НОСТАЛГИЯ ПО СВЕТА, КОГАТО ХОРАТА ОБЩУВАХА ПОМЕЖДУ СИ ЛИЧНО… (интервю с писателката Мариела Мичева)

Мариела Мичева е само на 33, но вече е автор на две книги – сборници с разкази и пиеси. Книгата ѝ ,,FACELOOK” съдържа тринадесет разказа и три пиеси, изградени изцяло върху българска тематика.

Все повече и по-често срещаме дефицитите, които общуването в интернет създава между хората. Но дали тази книга е просто носталгия по света, когато хората общуваха помежду си лично, или нещо повече?

Какъв ли ще стане животът ти, когато осъзнаеш, че ти – човекът, не се различаваш много от малката еднодневка? Можеш ли да изживееш пълноценно всеки миг, който имаш?

Струва ли си да усетиш болката, жаждата, удоволствието, страданието и просветлението в самия себе си?…

Можеш ли да създадеш в лудницата на съвременното общество своя собствена ,,Людница” (мястото с твоите люде)?

Трудно се пише за пропастта, която разделя живота в реалността и този в интернет.  Но си струва да започнем да търсим това разделение, да го преодоляваме и да просветляваме умовете си.

Какво още трябва да знае, читателят за теб, Мариела? Откога пишеш?

Пиша откакто съм грамотна. Винаги съм имала потребност да подреждам мислите си на хартия. Така внасям ред и смисъл в хаоса от образи и ситуации, които прживявам ежедневно.

Защо започна да пишеш разкази?

Обичам кратките форми и като автор, и като читател. Вярвам, че ако една идея е стойностна и добре премислена, не е необходимо да се разгръща в твърде много страници.

Как стигна до пиесите?

Харесва ми комуникацията, динамиката на диалозите, които придават ритъм и живот на текста. Мисля, че стилът на пиесата дава чудесна възможност да се преживее този ритъм.

На какви теми предпочиташ да пишеш?

Предпочитам малките теми от ежедневието, които често пренебрегваме като несъществени битовизми, но всъщност те градят красивото в живота ни, стига да ги погледнем от правилната страна и с необходимата доза хумор. Аз нямам измислени герои и измислени случки. Понякога един образ или ситуация е сбор от черти на няколко души или няколко случки, но всички те са реални и преживяни. Любима тема ми е общуването, защото вярвам, че големият ни проблем днес е, че не умеем да комуникираме помежду си и да споделяме това, което истински ни вълнува, въпреки че плуваме в море от средства за комуникация. Също много ме вълнува темата за пропиляното време. Планираме и отлагаме все едно ще живеем вечно, все чакаме и чакаме нещо страхотно да се случи и не забелязваме радостните мигове, които животът ни залага на всяка крачка.

За колко време пишеш един разказ?

Разказът е като подреждане на пъзел. Дълго време трупаш парченца образи, погледи, думи, аромати, светлини без ясна връзка помежду им и изведнъж ти попада парченцето, което сглобява картинката. Технически може да стане и за час, но този час си има дълга предистория.

Как се стигна до издаването на последната ви книга?

Участвах с три свои разказа в конкурс в памет на поета и писателя Симеон Христов, организиран от издателство „Руди Букс“. За моя изненада, скоро организаторите се свързаха с мен, казаха, че разказите им допадат и биха ги издали в книга заедно с други мои неща. Комуникацията ни протече много професионално и едновременно с това сърдечно. Да виждаш, че на хората, с които работиш, наистина им пука и са ангажирани с детайлите на това, което правите заедно е страхотно гориво за мотивацията и ентусиазма. Щастлива и благодарна съм от резултата.

Защо избра това заглавие?

То най-добре синтезира основната идея на разказите в книгата – Хора, гледайте се в лицата и си говорете όвреме за това, което наистина ви вълнува.

Какво точно означава Facelook? Как ти хрумна това име?

Заиграла съм се с Facebook, където повечето от нас прекарват доста време. „Facebook” е каталог на лица, на украсени образи и профили – нашите и чуждите. Хубаво би било понякога наистина да се вглеждаме в реалните лица около нас, за да видим, че те са не по-малко красиви и интересни и без грим и фотошоп, с всичките им човешки успехи и провали.

Коя е май-мъдрата мисъл, която читателите ще запомнят от твоята книга?

Мъдра звучи твърде сериозно, но ето реплика на героя от един разказ, който в резултат на грешка вярва, че е смъртно болен и си казва: „Не мога да умра просто така! Знам, че много хора го правят, но аз просто не мога!“. Хубаво е не просто да говорим, а наистина да осъзнаем, че сме смъртни и вместо да пилеем дните си тук в алчни планове за вечност, да се радваме и да благодарим за всеки миг щастие, който ни подарява живота. Сега.

Коя е любимата ти книга?

„Старецът и морето“ на Хемингуей. Чела съм я десетки пъти и все още не съм открила друг, който да пише с такава обич и респект за силата на човешкия дух.

Харесват ми също разказите и стила на О'Хенри, който пише за най-сериозните моменти от живота с хумор, непринуденост и симпатия към човека. Близко ми е посланието, че ,,Хората трябва да бъдат всячески подкрепяни. Никога не знаеш този срещу теб през какво е преминал или преминава, за да се държи по смешния или абсурден начин. Ако с поведението си не се опитва да навреди, помогни му, доколкото можеш или поне не му пречи и не го съди".

Сподели свой любим цитат с читателите?

„Не се тревожи за загубата. Ако нещо е правилно, ще се случи. Нищо хубаво не ни се изплъзва.“ Дж. Стайнбек

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Обичам да вървя из планините. Красотата там мачка всичко дребно и пошло, което се опитва да покълне в човешката душа, а широтата от високо обезсмисля повечето глупости, които ни се струват непоправимо драматични долу в ниското.

Кой е любимият ти филм?

„Зорба Гъркът“ по романа на Казандзакис. Да се наслаждаваш на всеки миг от Живеенето и да се радваш дори и на провала ако е твой и грандиозен, каква по-пълнокръвна житейска философия може да има?

А любимата напитка?

Вода, когато съм много жадна.

Имаш ли любим спорт?

Тенис. Вълнуват ме индивидуалните спортове. Колективната отговорност не ме грабва в никоя сфера.

Кой е любимият ти приказен герой?

Пипи Дългото чорапче. Тя и до днес е моделът ми за подражание J.

 А любимото време за разходка?

По всяко време! Обожавам да вървя.

Коя е любимата ти пословица?

„Ако последствията от грешките ти са поправими, значи още не си сгрешил“

Какво ще пожелаеш на своите читатели?

Говорете с другите, за да чуете по-добре себе си.

Поръчайте книгата от онлайнкнижарницата на ЕМАГ 

Прочети откъс от книгата от рубриката Автори в аванс