неделя, 5 януари 2014 г.

Зарубежные победители конкурса КАБЛУКОВСКАЯ РАДУГА 2013 Россия, Тверская обл.

КАБЛУКОВСКАЯ РАДУГА 2013:


Номинация «Поэты зарубежья»

5 баллов - ГЛАВНАЯ НАГРАДА
4 балла   - 1 место
3 балла   - 2 место
2 балла  -  3 место

Вне конкурса - благодарность

1. Тенев Красимир (Болгария)-5,17
2. Белкин Аркадий (Канада)-5,09
3. Донева Юлияна (Болгария)-5,08

4. Комедвенска Николета (Болгария) 4,96
5. Киреев Йордан (Болгария) -  4,67
6-7. Ларкина Людмила (Австралия)………………4,50
6-7. Капралов Атанас (Болгария)…………….........4,50

8. Демирев Демир (Болгария)……………………...4,42
9-10. Каневски Петко (Болгария)………………......4,38
9-10. Шандурова Мария (Болгария)……………………………….4,38
11. Данева Иванка (Греция)……………………………………………………….4,29
12. Йорданова Милена (Болгария)………………………………………………..4,13
13. Илиев Петко (Болгария)……………………………………………………….4,04
14. Тодорова Аделина (Болгария)…………………………………………………...3,91
15. Богданова Генка (Болгария)…………………………………………………...3,82
16. Петрова Величка (Болгария)…………………………………………………..3,72
17. Дялков Николай (Болгария)…………………………………………………...3,50
18. Борисовая Тоня (Болгария)……………………………………………………3,42
19. Александров Нено (Болгария)………………………………………………...2,84
20. Румянцева Марина (Украина)…………………………………………………2,80
21. Димитрова Антонина (Болгария)……………………………………………..2,34
22. Стефанская Людмила (Эстония)……………………………………………...2,25


Вне конкурса
(недостаточный объём предоставленных работ)

23. Желязов Илия (Болгария) - умер 27 ноября 2013 г.
24. Маринов Иван (Болгария)
25. Вапцарова Майя (Болгария)
26. Петрова Росица (Болгария)
27. Иванов Светослав (Болгария)
28. Гергинова Цветелина (Болгария)
29. Арнаудов Димитър (Болгария)
30. Джесур Кадрие (Турция)
31. Лаура (Румыния)


С уважением,
Ольга Мальцева-Арзиани
+7-916-622-09-16 Москва, +7-915-723-14-34 Тверь (лето)

-----------------------------------------------------------------------------------
НА КАБЛУКОВСКУЮ РАДУГУ 2014 года просим вас отправлять свои работы САМОСТОЯТЕЛЬНО.
КАБЛУКОВСКАЯ РАДУГА 2014
http://www.stihi.ru/2013/01/20/2406


КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ 2014 г. „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ”



ПОЕТИЧЕН КОНКУРС 2014 г

СДРУЖЕНИЕ „ВИШНЕВ ЦВЯТ” –  КАЗАНЛЪК

организират
КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ 2014 г. „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ”

Регламент:

           Конкурсът е явен, на  тема „Белоцветните вишни”. Право на участие с едно непубликувано стихотворение имат всички автори от България и чужбина,  при  условие, че са навършили осемнадесет години и стихотворението да е на български език.
           Творбата, изпратена на e-mail:p.zviat2009@abv.bg, не по-късно от 27.03.2014 г., трябва да бъде придружена от следните данни за участника: имена, дата на раждане, адрес, телефон и e-mail за връзка.
            Стихотворенията ще бъдат оценявани от независимо тричленно жури, а резултатите ще бъдат обявени на 25 и 26 април 2014 г., по време на Празниците наЦъфналите вишни, Казанлък 2014 г. , когато наградите / парични и предметни/ ще бъдат връчени.
           Желателно eотличените автори да присъстват на поетичния празник, за който ще бъдат уведомени допълнително!

Повече информация можете да получите на посочения
e-mail адрес: p.zviat2009@abv.bgили на телефон0899425503

петък, 3 януари 2014 г.

Брачно ръкопляскане



Не зная колко дълго продължават браковете. Има дълги, има кратки, има и още по-кратки. Всъщност най-хубавото на всеки брак е началото. Тогава, когато в делвата на живота има много сладък мед, а хората са щастливи, доволни и умеят да се смеят.

Моят брак беше сравнително ранен – едва завършили училище, студенти в първи курс, вече бяхме бракувани. Животът на младоженците е прекрасен и всичко би било чудесно докрай, ако не слушахме постоянно упреците и подигравките на нашите неженени колеги в университета.
– Ти как се реши да встъпиш в брак? –
– Ама наистина ли вече си женен?... Ужас!
– И какво сега? Цял живот само с един мъж?

Затова със съпруга ми решихме малко да се посмеем и да дадем на всички наши неженени приятели един добър урок, който от своя страна да пресече опитите, брачното ни щастие да бъде съсипано.
Речено-сторено. Скроихме план и го приведохме в действие. Започнахме от най-върлите противници  на брака с покани за гости у дома.
Първият се отзова на още същия ден. Съпругът ми го прие в гостната – сериозен като женен мъж – а аз се скрих зад врата в пълна бойна готовност, но наострила уши. Разговорът беше малко общ, докато той не започна да пляска с ръце. Тогава според плана, аз внесох чинно в стаята леген с топла вода, коленичих, събух чорапите му и накиснах краката му във водата, под смаяния поглед на колегата. След известно време той отново плясна с ръце, а аз запъхтяна внесох едно подносче с изстудена биричка и мезе. На следващото пляскане, влетях в стаята, носейки кърпа и чехли, а колегата ме гледаше все така изумено. На четвъртото пляскане донесох нови бутилки с изстудена бира, на петото ново мезе и т.н.
Този номер изиграхме няколко пъти пред неговите и моите колеги като сменяхме само ролите си.
Да ви призная имаше моменти, когато сериозния вид на лицето ми беше върха на артистичните ми умения. Но общо взето беше ужасно приятно  да играем и двете роли.
Крепяха ме овациите на моите колежки, които получвах и явно, и тайно. Най-вече, когато съпругът ми внасяше подноса с кафе или пък ми носеше чехлите. Но най-хубавото беше, че щом се зашушукаше зад гърбовете ни, вече знаехме за какво иде реч.
Скоро никой не плюеше срещу факта, че сме бракувани, а за около година нашите неженени приятели смениха семейния си статус.

p.s. След време, говорейки си с една колега, получих следното откровение:
– Хубаво нещо е брачният живот! Аз случих с добър, умен и интелигентен мъж. Само когато започне да пляска с ръце, настават скандали...


 Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
 Нели Господинова © Всички права запазени

четвъртък, 2 януари 2014 г.

Дръж волана, все едно тенджерата за дръжките



Той си замина. 
Всъщност в момента си заминаваше с един малък сак и сто тридесет и шест хиляди евро в банковата ни сметка. Наследство, паднало му се от далечен прачичо без деца. Но последното не беше важно.
Всъщност беше, но само защото предопределяше следващата стъпка в живота ни - раздяла, а може би развод. 
Бях разстроена, да. Но се опитвах да го разбера. Оженихме се твърде млади и не беше видял от живота все още нищо. както и аз между впрочем. Не го спрях и не му поисках нищо. Парите нямат никаква стойност, когато обичаш, защото любовта е феята на щедростта.
Не крия, че този момент беше ужасно тежък за мен. Но го разбрах, не на раздяла, а малко след това. Празен апартамент, празно легло... празна душа. В такива празни дни, обаче, още по-силно се усещат и празните джобове. Е, имах някой лев, но скромно. Нищо общо с хиляди в банковата сметка.
Започнах да се чудя какво да правя с всички тези празни неща.
И затова реших да ги пълня малко по-малко: гардероба, живота, душата си...
Първо си купих палто - дълго до глезените, черно с мека кожена яка. Мисля,че ми стоеше добре. Мамка му, направо станах убиец.  
Ходих на фризьор  в кварталния фризьорски салон. А там клюките вървят бързо. Една възрастна дама, обаче съвсем любезно се труди върху главата ми два часа и ме превърна в модел на Лагерфелд. 
После с местните разведени дами прекарах две-три не особено празни вечери в гръцкия ресторант„Густоза”.
Естествено смених социалния си статус в мрежата на почти разведена, пардон сложно семейно положение. 
Обаче празното си е празно. 
И леглото, и къщата, и  живота и душата. 
Затова трябваше да запълня празнотите още по-убедително. Но колко трудно се постига това, когато те съпътства и празнотата на портмонето. Винаги съм знаела, че за любовта парите нямат никакво значение, но както се оказа сега, стигат ей тъй, поне страданието си да утешиш. Затова реших да се изправя смело пред страховете си - дръннах един телефон на вече бившия и си изпросих 800 кинта за шофьорски курс. Беше щедър. Какво са осемстотин кинта пред хилядите му евра. 
Шофирането, за съжаление,  бе най-големият ми кошмар още от детските ми години. Не, не... не реално, а само насън. Реално не можех да се возя в автомобил, заради неустойчивия си вестибуларен апарата. Но след десетия пореден сън зад волана и няколко катастрофи в тези реалии, криво-ляво научих къде са педалите на газта и спирачките. Нямах, обаче, очи да погледна шофьорското място, защото като пътник ми ставаше зле, още щом влезех в купето. Затова, когато реших да щофирам, направо се бях прежалила. Но както казва Уилям Голдмън „нас ни помнят с нещо дребно, нещо неприсъщо, сторено, когато сме прекрачили само за миг обичайната орбита живота си" . То пък един живот!
 Но аз прекрачих обичайната му орбита и седнах зад волана.
И така се започна всичко, защото стриктно изпълнявах нещата, които инструкторката ми задаваше.
„Закопчай колана! Натисни амбриажа, освободи скоростния лост, завърти ключа! Пак завърти ключа… Дръж волана все едно държиш тенджерата за дръжките в кухнята!”
За мое щастие все едно цял живот само това бях правила. Празно ли? Сякаш ми биха конска доза адреналин. Колата се движеше с 20 км в час, но за мен все едно летеше. За пръв път държах живота си здраво в ръце и той се движеше напред. И ми беше хубаво. И не ми стана зле. И кой идиот бе решил, че ролята на крайпътните дърветата е да се катастрофира в тях? 
Ами сега! С кого да споделя вълненията си, като моят любим съпруг си беше заминал! Срам не срам, обадих се, похвалих се с необичайните преживявания, все едно всичко си беше наред. Е, да но естествено не всичко беше наред.
Точно тогава отчаяно поисках да си купя кола. Но нямах пари. Нали бившия отнесе всички мангизи със себе си, а за любовта парите нямат значение.
Звъннах му пак, така и така викам, искам кола и няма да те тормозя повече. Не нова, втора ръка. Тука съм си харесала един Форд за три хиляди евро... Знам, че за любовта парите нямат значение, но да шофираш е нещо изключително. И той се съгласи. Ела, вика, да ти дам парите утре. 
Леле! Друго си е като хванеш кормилото здраво с двете си ръце.
Взех парите, купих колата – лъскава, хубава, зелен металик. 
Да, ама пак за него, за бившия мисля. За него, не за парите. Пари не ми трябват. И с кола и без кола животът ми пак си празен. Живот без него не е живот.
 Може би трябваше малко да се разкрася, за да му направя впечатление. Гледам се в огледалото, нямам бюст и дупето  ми пораснало. Допитах се тук и там и узнах, че спешно  са ми  нужни липосукция и нови цици, че тези моите били яйца на очи. И пак му звъннах по телефона. Така и така, цената е такава и такава. Какво да правя – празно ми е, трябва с нещо да си запълня живота, а ти си влюбен и… какво са парите пред щастието, което изпитваш в момента. Бъди щедър.  За моя изненада го убедих много лесно да инвестира в мен.
И да си кажа честно, взех да се чудя как съм живяла като скромна домакиня  толкова години.  
След месец ходене по клиники станах чисто ново гадже. Малко дупе, стегнат бюст. Трябваше някъде да покажа новите си придобивки. На улицата един хлапак на 25 веднага тръгна подире ми. Обаче скука са това младите мъже! Няма теми за разговор. 
И тогава ми хрумна да ида на една почивка я в Тунис, я на Малдивите. Обаче младежът естествено беден и не може да финансира такива начинания. Пък нали знам какво е да си на 25. Обаче се сетих само за един, който беше прилично интелигентен, прилично богат и на моя възраст.  Бившият.  Звъннах му, така и така, имам нужда от почивка, че нервите ми са опънати. Трябват ми още малко пари. 
Наконтих се, този път май малко повечко като отидох за парите. А той ме гледа с интерес, нищо, че съм вече бивша. Усмихвах се свенливо, няма да му развалям настоящия живот и да го карам да изневерява на любовта си. 
А и на почивката отивам сама. Той замрънка нещо, но както и да е, получих пари за Малдивите.
  Взе да става някак интересно, не мислиш ли? – питам го съвсем по женски. – Я, преди да тръгна да се забавляваме малко. Какво ще кажеш? Ще си намерим  някакво занимание. Може да идем на идем на дискотека, бар, казино? Какво ще кажеш?
Той се ухили доволно и двамата бум на игралната маса. Гледам го, как залага с размах и печели, нищо че му върви в любовта. Удвои залога, после утрои.
Трябва да празнуваме! Френско шампанско, черен хайвер. Излязохме на пазар да купим това-онова. И на пияна глава пак се върнахме в казиното. Е, рулетката е програмирана първо да даде, после да вземе всичко. За няколко часа проиграхме няколко бона, после още толкова. Но какво са парите пред любовта? 
Отказах се от почивката на Мадивите и му върнах парите. А той горд, не ги иска. Тези са за тебе - вика.Тръгвай.
И аз си тръгнах... Обаче като стигнах празния апартамент, станах пак точно толкова нещастна, колкото бях и преди. И разбрах, че тези празноти не могат да се запълнят по начина, по който бях започнала. Особено онази вляво....
И като почнаха насън пак кошмарите с шофирането. Наложи се да хвана здраво дръжките на волана.  А на сутринта ми щукна, че доста добре въртя кормилото на живота ту наляво, ту надясно.
Натъпках един малък сак с дрехи и хукнах да гоня Михаля. Тук-там, цъфнах пак на главата на бившия пак и викам:
„Искам си живота обратно! Каквото било-било, идвай си.”
„Да ама в банковата сметка е празна. Как ще живеем с теб без пукната пара?”
 „Какво са парите пред любовта ни! Нима не сме живели на две минимални заплати цял живот? Нима не ми доказа, че пред любовта парите нямат значение. Колко евра потроши по мен? Хиляди? Значи ме обичаш...” – викам му аз.
 А той се смее.
„Поне това горе да беше направила по-голямо!...”

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
 Нели Господинова © Всички права запазени



Популярни публикации / месечен рейтинг