Камелия Кондова – ,,Спомням си, че и без тебе съм живяла..."

Снощи, 21.02.2020 г., в Клуб Журналист в София се състоя премиерата на стихосбирката на известната поетеса Камелия Кондова – ,,Спомням си, че и без тебе съм живяла...". Книгата е с избрана поезия – стихотворения, от много години любими на нейните читатели.  

Без определен сценарий и съвсем спонтанно, Камелия започна представянето сред ръкоплясканията на  препълнената зала с мисълта на актьора Любен Чаталов, че всъщност ,,Цял живот обичаме само една жена или един мъж – сменяме само обекта”. Поетесата рецитира избрани стихотворения от книгата и се върна в спомените си към началото на своя творчески път и запознанството ѝ с известния поет и бард – Гриша Трифонов. В негова памет тя прочете и последното си стихотворение ,,Разглеждане на албум”. Бардът Ивайло Диманов  поздрави  присъстващите с песента ,,Райският залив”.

На събитието присъстваха  известни поети, актьори, издатели и много почитатели на хубавата поезия. Сред присъстващите бяха забелязани Ивайло Герасков, Любен Чаталов, Райчо Русев-Райсъна, Димитър Никифоров, Мая Попова, Дияна Юскулова, Иван Богданов, Павлина Йосева-Пинче, Виолета Христова, Катанеца, Йото Пацов, Мария Бегова, Николай Милчев, Нели Господинова, Бистра Малинова,  и др.

Раздаването на автографите бе съчетано с чаша хубаво вино.

Снимките от събитието са на Пепа Маркова.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА АЛБУМ

На Гриша Трифонов

Усмихвам се. Какви красиви дрехи.
И хората във тях - добри - прегръщат се.
Ала смехът ми си изгуби ехото,
защото вече нищо не е същото.
Ти знаеше за моя страх от строфите
и затова ме слушаше намръщен –
по-милостива да е катастрофата.
Да, оживях, обаче не е същото.
А .онзи ден се влюбих и затичах
със всичките сърца към твойта къща,
за да ти кажа колко го обичам.
Обичам го. Обаче не е същото.
Изправям се пред съвести и зали,
в които от живота се завръщам.
Мария още може да погали,
но и за нея никак не е същото.
На снимката сме всички твои. Ето ни!
Но ,слава Богу, има смърт насъщна.
И някой ден ще прекосим небетата.

Ще ни прегърнеш и…ще бъде същото.

К. Кондова

ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО
Камелия Кондова

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.