четвъртък, 17 март 2016 г.

Още на секундата бях очарована от издържания ѝ класически стих, перфектните рими и мелодичния ритъм.

Вече не си спомням коя първа поиска приятелство на другата във фейсбук, но това е поредното доказателство, че не противоположностите, а еднаквостите се привличат. Още на секундата бях очарована от издържания ѝ класически стих, перфектните рими и мелодичния ритъм. Така се зароди нашата дружба с Цвета Иванова. Не можех да повярвам, че поетическите си опити започва едва през 2015 година, но е факт, че талантът си е талант и без практика, а времето само го доусъвършенства.
Сега се наслаждавам на първата ѝ стихосбирка „Църква за птици“, събрала в себе си поетично изказани мисли и вълнения. И съм доволна, че се сдобих с нея, защото стиховете на Цвета са ярки и запомнящи се, а книжният носител е селектирал най-доброто от авторката. Тук всъщност си задавам и въпроса: „А тя има ли слаби стихове?“ За един такъв кратък период от време – такова количествено и качествено натрупване май ми дава готовия отговор: „Не!“.

Накратко, това е моето виждане за стихосбирката ѝ: удоволствие за всеки книгоман би било нейното притежание. И моят съвет към вас е да си закупите  това поетично бижу, защото то не е само за ценители, а за много по-широк кръг от хора, увличащи се от поетичното слово. Пожелавам на поетесата и стиховете ѝ  още много почитатели! 


Румяна Пелова за книгата "Църква за птици" на Цвета Иванова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг