На 93 години почина Леда Милева, писател, преводач, автор на стихове и пиеси за деца. Тя си отиде на рождения си ден - 5 февруари.
Леда Милева е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев. Завършва Софийския университет, а след Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност” и „Дружинка”, редактор е в издателствата „Народна младеж” и „Български писател”.
От 1966 до 1970 г. Леда Милева е генерален директор на Българската национална телевизия. В едно от своите интервюта тя казва, че и до днес гледа телевизия, сякаш е директор и би променила много неща в съвременната телевизия.
„Аз гледам телевизия сякаш съм директор и се ядосвам на много неща. Ядосвам се как са облечени, ядосвам се как говорят, какви грешки езикови, неграмотно, и все ми се иска да се обадя на Вяра Анкова. Но не съм го направила, че трябва всеки ден да й звъня”, споделя тя.
Мнозина асоциираха името на Леда Милева с популярното детско стихотворение„Зайченцето бяло”. Тя често казваше обаче, че го е написала случайно и не иска да я свързват само с това
.„То не би било толкова популярно, ако не бях попаднала в радиото. И привличайки разни хора почувствах и нужда от композитор постоянно да бъде при нас, защото без музика детските предавания много трудно биха били… и ми препоръчаха Петър Ступел, който беше студент. Уредихме си среща с него на пл. „Славейков”. Аз носех една папка със стихотворения, между които беше и „Зайченцето бяло”.
От 1970 до 1972 г. е зам.-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество” при Министерството на външните работи. До края на 1978 г. е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Била е председател на Съюза на преводачите. Автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски.
„Животът може да бъде хубав, ако знаеш къде е хуморът на живота. Хуморът е там, където има изкуство, където има човечност, където имаш приятели”, изтъкваше голямата поетеса.
Автор e на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски.
Написала е книгите "Заю на разходка" (1946), "Няма време" (1949), "Работна Мецана" (1954), "Мустакатият Иванчо" (1957), "Златоперко" (1965), "Влак-юнак" (1967), "Къде е хоботът на слона" (1983) и др.
