неделя, 26 януари 2020 г.

ДА ПРОЧЕТЕШ 1200 СТРАНИЦИ ЗА 22 ДНИ, ДОКАТО СЕ ВОЗИШ С ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ



Последните 10 книги, които съм чела от край до край, съм започнала и приключила в тези 22 дни. (Между тях три са романи, има две повести, три – със стихотворни творби, една с 44 произведения и една относително кратка, общо около 1200 стр. Все съм прочела нещо и от други книги, и оригинала на преводите, които съм направила, но това сега не се брои. Вярно е и че конкретно тези всички са на майчиния ми език.)
Вкъщи съм обърнала внимание на едва ли повече от 100 страници; иначе основно в градския транспорт и докато чакам. Ако си забравя (хубавата) книга, съжалявам, защото имам усещането за изгубено време.

Улиците са едни и същи; хората в тролея са ми все толкова непознати; дърветата растат незабележимо; книгите са различни. Нищо друго не може да ме накара да мирясам така, както успява една книга. Направо ме нокаутира. (Неотдавна с дъщеря ми например си пропуснахме спирката, защото и двете бяхме потънали между страниците на някакви случки и герои. Без малко да пропуснем и следващата.)
Четенето е важно, както е важно и какво е четено. Веднъж преди много години един творящ човек ми каза: ,,С каквото се храниш, това произвеждаш." (А аз слушам, за да чуя, и като чуя, слушам.) И до ден-днешен съм благодарна за този ,,синтез". Особено след това много внимателно подбирам. Особено четивата. Думите имат свойството да ме удрят по ума.
Мечтая все по-добре да избирам на кои точно да се дам.


©Ивелина Стойкова


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг