Приключи
работата на журито от 12-тото издание на Националния поетичен конкурс „Любовта
е пиянство или пиянство от любов”, организиран от община Силистра и Литературно
сдружение „Реката и приятели”. Победителите от всички 118 участници, бQHA
обявени W 17.00 ч. в заседателната зала на Община Силистра.
Кметът на община Силистра д-р Юлиян Найденов награди победителите от националния конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ организиран от дирекция „Хуманитарни дейности“ към Община Силистра.
„Светът на поезията
е един своеобразен оазис
сред проблемите и трудностите на ежедневието. Да твориш красота е особена
привилегия и дар Божи, който трябва да се цени и съхранява“ – бяха част от
встъпителните думи, с които д-р Найденов откри тържественото връчване на
наградите от конкурса. На срещата присъства още г-жа Денка Михайлова заместник
– кмет „Хуманитарни дейности“ в Община Силистра.
Трето място в конкурса бе присъдено на стихотворението, изпратено от Елица Ангелова от Пловдив – „Гроздобер“.
Трето място в конкурса бе присъдено на стихотворението, изпратено от Елица Ангелова от Пловдив – „Гроздобер“.
Второ място със своето стихотворение спечели
Драгне Драгнев от гр. Добрич – „От любов и възторг“.
Първата награда бе връчена на Венцислав Василев
от гр. Варна – отличеното стихотворение е „Спасително въже“.
Наградата на литературно сдружение „Реката и приятели“ бе връчена на Марияна Димитрова от Асеновград.
Като за финал един от основателите на конкурса – Михаил Жеков подари на д-р Юлиян Найденов снимка от I- вия проведен конкурс и сподели, че е истински благодарен на общинска администрация за организацията и активната дейност по осъществяването му всяка година.
Първа награда - Венцислав Василев
Спасително въже
И тишината вече не мълчи,
а впива зъби в твърдата ни кожа.
Безплътен допир би ни утешил,
но в този свят такъв е невъзможен.
Настъпва вездесъщата тъга
и концентрично космоса превзема,
отнема ни от простото „сега”,
като създава сянката на времето.
От тъмнината в тлеещите чувства
издига се над погледа ни дим.
Сега е важно никак да не пускаме
ръцете си и в тях да устоим
на дивия потоп от разстояния,
в съня на безпокойството навлезли...
Не пускай боязливите ми длани,
не ме оставяй да потъна в бездната.
И тишината вече не мълчи,
а впива зъби в твърдата ни кожа.
Безплътен допир би ни утешил,
но в този свят такъв е невъзможен.
Настъпва вездесъщата тъга
и концентрично космоса превзема,
отнема ни от простото „сега”,
като създава сянката на времето.
От тъмнината в тлеещите чувства
издига се над погледа ни дим.
Сега е важно никак да не пускаме
ръцете си и в тях да устоим
на дивия потоп от разстояния,
в съня на безпокойството навлезли...
Не пускай боязливите ми длани,
не ме оставяй да потъна в бездната.
Трета награда
Гроздобер | Елица
Ангелова
"Настана време - време за любов", Станислава Василева
Лозите тръпнат. Жадни мъжки длани
събуждат в гроздовете тъмна страст.
След всичките неслучени желания
узрява и уреченият час:
настъпва гроздобер - любовно време.
И въздухът на сбъдване дъхти.
И пише най-епичната поема,
в която сме герои аз и ти.
Струи в зърната сладост отлежала.
Откъсваш - сякаш правиш ритуал.
Душата ми е птица полетяла -
към Бога, който обич ни е дал.
Не е беритба, А свещенодействие. -
с ръка да скъсаш слънчевия плод.
Лозите тръпнат. И се ражда песен -
под този благославяш небосвод.
"Настана време - време за любов", Станислава Василева
Лозите тръпнат. Жадни мъжки длани
събуждат в гроздовете тъмна страст.
След всичките неслучени желания
узрява и уреченият час:
настъпва гроздобер - любовно време.
И въздухът на сбъдване дъхти.
И пише най-епичната поема,
в която сме герои аз и ти.
Струи в зърната сладост отлежала.
Откъсваш - сякаш правиш ритуал.
Душата ми е птица полетяла -
към Бога, който обич ни е дал.
Не е беритба, А свещенодействие. -
с ръка да скъсаш слънчевия плод.
Лозите тръпнат. И се ражда песен -
под този благославяш небосвод.
Няма коментари:
Публикуване на коментар