покрив трудно се вдига,
но у дома ми се смеем,
хлябът, когато не стига.
В кръчмата песен, чу ли я?
Пият в беда, в сполука...
Но в този живот и в другия –
не с чаша си меря мъката.
За всички има небета
и някой гледа отгоре –
но за небето в човека,
трудно говорят хората.
Нищо, че вятърът горе
с Господ си мери геройството,
днес ветровете са болест
и твърде голо достойнството.
За всичко, всичко се плаща –
този свят даром не дава,
та кой кавото ще връща,
нека сега го направи.
Сигурно аз съм различна,
но покрив без корен бива ли?
Днес облакът ми се стича
и ще измия спомена.
Днес няма нищо сигурно 
синът ми само ме топли...
Залепвам парчета минало,
защото сама съм покрив.


сряда, 27 април 2011 г.

Книжката "Малкият Дино Дони и неговите приятели" - пристига първо при българските деца. Интервю с писателката Данка Тодорова


Наскоро на книжния пазар се появи детската книжка „Малкият Дино Дони и неговите приятели”.Тя е дело на немската писателка Данка Тодорова и младата илюстраторка от Пловдив Петя Доненчева.
С какво е по-различна тази книжка и коя е Данка Тодорова? Намираме я в дома йв Карлсруе  - Германия.

Здравейте, Фрау Тодорова! Коя е Данка Тодорова? Бихте ли ни разказали повече за себе си. Името Ви е българско, а Вие живеете в Германия?...
Родена съм в България. Името ми е Данка, кратьк вариант на Йорданка и има значение на "река". Това ни препраща към стария завет и реката Йордан, където Исус Христос е бил кръстен. Много често се налага да обяснявам какво означава името ми. Живея и творя в Германия, в град Карлсруе, на реката Рейн, близо до световноизвестния курорт Баден-Баден.

Бихте ли споделили малко повече за себе си? Интересува ни творческата Ви биография най-вече: издадените книги, предпочитаните жанрове, в които творите?
Една интересна случка в моята творческа биография внесе първият ми редактор и издател – Георги Марковски. С него се запознахме на една от националите срещи на учителите литературни творци в Благоевград. Още помня гласа му: "Момиче, и не си мисли, че ще ти публикувам стиховете, ако не струват. Аз публикувам класици и си имам изисквания..." Така се появи стихосбирката ми "Светът наопаки" още през 1996. Няколко години по-късно спечелих първа награда на конкурса за учителско творчество на Варна и региона с цикъла "Есенни етюди". После пет години бях председател на литературен кабинет "Пенчо Славейков". Член съм на СНБП във Варна.
После минаха години, преди да се появят научните ми изследвания за историята на учителското образование в България през 20 век, за кризата в Куба и много педагогически материали по които съм работила.
Миналата година се сбъдна мечтата ми да напиша роман за историята на една зографска фамилия от Тревненската иконописна школа – многопластов и напрегнат. Работи се и по българския й превод. А през 2011 година, след дълго пътешествие и подготовка се осъществи и проектът с Диновците.

Как се роди идеята за книжката? Има ли конкретен повод за създаването й?
Идеята за героите се роди спонтанно. Когато се работи с деца, те са креативни и искрени. Още в същия ден се появиха героите и нишката на събитията. След  решерширане (търсене на информация) и на най-подходящата форма на поднасяне на историята се появи идеята за цветно илюстрираната книжка „Малкият Дино Дони и неговите приятели”.

Има ли Дино Дони прототип?
Както вече споменах Дино Дони се появи спонтанно, така както се появяват повечето идеи.  Кацат на рамото на твореца. Просто отваряш длан и ги оставяш да те водят нататък.

Защо Дино тръгва на своето пътешествие от България, а не от Германия например? 
Историята и всичко, което е публикувано досега е написано на немски език. Така че книжката е написана на немски. Пътуването във времето е най-интересното нещо за децата.
А защо в България? Защото и синът ми започна пътуването си 
по света от България. 
Кои страни се кани да посети? На колко езика ще бъде преведена?
Диновците се отправят през май из Германия, в подготовка е пътуването до Русия. А другите страни са още в проект – може би Финландия.

Колко книжки (приказки) включва поредицата и кога да очакваме продължението?
С младата илюстраторка Петя Доненчева имаме желание да зарадваме децата и родителите им с още поне две части. Любителите на Дино Дони и неговите приятели ще продължат пътуването си след септември следващата година.

Ще има ли кукла Дино Дони или сувенир към книгата? играчка-динозавър или машина на времето от вида на легго, която децата сами да сглобят?
Да, предвиждаме такива допълнения към историята. Всяко нещо по реда си, стъпка по стъпка.

Може ли да приемем ,че Дино Дони е герой за момчета? Ще се появят ли приятелки в следващите приказки?

Дино Дони се харесва както на момченцата, така и на момиченцата. Разказвала съм историята на децата, още преди да се появи на книга. Миналата година, в рамките на проекта, работихме с детската креативна рисувална школа в Калрсруе и госпожа Вайс. Децата рисуваха по разказаните истории за Диновците. Имах възможност да се убедя, че им доставя голямо удоволствие.

На какво учи децата героят Дино Дони?
Приятелството е една голяма тема след 3 годишна възраст. Това, как приемат света и как го преживяват децата. С това малкият Дино Дони и неговите приятели са безспорно една подкрепа на родителите, но и на новите приятели на децата, които искат да слушат историята понякога по няколко пъти на ден.

Какви образователни и възпитателни цели поставя книжката към децата?
Книжката разкрива богатото детско въображение и крехката детска психика.Тя учи децата на добри обноски, на това кое може да се прави и кое не може. Как и защо хората стават приятели и защо различното не е страшно, а на непознатото не бива да се доверяваме. Децата попадат в свежия колорит на пътуването, а накрая могат сами да оцветят своя Дино Дони, така както си го представят. По този начин нашите най-малки читатели получават възможността да визуализират фантазиите си и да направят книжката част от своя свят.

Можем ли определим възрастовата група, към която е насочена книгата?
Вьзрастовата група можем да определим  от 3 до 7 години. Разбира се историята е интересна и на бабите и дядовците и всички други възрасти.

Къде може да се закупи книжката?
Вече може да се попръча в онлайн магазина на store.bg 

Ето че пътешетвието на този малък детски герой започна. Да му пожелаем на добър път и нека радва малчуганите и техните родители у нас и по света. 



вторник, 26 април 2011 г.

Нели Господинова за своята "Глътка живот"...


Животът в своите превратности ни поднася какво ли не. Понякога радости, понякога горчиви изненади. В един прекрасен ден установяваме, че сме го изживели някак си. Това ли сме искали? Дилемата е сложна, но пътят е един. Най-силната и най-продължителната връзка за изминалото време е била връзката ни със самите нас. Дали е била вярна посоката и дали сме успели в това, което сме? Събуждам се с хиляди въпроси... След много безсмислени полети, пътят е назад, към себе си. Към дълбоките ни корени. А животът! Толкова е красив, когато отпиваш по-малко и на глътки. А най-прекрасната от тях е любовта...
 Приятно четене!

"Съдба е!" - новата книга на Красимир Тенев - Майстора. Идеи, поднесени в рими!

"Съдба е!" е новата електронна книга на Краси Тенев-Майстора, победител в раздела за Поезия на  Първия летен фейсбук конкурс "По стъпките на лятото"-2010, организиран от "Фондация Буквите". 
Краси Тенев често пише за превратностите в съдбата на хората. В стиховете му тънко се преплитат религия и съвремие. 
На страниците на книгата му ще намерите житейски истории и притчи, пресътворени в рими, любовна лирика, социална и хумористична поезия, дори детски стихове. Ще се докоснете до красивия поетичен свят на един различен лирически герой.

"Истината е това, в което вярваме", казва самият Краси Тенев. Тя живее в спора, в любовта, в религията, във философията. "Не всичко е предопределено. Има неща, които зависят от нас. Може би границите на предопределеността са подвижни, както всичко останало в тоя свят. Защо не? Динамиката е повсеместна."

Повече за книгата можете да прочетете тук!
Електронната книга можете да прегледате тук !

неделя, 24 април 2011 г.

"Съдба е!" - новата книга на Красимир Тенев

Времената се менят, но нищо не може да заличи вярата, любовта и онази трансцедентална истина за доброто и злото, която всеки от нас открива дълбоко в себе си и в света около него. Пресътворени в притчи, разговори, впечатления, в крайна сметка това, което сме и което искаме да бъдем е Съдба. 

"Съдба е!" е новата електронна книга на Красимир Тенев-Майстора, победител в раздел Поезия на Първия Летен фесйбук Конкурс "По стъпките на лятото", организиран от "Фондация Буквите", която той спечели със сонета си "По стъпките на лятото".

Малко нетипичен, с различно светоусещане, но изключително прецизен и красив сонет, отразяващ най-точно тематиката на конкурса. Всъщност, не е тайна, че сонетите са запазена марка на Тенев. Мисля, че няма форма на сонета, в която той да не е експериментирал уменията си - Шекспиров, Спенсъров, царски, обърнат,акростишен, двуримен, с различни схеми на римуване и във всичките пет стихотворни ритмични  стъпки. Е, може би е съдба написването на тези 14 стиха. 

Краси Тенев често пише за превратностите в съдбата на хората. В стиховете му тънко се преплитат религия, житейски истории и притчи. И ако е вярно, че вярата ни, мислите ни създават мотивацията за постъпките ни в краткия земен живот, то смисълът и темата за съдбата са преплетени по изключителен поетичен начин  в тази книга. Притчите в рими са другото лице на поезията на Майстора. "По-малкият грях" и "Дуел" разказват за превратностите в живота, обусловени от силните страсти.

"Разбойници двама в гората се крили
и мъчел ги яростен глад.
Орача в съседната нива решили
да колят, храна да крадат. " / По- малкият грях/

 "На неделната служба се сбили,
че любимата обща била
и в дуел смъртоносен решили
да довършат те свойте дела.

Но обидили Господ и ето:
Той живота на двамата взел,
а любимата явно на трети
ще остане след тоя дуел." / Дуел/

Но истината за живота живее в спора, в разговорите  в  "Тихият кът" - кафене в покрайнините на Благоевград, където  се събира част от благоевградското поетично общество. И въпреки, че за мен лично стиховете  на Краси звучат с онази мистична красота и топлина на  разказите край огнището в студената зима или край открития огън в топлите летни нощи, понякога действителността  е малко по-различна. 
"В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят във спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
някога в превод звучат. " / Тихият кът/



"Истината е това, в което вярваме." И въпреки  предопределеността на живота ни от Бога, в спора се ражда в истината - спор между мъдростта и младостта, между астронома и биолога /първокурсници студенти/ или между бедността и богатството:

"Опърпан просяк казал на лихвар:
"Какво като си толкова богат?!
Да не живееш вечно, в благодат?"
И ти ще пукнеш, като всяка твар."/ Диалог/

Но стига религия и философия. Поетът е поет ако има любов, ако има муза, които го вълнуват и го даряват с полет и вдъхновение. За Майстора любовното и поетично вдъхновение е неговата съпруга. Понякога любимите, които сме възпели с поезията стават по-известни от самите автори, затованяма да подмина музата на поета. Най-нежната, най-любовната поезия на Краси е отредена на жената у дома, жената, при която се прибира вечер - вярната съпруга:

"Очаквам с нетърпение и тръпка,
когато уморен се връщам в къщи,
да чуваш в коридора мойте стъпки,
да ме посрещаш и да ме прегръщаш." / Очакване//кликни/

"На тебе, Обич моя" са посветени най-прекрасните любовни редове. Най-чистите чувства спохождат хората, когато мисълта за смъртта се превърне в апотеоз на живота:

"Не идвай на гроба ми с черен воал
и с мъртви цветя... Само живи засаждай.
(Аз искам смъртта ми живот да възражда.)
Обраните гаснат, навяват  печал...

Облечена в бяло ела… Приседни
и цвете обичниче ти засади ми,
щом то е наречено с твоето имe,
ще ми е  утеха в самотните дни." / Последно желание/

"Което е било, пак ще бъде..."  Но дали ако тленното е мимолетно, усещането за вечност не ее  просто част от най-сакралната изповед, която можем да споделим с човека до нас, защото той е правилният избор, той  е нашата съдба:

"И истината проумях:
ще бъда,  съм и вече бях… 
Разбрах и друго - то ме смая –
         
в безкрая щом те разпознах,
това е знак, че не е грях 
да бъдем заедно – съдба е!" / Съдба е/


И за да завършим темата за съдбата, преплетена в поезията на Краси като прашинка от вечното и непреходното, като искра от огъня на живота, като библейски символ, в крайна сметка стигаме до онзи личностен катарзис на лирическия герой, в който е закодиран смисълът на живота."Съдба е" нашият личностен избор и взаимността ни с нас самите и със света около нас, но както сподели самият Тенев "границите на предопределеността са подвижни, както всичко останало в тоя свят, защото динамиката е повсеместна."

И тъй като говорих доста, ми се ще да ви пожелая приятни минути с книгата на Красимир Тенев " Съдба е"    /кликни/




сряда, 20 април 2011 г.

СДРУЖЕНИЕ” ВИШНЕВ ЦВЯТ „ – КАЗАНЛЪК и ИЗДАТЕЛСТВО „ПАЛМИРА” ЧЕТВЪРТИ ПРАЗНИЦИ НА ЦЪФНАЛИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК 2011 ОБЯВЯВАНЕ НА НАГРАДИТЕ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС “БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ”


СДРУЖЕНИЕ” ВИШНЕВ ЦВЯТ „ – КАЗАНЛЪК и ИЗДАТЕЛСТВО „ПАЛМИРА”

ЧЕТВЪРТИ ПРАЗНИЦИ НА ЦЪФНАЛИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК 2011

ОБЯВЯВАНЕ НА НАГРАДИТЕ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС “БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ”

Първо място  – Цветомира Николова от Горна Оряховица
Второ място  –  Ивайло Диманов от София
Трето място  –  Владимир Стоянов от Варна
Трето място  –  Росица Петрова от гр. Раковски

Награда на издателство „Палмира” - Георги Драмбозов от София и Ангел Иванов от Кърджали

Грамота отличие получават: Росица Петкова от  София, Петър Михайлов от София, Тодор Червенков от Франция, Йордан Атанасов от Стара Загора, Павлина Гатева, Димка Кабаиванова от Стара Загора, Станка Бонева, Христина Борисова от  Севлиево, Деница Йотова от София,  Илияна Илиева, Галена Воротинцева от  Сливен, Лилияна Милосавлевич от Сърбия, Николай Драгиев от Казанлък, Керка Хубенова  от Стара Загора, Виолета Михова, Йорданка Господинова от Кърджали, Събина Цокева от Казанлък, Виолета Михова от Пловдив, Светлана Фидосиева от Левски, Виолета Събева от София.

събота, 9 април 2011 г.

Резултати - Осмия национален конкурс за поезия “Пролет моя“ към Народно читалище“ Никола Йонков Вапцаров


ПРОТОКОЛ

       Днес, 4 април 2011г. жури в състав: Председател - Евтим Евтимов и членове -  Благовеста Касабова и Романьола Мирославова, след като разгледа постъпилите материали в  Осмия национален конкурс за поезия “Пролет моя“ към Народно читалище“ Никола Йонков  Вапцаров - 1922“,присъди следните награди:

I Възрастова група до 18год.

I Награда

Литературно студио “Огледало” – гр. Плевен

Литературна група от у-ще “Д-р Петър Берон” гр. Шумен

II Награда

Литературна група от у-ще “Свети Климент Охридски” – гр. Кърджали

Митко Масалджиев – Дом за медико-социални грижи гр.Кърджали

III Награда

Виктория Георгиева Вичева – гр. Сливен


II Възрастова група до 60 години

I Награда
Кети Бозукова – Пеева – гр. Сливен

Антония Стефанова Нотева – гр. София

II Награда

Ружа Матеева – гр. София

Милка Георгиева Пиналска – с. Градина, Пловдивско

III Награда

Нели Господинова – гр. София

Дора Желязкова – гр. Стара Загора


III Възрастова група – над 60 години

I награда

Лалка Павлова Димитрова – гр. Плевен

Иван Дойнов – гр. Разград


II Награда

Дарина Илиева Цветкова – гр. Враца

III Награда

Харалампи Ламбев – гр. Велико Търново

Никола Апостолов – гр. София



Отличие

Елена Славкова – гр. Асеновград

Искра Николова – гр. Перник
        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................

ЧЛЕНОВЕ: .............................
                                                                                    .............................





-------- Оригинално писмо --------

понеделник, 4 април 2011 г.

Кестени от Париж / Димо Райков

"Поздрави от Париж! Ще представям моята нова книга "КЕСТЕНИ ОТ ПАРИЖ" в България на 14 април в Стара Загора, в книжарница ХЕРМЕС от 18 ч., на 15 април - в Пловдив, книжарница ХЕРМЕС-ЦЕНТРАЛ, от 18 ч. и на 19 април в София в книжарница ХЕЛИКОН, хотел България, от 18,30 ч. 
Ще ми е приятно да се запозная с всики  приятели от Фейсбук. Доскоро! Дано в България да има повече слънце!... "                                    Димо Райков

Анотация на книгата в издателство "Хермес"

 Тези разкази вопли са моят пореден опит да надникна там, в бездната на парижкото метро, там, в подземията на оня, другия Париж, където спят, трудят се, дишат, пеят и… плачат те, моите герои, далеч от дом и родина…
„Кестени от Париж” е книга за болката, за усещането за милосърдие, за умението да се докоснеш до чуждата мъка и радост.
Това е книга за Париж, но и книгa за България. Това е болка за Париж, но и болка за България, това е мечта за Париж, но и мечта за България.  
Мечта за оная другата България, България на солидарността и на простата човешка радост, че живееш, дишаш, че се радваш на късчето живот, дарено ти от Бога, и то не сам, а в общност от съмишленици - хора с чувствителност и усещане за състрадание към ближния.
Да, за оная другата България, която, дай Боже, някога да я усетим наяве, а не само във въображението и в лепкавите си сънища… На емигрантите в чужбина и на емигрантите в родината си


Книги от Райков, Димо 

"До себе си ме възнеси" от Дамян Дамянов - една много скъпа за мен награда!

Днес получих наградата си за третото място в литературния конкурс "Поетични звуци" - 2011г. за стихотворението "Зима". (кликни) 
Плакет и книгата на Дамян Дамянов "До себе си ме възнеси" на издателство "Летера". Посветена е на 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България. 

Не зная доколко читателите познават поета-патриот Дамян Дамянов и гражданската му лирика. Стихосбирката "До себе си ме възнеси" е събрала три цикъла: "Нося те в сърцето си", "Миг от вечността" и "И моята България пътува", със стихове посветени на Родината, на големи личности от нашата история и на градове-символи на българското и българщината. 

" Аз те знаех със овчи кожух и гъдулка
 и със пеещи просяци с бели очи!
 Аз те знаех със селските писани люлки
и с брадатия Ботев мълвящ: "Не плачи!" /България/

"И нямам име да те назова!
Молитва нямам да ти се помоля!
Не се побираш в имена, в слова!
Самата ти си в мен, молитва моя! 

Ти си кръвта ми! Моята любов!
Хайдушките ти кости все сънувам
кръстосани като кама с пищов,
които с клетва всяка нощ целувам!" / Българийо/

Направена е по идея на Надежда Захариева и вещия подбор на поета Иван Странджев. 

Далеч съм от мисълта да превърна тези няколко реда в литературен анализ. Искам  с тях да благодаря на "Беседката" и по-точно на Роси Петрова, която ме покани да участвам в последния момент, както и на журито: Йо. Бъмбина, Г. Трифонов и Д. Господинов, които ми присъдиха третата награда. БЛАГОДАРЯ!
                                                                                                                    Нели Господинова 

неделя, 3 април 2011 г.

След полетите – корени дълбоки / Галена Воротинцева за "Глътка живот"


 Когато отворих тази книга, се почувствах като пред вратата на храм.Между страниците й намерих онова, което имах чувството, че съм изгубила. Зададох си въпросите, от които се страхувах, отидох на места, където се стъпва тихо и на пръсти. Пих вода от извора на една богата душевност.
Книгата на Нели Господинова наистина попи в мен като глътка живот. Една искрена и безхитростна споделеност придава чар и топлота на това нейно слово. А когато срещу нас стои човек, отворил душата си и решен да ни я покаже такава, каквато е – това непременно поражда доверие.
Аз повярвах на Нели. Зачетох се. И тръгнах по нейните емоционални лабиринти – от приземяването, през всичките й пътища – та чак до глътката живот, която дава любовта – смела и плаха, изгубена и намерена, греховна и праведна.
Вървях с нея и знаех, че пътят е верен. Знаех и усещах, че по този път някъде са най-свидните ни неща, които ние понякога лекомислено подминаваме, докато един ден разберем, че сме ги изгубили. Нели Господинова знае пътя на връщането. Една ненатрапваща се, но дълбока и искрена лична философия я води отгоре надолу и от достигнатото днес към началото на житейския старт. И това завръщане, премерено през нейната ценностна система, се превръща в един духовен растеж. Това се казва връщане, но всъщност е истинският път към достигането на духовна съхраненост.
Със завидна деликатност и в същото време с ясна етична позиция, Нели задава въпроси, които парят, които тежат, които пълнят безсънните ни нощи. Като тихо пристъпване на пръсти в деликатния духовен мир на човека са нейните риторични въпроси:
А може би сезоните се сменят. 
А може би животът си отива.
А може би умираме по-лесно,
когато съвестта не ни убива.
                                  / „Може би”/
Началото на приземяването. Началото на преосмислянето. Началото на трудното търсене и намиране на истините:
И може би разлюбваме по-бурно,
когато любовта ни е утеха...
                                      / „Може би”/
Оттук тръгнах със стиховете на Нели Господинова. И когато видях откровението:
Аз няма да те уча да летиш,
от страх да не пропаднеш посред полет
                                          / „Аз няма да те уча да летиш”/
тогава вече знаех, че мога спокойно да й се доверя и да тръгна с нейната поезия по пътя на дългото и трудно приземяване. След полет съприкосновението със земята е болезнено и от тази болка се ражда мъдрост. И аз я открих в тази поезия:
Добре е, че ме върна на земята.
Май прекалено много се увлякох.
Дори облякох ризата с крилата.
След думите ти просто я съблякох.
                                             / „Гола”/
Приземяване при себе си, при болката, при разочарованието и при наученото от тях. Приземяване при земята – родната. Почувствах се у дома, когато стигнах в родната Добруджа на Нели Господинова.Тук ухае на спомен за  дом, за уют, ухае на жито и на слънце – ту изпепеляващо, ту благодатно и щедро. Аромат на хляб и на огнище. И на любов.
Дано да дойде оня, моя  вятър,
и облак с топъл дъжд да донесе –
ще ви изпратя песен по водата.
И хляб ще има в тези две ръце.
                                        / „Мараня над Добруджа”/
Гостоприемен, щедър и отворен е емоционалният свят на Нели Господинова. Който пристъпи в него – чувства се на топло, на сигурно и знае, че няма да бъде подведен. Тук има и обич, и отворена врата, и място за чуждата радост и болка. И всичко това, е събрано като едно огнище – протягаш ръка над въглените – и вече си сякаш у дома – с така нужното ни усещане за духовна приютеност. Усещане за хармония, равновесие и фина етичност топлят  душата на всеки, който попътува по редовете на тази поезия. И аз пътувах. И пак ще се върна тук. Където:
След време и моите внуци ще пишат:
Отиде си баба, умря.
Столетната круша самотно ще слуша
как с нея родът оцеля.
                               / „Корени”/  
Страниците на тази книга са като вратата на дом, в който никога не е загасвало огнището. Отворете ги и ще се стоплите.
                                                                                                           Галена Воротинцева

Популярни публикации / месечен рейтинг