Жената и големият град в новата поетична книга на Нели Господинова „Следобед, някъде към пет“

Втората самостоятелна поетична книга на Нели Господинова вече е литературен факт. Тя е част от националния проект „Мечта за книга“ и е дело на фондация „Български издател“.  Стихосбирката съдържа над сто великолепни творби, носещи пъстрата палитра от цветове и емоции, част от лицето на големия град и света на съвременната жена в него. Стиховете са различни като неравноделния пулс на неговото пъстро сърце и това на лирическата героиня, живееща в урбанистичното пространство.

Стихотворенията са писани през последните десет години от живота на поетесата и говорят за радостите, болките, мечтите и стремежите на днешната майка и любима, едно от лицата на нашата столица, която обича, страда, бори се, бунтува се, радва се на красотата около себе си, ала умее да общува  както с природата,  така и с другите лица на града, и със себе си.

Светът на лирическата героиня е изграден от приятелства, любов, раздяла, надежда, сълзи и усмивки. Тя е любопитна и с удивление разговаря с жената с птиците, с малкото просяче, с бездомното куче, с градското утро или привечер, с младостта и старостта, които я заобикалят. Опитва се да говори на различните езици, на които говори градът около нея, за да разбере тайните му и да сподели  с него своите.

Универсалните проблеми за живота и смъртта, за надеждата и отчаянието, за пътуването към себе си и важните неща в живота са част от света на жената в съвременния свят и логично са намерили своето място  в поетичната книга.

„Следобед, някъде към пет“ сърцето на града пулсира бурно, птиците и хората се радват на откраднатите мигове топлина и се потапят в красотата на делника, преди да го е прегърнала вечерта. Тогава спомените за морето и лятото изместват проблемите и връщат усмивките в душата на героинята. Тя се чувства свободна, млада и влюбена – жива, красива и вдъхновена, част от реалността на града и соления спомен за лятото едновременно.

Следобед, някъде към пет,

на сол ухае край морето.

Ала това е и времето, в което грозното лице на същия този град се изправя пред нея – бездушен към болката на самотните, слабите, невинно страдащите. И лирическата героиня не може да не сподели чуждата болка, да не се докосне до мъката на това, което е около нея. Защото сърцето ѝ е част от многоцветното пулсиращо сърце на големия град – красив, вълнуващ, но и безкрайно жесток, дори  към децата.

Само Палечка скита от маса на маса:

„Ще си купиш ли нещо от мен? –

Чака отговор. Ала с най-гневна гримаса

я пропъжда бездушният ден.

/„Усмивка за левче“/

Поетичният език в книгата е изящен, с интересни находки. Авторката владее чудесно поетичната техника. В творбите могат да се открият както прекрасни поетични образи, представени чрез оригинални метафори, така и ефектни персонификации –“Тревата ще ви проговори“.

Философското също е застъпено в част от стиховете. Мъдростта е ясно изказана, до нея лирическата героиня е достигнала по пътя на болката, страданието, себепознанието. Животът я е научил на това чрез уроците, през които тя е преминала успешно. „Падни. Стани. И пак тръгни.//И пак сгреши, но не унивай.//От грешките си порасни.// Напред върви светът. Не спирай.“/***/

Любовта заема значима част в творбите. Жената е изпитала и сладостта на това велико чувство, и горчилката на раздялата. Помъдряла, сега се учи да обича отново и да се радва на малките неща в живота, които всъщност се оказват изключително важни – сутрешното кафе с любимия, разходката в парка, следобедната среща в пет. Обичта създава паралелен свят, антипод на грозния и студен чрез споделената нежност и намереното приятелство – /„Неделята“/.

Едно усмихнато стихотворение е „Любов от пръв поглед“ . То разказва историята за случайността, в която човек и животно намират слънцето на приятелството и успяват да започнат да говорят на един език. Резултатът е спасението от самотата за човека и осмислянето на живота му чрез обичане от друго живо същество. „Любов от пръв поглед.// Ах, този хлапак! //Най-после на мен да се случи“.

Домът за героинята е мястото, в което събира света цял и цветен, спасявайки го от студа на равнодушието, топлейки го с огъня на обичта. Неслучайно домът, любимият и детето са едни от най-важните неща за нея.

Едничък дом – домът ни за завръщане,

намиране, прегръщане във мрака.

Синът ми, кучето ти и картината...

Понякога за цял живот ни чакат.

/“Не като в приказка“/

В творбата „Вярвам още!“ е вплетен оптимизмът на жената, която въпреки болката и преживените трудности е успяла да съхрани стремежа си към красота и любов, защото без тях животът ѝ би бил празен, въпреки изобилието от емоции и хора в големия град.

И като знак под светлата луна,

и морски бриз във летните ни нощи,

дълбоко вдишам с тебе любовта,

преди да ѝ призная:

„Вярвам още!”…

Темата за твореца, който успява да победи физическата смърт чрез творбите също е застъпена в книгата. Поставен е акцент върху силата и способността на изкуството да се създава красота, да се улавя магията и пъстротата на света чрез четката на художника и така претворявайки света отвън, всъщност творецът изобразява и своята душа, вплетена в картините. Затова, когато дойде следобедът, някъде към пет и хората застанат пред неговите произведения, разговаряйки с красотата в тях, всъщност ще разговарят  и с него.

Художникът рисуваше с душа

последната си истинска картина.

Ръката му наистина умря,

но той остана тук...

/ „Ръката на художника умря“/

Изтъкани от красота, слънце и сълзи; носещи в себе си светлина и урагани; ухаещи на щастие и болка, пъстри като дъгата след дъжд, ухаещи на пролет и бъдеще, лято и зима – образите на съвременната жена и големия град са като сплетени пулсове на различни, ала в същото време близки светове. Те носят в себе си и живота, и смъртта, любовта и раздялата. Вечни като времето и изкуството, от което са  неизменна част. Магични и реални, всеки ден край нас в своята обикновеност и изключителност, те са прекрасни, особено „Следобед, някъде към пет“.

©Ина Крейн

Романът „Танцуващи истини“ на Рая Вид – реалистична картина на днешния объркан свят

Първият роман на Рая Вид ме грабна като лятна вихрушка, разтърсвайки ме без предупреждение. Смесицата от болка, обич, сила и слабост, вярност и изневяра ме накараха да се замисля за толкова много неща, че химикалът сам започна да прави отметки по страниците. Когато приключих с четенето, бях повече от сигурна, че ще напиша своите впечатления, за да поканя и други читатели да пътуват във времето и пространството, реалното и иреалното на крилете на тази удивителна творба.

Една страдаща майка търси истината за нелепата и трагична смърт на своята единствена дъщеря. С ясното съзнание, че тази битка никак няма да бъде лека, героинята тръгва по трънливия път на тайните, за да ги разкрие и разбере истината, която сама осъзнава, че може да бъде страшна. В това свое търсене тя се сблъсква с миналото и бъдещето, с явления, които са повече от страшни, с предателства, страх и космични същества. Нищо обаче не разколебава майчината обич. В това е нейната сила, дори когато е слаба и сама за миг се съмнява в собствените си сили.

Героите са хората около нас, събитията са такива, каквито се случват с нас, с наши близки, приятели, роднини. Родната действителност често е смазваща, отчайваща, обезверяваща. Единственото, което може да ѝ се противопостави, е истинската любов, верността, приятелството.

Смърт и живот след нея в странни форми, злата магия на приказното, силата на родовото, митологичното и космичното се преплитат и преливат в романа. Проблемите за необходимото възмездие, за пътуването на душата птица през времето, за магичната сила на камбаните и техния звън, за размяната на местата между мъртви тялом, но живи духом и обратно, държат читателя в напрежение до последната страница.

На пръв поглед творбата няма щастлив край. Ала съдържа в себе си скрит оптимизъм – в непрекъснатия кръговрат на камбанния звън, в константността на майчината обич и силата на доброто, което се появява в лицето на възмездието, макар и късно, в надеждата, че смъртта всъщност не е точно смърт, а временна раздяла и че има шанс за завръщане.

Рая Вид

Стилът на авторката е много красив като изказ. В книгата могат да се открият изящни пейзажни картини, великолепни кратки диалози, запомнящи се олицетворения.

Не бива да пропускам и това, че сюжетът е увлекателен, а героите са много различни, в никакъв случай идеални, а земни и реални. Книгата се чете на един дъх, а всяка следваща глава е кат студен душ или удар в сърцето.

Струва си да се пропътува трудното пътешествие в дебрите на човешката душа, да се сблъска читателят с доброто и злото, да направи своя избор, както го правят героите и както го е направила авторката. Изисква се много сила, за да напишеш такъв текст и да разкажеш такава история.

Романът е танц на истината – ту нежен, ту бурен, то тъжен, то гневен, но много вълнуващ и завладяващ.

Успех на творбата и авторката Рая Вид! Искрено се надявам това да бъде първият от поредица романи, които ще създаде, за да припомня на всеки, разгърнал страниците, че животът е борба, която се води до смъртта и след това.

от Ина Крейн 

ЕДНА ИСТИНСКА ПРИКАЗКА ОТ ХХІ ВЕК

Кой казва, че приказките са се случвали в стари времена и в днешното ни полудяло съвремие няма място за тях?

Както сподели авторката, историята е писана по действителен случай и героите съвсем не са плод на художествена измислица. Естествено е, че нещата са поукрасени с авторово въображение, както е редно при една недокументална литературна творба.

Когато зачетох новелата „Един успял мъж“, в която се разказва за любовта между двама души израснали в различни среди и с различни религиозни убеждения, бях не малко скептична за развоя на събитията. Но повествованието мигом ме грабна и със затаен дъх очаквах развитието на историята.

На пръв поглед – любовна история – банална и неказваща ни нищо ново. Но с навлизането в действието Павлина Григорова майсторски е успяла да изгради образите на героите си и да проследи с голям психологизъм техните взаимоотношения. И от невъзможна любовта им се превръща в приказка от хиляда и една нощи, умножена по няколко пъти.

Ако мога да направя някакво сравнение с досега известните ми произведения на изкуството, то е с филма „Хубава жена“, но в случая героите са съвсем реални хора. Зад образа на Тамир стои Мазин Камрул бин Хасан, а зад този на Малена – българката Иванела. При контактите ми с Павлина разбрах, че за да предаде по достоверен начин събитията в новелата, тя до запетайка е проучила отношенията, традициите и начина на бит в богатите арабски фамилии.

Павлина Григорова

Ще се спра малко върху образите на главните герои – шейх Тамир Абдул али Хасан и г-жа Самота, както я нарича в началото той – Малена Петрова. Това са двама талантливи, в областта, в която са завършили образованието си, души, всеки един от тях с кариера и развитие. Разликата обаче е там, че той се ражда със сребърна лъжичка в устата, защото е от семейство на богаташ, а Малена Петрова е средно статистическа българска жена, рано овдовяла, грижеща се за две невръстни дъщери и на прага на оцеляването. Въпреки страха и недоверието по отношение на връзката ѝ с арабин, тя постепенно разтваря душата и сърцето си за него и чувствата му. Въпреки че са хора с различни убеждения и всеки от тях съблюдава каноните на собствената си религия, те не стигат до сблъсък на вероизповеданията, защото вярата им не клони към религиозен фанатизъм. По стечение на обстоятелствата те просто са предопределени коя религия да изповядват още като деца, без някой да ги пита дали го искат.

Няма да ви разказвам повече от историята на Павлина. Тя го е направила блестящо в книгата си и оставям на вас, след като я прочетете да направите изводите си и заключенията си.

Но „Зад всеки успял мъж стои една силна жена“ е казал Наполеон. Аз ще добавя: мъжът е този, който  или тегли жената на буксир след себе си или я потъпква в блатото. Въпрос на късмет донякъде и изцяло на избор.

Представянето на книгата е на 27. 04.2016 г. в Галерия книжарница София-Прес.

от Румяна Пелова©

За болката и човещината в „Сеизмичен роман” на Цветелина Александрова

В сивотата на втръсващото от повторяемост ежедневие какво може да ни спре така земетръсно както болката?! Болката... Собствената, чуждата, човешката (ако все още сме способни на съпричастност)... Това ни предлага "Сеизмичен роман" на Цвети.

Принуден от обстоятелствата, самообрекъл се на съдбата си, човек върви по малката своя пътечка, към своята малка цел – оцеляване. Усещате ли как, вглъбени в собствения си малък свят, потопени в сферата на собствените си грижи, ставаме подвластни на безразличието и ... обсебени от него, не забелязваме другите човешки същества, които ни заобикалят?! И, колкото и парадоксално да звучи, само Болката може да ни раздруса като земетръс, да ни стресне, да отвори очите ни, да ни изтръгне от вцепенението, от безразличието, от... овчедушието. Болката става мерило на духовните ни ценности, на човешкото у всеки от нас и то не в посока на силата, с която я понасяме, а в посока на съпричастността с чуждата болка, въпреки своята. Тя - болката, размисля, оценява, претегля личността на безкомпромисната везна на човешкото. И именно това откриваме в романа на Цветелина Александрова.

Персонажите са реални, взети от живия живот, от обикновеното човешко ежедневие, неподправени, с техните болки и проблеми, дори със собствения им изказ. Различни по възраст, образование, социален, статус, етнос, дори националност. Сближава ги болката...

Името на героинята вероятно не е избрано просто, защото се харесва на авторката. Дали е спомен от нечий пример, достоен за подражание, мога само да гадая... Александър/а – защитник на хората, т. е. човечен, човеколюбив. Александра присъства не само и не толкова със своята болка, колкото с отношението си към другите – деца, семейство, съседите й по легло в болничната стая..., с грижата й за тях. Човещината дава сила на привързаната за болничното легло млада жена да преодолее болката, за да помогне на другите. Нещо, което така липсва в живота ни.

Далеч съм от мисълта, че романът е апотеоз на човеколюбие. Не, той е самата реалност и по-скоро може да прозвучи като напомняне...

Творбата впечатлява с перфектен изказ, с множество метафори и сравнения, в които откриваме и една тънка самоирония, разведряваща тягостната болничната атмосфера.

Пожелавам успех на романа с убеждението, че е заявка за трайно присъствие в литературата!

© Соня Александрова

Станимир Димитров за новата си книга "След смъртта на Франсоа"

След смъртта на Франсоа - Станимир Димитров

„След смъртта на Франсоа” от Станимир Димитров излезе от печат на 01 ноември 2012 г. чрез издателство „Сиела”. Книгата е компилация от поетични текстове и проза, имащи особена емоционално-смислова връзка помежду си. Книга за човешкото право на самоопределяне, за извоюваната свобода на индивида да твори сам себе си и света около себе си. Било е време, когато поезията се е възвеличавала във философски трактати, когато трубадурите са пеели в нейна възхвала. Било е! Е, сега пък е дошло времето, когато на притисната в ъгъла поезия и се налага сама да защити себе си. 

Отговорен редактор на изданието е Красимир Гетов – Главен редактор "Съвременна българска литература" в издателство „Сиела”. 

Книгата може да бъде закупена от интернет книжарница www.mobilis.bg, www.siela.com, от книжарница СИЕЛА Книгомания в Mall of Sofia, бул.”Александър Стамболийски ” № 101, City Center Sofia, бул.”Арсеналски” № 2, The Mall,Public, бул.”Цариградско шосе” № 115, Летище София- Терминал 2, Книжарница Сиела- СУ „Св.Климент Охридски”, Public, бул.”Сливница” № 24, Варна, Фестивален и конгресен център Варна бул.”Сливница” № 2, Mall Plovdiv, ул.”Перущица” № 8, Park Mall, бул.”Н.Петков” № 52,Стара Загора, Mall Rousse, бул.”Липник”№ 121 Д, книжарници от верига „Хеликон”, както и от повечето по-малки книжарници в страната. Цена: 10.00 лева. 

Официалната премиера на книгата „След смъртта на Франсоа” ще се състои на 15 ноември 2012 г. в град София, книжарница „Сиела”, подлеза на Софийски университет от 18,30 часа. Организатор на събитието е издателство „Сиела”, съвместно с литературни портали „Литературни бесилки” и „Бунтарите”.

Чуйте интервю по радио Хоризонт относно книгата.

"ВТОРНИКЪТ Е ЗЕЛЕН" дебютната авторска книга на Живка Иванова

Книгата е с неголям обем и особена композиция. Пет разказа са разположени по нейното протежение, като всеки от тях "води" група стихотворения, оформяйки ги в своеобразни цикли. Така тя се оказва едноврмененно стихосбирка и сборник с разкази, но някак си органически преплетени едно в друго.

Това, което действително впечатлява в текстовете – особено поетичните – е невероятната свежест на възприятията и окото на живописец, което авторката притежава. Цветове, много цветове бликат от работите на Живка Иванова, сякаш за да развеселят и уравновесят често безрадостните прозрения за битието. Наистина се иска поглед на импресионист, за да видиш женските гърди като "гълъби с розови човки" /"Влюбена"/, или да изобразиш в цветове суицидното /"Палитра"/. Ала този колорит, стигащ до онези граници, отвъд които може да бъде провидян като болезненост /"Вторникът е зелен"/, не е търсен просто като ефект, не е самоцелен. Усеща се, че той идва непринуден като дишане в текстовете на авторката, които, без изключение, са "подплатени" винаги и с една топла човешка тоналност.

 И макар Живка Иванова да е изкушен преводач на английски /понякога и руски/ художествени текстове, макар на много места да откриваме известно влияние – най-вече в словореда и англо-саксонският вкус към емпирико-ситуационното – бих казал, че тя си остава здраво вписана в националната /или изобщо славянската/ хуманистична парадигма.

КРЪСТЬО РАЛЕНКОВ

Книгата е 80 страници и се разпространява от книжарници "Хеликон" на цена 8 лв. 

Очаквайте най-новия български "Виртуален роман"

Читателите скоро ще държат в ръка най-новия български "Виртуален роман". Той излиза от печат на 14.11.2011г.  

Дебютна книга на авторка mia2442 и издателство "Колибри". 

Романът е 192 страници, с меки корици.

Негов редактор е Росица Ташева. 

Художник на корицата: Стефан Касъров

Както вече стана ясно mia2442 не е истинското име на авторката, а нейният "nick name" - псевдоним. "Понякога в Интернет няма реални имена, макар че зад тях стоят реални хора", споделя самата mia.

Главната героиня има от няколко месеца Интернет у дома и това тотално променя живота й. Изглежда, че "всичко, което една средностатистическа българка не получава в реалността, може да получи в нета"

Книгата наподобява таен виртуален дневник. Но в нея няма посочени точни дати, години или дни. Това не е епистоларна проза - читателят няма да срещне дословни мейли и конкретен чат. В 22 глави са описани взаимоотношения и преживявания покрай една, популярна в цял свят игра - таблата. Взаимоотношения, породени от реализирани или планирани виртуални събития..

Главната движеща сила във виртуалния свят, са  илюзиите и следствията от тях. За съжаление, тези илюзии са не по-малко опасни и страшни. Натрапчивото желание да влезеш в световната мрежа и болезнената неспособност да излезеш навреме, а после трудният път на себеоткриването, осмислянето на живота, през погледа на смъртта и болезненото връщане към Аз-а. Все симтоми на едно ново болестно състояние - Интернет-зависимостта. 

Всъщност най-ценното в тази книга е интелигентният начин на преодоляването на тази зависимост. Някога, бащата на микробиологията Робърт Кох заразил себе си с бактериите на холерата, за да намери лекарство срещу нея. Историите, които читателят ще намери в романа имат богат информационен характер за Интернет-комуникацията, за сложната човешка психика, за капаните на виртуалните и реалните взаимоотношения между хората, за пристрастяването и абстиненцията след него. 

Естествено темата за секса не е подмината. Тя е главната движеща сила в сюжетната линия на "Виртуалния роман".
"Това е една история, която ме промени." споделя mia2442.

Лекият, забавен стил, пропит с чувство на самоирония и лека тъга, прави тази книга едно приятно и увлекателно четиво.

Нека не забравяме, че за много българи, днес "Виртуалният роман" e ежедневие, а историята, описана тук, е изключително актуална, независимо от динамиката и техническите новости в комуникацията по Интернет.

Книгата завършва с "Приложение-списък на лечебни книги, за всички, които са пристрастени към компютър, алкохол, цигари, дрога, хазарт; за всички, които са самотни, нещастни, фрустрирани и депримирани, които са разведени, които са семейни, кoито са изгубили пътя или себе си, които живеят в България или другаде, които са  хора от 21 век..."

Кои са те? Как? и Защо? 

Можете да разберете само ако прочетете.

Премиерата на книгата е на 23 ноември 2011 г. от 18:00 - 21:00 часа  Таймлескафе. Нека й пожелаем успех!

                                                                                                                              от Нели Господинова

Нели Господинова за своята "Глътка живот"...

Животът в своите превратности ни поднася какво ли не. Понякога радости, понякога горчиви изненади. В един прекрасен ден установяваме, че сме го изживели някак си. Това ли сме искали? Дилемата е сложна, но пътят е един. Най-силната и най-продължителната връзка за изминалото време е била връзката ни със самите нас. Дали е била вярна посоката и дали сме успели в това, което сме? Събуждам се с хиляди въпроси... След много безсмислени полети, пътят е назад, към себе си. Към дълбоките ни корени. А животът! Толкова е красив, когато отпиваш по-малко и на глътки. А най-прекрасната от тях е любовта...

 Приятно четене!

Електронната книга можете да изтеглите тук.

Хартиената да закупите онлайн тук.

"Български книжици" е книжарничката Под опашката на коня, която продава книжката.

Повече за книгата можете да прочетете тук

"Съдба е!" - новата книга на Красимир Тенев - Майстора. Идеи, поднесени в рими!

"Съдба е!" е новата електронна книга на Краси Тенев-Майстора, победител в раздела за Поезия на  Първия летен фейсбук конкурс "По стъпките на лятото"-2010, организиран от "Фондация Буквите". 

Краси Тенев често пише за превратностите в съдбата на хората. В стиховете му тънко се преплитат религия и съвремие. 

На страниците на книгата му ще намерите житейски истории и притчи, пресътворени в рими, любовна лирика, социална и хумористична поезия, дори детски стихове. Ще се докоснете до красивия поетичен свят на един различен лирически герой.

"Истината е това, в което вярваме", казва самият Краси Тенев. Тя живее в спора, в любовта, в религията, във философията. "Не всичко е предопределено. Има неща, които зависят от нас. Може би границите на предопределеността са подвижни, както всичко останало в тоя свят. Защо не? Динамиката е повсеместна."

Повече за книгата можете да прочетете тук!
Електронната книга можете да прегледате тук !