На Мария Фьон ѝ личи от пръв поглед, че е поет. Толкова плаха, деликатна и
чувствителна е, че човек не може да не си каже: „Хората на Словото изглеждат
така.”
Хората на словото като Мария не бързат да седнат на първия ред, не дърпат
прожекторите към себе си, не искат внимание на всяка цена. Участта им е друга –
да наблюдават, да съзерцават, да преосмислят, да откриват. За тях материята на
думите е най-сложното нещо на света и те знаят, че ако я докоснеш, без да си я
овладял, тя ще отлети и ще се разпадне.
Има една очарователна неувереност, която прави Мария „специално издание” от
изтъняващата поредица хора на звуците и цветовете. Тя не бърза да дойде в
литературата , тя не бърза да огледа лицето си в огледалото на словесната мода,
а търпеливо и изящно проправя за себе си и духа си невидима пътека. И невидима,
и зрима едновременно.
Когато става дума за Мария Фьон, става дума и за мое пристрастие. Да, аз
съм пристрастен към нейните стихове, сам ѝ предложих да кажа няколко думи днес
и ако в това, което съм написал, липсва нещо съществено, вината е само моя.
„Хербарият на една фейщица” е книга на минималното, на невидимото, на
взрения в детайлите поглед. Тя не си поставя амбиции да учи света на
литература, не иска да го смае и да го покори, като му хвърли прах в очите с
приумиците на времето. Модите в литературата са хлъзгава материя – те идват и
си отиват и Мария знае това. Затова вместо да разказва, тя промисля, вместо да
поучава – намеква, вместо да говори високо – шепне. И повярвайте ми – този
шепот се чува на разстояние.
Как е станало това? Шепотът на
Фьон се е случил, защото:
Книгата носи структурата на сезоните, на тази невидима и вечно повтаряща се
природна цикличност, при която от снежинката до плодоносното дърво има точно
един стих разстояние. Нейните пролетни стихотворения обличат зелени рокли,
нейните мравки мъкнат злака на лятото, нейните щурци пеят тревогата си.
Фьон е поет на метафората и то именно на онази фина метафора, която
привлича като магнит и едно, и второ, и трето - и всичките възможни значения.
Нейните метафори молекули ни карат да повярваме, че значенията могат да се
пренасят и се пренасят в далечината именно от детайла. Понякога не и от цялата
дума, а от отделната сричка. Поетесата е наясно, че внушенията много рядко
предполагат силен тон и висок хълм, че те са нещо по-плахо и от сърна, от сянка
на сърна, от мисъл за сърна.
В книгата диша Гърция. Гърция на великата поетична традиция , която, както
е известно, е велика учителка. Ерудирана, подготвена и сплавила в себе си и
поляните на България, и синината на Егея, тя лесно преодолява граници, борави с
универсални символи и внушения. От островите на Гърция до великата любима на
Зорбас пространството е изпълнено с юг, с пясък, с изнемога и любов. Така –
осъзнато или не – тя приобщава лириката на сетивата към лириката на
христоматийната отдаденост. И всичко това – плавно, неочаквано, тихо.
Сезоните на книгата се държат за ръка. Стихотворенията извират едно от
друго и финалът на последния стих държи за косите началото на следващото
стихотворение. Ако трябва да търся аналогии и учители, аз ще спомена две имена
– Пенчо Славейков с неговите миниатюри и Емили Дикинсън с нейната херметичност,
с нейното отсъствие и вглеждане в цветовете на прозрачното. Парадоксалност и
нежност е другото име на тази поезия. Тя увлича и предполага забрава на правила
и граници.
Книгата на Фьон е книга за посветени. И то именно за посветени читатели,
които аз ще нарека големи деца. Ако питат мен, аз бих наредил тези стихове в
редицата на онези произведения, които затрогват детето в човека, които правят
човека дете. Очарователно е, че тя е създала пораснала детска книга, без да
мисли за това, без да го търси и предполага. И затова аз ѝ казвам: Добре дошла,
Мария, в най-сложната и най-лутащата се досега страна – страната на детето,
което ще чете стихове цял живот.
Прави чест на издателите, че са решили да издадат точно този ръкопис, да му
се доверят и да му дадат възможност да се разкаже. Това е книга, която се чете
извън стаята и дома, върху тревата и под небето. Защото е стая и дом за душата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар