Животворна отрова в рими

Прочитът на „Животворна отрова” е вълнуващо преживяване, може би, защото и написаното в книгата е преживяно. Превъплъщенията на любовта са разнообразни. Тя ту пристига по котешки тиха, ту бурна, „като пороен летен дъжд”, тръгва си с пречупени криле, за да се завърне отново, преобразена, възкресена, обагрена от нова палитра – с образи – диогенски, търсена и изхвърляна като „камък, сизифовски мъчен.” На фона на противоборството между крайностите, като епизоди от сериал се редуват раздяла, копнеж, надежда, ревност, изповедни признания и вричане. Стихове като:

Да се влюбя отново, е късно,

и да пусна пречиста сълза да умре –

вече няма в кого да възкръсне!

(„Добре съм приятелю”)

биват опровергани от:

Аз отдавна в теб всичко обичам!

(„Късно е”)

Любовта е разнолика и трудно се поддава на дефиниране. Тя е разпъната на кръст между диаметралните противоположности, изобразена с антитези и оксиморони „огън в бучка лед”, „най-студеният пожар”, „ тъмното зло, посадило... доброто”, тя е пропаст и пристан, наказва със смърт и умира след „любовна сеч”, бива оплаквана със сълзи – „въглищни гранули”, за да се възроди като жар-птица от мъртва жарава, продължавайки вечната игра.

Сърцето и умът са в непримирима схватка:

 за тялото си нощем божество,

 но разумът ми сутрин те проклина.

(„Епилог с въглен”)

 Любовта, макар да е амброзия, може и да убива. Тя е „животворна отрова”.

Когато те обичам

 и отрова,

и таен еликсир във тебе спят.

 („Когато те обичам”)

Явно ключът е в дозировката. Както в песента на Брайън Мей „Прекалено много любов ще те убие.” Но и без любов не може да се живее, по думите на Шекспир, а само да се съществува.

 Станислава Немска демонстрира разнообразие в метриката и богата лексика. Използва всичките пет стихотворни ритмични стъпки и преоткрива позабравени думи, заредени със специфична семантика, словообразува сложни думи, понякога комбинирайки медицински термини, които звучат като диагнози – „кръгло-нахална „тържествено-бременна”, „езерно-тъжна”, „похотливо-истеричен”, „греховно-първородна”.

 Уверен съм в успешния круиз на първата й стихосбирка сред морето от читатели.

 На добър път, Станислава!

„Човекът е човек тогава, когато е на път!”

(„ Дни на проверка” П. Пенев)

От редактора:

©Красимир Тенев