Мария Иванова-Фьон представи книгата си „Хербарият на една фейщица"

Мария Иванова-Фьон е родена през 1970 г. По образование е филолог, а по професия преводач. Пише от шестнайсетгодишна. Първите ѝ публикации са във в-к „Средношколско знаме”.

През 1996г. излиза първата ѝ стихосбирка – „Blues”, изд. „Сребърен лъв”. През същата година нейно стихотворение е включено в антологията „Български поетеси” на издателство „Еквус арт”.

Дълги години почти не пише. През 2013 г. започва да изпраща стихове по конкурси и печели поощрение в „По стъпките на лятото” 2013, трета награда от „Пролет моя” 2014, първа награда от „Състояние на полет” 2014, първа награда от „По стъпките на лятото” 2014, поощрение от „Дора Габе” 2014, трета награда от десетото издание на конкурса на в-к „Ретро”, „Златен Пегас”, както и от конкурса „Ерато” на в-к „Уикенд” за 2014 г.

Нейни стихове са публикувани във в-к „Уикенд”, в-к „Ретро” и в-к „Новият пулс”.

Мария Иванова-Фьон пише предимно стихове. Има и няколко прозаични забежки – опити за приказки за възрастни. Вълнуват я удивителната красота на този свят, както и връзката ни с Бог. Но като че ли поезията ѝ освен „стар домашен метод” за консервиране на красивото около нея (перифразира _m_S_u_n - голямата Мария Донева), на първо място е опит да се справи с преходността. Тя е търсене на начин да смали и подслони безкрая, да опитоми преходното за да могат хората да се научат да живеят заедно.

„Хербарият на една фейщица" е втората книга на поетесата. Тя е награда за първото ѝ място в литературния конкурс „По стъпките на лятото”, издание на БНР и Фондация „Буквите”. Книгата съдържа над 100 поетични творби. Сред тях са и наградените стихове на поетесата на различни конкурси. 

За нея поетът Николай Милчев споделя: „Книгата на Фьон е книга за посветени. И то именно за посветени читатели, които аз ще нарека големи деца. Ако питат мен, аз бих наредил тези стихове в редицата на онези произведения, които затрогват детето в човека, които правят човека дете. Очарователно е, че тя е създала пораснала детска книга, без да мисли за това, без да го търси и предполага.”

 Майсторки на сладко

През юли орехът зелен

кутийка е, в която

е скътан някой бъдещ ден

от есен и от вятър.

Там има тротоар – река –

и орех омърлушен,

който измисля си ръка

и джоб, за да се сгуши.

Или пък в лятната ти длан,

скрила тръпчива ядка,

узрява тънък порцелан

със орехово сладко.

А после сладкото вариш,

сиропа му целуваш

със апетита на дервиш,

който насън танцува.

И ужким главният ти дерт

е да запазиш юли

дълбоко в зимния килер

със орехи и дюли,

а всъщност искаш от страстта

и жестовете гладки

да те вградят във вечността

от майсторки на сладко.

24.07.2013

Стаички от сянка

Добре, че имам стаички от сянка

във жегата на лятната си вила.

Между тапети на червени джанки,

една въздишка хлад се е стаила.

Таваните са от високи листи,

с танцуващи, капризни капандури.

През тях самото слънце ми изписва

чуплива рококо архитектура.

Това са все пространства мои, лични,

а всъщност съществуват чрез децата,

които ги превръщат в магазинче

за джанки, семена и стари дати.

И уж са стаи с квадратура скромна,

а имат скрити ниши и картини,

които пазят цял простор непомнен,

живян наужким, вечен и отминал.

А след като загубиш си безкрая,

се съизмерваш с дъх и светлосянка.

И твоите щастливи стаи траят

колкото меко тупване на джанка…

 25.07.2014

Les Feuilles Mortes [1]

Човек с акордеон на тротоара,

до подлеза, до спомена, преди дъжда,

сред дим, който предметите разтваря,

във късна есен, хванала ръжда.

Човекът свири вехт мотив, задминал

един ли старовремски дъждобран,

живот, мечтан в изчезнали градини

и бъдеще от ретро порцелан.

Когато свири валс от „Травиата”,

за миг минава сянка на файтон.

Последни листи и галантен вятър

танцуват в задимения салон.

После мотив от кино черно-бяло

и с кройка чарлстон крачи младостта.

„Les Feuilles Mortes", тъгата надживяла

разделите на чуждите лета…

След малко в отминаващата есен

ще се стопят акордеон и мъж.

Живота със тръпчивата му песен

ще продължи прииждащият дъжд…

13.11.2013

---

[1] Мъртви листа

Везни

„На ръба на сълзите,
там си стоя.”

Дора Господинова

На Дора с обич и мисъл

Как да кажа, че този свят от глухарчета

не се крепи само в сълза,

ако още сълзи и нагарча ти

на плача хлъзгавата мъзга?

Ако още липсата прясна е

и поглъща целия свят

черната дупка на ясния

и все пак неповярван обрат?

Как да кажа, че денят е приказен

и от отблясъци е море,

щом онова окончателно „никъде"

слънцето в тебе запре?

Но понякога сянка на птичка

или в детски очи светлина,

неочаквани кацат тихичхо

върху другата ти везна…

11.05.2013