четвъртък, 20 август 2015 г.

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ“




СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА 
ОБЯВЯВА 
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ“ 

Условия за участие 
1. Срок за подаване на текстовете: до 15 септември 2015 г. 
2. Няма възрастови ограничения за авторите. 
3. Текстовете да са непубликувани. 
4. Не се допускат за участие преводи или адаптации. 
5. Обем – до 5 стандартни (30х60) страници в Times New Roman, размер на шрифта 12. 
6. Конкурсът е анонимен. 
7. Всеки автор може да участва само с един текст. 

Какво да изпратите 

Текстовете се изпращат по електронен път или на хартиен носител. 
А. По електронен път – на kil2009@abv.bg изпратете като отделни прикачени файлове: 
1. Файл с името на автора, пълен пощенски адрес, телефон, имейл адрес, заглавие на разказа, с който участвате. 
2. Кратка биография на автора – до 100 думи. 
3. Конкурсен разказ във WORD или PDF формат. В заглавието на файла да не присъства името на автора. 

Б. На хартиен носител – по пощата на адрес: 9000, гр. Варна, ул. „Крали Марко“ 11, Дом на писателя, за Националния литературен конкурс „Атанас Липчев“ 
1.В отделен малък плик се поставят: а) страницата с имената, пощенския адрес, телефона, имейл адреса на автора, заглавието на разказа, с който се участва; б) страницата с биографската справка на автора (до 100 думи). 
2. Запечатаният плик с данните се поставя заедно с конкурсния разказ в голям плик и се изпраща на посочения адрес. 
Творбите се изпращат не по-късно от посочения в обявата срок . 
Ако материалите не отговарят на някое от изискванията, няма да бъдат представени за журиране. 

Номинации 
Творбите ще бъдат оценявани (от 0 до 6 точки) от тричленно жури, което ще остане анонимно до приключване на конкурса. Компютър ще извърши финалното изчисление. Номинираните автори ще бъдат уведомени в края на м. септември. 
Официално награждаване – през първата седмица на м. октомври. 
1-ва награда – 250 лв, плакет, публикация във вестник „КИЛ“; 
2-ра награда – 150 лв, плакет, публикация във вестник „КИЛ“; 
3-та награда – 100 лв, плакет, публикация във вестник „КИЛ“ 

За справки: тел. 052/ 639 374 или kil2009@abv.bg 
В хода на конкурса не се дава информация за резултатите.


неделя, 16 август 2015 г.

Как да насърчим децата да четат



Децата, които могат да четат, но не го правят…

Колкото повече децата четат, толкова по-добре се справят в училище и толкова повече удоволствие изпитват от четенето.
За съжаление, обратното също е истина: Децата, които четат много малко, обикновено имат проблеми с ученето, а ако четенето се превръща в борба, те го отбягват винаги, когато е възможно.

Има ли нещо, което можем да направим, за да насърчим децата си да четат?



Тръгваме по обратния път. 
Търсим причините, заради които децата не четат.

Ето какво казват те:

Скучно е.  Предпочитам да играя на компютъра или да гледам филмчета.
Нямам време – Имам много за учене. Предпочитам да играя.
Прекалено е трудно. Има думи, които не разбирам. И въобще не винаги разбирам какво е написано.
Не е важно. Има по-важни неща за мен.
Не е забавно. По-забавно е да гледам клипчета и да чатя.


Какво няма да помогне



„Четене на конско“. Избягвайте лекции за стойността и важността на четенето, както и принудата.  
Подкупването. Въпреки, че няма нищо лошо в това да възнаграждавате усилията на детето да чете, не искате то да очаква награда след всяка прочетена книга.
Осъждането на работата на детето. Работата за училище  е едно, а четенето за удоволствие – друго.
Критикуването на избора на детето. Да четеш почти всичко е по-добре от това да не четеш нищо. Въпреки, че може да чувствате, че детето ви избира книги, които са прекалено лесни или които се отнасят към темите твърде несериозно, крийте разочарованието си. Четенето на всяко ниво е ценна тренировка и успешното четене помага за изграждането, както на увереност, така и на умения за четене.
Създаване на нереалистични цели. Наблюдавайте за малки признаци на напредък и не правете драми, ако нещата вървят бавно. Не очаквайте книга да бъде прочетена за един ден.
Когато правим четенето на голяма работа. Не превръщайте четенето в кампания. Под натиск, децата могат да четат само, за да задоволят родителите, а не себе си, а и могат и да се обърнат и да откажат да четат изцяло.
Когато изхвърлим всички книги от дома си, за да има пространство.


Няколко начина да насърчим децата да четат



1. Хайде да потърсим книги, които децата може да пожелаят да прочетат – книжки с по-едър шрифт, красиви илюстрации, комикси, списания, книги, които целия клас чете, книги-игри, енциклопедии.  Нека използваме хобитата и интересите им като отправни точки.



2. Нека децата ни виждат, че четем за удоволствие през свободното си време. Те обичат да подражават на родителите си в определена възраст.


3. Забележете какво привлича вниманието на децата ви, дори и когато просто разглеждат снимки. След това градете върху този интерес, прочетете нещо подбрано на глас или просто се върнете вкъщи с повече информация по въпроса. 


5. Водете децата си в библиотеката и в книжарницата.  Нека забавленията центъра на града или в мола, освен KFC, филми и игри, включва и книги. Нека детето само си избере книга за четене или ги заведете на колективно четене или представяне на детска книга.


6. Насърчавайте по-големите деца да четат на по-малките си братя и сестри. По-големите деца обичат да демонстрират възможностите си. Най-добре би било ако вашето дете има четящ приятел.


7. Четете заедно с децата си като малки. Още когато не могат да четат, нека заспиват с прочетена от вас приказка,а като се научат, помагайте им, като се редувате да имитирате героите от книжките.


8. Отделяйте редовно време за четене в семейството, отделно от подготовката за училище – 20 минути преди лягане, точно след вечеря или което време се вписва най-добре в графика на семейството. Дори 10 минути на ден свободно четене могат да подобрят уменията и навиците на детето ви за четенето.
9. Планирайте почивка сред природата без телевизор и компютри, само с книги.


10. Насърчете детето да чете на глас вълнуващ откъс от книга, списание или дори виц. Когато децата четат на глас, рядко чувстват, че трябва да прочетат всяка дума правилно. Дори и добрите читатели пропускат или произнасят някоя дума грешно понякога.
11. Когато има повод за подаряване на подаръци, подарявайте книги и списания, които отговарят на текущите интереси на детето ви.

12. Отделете специално място, където децата да държат собствените си книги.
13. Допълнете приятните преживявания на детето от четенето. Например, ако детето ви е харесало книга за динозаври, заведете го в природо-научния музей.

6. Представете четенето като дейност с цел – начин за събиране на полезна информация за, да речем, изработка на хартиени самолети, идентифициране на кукла или печат в колекцията на детето, или планиране на семейна активност или ваканция.
8. Играйте игри, които са свързани с четене. Проверете дома си за игри, които се играят с буквени плочки или зарове, или бордови игри, които изискват от играчите да четат пространства, картички или упътвания.


9. Можете по време на вечеря, докато вършите домашните си задължения или в друга неформална обстановка, да споделяте реакциите си по повод нещата, които четете, и да насърчавате децата си да правят същото.
11. Четете на глас на вашето дете, особено, ако то е обезкуражено от собствените си умения да чете. Удоволствието да ви слуша да четете, вместо да се бори само, може да възстанови първоначалният ентусиазъм на детето за книги и четене.


12. Слагайте в чантата на ученика книга за занимание през междучасията. 
13. Поинтересувайте се кои книги четат другите деца в училище и идете да ги купите, или ги свалете на електронен четец.


14. Не прекъсвайте четенето на децата с подкана за сън.
15. Оставете ги да прерисуват или прекопират картинки от книгите си.


16. Запознайте ги с книгоразделителя. Можете и сами да си изработите весел книгоразделител.
17. Споделяйте с децата какво четете. Говорете с гордост за библиотеката си, дори когато е виртуална.


18. Организирайте състезание по бързо четене у дома или друга игра, свързана с четене на книги. Не го спирайте да чете, дори "забранени" за възрастта книги.
19. Консултирайте се с учителя до четвърти клас за дислектични проблеми; 


20. Поощрявайте игрите, в които децата имитират герои от книги. 


21. Следете новостите в книгоиздаването . Купете аудио книга или интерактивна книга на детето си. Покажете му как да ползва електронен четец и сайтовете за сваляне на книги.


22. Стимулирайте го да си води таен дневник на прочетените книги, като му покажете вашия.
23. Не всяко четене се случва между кориците на книга. Какво ще кажете за менюта, пътни знаци, етикети на храни и нотни листове? Възползвайте се от безбройните спонтанни стимули за четене по време на натоварен ден на семейството.



Културата на четене трябва да се формира с помощта на средата - училището, семейството, приятелите. Това е дълъг и отговорен процес. Но от нас зависи дали ще е труден и мъчителен, или лесен и приятен.
 Никога не прехвърляйте отговорността за развитието на собственото ви дете само върху училището, средата, улицата. Ролята на семейството и вашата собствена е винаги определяща. Това, което семейството може да даде на детето е най-определящото.

четвъртък, 6 август 2015 г.

На лов за детски книги... в мола



Ако родителите не обичат мандарини, а детето никога не ги е виждало да ядат тези плодове, едва ли можете да му се сърдите, че то не ги обича или не знае, че мандарините се ядат. Децата учат подражателно от най-ранна детска възраст. Ако родителят иска детето му да заобича четенето, би трябвало да му даде личен пример, като чете у дома, или да го заведе в книжарница и да му купи книга, с която да го насърчи. Да! Купуването на книги не е излишен разход. И когато отивате с дъщеря си, за да ѝ купите нов кейз за айфона или със сина си, да поиграе в Плайграунда в мола, можете да минете и през книжарницата и да му/ѝ купите шарена, интересна книжка. Тази покупка не е по-маловажна от калъфчето, новите обувки, дънките, чантата или Макдоналдса, за който ще похарчите парите си.

Защо се налага да повдигаме тази тема?
Много от децата, записани в първи клас, пристигат без да са държали в ръце „безинтересните книги” и дори не подозират, че детските филмчета в нета са направени по приказки, написани на хартия в книги. „О, да, знам естествено приказката за „Червената шапчица и вълка”, гледах я в тубата, но не е толкова интересна колкото „Спондж Боб” или „Леденото кралство” – заявява Данчо, ученик в първи клас.
 – А защо? – ще попитаме веднага. – Не са ли ти чели като малък приказки?
– А приказките четат ли се? – пита учудено детето.
 – Ето сега ще се научиш да четеш – му казва учителката.
 – А защо е нужно това? – пита Данчо. – Аз съм гледал всички филми.

 Мисля, че ясно очертахме проблема. А сега, нека помислим защо се е стигнало дотук? И нека видим какво правите Вие у дома и какво вижда вашето дете, че правите?

Не си купувате вестници, а четете новините в нета, т.е. седите пред компютъра.
 Ако искате да проверите факт, ровите в Уикипедия, т.е отново сядате на компютъра.
 Ако искате да гледате филм или сядате пред компютъра, или пред телевизора.
 Т.е. това, което вижда вашият син или дъщеря е… как все си седите пред компютъра.
 Само че малките деца нямат вашето ниво на интелигентност и когато те седнат пред компютъра, просто играят игри или гледат филмчета. Те не четат.

И ето, че днес, в един от горещите летни дни, съм на лов в Мола за детски книжки.

Предложенията естествено не са евтини. Детските книги са между 10 и 20 лева. Има и по-скъпи, луксозни издания. Само че, докато в Плейграунда е пълно с деца, в книжарницата в мола се мотаят няколко души, макар че там продават не само книги. Това ми позволява съвсем спокойно да разгледам асортимента. А той никак не е беден. Попадам на чудно издание на „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят” с илюстрации на Ясен Гюзелев. „Пипи Дългото чорапче”, Карлсон, „Приказки по телефона” на Дажни Родари, „Мечо Пух” на Алън Милн. Естествено вие имате стари издания на тези книги у дома, останали от вашето детство – малко поокъсани и изцапани, защото сте ги чели дълго и продължително.
Чудя се защо искате да лишите вашето дете от подобен контакт? Защо купуването на нова книга е по-маловажно от новите маратонки. Защо?

Мисля, че постсоциалистическият родител и родителите на Прехода са увредени хора.  
Израснали в обществата на липсите, те се стремят да заситят онези нужди на децата си, които сами са изпитали на свой гръб като малки. Да, по времето на социализма нямаше шоколади Милка, дънки и КFC – само книгите бяха евтини и достъпни. И така, вместо шоколадово яйце, родителите купуваха книга за 2 лева. Само че времената се менят, гладът – също. Днес гладът за образовани, четящи деца е великански.
Но защо?

Децата не четат хартиени книги (разбирай въобще не четат), и извършват все по-малко дейности с ръце (разбирай неща извън щракането с мишката). Това лишава тяхното умствено развитие от много неща. Освен дигиталната амнезия, за която се заговори напоследък (не се учи нищо наизуст) и интернет-пристрастеността, от която страдат малки и големи, все повече се занемаряват моториката, трудовите навици, уменията за анализ и синтез, които мозъкът развива предимно в най-ранна възраст с четенето.
Липсата на реално общуване между децата е също голям проблем. Отпада опита с преценката на другия от пръв поглед, преодоляването на страховете в общуването (две неща, които са много важни), удоволствието от храненето с приятели и съзерцанието на природата около нас също са дефицит в развитието им. Децата все по-малко са в реален досег с природата, наблюдават навиците на насекомите само в нета, а не в реална среда.

Да, ще кажете, че пиша само за негативите, а не за ползите, които Интернетът и компютрите дават на хората.
 Но за тези ползи сме доста информирани напоследък.
 Затова нека се върнем към ретро моделите от нашето детство, които са били толкова важни за нашето развитие и изграждането ни като личности. Четенето на книги, играта на двора, храненето с приятели, личните контакти и използването на ръцете за шиене, рязане, дялкане, лепене, рисуване.

Затова днес в мола бях на щанда за детски книги в книжарницата.
Е, нека не бъда съвсем старомодна. Предложенията бяха чудни. Напоследък е пълно с нови, по-модерни детски книжки от „Тошко Африкански” и „Приказки” на Братя Грим. Томовете с „Дневниците на един Дръндьо” на Джеф Кини, „Дневниците на Загубенячката” на Рейчъл Ръсел, „Тими Провала” на Пастис, „Хана Монтана”, книгите игри. Горепосочените заглавия стават бестселъри, защото изведнъж стават много модерни сред подрастващите. Естествено, не можем да минем без модерните сред децата книги, но не бива да се ограничаваме само с тях. Най-малкото, защото не знаете какво е написано в тях. Колко родители са опитали да четат "Дневниците на един Дръндьо"? Е, аз опитах... И нищо не разбрах.

 Но защо?  И кога децата ще ги четат след като са така натоварени в училище?
Освен в събота и неделя, и през ваканциите (ако си спомняте и вие като малки тогава четяхте), децата биха могли да носят книга в училище и да четат през междучасията, по време на почивките, отдиха или заниманията по интереси в ПИГ-овете. Учителите насърчават децата да четат, а ако четенето стане мода, какво по-хубаво от това. 
 И все пак какви книги са подходящи за най-малките? За първокласниците?
Отговорът е един – хубавите книги. Препоръчайте на детето си книга, която ви е завладяла като малък. Ако то не може още да чете добре, прочетете я заедно.
И друго. Добре е книгите да са съобразени с умението да четем. Карлсон се чете след втори клас, когато уменията за четене за по-добри, а на първокласника може да изберете книга с по-големи букви и с повече картинки. Би трябвало да има обозначение на корицата. "Книгата е подходяща за деца от 6 до 7 години", или "от 8 до 10", така както има такива обозначения  върху кутиите с играчките. Но за съжаление в България това все още това не се прави. Родителите трябва да съобразяват сами.
А дали ще се справят? Все още не знаем… Успех!

 ©Нели Господинова

Популярни публикации / месечен рейтинг