Как да издадете СТИХОСБИРКА? – част 1

Неправилно е схващането, че след като сте написали първите си 100 стихотворения, сте готови да издадете стихосбирка. Не всичко пръкнало се изпод перото на писателя е годно за издаване. Има много автори, които издават по 2-3 книги на година. Но работата по качествената книга изисква огромен труд, дори след като сте уверени, че сте я написали и сте си свършили работата;

Всъщност…

За да издадете книга с поне 100 стихотворения, е нужно:

1.      Да сте написали поне 3 пъти по сто (може и повече) – качествени стихотворения;

2.      Да сте спечелили покрай тези 300 стихотворения 2-3 конкурса (най-малко);

3.      Да имате поетична страница като автор;

4.      Читателска аудитория от около 2-3 хиляди души (минимум);

5.      Да имате публикации на страниците на литературни издания: вестници, списания, алманаси;

Предстоят Ви пет основни стъпки по издаването на книгата ви, Част от тях трябва да направите самостоятелно, други са задължение на издателя, трети – ще извършите съвместно.

1.      Редакция и корекция на текста.

2.      Предпечатна подготовка на книгата, художественото оформление и корица;

3.      Представянето на книгата на живо. Срещи с читатели.

4.      Представяне в медийното пространство и интернет (книгата Ви не трябва да остане незабелязана)

5.      Активно авторско присъствие;

Откъде да започнете, ако нямате нито издателство, нито редактор?

Първо трябва да подготвите файла с текстовете си и да направите своя лична редакция:

Ако се замислите, стихосбирката е книга като всички останали. Тя има заглавие, тема, може да има раздели (глави), а защо не и сюжетна линия.

 Ето пет лесни стъпки за това как да подготвите файла си. :

1.      Събирате най-добрите си стихотворения във файл, записан с шрифт Таймс ню роман, пункт 12.

2.      Подреждате стихотворенията си в цикли (тематични раздели). Трябва да имате около 10-20 стихотворения (четен брой) в цикъл.

3.      Всеки цикъл подреждате в съответствие с вашата логика, хронология, идея и т.н. Около 5-6 цикъла (100-120 стихотворения);

4.      Подреждате част от циклите в смислова сюжетна линия.

5.      Избирате работно заглавие, което да отговаря на идеята ви за книга.

След като сте се справили с това, трябва да подложите файла си на лична редакция.

1.      Сядате и прочитате файла си на компютъра по цикли.

2.      Можете да преподредите цикъла според смисъла и звученето или да допишете нови стихове, за да допълните замисъла си;

3.      Да огледате заглавията си и добавите нови (работни) заглавия, като премислите кои са най-подходящи. Ако нямате идеи и трудно измисляте такива (заглавия), потърсете изрази, метафори от стиховете си или просто маркирайте (за редактора) смисъла на това, което сте подготвили (работно заглавие по контекст).

4.      Махнете циклите и прочетете стиховете си като книга; може да потърсите стихотворение, което да отразява цялостната идея на книгата и да го оставите като водещо; Да изберете подходящи стихове за края: Ако книгата ви хареса в този вариант (без цикли), можете да я оставите така, ако не – връщате циклите;

5.      След като сте преценили как текстът Ви ще звучи най-добре, трябва да прочетете файла на хартия, за да разберете как се четата думите Ви, когато са напечатани. Дайте и на свои приятели да го прочетат, те ще са най-добрият барометър, за това, което правите;

Щом сте доволни от резултата, си направете малък план и пристъпете към изпълнението му:

1.      Потърсете си (първи) редактор – той може да Ви подскаже нови идеи за книгата, да редактира и коригира файла със стиховете Ви във форма, на която да обърнат внимание в издателството или направо да Ви насочи към издателство и да Ви препоръча;

2.      Пишете на издателство (а може и на няколко), което/които се занимава/т с поезия и издава/т български автори. След като издателят е одобрил концепцията Ви за книга, екипът, който той е сформирал, ще работи по повишаване качеството на книгата.

3.      Подгответе се, че Ви чака още много работа и че издателствата работят със собствени редактори, коректори, художници и заемайки се с Вашата книга ще бъде ангажиран екип, с който да работите активно;

4.      Знайте, че често първата книга може да е за сметка на автора.

5.      След като книгата е готова, вложете максимум усилия да (рекламирате) говорите за книгата и стиховете си и да участвате в представянията, организирани от издателството;

(В следващата част ще обърна внимание на представянето на книгата ви в медийното и интернет пространството).

RUDI BOOKS PUBBLISHING HOUSEBULGARIA, SOFIA 15049 SAN STEFANO STR.

Обърнете се към издателство Руди Букс за стдействие.
Имейл: office@rudi-books.eu

RUDI BOOKS PUBBLISHING HOUSEBULGARIA, SOFIA 15049 SAN STEFANO STR.

Среща на ученици с детската писателка Рая Вид и живи герои от нейната книга "Светът е малък"

На 12.06.2017 г., в 11 ОУ писателката Рая Вид представи своята детска книжка „Светът е малък”. В една от класните стаи на училището тя бе посрещната с голям интерес от 18 малки читатели от 1, 2, 3, и 4 клас.

Срещата протече много вълнуващо. На децата гостуваха и двама живи герои от  книжката – Венци и Теди, деца на същата възраст като читателите.

Рая Вид и нейната редакторка разказаха на децата как е написана книгата и прочетоха откъси от нея – стихове, приказки, гатанки, дори играха на една от описаните в книжката игри.

Авторката подари на всяко от децата по една книжка, която те четоха с голямо удоволствие дни наред.

Накрая всички се наредиха за автографи.

Срещата не остана просто едно формално събитие – дни наред беше коментирана от децата, техните родители и учители, защото накара всички деца да четат усилено в летните жеги.

Срещата бе организирана в рамките на проекта „Твоят час” по ИИД „Книжка с приказки” при 11 ОУ „ Св. Пимен Зографски”. 

Повече снимки и информация можете да намерите тук.снимки

Как родното образование тръгна да се реформира законово, а забрави за съдържанието на читанките

Читанката. Първата книга. Най-любимата. Най-милата! Отдавна вече не е такава.

Читанката е  остаряла, неразбираема, нечетивна и трудна. Не, не като текст, който трябва да се прочете (децата успяват да развият четенето си до определен брой думи в минута), а като текст, който трябва да се разбере, осмисли, хареса. Като текст, който трябва да е близък до разбирането на детето, но същевременно да го запознава със света около него, да възпитава и да изгражда определени морални ценности.

Читанката е пълна със стари текстове, някои от които писани преди два века. Думите, словоредът  на тези текстове са трудно смилаеми, а посланията им не достигат до съзнанието на децата. Читанката е негодна за четене.  Светът отдавна се е променил и има нужда от друг вид стихове, разкази и приказки. От друг вид послания. От други думи.

Не мислете, че роптая срещу „Аз съм българче” или „Родна стряха”. Има произведения, които всеки българин  трябва да знае. Има думи, които векове наред са формирали българското в нас и родовата ни памет. Те са важни.

 Но днес, този учебник, защото читанката е учебник за децата от първи до четвърти клас, трябва да има други функции.

Ще кажете, но това е литература. Тя е наша, родна и е такава, каквато я имаме.

Децата на 21-ви век обаче, не са децата от 19-ти, нито дори децата на 20-ти век. Днешните ученици са свидетели на свръхтехнологии и огромна информационна култура. Динамичното техническо развитие влиза свободно във всеки български дом, чрез нови модерни устройства и продукти, чрез Интернет.  Този свят е агресивен и неконтролируем. За съжаление той участва активно в изграждането на моралните ценности на нашите деца, И благодарение на него ние се изправяме учудени пред агресията, лъжите, кражбите, мързела, които се ширят.

Но как да научим децата да различават доброто и злото в този нов 21-ви век?

Как да ги накараме да общуват, да се сприятеляват, да се уважават и да изграждат положителни морални и етични ценности?

Как в крайна сметка да ги накараме да заобичат четенето?

Да ги накараме да повярват, че то никога няма да остарее и стане излишно. Напротив!

 Как да им обясним, че не ги лъжем, когато  им представяме четенето като най-важният и сигурен начин за развитие, усъвършенстване и личностно развитие. Като възможност за най-добро професионално израстване.

Та днес нашите деца излизат от училище отвратени от четенето на остарели, неразбираеми и негодни учебници.

Не мислете, че задавам само въпроси.

Има решение и хората в другите държави са се погрижили в читанките на техните деца да има текстове, докосващи проблемите на съвременния свят. Текстове, които успяват по съвременен начин да докоснат сложния и нежен свят на нашите деца.  Съвременни текстове за приятелството, за обичта, за влюбването и болката от него, за различните деца, за многообразието, за отношението към старите хора,  за самотата, за взаимоотношенията между децата и родителите, за интернет-общуването, за правилата и реда, за здравословното хранене, за спорта, за космоса… По много проблеми може да се пише.

Има чудни съвременни български автори, които пишат за деца. Има психолози, лекари, дефектолози, педагози и социолози, които могат да вземат отношение по кои проблеми може и трябва да се пише в читанките.

Имаме потенциал да направим читанката отново любимата първа книга. Книгата, която се чете с интерес и е приятна и полезна.

 Защо това не се случило досега, макар че имаме положителния опит на немската, френската, английската, финландската и други европейски образователни системи?

Може би е добре обществото да знае повече за това как се съставят учебниците, кои са хората с „огромно влияние”, автори на учебници от първи до дванадесети клас, получаващи космични хонорари от продажбата им. Защо тези учебници за пълни с морално остарели текстове? Защото е изгодно да се ползват такива текстове?

Помислете какво училище и какви учебници желаете за вашите деца!

И потърсете истинските отговори.