Последните
10 книги, които съм чела от край до край, съм започнала и приключила в тези 22 дни.
(Между тях три са романи, има две повести, три – със стихотворни творби, една с
44 произведения и една относително кратка, общо около 1200 стр. Все съм прочела
нещо и от други книги, и оригинала на преводите, които съм направила, но това сега
не се брои. Вярно е и че конкретно тези всички са на майчиния ми език.)
Вкъщи съм
обърнала внимание на едва ли повече от 100 страници; иначе основно в градския транспорт
и докато чакам. Ако си забравя (хубавата) книга, съжалявам, защото имам усещането
за изгубено време.
Улиците са
едни и същи; хората в тролея са ми все толкова непознати; дърветата растат незабележимо;
книгите са различни. Нищо друго не може да ме накара да мирясам така, както успява
една книга. Направо ме нокаутира. (Неотдавна с дъщеря ми например си пропуснахме
спирката, защото и двете бяхме потънали между страниците на някакви случки и герои.
Без малко да пропуснем и следващата.)
Четенето
е важно, както е важно и какво е четено. Веднъж преди много години един творящ човек
ми каза: ,,С каквото се храниш, това произвеждаш." (А аз слушам, за да чуя,
и като чуя, слушам.) И до ден-днешен съм благодарна за този ,,синтез". Особено
след това много внимателно подбирам. Особено четивата. Думите имат свойството да
ме удрят по ума.
Мечтая все
по-добре да избирам на кои точно да се дам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар