сряда, 30 април 2014 г.

Когато си бежанец от Сирия „Чувствам се като отхапала сладко-горчив бонбон.”



Надин Исам Алшаки е родена на 11.05.1994 г в София. Майка ѝ е родом от Добрич, баща ѝ е сириец. Завършва девети клас в ливанското училище в София. Продължава образованието си в Дамаск, Сирия. Приета е английска филология в Дамаския университет, но войната променя плановете и съдбата ѝ. В момента живее в Ливан и учи  в американския университет Ливан-Нотр Дам(NDU) в Бейрут. Владее български, арабски, английски и френски език. Мечтае за един по-добър свят! 

Как ще се чувствате, ако някой Ви налага как да живеете?


Не всеки знае какво е да се откъснеш от родния дом... Човек трябва да го преживее, за да го осъзнае. Това не означава, че ви го пожелавам.
Напускането на една страна в резултат на външни фактори, които те принуждават да сториш това, е просто една суха констатация. По-мощно и разтърсващо от тези непредвидени обстоятелства е да бъдеш принуден да напуснеш Родината, която обичаш и към която изпитваш чувството за принадлежност.
Няколко дни преди да се реши окончателно дали ще останем в Сирия, се надявах да не се окаже така, че нямам друг избор освен този да напусна. От една страна обичам да избирам между дадени варианти, от друга – дълбоко в себе си се срамувах, че се ,,предавам”, че си ,,прибирам багажа” и потеглям. Дадох думата си на някои близки, че в извънредни ситуации могат да намерят при мен „подслон”.
От мен не зависеше кога и накъде ще тръгнем. А дали въобще искам да тръгна – това изобщо не подлежеше на обсъждане.
Дестинацията се оказа Ливан – най-близката в културно отношение до Сирия страна, страна, която моето семейство можеше да си позволи финансово.
От мен се искаше, независимо къде се намирам, да продължа образованието си. Последното нещо обаче, за което можех да мисля, е дали баща ми може да осигури мечтаното обучение, за което съм копняла. От тази гледна точка Ливан се оказа за мен ,,моят подслон”. Но ако ме питате как се чувствам… Като отхапала сладко-горчив бонбон.
Уча втори семестър международни отношения и дипломация в американски университет. За мен университетът е просветление, моят Ренесанс! 
Хората гледат на мен обаче като на чиста сирийка, въпреки че знаят, че съм от смесен брак. Това ме прави предпазлива. Представата на сирийците за Ливан като част от Великата Сирия е от години наред. Досещате се какви негативни чувства подклажда тази представа у ливанците. Случващото се в Сирия допълнително засилва отрицателното влияние в Ливан – огромен брой бежанци, заливащи ливанската територия, разклащане на политическата и социална стабилност. Понасяла съм директни нападки, че Сирия е виновна за липсата на хляб, за високите цени, за атентатите...
Статията е публикувана във в-к "Глас",
гр. Добрич;
Смятам за мое задължение да се отнасям към тези събития обективно, независимо от чувствата ми към Сирия и да се присъединя към онези политици, които мислят доброто на Сирия. Дори само като студент, който учи политика, се стремя да осъществявам ,,дипломатически отношения” с ливанците. Чувствам се като пратеник на ООН – изпратена с мисия в друга държава! 
Много политици нарекоха войната в Сирия ,,мисия невъзможна”. Следя новините и съм напълно съгласна, че първите стъпки в разрешаването на конфликта са прекратяване на въоръжаването на опозицията и хуманитарна помощ за населението.
Безспорно много са намесените страни.
Ако можеше моето послание да достигне до политиците, то щях да ги накарам да се поставят на мястото на сирийците и да се попитат дали биха искали някой чужд да им налага как да живеят?! 

©Надин Исам Алшаки Всички права запазени






петък, 18 април 2014 г.

Почина Габриел Гарсия Маркес

На 87 години в Мексико почина Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, колумбийски писател, журналист, издател и общественик. Той е по-известен в цяла Латинска Америка като Габо. Габриел Гарсия Маркес е носител на Нобеловата награда за литература за 1982 г. Най-известните му произведения са "Сто години самота"; "Есента на патриарха" и "Любов по време на холера", но творчеството му се простира от журналистиката до фантастичните романи, обединени от идеите на магическия реализъм.
„Човек умира не когато трябва, а когато може" казваше Маркес. "Не вярвам в Бог, но се боя от него", твърдеше той  и се шегуваше, че "Ако Господ не си беше почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света".
 Известни цитати:
1. "За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят."
2. "Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце."
3. "Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти."
4. "Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило."
5. "Обичам те не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб."
6. "Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава това, никога няма да те разплаче."
7. "Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората."
8. "Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си."
9. "Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой."
10 "Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея."
11. "Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него."
12. "Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти."
13. "Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш."
14. "Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата."
15. "Mъдростта идва, когато вече не служи за нищо."

събота, 5 април 2014 г.

Хапче за правопис: ПУНКТУАЦИЯ ПРИ ЦИТИРАНЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕ


Относно последните промени свързани с  пунктуацията при цитиране
В новия речник (127.3.4.;127.3.5.) са дадени следните правила за пунктуация, при цитиране на изречение, включено в края на авторовото изречение.
 Ако двете изречения завършват с един и същ препинателен знак се пише един знак след затварящите кавички. Между кавичките и знака няма отстояние.
 Иван прочете надписа: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.
 Тя попита ли те: „Би ли ми помогнал?
 Той така се ужаси, когато я чу да вика: „Помощ!
Ако завършват с различни препинателни знаци се пишат и двата знака – пред и след кавичките.
Колко си прекрасна, когато ми шептиш: „Обичам те…!
И той завърши с думите, които баща му винаги казваше: „Браво! Прекрасни сте!.


сряда, 2 април 2014 г.

РОМАН, РАЗПРОДАДЕН "НА ЗЕЛЕНО" Фантастичните български идеи


Научно-фантастичният роман „Водата пише” от Симеон Христов беше продаден "на зелено" в социалната мрежа Фейсбук. Откликнаха стотици читатели, настоящи и бъдещи приятели на автора. Те дариха на писателя, който има написани, но все още неиздадени, единадесет романа, скромната сума от 11 лева, за да може една от книгите му да види бял свят. Ето какво написа той на 11.02.2014 година на стената си:
„След като се продават апартаменти на зелено, защо и аз да не Ви продам моя книга на зелено? Не виждам друг начин на финансиране. Ако всеки от тези 210 приятели долу, ми изпрати по 11лв - след... приблизително – два-три месеца, ще получи книгата ми. В сумата влизат и пощенските разходи, за да му я пратя. Е, хората от чужбина, ще дадат малко повече, заради пощата.
Нормално е да попитате какво получавате в замяна? Ще го обсъдим заедно. Мога да пусна роман - фантастика, може и криминален, може и пак разкази, може и стихосбирка. Но ви гарантирам, че няма да Ви разочаровам. Каквото и да изберем.
В случая не може да става дума за пирамида, защото съм силно заинтересуван да се издам и всеки ще си получи книжката. Защо да не си направите подарък за Велик ден? Става дума за две кутии цигари!
„Подкрепете българското”!”

И така, след като идеята беше подкрепена на думи от много повече от 134 души, както първоначално беше изчислил Симеон, книгата е вече редактирана, отпечатана и разпратена на стотиците, скромни спонсори. „Капка по капка – вир става”. Откликнали са 120 човека с финансиране, а около 50 от тях са дали своята заявка да получат романа, след като се приберат от чужбина.  За неверниците няма да говорим в този светъл ден. Макар че през последните три месеца на усилен труд, авторът се е сблъсквал и с такива.
Романът излиза в малък тираж от 200 книжки, с идея, ако се хареса на читателите и има поръчки, да се направи допечатка.
Едва ли с този тираж, книгата ще блесне на българския литературен хоризонт – все пак 200 броя книги са ограничен брой от 200 души читатели. Факт е, обаче, че в условията на криза и недоимък българинът е ужасно изобретателен и находчив, качество, което досега се приписваше като несвойствено за бг авторите.
 Пиша тези думи с ясното съзнание, че идеята, с която е реализиран този роман, ще остане една от най-оригиналните и находчивите в българското книгоиздаване, и с приятното усещане за неделимостта на авторите от своята читателска аудитория. Тук максимата "Има книга, ако има читатели" е леко перифразирана - "Щом има читатели – има и книга".
 Сюжетът на романа е също доста изненадващ, съвсем в духа на идеите „подкрепете българското”. След като родното правителство не може да се споразумее за строителството на атомната електроцентрала в Белене, с реактора е построен звездолетът „Тракиец”, който поставя началото на Българския звезден флот /БЗФ/. Българите изследват пространството около мъглявината „Конска глава”. В ежедневната им битка с космоса и чуждите цивилизации, след сложните и опасни разузнавателни мисии, за които трябва да поемат отговорности, все пак им остава и малко време за приятелство, човещина и любов. Именно тези национални особености стоят в основата на всички успешни мисии  там, където намират своята смърт високоразвити чужди цивилизации. 
Посланието, което авторът изпраща е недвусмислено. Никога не забравяйте кои сте и откъде сте, независимо в коя част на света или космоса се намирате.
Научно-фантастичният роман "Водата пише" е дело на русенското издателство: Gaiana book&art studio”. 120 страници, меки корици.  Редактор: Нели Господинова; Корица: Явор  Цанев; 2014 година. 
Авторът Симеон Христов има издаден сборник с фантастични разкази "Тежки призраци" през 2013г. - Фондация "Буквите", благодарение на българи, живеещи в САЩ. 
  

Популярни публикации / месечен рейтинг